- Автор: Виктория Бояджиева, Нова тв
- 15 Май 2021
- 2598
- 9
Проф. Желев намира реализация зад граница още по времето на комунизма, когато мисленето му и партийните идеали не намират пресечна точка. Прекарва по-голямата част от времето си в Шотландия. Участвал е в основаването на шест биотехнологични компании, избиран е като професор в университети във Великобритания, Китай, България и Русия. Бил е президент на Международната федерация за биооткрития.
„В условията на пандемия и IT революция светът е едно голямо село, така че всичко е научен център. Моят научен център на практика е много голям. Започва от Царева ливада, но стига до Москва, Сингапур, Харвард, Дънди, Шотландия и други места”, обясни професорът.
В последната година и половина от габровското село Царева ливада тръгват идеи, които имат значение лекарствената индустрия в цял свят. Населеното място е сърцевината, а оттам започват важни артерии на знанието. Пример за това е проектът на проф. Желев за създаване на мини сърца с размер един милиметър, който вече намира приложение.
„Това са миниатюрни човешки сърца, създадени от стволови клетки. Идеята за тяхното реализиране беше да има модел за тестване на голямо количество лекарствени вещества с цел да оптимизираме тяхното действие”, обясни професорът.
Тестването директно върху хора би било най-ефективно, но и опасно заради евентуалните странични ефекти. Затова проф. Желев и колегите му си „произвеждат“ конкретните органи, върху които искат да тестват.
„Това става доста лесно, тъй като във всяка клетка има информация за организма. Клетката, независимо дали е кожна, или сърдечна, знае какви органи има в този организъм и може да бъде програмирана да стане определен тип клетка. В нашия случай ние взехме стволови клетки, които са непрограмирани и им подадохме сигнал да се диференцират като сърдечни. Възможно е да се вземе кожна клетка, тя да се програмира, за да стане стволова клетка, да се върне назад в развитието си и след това да се програмира отново в кардиомиоцит”, добави проф. Желев.
Така се оказва, че от ръката на човек може да се създаде сърце. „Учените стигнаха до създаването на човешки мозък, с цел тестване на лекарствени вещества. Доскоро беше научна фантастика създаването на изкуствени органи. Може би сте чували, че няма резервни части за човешкото тяло. Е, вече има”, обясни още той.
Годни ли са обаче тези органи за директна трансплантация?
„Биха били пригодни, дори биха били идеални. Защото едно дизайнерско сърце би било идеалното сърце за пациента. То е създадено от неговите собствени клетки и няма да бъде отхвърлено от имунната система, както често се случва при трансплантации на сърца и други органи”, твърди проф. Желев.
В Бостън вече успешно е направено и сърце с реален размер, годно за трансплантация. Скоро лекарствата ще бъдат нашите собствени клетки. По думите на професор Желев това е бъдещето – така наречената персонализирана медицина.
Настоящето обаче ни изправи пред друг проблем – COVID-19. Проф. Желев е почетен професор в Ухан. Сега се разработват лекарства срещу вируса. Проект, в който и проф. Желев участва. Той е консултант и на български учени, които работят в същата посока. Според него темповете на работа са такива, че не е изключено до края на годината да имаме лекарство.
Най-вероятно вестта за революционните резултати ще завари професора в габровското селце. Това е човек, който е добре дошъл по цял свят и може да си позволи да живее, където му хрумне.
„Народът казва: „където се окучило, там се научило“. За всеки човек, в крайна сметка, е най-близко родното място. Може би това обяснява всичко. Но Царева ливада е уникално място. Най-ранните находки на останки от нашия вид хомо сапиенс в Европа са открити край Царева ливада”, добавя проф. Желев.
