- Автор: Азилиз Льо Кор, “Фигаро”
- 03 Апр 2021
- 1831
- 17
- От новия нидерландски превод на “Ад” на Данте бе отрязано споменаването на пророка Мохамед, за да “не наранява излишно”, както разказва “Куриер Ентернасионал”. Може ли да се каже, че това е желание за цензура?
- Думата “цензура” е много обща и препраща първо към намесата на религиозните или политически власти в литературната история, следователно към ограничаване на творческата свобода отгоре. Тук си имаме работа с решение на издателя, следователно действащо лице в гражданското общество, което не засяга изразяването на жив автор, а самото литературно наследство, чрез една от водещите книги в западната култура, “Божествена комедия” на Данте. Така че тук става въпрос за избирателно пренаписване на миналото в Оруелова тоналност. Това всъщност е част от цяла поредица случаи, засягащи филми, книги, училищни и университетски програми: прилагането на “културата на отмяна” (cancel culture), която забранява всичко, което може да “оскърби” нечия “чувствителност”, тук тази на мюсюлманите, които обаче нищо не са поискали в случая.
Нека да уточним все пак, че не става въпрос за превод (има нови и чудесни преводи в Нидерландия, както и Франция), а адаптация за младите хора, специалитет на съвсем новото и малко нидерландско издателтво Blossom Books, което несъмнено не е очаквало такава реклама. Освен това преводачката/авторка на адаптацията съвсем не е специалист по италиански език. Но фактът, че това е вторият инцидент, няколко седмици след отказа на превода на поемата на Аманда Горман от бяла преводачка, показва, че “будната” култура се разпространява в Нидерландия. Забелязвам - знак на времето -, че това предизвиква по-голям интерес във Франция от изборите в Нидерландия миналата седмица.
- Неизбежен ли е според вас отказът в сегашния контекст?
- Вашият въпрос би могъл да оправдае автоцензурата. Дотам ли трябва да доведат заплахите, които тегнат над всички, които пряко или косвено, поставят въпроси за исляма, които дори изобличават ислямизма? Именно в това е залогът след трагедията със Самюел Пати: дали тя ще доведе до твърда реакция на поддръжниците на свободата на изразяване или точно обратното, до триумф на новата политическа коректност чрез комбинация от страх и малодушие? Но има още нещо: цялото това вълнение около “чувствителността” на едни или други почива всъщност върху дълбоко литературно и историческо невежество, чийто прогрес виждам всеки ден.
Най-напред невежество за това какво е литературата, която е постоянно “оскърбление” на предразсъдъците, удобствата и изолирането сред себеподобни, тъй като тя по определение е отваряне към всички възможности, въображаемо прекосяване на концентричните “кръгове” на човешката ситуация, “приспособяване”, както се казва днес, на автора и на читателя към съдби, различни от техните. На следващо място това е непознаване на текста на Данте, който изпраща в своя “Ад” много папи и герои, както и хомосексуалисти, които също би трябвало да поискат прочистване, за “да не бъдат наранени”. А превръщането на Данте в “ислямофоб” ще разсмее всички, които познават почитта, която той отдава в поемата си към Саладин или Авероес. Към това се прибавя и противоречивата хипотеза, че Данте се е вдъхновил от мюсюлманската есхатология.
Забелязвам, че много по-умело папа Франциск току-що приветства в същия момент (700-ата годишнина от смъртта на Данте) “Божествена комедия”, припомняйки мимоходом всички почести на своите предшественици. И накрая, тази книга със силно езотерично вдъхновение, подхранена от цялата антична митология и християнска духовност, като същевременно предоставя подробности за политическата реалност към 1300 г., се противопоставя със самото си изобилие на всеки опростенчески прочит и от векове отваря пътя за множество интерпретации.
- След последвалото негодувание, в крайна сметка издателската къща върна обратно този пасаж, добавяйки бележка под линия. Нужна ли е според вас тази предпазна мярка?
- Ако искаме да завършим с положителна нотка, все пак трябва да се радваме, че една малка издателска къща има желание да предложи този каноничен текст на младите поколения, смятайки следователно, че в него има съкровище, което трябва да преоткрият. Можем само да сме доволни, ако пасажът с Мохамед в крайна сметка е възстановен, и, както по въпроса за статуите и други маркери на нашето наследство, едно обяснение - “контекстуализиране”, както също се казва днес - е много полезно за поколенията, които нямат почти никакъв исторически багаж и, обзети от презентизма на нашата постмодерност, вече нямат усет за разликата между епохите.
Също така трябва да следим отблизо изготвянето на тази “контекстуализация”, която често се състои в оправдаване на “бедните ни” предшественици за това, че не са достигнали нашето етическо превъзходство. Така че се опасявам, че това няма да постави наистина под въпрос постоянния анахронизъм на “будната” култура, която ревизира с днешните ценности, с морални ножици в ръка, миналото, включително най-далечното. По-точно западното минало, защото, странно, изглежда никой не “се наскърбява” от хомофобията, расизма или женомразството в други култури. За мен тази селективност е знак за политическо, а не научно начинание, идващо преди всичко от самия Запад, насочено срещу всичко, което формира западното наследство, в това, което трябва ясно да наречем форма на културно самоубийство. Безспорното доказателство за това е, че в този момент класическите науки и християнското наследство са особено засегнати в една цивилизация, основана, както казваше Валери, върху наследствата, натрупани от “Атина, Рим и Йерусалим”. Несъмнено “Божествена комедия” е един от най-символичните и най-завършени изрази на тези три наследства, майсторски преплетени и интерпретирани от Данте.
Но тъй като отново искам да завърша с положителна нотка: трябва да констатираме, че възстановяването на пасажа за Мохамед в новата нидерландска адаптация, след връщането - “контекстуализирано”, разбира се! - на “Отнесени от вихъра” в каталога на НВО, показва че обществената реакция наистина оказва влияние. Поне това е надеждата, която имам. Освен ако “будните” експерти не дойдат да ни обяснят, че разделението и конфликтът между “белите гвелфи” и “черните гвелфи”, в който Данте е взел активно участие (и който за малко да му коства живота), са имали очевидно расово измерение… Още повече, че Данте е взел страната на “белите”!
Превод от френски: Галя Дачкова
