"Изучих вероятностите и статистиката в работата си като брокер, а не на университетската скамейка: не можем да преглътнем лошите теории, без да фалираме най-накрая. Това ме направи много, много нетолерантен към псевдонаучните академични глупости, към липсата на практическа строгост. Има нещо при тези, които наричам “интелектуалци-но-идиоти” («intellectuals-yet-idiots»), което особено ме дразни, това е тяхната склонност да се държат бащински, желанието им да казват на хората как да живеят. Те не разбират антикрехкостта. Другото нещо, което ме нервира, а шарлатанството. Малкото, което “е открила” модерната психология, което не е невярно, вече беше познато от Монтен, Еразъм, продавачите на обувки и хората, които се занимават с реклама. А Монтен вече е наполовина Цицерон". Философът Насим Никълъс Талеб, автор на “Черният лебед”, разсъждава пред “Поан” за несигурността и антикрехкостта.
Насим Никълъс Талеб: Институциите трябва да имат срок на годност

 

Снимка: Ройтерс, архив

 

- Смятате, че “антикрехкостта” е водещата нишка на вашата работа. Терминът има вече няколко хиляди научни цитирания във физиката, биологията, градоустройството, финансите, медицината, психологията, дори философията. Посветени са ѝ над десет книги, от финансите до… баскетбола! Можете ли да ни обясните? 

 

- Безпорядъкът има своите ползи в определени граници. Като брокер математик се специализирах във финансовите операции, които печелят от “клъстера на безпорядъка”: нестабилност, шокове, кризи, променливост, паника (като тази, която преживяхме в началото на Covid-19). Това не е “здраво” или “устойчиво”, а стъпка отвъд. Ако дефинирате крехкостта като нещо, което не обича безпорядъка, тогава можете да дадете точна дефиниция на нейната противоположност: антикрехкостта. Търсих във всички езици, от персийски до монголски, без да намеря дума, за да назова това понятие, така че трябваше да измисля нова. Предчувствах, че това свойство трябва да се простира извън финансите и го проверих по-късно, когато дефинирах математически крехкостта. Когато спрях да бъда брокер на пълно работно време, първото нещо, което направих, беше да започна тази формализация. 

 

- Какъв е този “клъстер”, който обича антикрехкостта?

 

- Освен нестабилността, шоковете, кризите, променливостта и паниката, можем да добавим и грешките и времето. Открих, че ако харесваш едно от тях, харесват всичките. Тази чаша за кафе ги мрази всичките: тя иска мир и спокойствие. Тя мрази времето, защото с течение на времето в крайна сметка ще се счупи. Но има предмети, които не само обичат безпорядъка, но и се нуждаят от него - в противен случай стават крехки. 

 

- Можете ли да ни дадете примери?

 

- Един прост пример: ако не подлагате тялото си на стресови фактори, то ще се отпусне и остарее преждевременно. Всичко, което е органично, комуникира със средата си чрез стресовите фактори. Ако вдигам гири, ставам по-силен. Икономистите трудно разбират, че икономиката е органична, следователно има нужда от малки шокове: ако лишите една гора от горски огньове, запалимият материал ще се увеличи и бъдещият голям пожар ще бъде по-опасен. Ако елиминираме малките кризи чрез парична свръхстабилизация, “лошите” компании няма да имат възможност да се реформират, което ги прави крехки. Освен това компаниите, които имат твърде стабилни приходи, са склонни да фалират. Друг пример: добър показател за смъртта е редовният сърдечен ритъм! Лекарите в някои области имат този вид интуиция, но никога не са я систематизирали - те не разбират, че диабетът идва не толкова от прекаленото хранене, колкото от неговата редовност, например. Данните показват, че от време на време трябва да сме гладни и жадни - необходими, но ограничени шокове. 

 

- Какво имате предвид под “ограничени”?

 

- Извън финансите нищо не обича неограничния безпорядък. Съществуват редица от стресови фактори, от които имаме нужда: нито твърде много, нито твърде малко. Ако прекарам две години в леглото, костите ми ще отслабнат. Ако сложа тежест на гърба си, той ще стане по-силен, но твърде много тежест ще го счупи. Ако скоча 50 см, тялото ми ще стане по-силно, но пет метра ще ме убият. Еволюцията обича малките генетични грешки (както видя Моно), но ако е твърде бърза, в крайна сметка губим предишните постижения. 

 

- Как превеждате това за организациите?

 

- С “малкото е красиво”! От определен момент това, което е голямо, става крехко и вече не понася шоковете. Слонът ще бъде по-крехът от мишката: въпреки че са много по-ефективни и живеят по-дълго, слоновете са изложени на много по-голям риск от изчезване. Някои изследователи показаха, че превишаването на разходите за държавни проекти във Великобритания е средно 30 процента, когато проектът е за 100 млн. евро, но по-ниско, когато е около 5 милиона. Без държавната подкрепа големите корпорации умират, защото емпирично не съществува възвращаемост в мащаба. Фирмите, които оцеляват, обикновено са средни. Икономическият успех на Германия, с нейните малки и средни предприятия (Mittelstand) свидетелства за това.

 

- Бихте ли премахнали всички големи компании?

 

- Не, защото всеки тип компания има своя идеален мащаб. За един ресторантьор наличието на 50 маси може да се окаже твърде много; но за един производител на автомобили наемането на 30 хил. души може да се окажа недостатъчно. 

 

- От техническа гледна точка, какво е характерно за антикрехкостта?

 

- Това е много важно измерение. Ключовата идея на моята работа е, че всичко, което е крехко и антикрехко, трябва да покаже ускорение (понякога рязко), следователно асиметрия. Ако разбия кола в стената с 200 км/ч, ще претърпя 200 пъти повече щети от удар с 1 км/ч. Голям камък, хвърлен над главата ми, ще ми причини повече болка от 1000 камъчета, хвърлени последователно. Именно тази нелинейност е необходима на крехкостта, както доказахме аз и математикът Рафаел Дуади. Когато започнахме да си сътрудничим с Дуади впрочем, той отговаряше за математиката, а аз за идеите. Сега е обратното.

 

- Каква е връзката на всичко това с “Черния лебед”?

 

- Това, което е антикрехко, е по-устойчиво на тези големите неочаквани шокове, наречени “черни лебеди”. Трябва да разграничим малките необходими рискове, които ни помагат да израстваме и да ставаме по-силни, от големите екстремни рискове, от които трябва да се предпазим: следователно параноя пред екстремните рискове, но любов към малките полезни приключения - докато бюрократичната модерност предразполага към обратното. 

 

- Книгата, която пишете в момента, се нарича Principia Politica. Какви са вашите най-важни политически принципи?

 

- Трансформациите в мащаба - идеята, която стои зад антикрехкостта - се отнася и до политическата икономия. Една голяма агломерация не е разширено село и става по-крехка при несигурни сътресения. Социализмът може да работи в един кибуц, но не и в гигантскате централизирана държава. Променяйки мащаба, ние не просто добавяме отделни поведения, а трябва да вземем предвид взаимодействията между индивидите: цялото е нещо повече от сумата на своите части. Освен това централизацията прави системите по-крехки. Франция можеше да си позволи централизация, когато държавата контролираше само една десета от БВП, както по времето на Третата република. Но не и днес, когато контролира повече от половината! Друг мой любим принцип е идеята, че институциите би трябвало да имат срок на годност - за да ги направим антикрехки.

 

- Моля?

 

- Да! Компаниите имат такъв, определен от пазара. Е, нека наложим на всички институции - министерствата, университетите… - дата, след която те ще бъдат оценени, за да се види дали все още са необходими. Ако са, тогава ще ги продължим. Проблемът е, че тези институции не “рискуват кожата си”: те продължават да съществуват, дори когато правят грешки. Един ресторант го прави, защото рискува да фалира. 

 

- Вие бяхте един от първите мислители, предупредили света за риска от Covid-19. Разкажете ни за това.

 

- В края на януари групата, с която работех, публикува коментар, за да предупреди властите за опасността от епидемията. “Черният лебед” обясняваше впрочем, че епидемиите ще се увеличават заради съвременната взаимосвързаност. Установихме липса на разбиране от страна на експертите на т. нар. “мултипликативни” феномени. Тъй като всеки болен може да зарази други, нарастването на заразяванията става експоненциално. Това неинтуитивно поведение е много по-различно от т. нар. адитивни явления, чието развитие е линейно, като общият брой на пътнотранспортните произшествия през годината. С други думи, не можем да сравняваме коронавируса с паданията в басейн или катастрофите, защото те не са заразни. Големият математик Беноа Манделбро ми каза веднъж, че според него епидемиите влизат в категорията на събитията с “плътно разпространение”. В статистически термини, това означава, че тези феномени, са редки, но когато се случат, са екстремни - също като някои финансови кризи, както показах в “Черният лебед”. С новия коронавирус успяхме да потвърдим формално интуицитията на Манделбро. 

 

- Обявихте война на най-известните епидемиолози на планетата, Джон Йоанидис и Нийл Фъргюсън. 

 

- За да се разбере епидемията, имат значение не местните особености на болестите, а статистическите свойства на крайните граници на заразяването - което се използва при рисковете. Но тъй като епидемиологичната наука не знае това, много закъснява. Същото важи за психологическите изследвания: вижте психолозите, които обясняваха в началото на пандемията, че е “ирационално” да се паникьосваме, докато и баба ви разбира, че трябва да се разтревожим! Фъргюсън публикува резултати, в които се опитваше да изчисли потенциалния брой на починалите заради епидемията. Но когато една епидемия убива повече от 1000 души, няма никакъв смисъл да се правят предсказания, просто тя трябва да се убие в зародиш. Що се отнася до Йоанидис, той, както и много други, сравняваше коронавируса с пътнотранспортните произшествия, което е абсурдно. Това е проблемът на експертите, които работят с вероятности, без да ги разбират. 

 

- Не се колебаете да атакувате директно интелектуалците, с които не сте съгласен. Защо?

 

- Изучих вероятностите и статистиката в работата си като брокер, а не на университетската скамейка: не можем да преглътнем лошите теории, без да фалираме най-накрая. Това ме направи много, много нетолерантен към псевдонаучните академични глупости, към липсата на практическа строгост. Има нещо при тези, които наричам “интелектуалци-но-идиоти” («intellectuals-yet-idiots»), което особено ме дразни, това е тяхната склонност да се държат бащински, желанието им да казват на хората как да живеят. Те не разбират антикрехкостта. Другото нещо, което ме нервира, а шарлатанството. Малкото, което “е открила” модерната психология, което не е невярно, вече беше познато от Монтен, Еразъм, продавачите на обувки и хората, които се занимават с реклама. А Монтен вече е наполовина Цицерон.

 

- Вие сте скептичен към геополитическия интервенционизъм, какво мислите мислите за скорошното пътуване на Еманюел Макрон до Ливан?

 

- Признателен съм му за това! Той се опитва да бъде арбитър. Сигурен съм, че Макрон би разбрал идеята за антикрехкостта за 22 секунди.

 

- Това универсалистко изкушение добрата  страна на Франция ли е ?

 

- Да, защото Франция нищо не е спечелила в Ливан: ние нямаме петрол! А освен това връзката между Франция и Ливан е много специална: Ливан не е бил колония. Французите останаха там в продължение на двадесет и две години, но тяхното културно влияние беше много силно доста преди това. Християните на Изток бяха франкофили и франкофони. Дядо ми по бащина линия е учил право в Сорбоната, а дядо ми по майчина линия - в Монпелие. Всъщност френският език доскоро беше езикът на културата в Източното Средиземноморие, замествайки латинския. Целта ми е да премахна класификацията “Близък изток” от Леванта (колониалистки и ориенталистки термин и понятие), за да го върна в културно отношение в една анадолска средиземноморска цялост, която е  турска и гръко-римска.

 

- Кои са любимите ви френски писатели?

 

- Фредерик Дар, който ми оказа най-голямо влияние, с богатството на своя стил и своето “пиша според собствените си условия”. Той не е получавал заповеди от никого. Също така Камбасерес, който е писал, както се пишат математически дефиниции. Наслаждавам се на прецизността на неговия “Граждански кодекс” - моделирам моите Principia Politica по него. Неслучайно Стендал го е чел за удоволствие. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

10 коментар/a

волк на 01.09.2020 в 14:49
Статистиката се отнася до статуси, т.е. до пърформативни събития, при които човекът е постфактумен деец, участник в световния процес. Нихилизиращата власт на събитието на оразличаване (по Дерида), което произвежда статуси, а не ги поема пасивно и удобно - ето това е основата на антикрехкостта като тип концептуално западно осъзнаване. Тоест, нелинейната статистика взема парадигмата си откъм философия на различието, а не откъм имплицираната идентичност на обектите в класическата математика. В този смисъл, антикрехкостта е събитие на трансценденцията, метафизичен статус, екс-тазност, в който собствено определеността е обект на действие, а не обратното. Напротив, формалната рационалност, класическата статусност, хипостазността - всичките те утвърждават позитивизма и удобството, инкорпорирайки крайното в предметното, и така унижавайки и унищожавайки критиката на разума, доколкото опитнонаучното бяга от нея като дявол от тамян, заменяйки я с догматизирани рационализации и удобни (дребнобуржоазни) монофакторни/моновекторни обяснения. Мъдростта на Талеб, както винаги, е заразителна, доколкото концептуалната му подготовка е всестранна и - както сам си признава като достойнство - човек от през праксиса трябва да прозре как е работил пойезиса, както и през идейното би следвало да стигне до математически универсалното.
смисълът да се мисли не е като употребата (USe) на способността за мислене на 01.09.2020 в 15:06
Да кажем тогава накратко що е крехкост: крехкост е рационализация, провокираща удобно наместване в статукво, обаче без оглед/съветничество откъм критиката на разума. Тъкмо в крехкостта е прологът към модерната дебилизация.
да кажем и какво е статукво (като псевдодефинитивен жест на антиконформиста) на 01.09.2020 в 15:11
Транспарантно поле за доверие и върховенство на линейна статистика, т.е. тоталитарно господство на утопичния принцип за чисто количество, респ. за частен статус, съществуващ независимо от Цялото. Казано просто: господство на фикцията като "самата реалност".
задунайска уфсъ с евразийски манталитет на 01.09.2020 в 22:19
едно време в Римската империја губернаторите на провинциите са били на ротационен принцип-след 2 години на едно место сдават поста и ги изпраштат на друго(от опит се знаело, че след около 2 години на едно место те се опознавали твърде добре с местнија елит и започвали да работјат за себе си вместо за Рим.
Божидар на 02.09.2020 в 00:16
Аз преди 10-15 години, измислих философията-на-кибернетиката, тоест кибернетична философия, кибернетичен модел за проблем. Както в компютърът има различни части, и всяка е нужна, всяка има функция. Така е и с биологията. Защо да не мислим така и за държавата, за икономиката, за фирмата, за фермата, къщата, за семейството, за политиката. И ако нещо не върви в системата, всъщност значи - че има конкретен елемент - който се е повредил или някой го е премахнал. И както една машина подлежи на прогрес за да е по удобна, по ефективна, по красива, по вършеща работа, така и със всичко останало. Тоест консерватизмът е застой. И заради тази си хрумка, кибер философията, си представих как според философията "антикрехкост", ще е добре да удряме телевизорът и компютърът, колата, ама малко, леко, да не ги счупим, и те ще еволюират от самосебе си. Но ако разбираш системата, имаш познанието, няма да ти трябва действаш дивашки. Ако машината, системата рухне, ще имаш само три избора - да я възстановиш, да я замениш с по-добро, или да не правиш нищо, но ще реши нуждата. Ако условията се променят драстично, и системата която ти е нужна щщщщщщщщще трябва да най-ефективна. Ето защо Западна Европа е прогресирала, имала е повече разрушения в сравнение с другите места по светът. Но всичко е ум, мускулът не. Да вярно, че Западна Европа има кризи и така напредва, а Ориентът спи сладък многовековен сън, и изведнъж е неподготвен. Но кризички или кризи, не стават по желание. Никой не би си мръднал пръстът, ако не се налага. Да опитът и преценката подобряват системата. ОПИТ. Опитът подобрява преценката, преценка е част от мисленето, мисленето е умът е съзнанието. Битието определя съзнанието. Количествените натрупвания, водят до качествени изменения.
Alexander на 02.09.2020 в 00:32
Нациите ги създава либерализмът. И либерализмът продължава да освобождава. Гладстон-либерализмът, създаде българската нация, с ръката на Русия. Така един ден всички ще са свободни, и вегетарианци. Зад либерализмът стои християнството, което е равенство и братство, всички са братя - значи равни. Равните няма защо да се заробват и мразят.
Така един ден всички ще са свободни, и вегетарианци. на 02.09.2020 в 10:26
Ха-ха-ха... Това съждение е връх на глупостта и ще е девиз на бъдещото робство!
Тъп съм на 02.09.2020 в 11:35
Тъп съм и не разбирам от математика и философия, но разбрах едно - от паника и епидемии финансистите разбират повече, отколкото епидемиолозите и психолозите. В примитивния ми ум обаче се гнезди мисълта, че на този му е провървяло и случайно е забогатял, та затова минава за умен сега, точно както преди са го смятали за идиот, когато е губил пари.
С уважение към г-н Талеб, но.... на 03.09.2020 в 11:27
Sutor, ne supra crepidam! /Обущарю, не по-високо от обувките! / - особено, когато се коментират теми извън твоята компетенция, напр. медицина.
Woland на 04.09.2020 в 11:49
Прав е уважаемият господин. От време на време всяка система/общество/държава има нужда от разтърсване/обновяване , а защо не и от война. Това е природен закон. И всяко привидно добре уредено общество/държава/империя , в един момент се преформатира в нещо друго. Но следващата Голяма война, която се задава на хоризонта може да е последна преди диващината да се завърне.

Напиши коментар