Вече навлязохме в ерата на хибридното обучение и това е съвсем естествен еволюционен процес на висшето образование. Той позволява на университетите да се свържат в световна мрежа, която ще им помогне за по-добра обмяна на знания и интелектуален капитал. Това каза в интервю за БТА проф. Александър Луканов, който сега е професор по химия в колежа Гунма, Япония, където чете лекции по физикохимия, квантова химия и нанотехнологии. Той съобщи, че преди една година е спечелил голям проект от японското Министерство на образованието, културата, спорта, науката и технологията. Проектът е свързан с разработването на наномашини и нанороботи, които намират потенциално приложение в борбата с рак на гърдата. "В момента проектирам такива изкуствени наномашини, които са в състояние да преодолеят различните биологични бариери на моделни злокачествени тумори и могат да разпознават раковите от нормалните клетки. Преди десетилетие идеята за наномашини изглеждаше, като научна фантастика, но вече навлязохме в бъдещето", подчерта проф. Луканов.
Проф. Луканов: Навлязохме в ерата на хибридното обучение в университетите

Проф. Александър Луканов е част от журито за определяне на победителите за наградите за принос в науката "Питагор", които се връчват от Министерството на образованието и науката. В журито, освен проф. Луканов, са и още четирима български учени, преподаващи в престижни университети в чужбина. Включени в журито също са генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева, представители на платформите, проследяващи наукометричните показатели /SCOPUS и Web of Science/, представител на неправителствена организация, занимаваща се с трансфера на знания и технологии в България. Снимки: Фейсбук

 

- Вие имате специализация в Калифорнийския университет в САЩ, но сте преподавател в университета Сайтама и в колежа Гунма в Япония. Има ли български студенти и преподаватели в тези университети, и какви са техните постижения спрямо колегите им от различни държави?

 

- САЩ е атрактивна дестинация за българските студенти, защото голяма част от тях говорят английски език на много добро ниво. За съжаление в Америка съм срещал, макар и рядко, само български учени, но не и студенти. В Япония, като цяло, има доста малко българи и не познавам български студенти, които следват тук. Но по линия на университетски споразумения, всяка година български студенти участват в двумесечни летни стажове в моя университет Сайтама. Впечатлението ми е, че те полагат доста усилия и се справят добре спрямо средното ниво на връстниците им от Япония и другите страни. Бавното модернизиране на обучението в българските ВУЗ-ове, както и скромната материална база обаче оказват своя негативен ефект върху базовата им подготовка.

 

- Разкажете за Вашата преподавателска и научна кариера, какви са последните проекти, по които работите и какво е тяхното приложение?

 

- Аз съм завършил химия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". След това кандидатствах докторантура в Япония и бях приет в Националния институт за физиологични науки в лабораторията на проф. Куниаки Нагаяма. Проф. Нагаяма е световноизвестен учен в областта на биофизиката. Той е ученик на известния швейцарски учен проф. Ернст, който получи Нобелова награда за развитието на ядрено магнитния резонанс. Искам да отбележа също, че в моя институт работеше групата на проф. Йошинори, който беше награден с Нобелова награда по медицина през 2016 г. Това е индикатор за нивото на науката по време на моето следване. Към края на защитата си имах кратка специализация в Калифорнийския университет, САЩ, в град Бъркли, и покана да продължа развитието си там, като постдокторант. За съжаление, точно тогава /2009 г./ Америка се разтресе от световната финансова криза и бюджетът за наука беше силно орязан. Това попречи на плановете ми и се върнах в България. След конкурс бях назначен, като младши асистент в Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски" в София, и три години по-късно се хабилитирах. Малко след моята хабилитация получих съблазнителна покана за кратка визита в университета Сайтама, Япония. Тази кратка визита започна непрекъснато да се удължава и ето, че вече съм професор по химия на щатна позиция в колежа Гунма. Въпреки огромната ми натовареност, редовно пътувам до САЩ, за да изнасям лекции, като адюнкт професор в държавния университет в Ню Йорк /SUNY/ и в България, където водя лекции на студентите в Минно-геоложкия университет. Винаги се стремя да им давам най-доброто от себе си.

 

Що се отнася до моята изследователска тематика, преди една година спечелих голям проект от японското Министерство на образованието, културата, спорта, науката и технологията. Проектът е свързан с разработването на наномашини и нанороботи, които намират потенциално приложение в борбата с рак на гърдата. В момента проектирам такива изкуствени наномашини, които са в състояние да преодолеят различните биологични бариери на моделни злокачествени тумори и могат да разпознават раковите от нормалните клетки. Преди десетилетие идеята за наномашини изглеждаше, като научна фантастика, но вече навлязохме в бъдещето.

 

- Като член на журито за определяне на победителите в различните категории за наградите "Питагор", какви са Вашите водещи критерии за избор на кандидатите? Какво трябва да притежава победителят - като качества и научни постижения, за да бъде отличен в съответната категория?

 

- Хубавото на журито е, че е съставено от учени с разнообразни интереси и компетенции. Това изправя членовете пред предизвикателството да търсим консенсус по широк кръг от въпроси и теми. Моите критерии ще бъдат акцентирани върху приноса на българските учени във фундаменталните природни науки или приложните им постижения, касаещи развитието на българската индустрия, икономика, както и подобряване на жизнения стандарт на обществото. Например, иновативни решения на проблеми, свързани с изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда в България /това има пряко отношение към европейския зелен пакт/, развитие на нови технологии /включително и биотехнологии/ с потенциално приложение за модернизиране на българските предприятия, в т.ч. технологии за по-ефективно използване на природните ресурси, подобряване на екологията и не на последно място, с постижения за здравето на хората.

 

- Според Вас, световната пандемия от COVID-19 може ли да окаже въздействие при избора на "точните" кандидати за наградите "Питагор", или това ще зависи от научната област, в която те работят?

 

- Трудно ми е да преценя до колко световната пандемия от COVID-19 ще окаже въздействие при избора на "точните" кандидати, защото все още не сме започнали дискусията и не познавам нагласата на моите колеги. Но както отбелязах по-горе, моето внимание ще бъде фокусирано върху приносите във фундаменталните природни науки или технологиите, които допринасят за развитието и модернизирането на българската индустрия. Според мен това малко или много има отношение към по-бързото излизане на страната от кризата и стабилизиране на българската икономика.

 

 

- С какво пандемията от COVID-19 промени обучението на студентите и работата на преподавателите във Вашия университет? Как учат сега студентите в него - присъствено, онлайн или хибридно?

 

- Пандемията катализира развитието на електронното обучение, което не беше познато преди това. Макар и затворени вкъщи, ние се оказахме по-близо до студентите. Причината е, че голяма част от българските студенти работят и това ги затруднява да присъстват редовно на лекционните занятия. През изминалите месеци лекциите бяха изцяло онлайн, което им даде възможност да се провеждат в удобно за тях време. Така за първи път от доста години насам успяхме да реализираме дълги и подробни лекционни курсове. Друга революционна стъпка беше свързването на университетите в мрежи. Благодарение на онлайн обучението, преподаватели от различни точки на света можеха да водят лекции едновременно в няколко университета. Така студенти от бедни страни имаха привилегията да слушат лекции на световноизвестни учени от топ елитни университети. Онлайн обучението има и много непреодолими недостатъци, касаещи практическите занятия. В момента светът бавно се завръща към нормалността. Но кризата още не е отминала, така че е много рано за равносметка, анализи и оценка.

 

- Има ли специалности в университетите по света, по които и след пандемията от коронавируса, би могло да се преподава и учи основно онлайн?

 

- Аз преподавам предимно на инженери. Това са специфични професии, които изискват придобиване на задълбочени практически умения в лабораторията, полигона или обекта. Реално нашите студенти се учат директно от практиката и този вид обучение е невъзможно да се замени с каквото и да е друго. Въпреки това някои дефицити, например недостатъчното време в аудиторията за лекции, могат да бъдат преодолени с онлайн обучението. Обмисляме да създадем онлайн лекции, филмчета с демонстрации или указания за решаване на задачи, които да улеснят студентите при подготовката им за семестриалните изпити. Аз вярвам, че вече навлязохме в ерата на хибридното обучение и това е съвсем естествен еволюционен процес на висшето образование. Той позволява ВУЗ-овете да се свържат в световна мрежа и ще допринесе за по-добра обмяна на знания и интелектуален капитал.

 

 

- Какво е Вашето мнение - заради пандемията от COVID-19, възможно ли е да се намалят таксите за обучение през новата академична година в университетите, след като почти цяла година студентите учат дистанционно?

 

- Това е много интересен въпрос. Ако се постави публично, сигурен съм, че ще има и немалко хора, които ще подкрепят идеята обучението да е напълно безплатно. По принцип, през изминалите 30 години видяхме, че в сферата на образованието са възможни всякакви експерименти, но след това обществото плаща скъпа цена. При сегашния модел на финансиране намаляването на таксите означава съкращения и отлив на преподаватели от университетите. Безплатно обучение означава да се затворят ВУЗ-овете и българският бизнес да търси специалисти от чужбина, т.е. да изпадне в колапс.

 

Знаете ли колко трудно се създава един добър университетски преподавател? Изисква се висше образование, докторска дисертация, владеене на чужди езици, сериозни капиталовложения за лаборатории и научна база, където с цената на лична саможертва - да твори и публикува наука, да има конкурси и хабилитация, докторанти, поддържане на съвременни учебни програми и практики, писане на учебници, монографии и ръководства, участия в конференции, цитати в световните мрежи и т.н. Всичко това е огромна инвестиция, работа и време, за да може един талантлив и мотивиран човек да се изгради, като учен. А знаете ли колко лесно се губи? Достатъчен е един имейл от чужбина, в който заплатата е изписана с няколко нули след първото число. Решението се взима бързо. Така много от световноизвестните школи, с които се гордеехме в нашите университети, вече ги няма. Те се създаваха за десетилетия, но отидоха в "нищото". От това страда обществото, защото умните ни деца избират да учат в чужбина и повече не се връщат. И резултатът е видим - трайно топяща се нация. Затова към този въпрос трябва да се подхожда стратегически, с особено внимание и грижа.

 

Визитка:

Проф. Александър Луканов защитава бакалавърска степен по химия в Софийския университет "Св. Климент Охридски", където става магистър по органична химия. Защитава докторска дисертация по биохимия и физиология в Института за бионауки в град Оказаки, Япония. Специализира и в Калифорнийския университет в САЩ. От 2012 г. е доцент в Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски" в София, в Геологопроучвателния факултет, в катедрата "Инженерна геоекология", където е разработил лаборатория и научна база, и през 2017 г. защитава дисертация за научната степен "Доктор на науките". От 2014 г. е преподавател в университета Сайтама, Япония, а от 2016 г. е адюнкт професор в Държавния Университет на Ню Йорк /SUNY/, САЩ. Понастоящем е професор по химия в колежа Гунма, Япония, където чете лекции по физикохимия, квантова химия и нанотехнологии. Заместник-председател е на Европейската асоциация за нанонауки и нанотехнологии. Автор е на три научни книги, на една монография и на над 100 научни публикации в наши и международни реферирани списания. През 2017 г. Junior Chamber International го включва в списъка на десетте най-влиятелни млади личности на България.

 

 

Източник: БТА

 

 

 

Още от категорията

2 коментар/a

" Аз съм завършил химия в Софийския университет "Св. Климент Охридски"." на 28.04.2021 в 12:45
По Държавна поръчка, за да може да бичи кинти не работейки за Държавата, която му е платила образованието?!
Eisblock на 01.05.2021 в 08:47
Със сигурност професионалните постижения на проф. Луканов не се дължат единствено на знанията получени в началото на неговата кариера. Дължат се на неговите способности, таланти, усърдие, организираност и воля. И вложените пари от държавата в неговото образование са многократно изплатени - дори само това да е индиректно! Друг е въпросът как се развива държавата в ерата на упадък, "демокрация" и наложени "ценности", за да има поле за дейност на всички университетски питомци с лични данни над средното ниво на дипломиралите се. Просто тези хора НЕ МОГАТ ДА СЕ РЕАЛИЗИРАТ тук!!! И не е чудно, след като еднокнижници, аналфабети, хора със скромен интелект са изпълзели и бидоха издигнати, дори на ключови позиции в държавното управление и разни други ешалони на властта! Тези не могат да проецират, да осмислят, да имат визията за нещо друго, каквото и да е било, извън тесните си и убоги лични хоризонти!!! Свидетели сме на ПОСЛЕДСТВИЯТА от този трагичен факт всеки един Божий ден. Всеки нов ден отбелязващ следващите крачки към пропастта за държава и нация! Дори ми се струва, че вече се намираме в свободен полет надолу към финала...

Напиши коментар