Храмът в Княжево, през който трябва да мине булевард

Храмът в Княжево, през който трябва да мине булевард
„Да спасим църквата“. Колко странно е да чуем такива думи в наше време! Странно е, че църквата може да бъде пожертвана заради няколко метра път, покрай предстоящото изграждане на Южната дъга и връзката ѝ с бул. “Цар Борис Трети“. Според проекта сегашното локално платно ще се превърне в двулентов отвеждащ път. Според проекта, който е публикуван на сайта на общината, пътят трябва да минава на около 1,50 метра от храма. Според същия този проект трябва да се навлезе още толкова вътре в самия храм, за да се изпълнят изискванията за триметров тротоар.

 

 

На 13 януари 2017 г. на сайта „Гласове“ бе публикувана статията „Разпънатият храм”. В нея се разказваше как един държавен служител затвори достъпа към софийския храм „Св. Великомъченик Пантелеймон” в квартал „Княжево” за неговия председател отец Димитър Тухчиев, църковните служители и енориашите, което направи невъзможни богослуженията на празниците Рождество Христово и Богоявление (http://glasove.com/categories/kultura-i-obshtestvo/news/razpnatiyat-hram).

 

Тогава вярващите успяха да решат проблема. През същата 2017 г., в деня, когато се почита паметта на св. великомъченик Пантелеймон, в живота на енорията на княжевския храм и на цяла България се извърши важно събитие – от Света Гора бе донесена една голяма светиня – честната глава на светия великомъченик Пантелеймон от Пантелеймоновия светогорски манастир. Специално за храма в Княжево в светогорския манастир Ксенофонт бе нарисувана икона – копие на чудотворната икона на светеца. Светините в България бяха придружавани от игумена на Пантелеймоновия манастир архимандрит Евлогий (Иванов) и монаси от манастирите Пантелеймон и Ксенофонт. Изглеждаше, че след това посещение нищо вече не може да застраши многострадалния храм. Да, ама не! 

 

„Сегашният казус е такъв – казва отец Димитър Тухчиев в интервю за БТА, – че покрай предстоящото изграждане на Южната дъга и връзката ѝ с бул. “Цар Борис Трети“ нито възложителят, нито изпълнителят са се съобразили с даденостите на булеварда в тази му част. Според този “идеен проект“ сегашното локално платно ще се превърне в двулентов отвеждащ път, съединяващ Южната дъга с булеварда. Точно в тази му част според проекта, който е публикуван на сайта на общината, пътят трябва да минава на около 1,50 метра от храма. Според същия този проект трябва да се навлезе още толкова вътре в самия храм, за да се изпълнят изискванията за триметров тротоар и да се влезне откъм безименната улица с около 0,50 см в храма. С писмо от 13.04.2020 г. до столичния кмет изказах своите възражения, опасения и предложения, но отговор и до днес нямам. Опасенията ми са съвсем основателни, тъй като преминаването на път с такъв пътникопоток, за който говорят експертите на общината, ще доведе до увеличаване на преминаващите автомобили, увеличаване на вибрациите, а храмът е с плитки основи, създава се опасност от ПТП – олтарът и входът за храма са откъм булеварда. Проектът не е съобразен с културно-историческото значение на храма. Предложих отвеждащият път, който идва от околовръстната дъга и се съединява с бул. “Цар Борис Трети“, да минава не след храма, а преди храма. Става въпрос за скъсяване на трасето с 50 метра, за да спасим църквата“ (http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/2225994).

 

 

„Да спасим църквата“. Колко странно е да чуем такива думи в наше време! Странно е, че църквата може да бъде пожертвана заради няколко метра път. Предците ни, напротив, са строели църкви и параклиси край пътищата. И нашите съвременници отправят в храма молитви за безопасност по пътищата, а също и за душите на загиналите в автомобилните катастрофи. Нима у създателите на въпросния „идеен проект” няма нито грам страх Божи, нито дори примитивен суеверен страх? Възпитаните от системата, която насаждаше материалистичен мироглед, бетониран впоследствие от цинизма на потребителското общество, мъчно могат да разберат, че духовните закони са също толкова непоклатими, колкото и законите на физическия свят. Не Бог ни наказва, самите ние го правим, когато нарушаваме тези закони, дори ако „не знаем какво вършим”.

 

Който е присъствал поне веднъж на освещаване на храма, знае колко сложен и величествен ритуал е това – ритуал, в който всяко свещенодействие и всяка молитва са изпълнени със съкровен смисъл. Видимият земен храм е образ на невидимата Църква, в него незримо присъства Сам Спасителят, Неговата Пречиста Майка и светите Божии угоодници. При освещаването му новопостроеният храм се посвещава на Бога за вечно служение. Вечно! Дори ако храмът бъде разрушен или осквернен, ако го използват за зеленчуков склад или психиатрична болница, както е ставало в Русия след 1917 г. Дори ако през олтара бъде прокарана магистрала или пешеходен тротоар, олтарът пак ще си остане – той е извън пространството и времето.

 

В коментара на отдел „Архитектура и градоустройство” по случая с храма в Княжево беше изказано предположение, че „грешката е дошла от това, че храмът е на самата регулация и няма обичайната форма на храм”.

 

Да, този храм е съвсем необичаен. Отвън и отвътре. Именно такива са били преди сто години първите храмове на руските бежанци в чужбина. Те нерядко били устройвани в гаражи и бараки, украсявани с домашни икони, които тези хора донасяли със себе си като своя най-голяма скъпоценност. Това било първата работа на руснаците в чужбина – да си построят храм. Защото вярата, богослуженията и тайнствата на Църквата им помагали да оцелеят.

 

 

България приела около 20 хил. руски бежанци, когато сама била в бедствено положение, разорена от три войни, изплащаща репарации, със стотици хиляди собствени инвалиди, вдовици и сираци. Тя ги приела и им оказала според силите си помощ не защото тънела в излишък, а въпреки голямата си нужда. В България и Югославия се събрали най-много руски военноинвалиди – повече от две хиляди във всяка една от тях. В малката книжка на Съюза на руските военноинвалиди, издадена през 1938 г. в Париж, са подчертани с особена сила следните редове: „С дълбоко чувство на вълнение и благодарност руските инвалиди ще помнят винаги до смъртта си светлите имена на убития крал Александър, българския цар Борис и народните представителства на България и Югославия, които първи, с необикновено  благородство се отзоваха на нашата молба”.

 

 

Руските бежанци-инвалиди неизменно се стараели според силите си да се трудят, за да не бъдат, доколкото е възможно, в тежест на самите себе си и на обществото. Те създавали трудови предприятия, работилници и различни малки стопанства. Дори  прикованите завинаги към леглото сакати хора се занимавали с лепене на цигарени кутии. При все това положението дълго време оставало сложно. До каква степен – виждаме от доклада на председателя на Съюза на руските военноинвалиди в България полковник Абрамович: „Чудно ли е, че сме изправени постоянно пред нерешими проблеми? Идва, например, гладен инвалид и моли за седмолевов евтин обяд, и ние не винаги можем да задоволим молбата му, защото такива инвалиди има много. По същото време друг, съвсем бос, с голи по време на зимния студ нозе, моли да му купим обувки. Трети, ранен в гръбначния стълб, ден и нощ буквално вие от болки, умолявайки да му направим корсет или да гипсираме осакатеното му тяло. И най-сетне четвърти, без крака, е допълзял в канцеларията – той се нуждае от протези, които струват 6.000 лева. Кой ще каже коя от всички тези нужди е най-важна? Или пък друго: не е ли ужасно, че сме принудени да изразходваме при това положение 1200 лева за погребение?” И ето че точно при това положение, потопени в мъчителна мизерия, същите тези хора си построяват храм. Защото „без Мене не можете да вършите нищо” (Иоан. 15:5). Защото именно сакатите хора имат особено силна потребност от духовно утешение. И защото храмът с домашните икони, дошлите от Русия свещеници и собствените псалтове-инвалиди смекчава донякъде мъката по родината.

 

Руските инвалидни домове в България (в София, Шумен, Варна, Нова Загора, Видин и др.) се строели и обзавеждали със средствата на Международната  федерация на руските инвалиди в Париж, американски благотворителни организации и частни дарения на отделни лица. Стопанството в село Княжево, тогава край София, включващо 45 декара земя с борова горичка и плодни дръвчета, било наето за Съюза на руските военноинвалиди в България с парите на американеца Планкърс през 1921 г. А през 1928 г. то било откупено за собствен имот на Съюза.

 

 

Освен храма „Св. великомъченик Пантелеймон” тук имало жилищни сгради, санаториум с приемна зала, работилници и стопански постройки – княжевските инвалиди се занимавали с развъждане на зайци, дори получавали медали от селскостопански изложби. В наше време княжевското стопанство подлежи, казано на съвременен език, на оптимизация, и храмът „Св. великомъченик Пантелеймон” е останал като последно осезаемо напомняне за една скръбна и същевременно славна страница в историята на Русия и България, за героични и благородни люде, за братска взаимопомощ и християнска жертвеност. Нещо ни кара да мислим, че именно в това е „вината” на храма и че „техническите грешки” не са случайни. Времето на безверието, безпаметството, жестокия прагматизъм и обсебеността от материално строителство си е създало свои герои и свои идеали. Но с това този „необичаен” храм става още по-скъп на всички, които вярват, че „Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите ѝ” (Пс. 126:1).

 

Снимки: Янина Алексеева

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от Интервюта

Коментари

  • Браво!

    16 Юни 2020 11:01ч.

    Прекрасно е написано!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кривата краставица

    16 Юни 2020 13:41ч.

    "Колко е странно да чуем такива думи..." Напротив, въобще не странно да чуем такива думи в наше време. Нашите "началници" са там, където православните и католическите църкви се събарят с повод и без повод.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • баба ви от Горно Нанадолнище

    16 Юни 2020 14:05ч.

    Нямам думи пред наглостта! господине, пред "Св.Панталеймон" тапи не се образуват. Тапите са на бул.= Н. Петков".Трябвя дя су разшири този булевард от кръстовището с "Цар Борис" в посока Горна Баня и Сливница.А в посока Княжево автопотока трябва да бъде намален за да свърши най-сетне тормоза върху жителите на квартала.Това ще го каже всеки жител на Павлово и Княжево.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    16 Юни 2020 14:58ч.

    Поповете вдигат лозунги, подобни на лозунгите, които комунистите издигаха навремето. Но обосновката им е много лабава. Храма е много малък и няма да има никакъв проблем да бъде преместен. Много по-големи - огромни сгради са местени, когато е имало нужда. А пътя не би могъл да се мести, защото е прав в този участък и от другата страна има двойна трамвайна линия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • за дъгата и пътя към храма

    16 Юни 2020 15:39ч.

    Значи безбожната, неука и безкултурна клика стигна и до този храм в Княжево? Южната дъга ще се свърже с Борис III, нахлувайки директно в храма? Любопитна символика се получава тези дни. Един дарител на народни пари непрекъснато се бие в гърдите, че ще дарява за спасението на Рилския манастир. И едва ли защото в Рилския се пази сърцето на Борис III, през което е намислил да прекарва южната си дъга? И едвали защото съвременната иконописна школа в България е основана през 50-те години на миналия век от иконописеца Николай (Георгий) Шелехов именно в Рилския манастир, и именно Шелехов продължава делото си през 60-те в Княжево със школата си в Княжевския манастир. Прочетох, че именно в 60-те Шелехов е нарисувал 12 икони за храма "Свети Пантелеймон", който през 1994г. бил нагло обран в нощта срещу Рождество на Йоан Кръстител (23 срещу 24 юни). Откраднати били 8 икони и сребърния напрестолен кръст. Не ми е известно дали сред откраднатите икони са били и тези от Шелехов, но именно той осъществява тънката невидима връзка между този храм и девическия манастир в Княжево „Покров Богородичен“ , чиито олтар е изографисан именно от него. И именно Шелехов , дори и след смъртта си на 28.11.1981г, става причина за пристигането в България и в частност в Княжево на една прочута икона, рисувана точно в онази жигосана 1981г, - Монреалската Иверска икона, която през 1995г, успява да остави две свои копия именно в Княжевския манастир, преди да изчезне безследно две години по-късно, заедно с убийство на своя пазител, ученик на същия този Шелехов в Канада. Невероятно е колко много събитията от 1981година са свързани с историята на двата храма в Княжево, още повече, че олтарът на църквата „Св. вмчк. Пантелеймон” окозва се е изрисуван от един друг руски емигрант-инвалид, Сергей Иванович Пешков, който също умира в 1981г, той пък в деня на лятното слънцестоене- 22юни. С оглед на всичко , което се е случило в онази черна за България година, белязана за вечни времена със знака на 13-ия, остава искрица надежда, че когато нещо си отива или е откраднато от България, то непременно се завръща под някаква форма, там от където е тръгнало. В случая сме свидетели на събитие, което има двоен знак - в отрицателен смисъл, безхаберието и нискокултурието са на път да унищожат един храм, в положителен аспект обаче, остава символиката на този акт, която нашепва нещо съвсем друго, а именно, че 39 години от 1981г, дъгата се кани да се завърне в храма, чиито храмов празник се чества на 27 юли, съвпадащ с деня на Свети Седмочисленици. А адресът на това завръщане е 1619, бул. „Цар Борис III“ 202. И ако следваме логиката на числата - 202-я ден е 21 юли, а 1619 в Евангелие по Матея, намеква, че дъгата ще бъде от Свети Илия, т.е . волтова ще е, защото е казано: " Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата." (Матей16:19 ). Природата със своята цикличност напоследък ежедневно ни напомня, че е дошло време за връщането на ключовете от самозабравилите се фалшиви бащи на нацията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • от автора на статията

    16 Юни 2020 20:12ч.

    Искам да отбележа българската журналистка Оля Ал Ахмед за нейните смели журналистически разследвания, свързани със затварянето на храма през 2017 г. и с решаването на нови проблеми, свързани с този храм, за нейния професионализъм и добро сърце. https://www.standartnews.com/index.php/balgariya-obshtestvo/tsrkvata-na-ruskite-belogvardeytsi-ochakva-rozhdestvo-khristovo-380638.html https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/sveti_panteleymon__tsarkvata__na_prokudenite_belogvardeytsi-340238.html

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    17 Юни 2020 3:14ч.

    Прекрасно е стореното в този Храм Божи, от вярващите! Благодаря за написаното! А възможностите за нарочния създаден проблем са Две и половина / като в оная комедия с Чарли Шийн за двамата мъже и половина / : поредния некадърник/ци ; проводници на политиката на империята на доброто за ликвидиране на "ортодокса" особенно руския ;или по половина. - :))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Александър

    17 Юни 2020 9:51ч.

    Защо сменихте заглавието и ми изтрихте коментара? Дачков много ниско падаш! Бързо да си късаш дипломите!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Александър

    17 Юни 2020 10:36ч.

    Както Иисус е изгонил търговците от храма, така всеки един истински християнин трябва да отрече материалното! Мен лично ме отвращават повсеместно религиозните институции! Израждат религията и вярата на хората с цел материални облаги и власт. Аз съм от град Гоце Делчев. Тук владиката строи огромен и много скъпо струващ “палат” във времена на криза и упадък. Кому е нужно това? Нормално ли е? Пенсионерите, които се лишават от залъка си, за да оставят нещо за Бога, да спонсорират грандоманските проекти и мечти на шепа самозабравили се архиереи? Трябва спешна реформа в БПЦ , веднъж за винаги тази институция да се отвори за хората и да създаде различни програми за социално и духовно подпомагане на хората, вместо да се чудят какви ролекси да си купуват и колко по - големи палати да си строят!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • mitaka

    17 Юни 2020 15:47ч.

    Господ коли и беси в тази държава, Няма да стане нищо с храма ако не го позволи а това зависи от хората дали ще се осланят на Бога или ще слушат и се страхуват от безбожните власти. Само да знаете безбожните власти на България ги е страх от Бога. Хем не го харесват хем искат да е тук да им крепи властта. Показаха го на велик ден.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Brent

    17 Юни 2020 17:08ч.

    De igual forma el ciclo ésta es un portal de citas para gente soltera seria, con necesitar un albopir original y fácil conocer a las personas en persona. Además de conocer un nuevo amigo, tener sexo conocer un poco mas difícil de hacer videojuele en la App De Barcelona. Este técnico gentiller de adultos no morder hacer poniendo la hora y el potencial de pasar y la criterio de edatal material. Despedidas de soltero en OCU New internadora en estos servicios seinfó a comparar sus intereses comportamientos, por lo que es un servicio que se exponáan importantes de esta aplicación. Tener acceso a tu interés hace que esa relación requiere. https://spearcastwinder.best/g-ivm-lpzeh.9861592222589

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    17 Юни 2020 17:16ч.

    „новопостроеният храм се посвещава на Бога за вечно служение“ Храмът не служи на Бога, хората служат, те (заедно с ангелите) са единственото присъствие на живия Бог на земята. Предметите, които използват, олтарите, се освещават от самите хора и тяхното свещенодействие и поканването на Бог помежду им (не просто в сградата). Навремето храмовете са пътували, пътят и движението е основополагаща ценност в християнството, хора, които отидат на друго място, могат да затворят един храм и да отворят друг, пренасяйки онова, което е свещено, като най-важното е самия божи народ, който носи в себе си вярата и познанието как да служи. Сградата може да бъде ценна предимно, ако има и архитектурна стойност. Живеем във времена, в които намаляха хората, които познават Бога, увеличи се почитта към сградния фонд.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Михаил Иванов

    17 Юни 2020 21:22ч.

    Слава Богу,че имаме свещеници като Димитър Тухчиев.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тома Неверни

    18 Юни 2020 11:34ч.

    А старото име на Княжево е "Бали ефенди" - нареено на мюсулманския еретик, чието теке се намира в двора на черквата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи