Перев: Безумният инженеринг дели роднини на българи и югославски македонци. Това е за психиатрия

Владимир Перев, бивш журналист от Македонската телевизия, уволнен заради пробългарските си прояви, в интервю за Радио „Фокус” и предаването „Това е България”.

- Министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи е на необявено посещение в София, за да се срещне с българския си колега министър Екатерина Захариева. Очаква се централната тема на разговора да бъде планът за действие между двете държави. Припомням, че от няколко седмици македонските власти повтарят, че въпросният план за действие е почти готов, но засега обаче от София не дават сигнали, че възнамерява да преразгледа позицията си и да одобрят преговорната рамка за ЕС на Северна Македония. София на различни равнища ясно подчертава, че настоява за подписване на нов документ към неработещия договор за добросъседство, а в Скопие не са готови на подобна стъпка. В Скопие македонските управляващи са категорични, че няма да преговарят за идентичност и език, а историята да се остави на историците. Само че тук в България никой не говори за сегашната идентичност и език в Северна Македония, а за техните корени и най-важното – за правата на българите там. Радио „Фокус“ продължава темата за правата на българите в Македония, а наш гост е Владимир Перев, бивш журналист от македонската национална телевизия, през 2004 г. уволнен заради пробългарските си прояви. Той адаптира на македонски литературен език и издава в Скопие през 2003 г. „19 г. в сръбските затвори. Спомени от Коце Ципушев“. Драго ми е, че сте наш гост, господин Перев.

- Драго ми е, че се чуваме. 

- Моят първи въпрос към вас е следният: в часа на интервюто със сигурност разговарят външните министри на Северна Македония и на България. Вие какво бихте им казали?

- Преди всичко, радвам се че са седнали да разговарят. Редно беше след огромни паузи, стотици години прекъснати връзки между Македония и България, външните министри на тези две независими държави, или президентите им, да седнат и да поговорят за конструктивни неща. Да поговорят за връзките между народите от двете страни, за връзките, които ще се формират в стопански план, икономически план, културен план, политически – какъвто искате, да поговорят за това, кое е това, което нас ни свързва през почти 1300 г., и кое е това, което в последните стотина години ни разделя. И как трябва тази ситуация да се коригира. Това бих им казал.

- Господин Перев, аз бих ги попитала: докога ще продължава българската Голгота в Македония? 

- Голготата на Македония е страшна и най-страшното нещо е, че хората вече свикнаха да приемат ситуацията като истинска и единствено възможна. Хората вече свикнаха със своите братовчеди да живеят разделени. Хората свикнаха да имат роднини в България, като едните се чувстват българи, а другите се чувстват някакви македонци, да не кажа югославски македонци. Хората свикнаха да има лоши отношения между двете държави и се чудят дали и между себе си да поддържат добри отношения. Вече безумието на инженеринга - подменянето на нацията, на една национална идея, това безумие стана реалност, която се приема.

Даже психиатрите биха казали, че проблемът е психиатрически. Приемате реалността да не мислите за нея, защото ако мислите, може да преживеете страшен стрес. Това е същността на проблема. Голготата в Македония продължава много дълго. Има някакви знаци, някакви показатели – да кажем в последната една година най-вече, които говорят, че положението може да бъде още повече усложнено. Изявленията на македонските политици и на македонските историци между другото, които са основоположниците на тази фалшива македонистична идеология, че нещата се променят. Ние няколко пъти, ние македонците имам предвид, няколко пъти сме минали през национални трансформации. Значи, първо всичките сме били българи. След това сме станали южни сърби. След това станахме някакви кралски югославяни. След това станахме македонци титови, а след това отново станахме югославяни. Не знам дали знаете, но в Македония и Босна и Херцеговина е имало най-много югославяни като националност през 80-те години. Сега отново някои от хората търсят своите български корени, българско самосъзнание. Някои хора сега узнават, че са били българи. А някои хора, и това е най-страшното, винаги са знаели, че са били българи, обаче страхът, ужасният страх у хората да покажат своето българско самосъзнание, ги е спирал да признаят своята принадлежност. Но времената все пак се променят.

- Защо се страхуват в Македония да проявят българското си самосъзнание? 

- Страхът не е само от голата репресия. Мина времето, когато хората – там баща ми, вуйчо ми и т.н. са били по затворите като знак на репресия. Репресията беше най-силна през 1954-1955 г. След това по-страшно от репресията, защото репресията може да я преживееш и да се чувстваш герой, да минеш с вдигната глава през пазара на Прилеп, аз ги знам тези, които са били репресирани и са се върнали, запазили своето достойно. Но след репресията идва игнорирането. Идва ситуация, в която не можеш да заемеш по-висок пост, не само за заплата, но не ти дават и работа да бъдеш някакъв ръководител, нещо в рамките на твоите възможности и образование.

В Македония живеят 37-38 хиляди сърби. И аз мога да ви кажа, че ако минете някъде покрай строеж, където работят, никой не говори сръбски. Говори се на македонски и албански. Това са работниците. А техните шефове, на двама работници шефът е сърбин и шефовете говорят сръбски. Имат сръбска фамилия. От репресията ние влязохме в социализма, в югославския социализъм, този за който се хвалеха, че е човеколюбив социализъм, за разлика от бюрократския сталинизъм. Сега ние разбрахме, че игнорирането на личността, на нейните знания и умения заради етническата принадлежност и по-специално към българския етнически корпус, е по-страшно от всичките затвори и арести.

- Докога ще продължава този „възродителен“ процес? Терминът е на посланик Бойко Ноев, той така нарича процесите, които се случват с българите в Македония „възродителен“ процес по примера на Възродителния процес в България, който обаче беше кратък, а в Македония продължава и досега. И докога ще продължава?

- В Македония скоро няма да спре процесът, който осъжда хората, които показват своето българско самосъзнание, които нормално го признават. Той дори ще се засили. И това ще стане чрез публично говорене, чрез обществени процеси, с обиди, със заплахи, отправени към техните близки. Към хората, които от години са признали своето българско самосъзнание, заплахи ще бъдат отправени към децата им, срещу съпругите им, невъзможността да намерят работа, невъзможността да напредват и да заемат ръководни позиции в своята работа – това ще продължи още много дълго време. Това ще продължи дотогава, докато официално или неофициално Историческата комисия от македонска страна, която нищо не върши, не даде окончателни и конкретни изводи. Когато писмено се признае кои сме били ние, едва тогава ще започне процесът да се променя.

В Македония даже некоректно са представени нещата около македонската идентичност. В Македония малко хора биха признали, че никой не пипа македонската идентичност, настъпила след 2 август 1944 г. в манастира „Свети Прохор Пчински”. Става въпрос за корените на македонското общество, за това кои сме били ние, какъв ни е езикът – че езикът е български, че националността ни е била българска. Това тук не се говори. Тук се говори „те искат нас да ни направят българи“. Кой иска нас да ни направи българи? Ние сме българи. Кой изобщо иска да прави някого българин или германец? Хората си имат проблеми със собствените си граждани, а не с чуждите. Това е основата на проблема тук. Този проблем, разбира се, има и международен отзвук. Посочването, че македонците са част от българското племе и че езикът е форма на българския, не искам да употребя думата „диалект“, но е форма на българския език. Това означава прекъсване на сръбското влияние върху Македония. 

Да, сърбите ще имат влияние чрез пари, чрез възможностите за търговия и т.н. Но сърбите няма да имат влияние върху чувствата, няма да могат да кажат „ние сме един народ“, както се говореше „ние всички сме югославяни, ние сме един народ“. Обаче сърбите си останаха сърби, а югославяни останаха някои от македонците и босненските мюсюлмани. Това е проблемът. Ще се прекъсне влиянието на Сърбия, влиянието на Гърция също. Тук в големите игри са и игрите на българските, да кажем в кавички демократи, на българските либерали. Това са хора, които са българските „соросоиди“, по-точно казано, които са съвсем сериозно образовани и които водят една промакедонистка кампания, както в България, така и в Македония. И които заблуждават македонското население: вие не успяхте да преодолеете гърците, трябваше да си промените името, но този път вие и ние заедно със сигурност ще победим българите, и те ще трябва, те са длъжни да признаят фактическото положение и т.н. Фалшиви и погрешни сигнали идват и от София.

Това са сигнали, които убеждават една част от македонистко настроеното население и политици, че в тази борба отново, за пореден път България ще бъде поразена и че те ще наложат своето виждане за историята по начина, по който досега се е учила и разпространявала. Лично аз не съм убеден, че това ще успее. Напротив. Мисля, че тази битка, последната битка, ще бъде спечелена от българската страна, защото българите, ако загубят Св.Св. Кирил и Методий, ако загубят Св. Наум, ако загубят Възраждането, онова Възраждане през 19 век, ако загубят Пърличев, ако загубят Шапкарев, тогава на българите не им остава нищо, освен да си съберат дрехите и да се върнат през Дунав назад.

- Господин Перев, при вас предстои да започне процес на преброяване, вие как ще се определите?

- Аз и на предишните две преброявания съм декларирал, че съм македонски българин. Това си стои в преброителните листове. Много хора са ме проверявали. Това за мен е най-малкият проблем. Да се запиша македонски българин не е никакъв проблем за мен. Да ви кажа за себе си, аз не искам да изпъквам пред другите. Аз и да се запиша и по друг начин, в това няма никакъв смисъл, защото никой няма да ми повярва, ще помислят, че лъжа. Да се напиша, че съм сърбин, югославянин или македонец, този който ще чете досиетата, ще се усмихне и ще каже: Перев лъже този път. За това нямам никаква дилема. Сега си мисля даже, че половината население би трябвало да се напише „македонски българин“.

- Вие сте убеден, че сега голяма част от нашите сънародници ще преодолеят страха си?

- Не, не мисля, че ще е голяма част. Но мисля, че една по-голяма част, в сравнение с миналите години, ще добие смелост и ще запишат, че са българи в Македония, „македонски българи“ и т.н. Обаче, за да може това да стане, трябва от София да дойдат позитивни сигнали. Това означава, че от София трябва да дойдат сигнали, че хората ще бъдат запазени, опазени, защитени, че София няма да позволи да бъдат по някакъв начин – нито политически, нито физически чрез заплахи за живота, да бъдат тормозени. Аз няколко пъти съм казал и искам отново да повторя – нашите връзки са прекъснати.

Ние не говорим, повечето македонци не говорят български език, не четат на български. За да се научи човек да чете, му трябват пет дни, обаче никой няма желание поне малко нещо да научи. Това е първото нещо. Сега ще ви разкажа нещо куриозно. В последните 10 г. България няма нито един кореспондент в Македония, нито един. Нито в един вестник. Идват тук-там екипи телевизионни, радио-екипи, обаче няма кореспондент, няма официален, няма и БТА кореспондент. Сега се говори, че ще има. Това е първо.

Второ, в Македония излиза само един сайт „Трибуна.МК“, който е кръстен от македонските медии не съвсем официално, но да кажем така полуофициално, като пробългарски сайт. От него се черпи информация за това какво става в българската общност в България и в Македония. Скромен сайт, пишат го двама души – мъж и жена. В този сайт и аз пиша. Сега, как да ви кажа – аз съм единственият автор, който когато излезе статията в „Трибуна.МК“ след това статията излиза и на български във „Фактор.БГ“. Някакъв редактор, аз не го познавам човекът, Стойко Стоянов, мисля че се казва, публикува материалите ми. Аз съм единственият човек, който на две места му се печатат и му се публикуват статиите.

- Искам да ви поправя, защото ние сме публикували ваши материали и на сайта на Агенция „Фокус“.

- Да. Разбира се, публикували сте мои материали, вие публикувате материали и на други македонски автори. Аз съм ви благодарен. Аз мисля, че трябва да се публикуват не само мои статии, трябва да се публикуват и други македонски автори. Даже и автори, които имат и противоположни позиции на моите. Ние трябва да се срещнем на полето на демокрацията. Аз винаги съм казвал – не е важно по какъв начин ще се води борбата за българската кауза и дали ние всички ще се противопоставим на една просръбска полицейщина. Полицейщина над духа и тялото, която владее в Македония. Нашият проблем не трябва да бъде борбата срещу Белград. Нашият проблем трябва да бъде борбата за демокрация в Македония и в България. Това е целта.
 

Източник: "Фокус"