Няма такава гадост да си инвалид в България

От седем години страдам от хронична бъбречна недостатъчност. За онези, които не знаят какво означава това, ще уточня – живея чрез изкуствен бъбрек и три пъти седмично ходя на хемодиализа по 4 часа. Като мен са още около 3000 души в страната. От 2015 година имам решение от ТЕЛК с призната 100 % инвалидност. Имам и други заболявания, например хипертония, но те не са толкова важни.

Поради непонятни за мен причини на всеки три години решението на ТЕЛК трябва да се издава отново. Нарича се преосвидетелстване. Иначе казано, на всеки три години трябва да доказвам пред лекарска комисия, че не са ми пораснали нови бъбреци. В ТЕЛК това по принцип би трябвало да го знаят, но въпреки това си държат на процедурата, която представлява низ от малки и по-големи унижения, безкрайно чакане пред различни кабинети и значителен финансов разход.

Първо получавате писмо да се явите в Регионалната картотека на медицинската експертиза на ул. „Димитър Греков“ 2 – двуетажна сграда зад театър „София“. Пред нея има малък паркинг в синя зона с две инвалидни места. Могло е примерно да са пет или повече, защото е ясно какви хора спират, ама де толкоз акъл в общината. Зад храстите, дискретно затулени служители на „Градска мобилност“ дебнат някой сакат нещастник да паркира накриво, за да го глобят. Докато аз бях там, глобиха двама. Пред картотеката обикновено чакат десетина души. Чака се около час в щастлив ден. Като ви дойде редът, предавате на гише медицинската си документация. После си отивате и чакате писмо от ТЕЛК, с което да ви поканят в определен ден и час да се явите в съответния кабинет на някоя болница.

Ако, да речем, сте без един крак, комисия преценява дали има промяна в здравния ви статус, т.е. дали ви е пораснал нов крак. Или ръка. После  издава решение, с което НОИ ви отпуска пенсия. Впрочем човека никой не го гледа, ако ще да е с хобот на главата, гледат се документите, които носи. И след три години всичко отначало. Работата е там, че телкаджиите искат купища медицински документи, често съвършено ненужни, но пък трудни за получаване.

Аз, например, (ще дам пример със себе си, защото в момента съм си под ръка), трябва в края на юни да се явя в болница „Св. Иван Рилски“ и за да докажа, че бъбреците ми са все така увредени, както при предишното преосвидетелстване, освен лична карта трябва да нося рецептурна книжка, лична амбулаторна карта, производствена характеристика, епикризи от последните три години и Внимание! изследвания за СУЕ, еритроцити, левкоцити, хемоглобин, ДКК, тромбоцити, кръвна захар, урея, креатинин, пикочна киселина, холестерол, триглицериди, мастни фракции, урина (общо изследване), ЕКГ, ехограф, ФИД, кръвно-газов анализ.

Освен това ми искат консултации с кардиолог, нефролог, пулмолог, съдов хирург, УЗД на бъбреци, доплер на долни крайници. При добра организация набавянето на цялата тази документация на здрав човек би отнело между седмица и десет дни. На мен – повече. И около 500 лв. разходи по груба сметка. По принцип би могло тези изследвания и консултациите (т. е. прегледите) да се направят и с направления по Здравна каса, обаче между принципа и практиката в българската здравна система има сериозно разминаване.

Става дума за 7-8 отделни изследвания с цена между 20 и 30 лв. всяко. Плюс прегледи при петима специалисти – между 60 и 100 лв. за всеки. Може и с направление, т.е. безплатно, ама няма свободни часове за такива прегледи. Обикновено няма. Понякога има, ама по-често няма. Има, ама чак през ноември, а сега е юни. Да оставим парите. По-унизително и обидно е, че цялото това усилие, мое и на други като мене, е напълно излишно. А още по-унизителен е страхът, впрочем то не е страх, а ужас, че ако не носиш някоя от тези бумаги, ще те върнат в изходно положение.

Моето състояние е напълно изяснено преди седем години, заболяването ми е необратимо.

По-зле може да стане, по-добре не. Само трансплантация  може да реши проблема, но шансовете за това у нас са минимални. Правят се по 5-6 годишно, ако не броим онези в Правителствена с донори от Молдова и Украйна и реципиенти от Германия и Израел. На тази опашка сме около 1000 души. Освен това и трансплантираните също имат призната инвалидност.  Защо тогава от ТЕЛК искат всичко това?

При последната ми диализа попитах дежурната лекарка за какво са им на ТЕЛК тези изследвания. Като чу ТЕЛК, направи погнусена гримаса и побягна. После се върна и каза, че не знае, да ги питам тях. Питах. И ми отговориха с въпрос. „Като ви отидат документите в НОИ без изследвания, дали някой ще им обърне внимание?“ От което следва, че в НОИ повече разбират от медицина, а аз трябваше да се засрамя от неуместно зададения въпрос.

Питам се толкова ли е сложно за хора с тежки и явно необратими увреждания в решенията от ТЕЛК вместо „важи до еди коя си година“ да пише просто: „Важи до преминаване на лицето в разпореждане на гробищните власти.“ Така ще се спестят ненужни страдания на болните и излишен труд на лекари, лаборанти и администрация. Пък и хартия ще се пести. 

 Доскоро си мислех, че всичко това е заради някакъв особен вид административен кретенизъм с елемент на садизъм.

Някаква властова перверзия.

Властта кара индивида (в случая инвалида) да разнася от гише на гише бележки с информация, която властта има отдавна и може лесно да провери, но се наслаждава на движението. Иска регулярно да научава неща, които всъщност знае. Така се утвърждава усещането за значимостта на властта. Сега, обаче, ми хрумва и друго.

Не е възможно в целия идиотизъм да няма и рационално зърно. Дали пък здравната индустрия не се опитва допълнително да захлеби от инвалидите чрез ТЕЛК и заради това да са безсмислените изследвания и прегледи? За които казахме, че представляват значителен разход, особено ако човек разчита на едната си инвалидна пенсия. А може да е и нещо друго. Армията от инвалиди произвежда огромен документооборот и за него е нужда администрация. Така инвалидите отварят работни места, дават смисъл, цел и посока в живота на други хора. Те са административен ресурс.

Явно причините за моите неволи с ТЕЛК са много и сложно заплетени, но измежду тях кретенизмът ми се струва най-важната. Все едно дали е в ТЕЛК, НОИ или другаде. Разбира се, целият този документооборот може да става и електронно и това е утвърдена практика в други страни. Ние обаче разнасяме хартии. При това, дори когато няма нужда. Явно двата милиарда лева, които ГЕРБ похарчи за електронно правителство, не са били достатъчно, за да се спестят поне на хората с увреждания някои излишни страдания и унижения. 

Понеже телкаджиите са презряно съсловие между лекарите, в болниците техните кабинети най-често са завряни в разни глухи и тесни коридори. Обикновено няма къде да се седне. И когато отпред се наредят двайсетина души, кой от кой по-болен, понеже ги викат в един час, картината е сюрреалистична. А съвкупните страдания, причинени от ТЕЛК на тези хора, могат да задвижат малък атомен реактор. 

Уважаеми г-н министър, скъпи д-р Кацаров, като на брат ви се моля.

Спрете това издевателство над мен и други като мен. Ние не сме лоши хора, само късметът ни е лош. Ако имате някакво влияние над ТЕЛК, нека не ме карат този път да нося изследвания за СУЕ, еритроцити, левкоцити, хемоглобин, ДКК, тромбоцити, кръвна захар, урея, креатинин, пикочна киселина, холестерол, триглицериди, мастни фракции, урина (общо изследване), ЕКГ, ехограф, ФИД и кръвно-газов анализ плюс резултати от консултации с кардиолог, нефролог, пулмолог, съдов хирург, УЗД на бъбреци и доплер на долни крайници. Защото миналия път преди три години занесох и дори не ги погледнаха.

Нека решим този проблем тихо и кротко, за да не се налага да прибягваме до закона „Магнитски“ в частта му за нарушените човешки права и пак да се изложим пред чужденците. Защото българският инвалид все пак е човешко същество и има права. Едно от тях е да не бъде разхождан безпричинно като панаирджийска мечка по лекарски кабинети и лаборатории. 

Мога да описвам с дни миазмите в българското здравеопазване. Мога да кажа и много добри думи за отделни лекари, медицински сестри и санитарки. Но смятам да спра дотук. Засега.

Накрая бих искал да помоля моя колега Иван Стамболов – Сула, уважаван и много четен политически коментатор, орнаментирайки някой от следващите си анализи с популярната фраза на Катон Старши за Картаген, който трябва да бъде разрушен, вместо Картаген, да напише ТЕЛК. Сигурен съм, че Господ ще му въздаде за този малък, но елегантен жест. Защото ТЕЛК наистина трябва да бъде разрушен.

Източник: "Сега"