"Бях изумен от бързината, с която понятието “джендър” нахлу на планетата и във всички сфери на социалния живот, от административните документи до маркетинга на големите мултинационални компании. И то само за тридесетина години, тъй като основополагащата книга на Джудит Бътлър, “Безпокойствата около родовия пол”, бе публикувана през 1990 г... Затова не бива да се учудваме, че големите международни марки допринасят за нейното разширяване. Дискурсът за “джендъра” говори непосредствено на всеки един и предава в световен мащаб посланието за “self making”, за създаването на себе си, за самооценката: тялото ми може да не се подчинява на социалните предписания, които получава".
Ерик Марти: Джендър теорията нахлу във всички сфери на социалния живот

Ерик Марти е писател, професор по френска литература в Университета “Париж Дидро - Париж 7”. Автор е на книгата «Le Sexe des Modernes. Pensée du Neutre et théorie du genre» (Полът на модерните. Мисълта за неутралното и теорията за джендъра).

 

- “Джендър теорията не съществува”, каза министърката Нажат Вало-Белкасем в отговор на движението “Демонстрация за всички”, което популяризира това понятие, за да го заклейми. И така, съществува или не?

 

- Може да се изненадаме от отричането, че не съществува теория, а само джендър изследвания (gender studies). За поддръжниците на “джендъра” той несъмнено трябва да остане неуловим, в положение на привидно многообразие, но все пак има много устойчиви аксиоми, особено отказът от натуралистичен възглед за пола, хипотезата за променлива джендър идентичност и т.н. Това е показателно за начина, по който това движение използва стратегия, която минава през много радикален дискурс и същевременно форма на измъкване.

 

- Вие разграничавате концепцията за неутралното, разработена от мислителите от Френската школа (и особено Барт), от тази “джендър теория”. Каква е разликата?

 

- Мисълта за неутралното е специфична за Франция, тя е разработена през 60-70-те г. на ХХ век, по-специално от Барт, Дельоз и Дерида, и е мисъл за деконструкция на идентичностите и сексуалните различия, за чието застиване допринесе психоанализата, докато ги изясняваше (напр. Едиповият комплекс). Тя има за цел да въведе елементи на нарушение, на разклащане на закона. Неутралното е пространство на преустановяване на мъжкото и женското, но и на общоприетото. Това са сложни, много творчески подходи, които не са имали предвид войнстващ сценарий. Целта е да бъде изиграно общоприетото, да се утвърди различие.

 

- Именно там, където неутралното премахва разликата мъж-жена, джендър теорията създава етикети ЛГБТИК+… Не са ли безбройните категории на половата идентичност нова форма на затваряне?

 

- Поразителното в ЛГБТ движението е постоянното етикетиране, за да бъде определена сексуалната идентичност или ориентация. Лесбийката ще се определя като “буч” (butch) или “фем” (fem). Разкриването (coming out) върви в посока на това почти маниакално словесно изразяване на сексуалността. Това е част от един идеал за овладяване и ефективност. Бътлър упреква Фуко, че никога не е признал публично хомосексуалността си, че не е преживял своя “момент на изповед” (confessional moment), думата изповед е много показателна. Фуко наистина отказваше да го направи, но не от срам, а защото самата форма на “признание” го отвращаваше. Можем впрочем да забележим логиката на власт и контрол в повелята за саморазкриване.

 

- Защо казвате, че джендърът е “последното голямо идеологическо послание на Запада към останалия свят”?

 

- Точно това ме подтикна да напиша тази книга. Бях изумен от бързината, с която понятието “джендър” нахлу на планетата и във всички сфери на социалния живот, от административните документи до маркетинга на големите мултинационални компании. И то само за тридесетина години, тъй като основополагащата книга на Джудит Бътлър, “Безпокойствата около родовия пол”, бе публикувана през 1990 г.

 

- Не е ли теорията за джендъра щафетата на марксизма в колективното въображаемо, като хоризонт вече не на колективната, а на индивидуалната еманципация?

 

- Теорията за джендъра поема щафетата, след марксизма или Просвещението, на големите еманципационни послания, които Западът си е определил за мисия да изпраща на света. Това е изключително ефективна реч, защото за разлика от класовата борба, тя може да намери отзвук във всеки индивид. Буржоазията, въпреки патриархата, с който я свързват, бързо стана важна посредническа група на джендър революцията и я интегрира в собствената си историческа, културна и икономическа динамика. Затова не бива да се учудваме, че големите международни марки допринасят за нейното разширяване. Дискурсът за “джендъра” говори непосредствено на всеки един и предава в световен мащаб посланието за “self making”, за създаването на себе си, за самооценката: тялото ми може да не се подчинява на социалните предписания, които получава.

 

- С какво тази мисъл е типично американска според вас?

 

- Самата Джудът Бътлър прокарва много американски стереотипи - известно зле прикрито пуританство, реч, наситена с акроними (като се започне с ЛГБТИК…), дълбоко прагматична визия за езика, хипотезата за почти неограничена гъвкавост на идентичностите, идеологията за “self making”, което тя нарича “agency” (деятелност) или “empowerment” (овластяване”), които са инструменти на “личностното развитие”, специфични за американското общество. Много показателно е, че Бътлър упреква френските мислители Лакан, Фуко, Дерида, че са “романтици”: в нейните очи те са белязани от увлечение по неуспеха.

 

Всъщност първите елементи на психоанализата са лапсусът, пропуснатият акт и тя развива песимистичен възглед за сексуалността, съставена от неврози от перверзиите, от неуспехите, прекосявана от влечението към смъртта, винаги присъстващо в човешкото поведение. Бътлър е ужасена от този песимизъм и залага на позитивното. Там, където европейската мисъл разглежда сексуалността като област, в която царува трагичното, неразрешимото, непрозрачността на субекта за самия себе си, теорията за джендъра проповядва позитивност и способност на субекта да се самоопредели в конструктивистка визия за опита.

 

- Упреквате определен ЛГБТИК активизъм, че са е превърнал във въоръжено крило на нов господстващ морал и, най-големият парадокс, че “надзирава и наказва”. Защо?

 

- На пръв поглед това е изключително любопитно, защото в началото куиър движението е анархистично, маргинално, денди. Промяната настъпва на прага на нашия нов век с днешната много авторитарна, твърда ориентация, с този нов активизъм на “полицейщината” или надзора, чийто мишени са странно разнообразни, като се започне от “педофила” до това, което наричат WbW (womyn-born womyn), т.е. жена, родена жена, която следователно вярва в своята “природа” на жена.

 

В тази мутация на ЛГБТ движението можем да видим влиянието на един закон, което видяхме и в комунистическия опит, според който радикалните дискурси за еманципация са обречени да се превръщат в своята противоположност. Колкото по-абстрактен и чист е идеалът, към който се стреми еманципацията, толкова повече тя се стреми да прочисти обществото и да изолира пречките, реалните или въображаемите противници, които могат да се превърнат в паразити на програмата. Още повече, че редом с противниците, които надзирават, се работи за популяризирането на примерните жертви, на които трябва да се осигури  видимост. 

 

Динамиката на надзора се удвоява тогава с друго, по-непредсказуемо насилие: конкурирането на жертвите и малцинствата. Така че след като са изиграли положителна роля - да ни направят чувствителни към условния характер на белезите на мъжественост и женственост - “джендърите” попадат днес в катастрофален капан. По този начин нарастващото място на жертвата завършва с тази интерсекционалност, която не се задоволява с пресичането на расовото господство с джендър господството, но в крайна сметка стига до йерархизация на това господство. Бътлър застава на тази позиция, съжалявайки, че е отделила толкова голямо място на въпроса за джендъра в ущърб на въпроса за “расата”. И много бързо приема тоталитарната реторика на подозрението, която превръща феминизма в съучастник на бялото господство, целящ да прикрие зад потисничеството на жената едно по-решително, по-расово потисничество, главно това на чернокожите.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

22 коментар/a

Ханибал Барка на 13.10.2021 в 09:46
Браво за превода!
Иван Иванов на 13.10.2021 в 10:18
Казано на човешки език, напълни се всичко с джендъри (педали и педалки). Същите тези искат да вкарват муслими. Обаче муслимите ще ги хвърлят от покривите. Което, в известен смисъл, ще бъде справедливо. Толкова беше християнската цивилизация: 2000 години, плюс-минус 2%.
Защо авторът не споменава, че джендър идеологията е продукт и синтез на двете най-мракобесни идеолгии - марксизмът и фройдизмът ? на 13.10.2021 в 11:32
Основателите на тезата за революцонната роля на малцинствата - сексуални, етнически, релегиозни са Адорно, Ерих Фром, Херберт Маркузе са евреи, който в своето творчество създадоха и синтезираха неофройдизма и неомарксизма, имащи основата си идеите на евреи - Маркс и Фройд. Това събиране на хора от един етнос не ви ли се струва твърде подозрително ? Тъй като работническата класа, според тях, е загубила своята революционна сила, то тогава нейната роля се поема от посочените по-горе малцинствени групи. Тази идеология се разпространява чрез хуманитерните факултети в Америка и Европа. Парите, с които се финансират идват от среди, които имат голям интерес да го правят . "Разделяй и владей", в тази максима е събран смисълът на всички тези извращения върху нормалната човешка природа. Някой ще каже, че това са конспиративни теории, но познаващите по-долбоко действителността ще ви кажат, че в случая имено крадецът вика дръжте крадеца. С две думи, авторите на джендъризма, преувеличаването на расовото, културно и религиозно деление създават тази изкривена действителност и после се правят жертви на последствията от това. А вие знаете, че жертвите предизвикват състрадание, особено ако почти всички световни медии са превзети от същите тези автори и двигатели на тази пагубна идеология.
Защо няма отзвук на по-горния коментар ? на 13.10.2021 в 11:52
От чувство за вина ли се покриха местните привърженици на марксизма и социализма ? Как вие хора, осъждайки джендъризма, а подкрепяйки марксизма-ленинизма, живеете в мир със съвеста си ?
Eisblock на 13.10.2021 в 12:55
Дълбоко непознаване природата, целите и задкулисните играчи, може да свърже комплексно обвинение към с Как "...хора, осъждайки джендъризма, а подкрепяйки марксизма-ленинизма, живеете в мир със съвестта си". Перверзията на извратеняци може да се събере насила със социално -икономически системи, но не трябва ли преди всичко да се разграничат бълнуванията на Фройд от разума на Юнг? Първият е жертва сам на себе си, докато вторият подрежда нещата и върху тях се изграждат няколкото течения на психоанализата. Не винаги, но много често собствените психози, особено при много активни личности, се изживяват чрез често налудничави теории, учения и пр. Социалната справедливост, функциониращата икономическа и обществена системи, както и подредби, не могат да стават жертва на страсти, извращения, борба срещу самите основи на Съзиданието. С които в същност се цели сриване на света в бездната на не овладяното Психе в човешката популация. А из всички тези слоеве шестват всякакви още различия, идей, бълнувания и реални отрови: - раси, религии, култури, обичай. Всичко това гарнирано, ако не и породено, от липсващ обем, капацитет и съдържание из Междуушията! А те - колкото повече, са все Повече!
Наблюдател на 13.10.2021 в 12:58
България върви по този път, но все още с малки крачки. Какво ми направи впечатление: Вицепрезидент на ВСЕКИ кандидат за президент при предстоящите избори е жена. Следваща крачка: вицепрезидент - трансвестит, след което и президента.
"Вицепрезидент на ВСЕКИ кандидат за президент при предстоящите избори е жена" на 13.10.2021 в 13:40
Наблюдателю, това че кандидати вицепрезиденте са жени не е проблем. Проблемът е, че някои от кандидатите жени вицепрезиденти, както и някои от кандидат президентите се откровени поддръжници на джендър идеологията. Например кандидатите на ГЕРБ, на ДБ, вицепрезидента на сегашния президент, сигурно има и други.
оецд на 13.10.2021 в 14:36
Erik не се чуди, иди в Париж и виж централата на ОЕCD. Изкуствено поддържана организация за организиран контрол върху администрациите с база данни на всички минсистерства, организиар им събития и ги кани. Влиза се след обстойна провекр акато на летище. Та тези ваши съграждани правят всичко това централизирано за европа с благодвидни предлози
Четене с разбиране на 13.10.2021 в 17:17
"Защо няма отзвук на по-горния коментар ? " Който е изучавал съвестно,последователно и критично произхода и теорията на комунизма,в т.ч марксизма и болшевизма още преди 1989г. знаеше,че пидало-лезбийщината и унищожаването на моногамното семейство е заложено теоретично още от прогресивистите на Просвещението,утопистите -социалисти,марксистите та до болшевиките.....,че и до романите на Иван Ефремов - който е чел внимателно и любознателно.....знаеше. Още Джереми Бентъм е за узаконяване на хомосексуализма,после Енгелс разтурва моногамния брак и накрая Ленин веднага признава всички права на обратните и въвежда изучаването и практикуванито на фройдизма. В Съветска Русия десетина години след 1917г. се вихри такава сексуална вакханалия прид която шведската тройха и хипитата бледнеят. Чак сега днешните джендъри застигат иновативността на ленинистите и троцкистите. Просто става въпрос за четене с разбиране на съдържанието - функционалната неграмотност си я имаше и при Тошо,щото много се зубреше и повтаряше папагалски.
ДИП на 13.10.2021 в 17:50
До "Четене с разбиране" Нищо подобно няма, преди 1989 г. в България семейството беше издигнато на пиедестал като най-малката клетка на обществото, полагаха се всячески усилия за децата, а на педерастията се гледаше с презрение.
Точно заради това на 13.10.2021 в 18:26
"ДИП " За времето в което си живял това е така. Още Сталин разтури болшевишката сексуална простотия и зададе посоката за семейството като основна клетка. То и затова либерастните болшевики,тоест истинските болшевики и досега го ненавиждат. После Хрушча частично и тихомълком възстанови либерастниците и ги заложи като мини ,но Брежнев си беше консерватор,както и бай Тошо. Реалният социализъм го саморазтури съветската висша номенклатура - Андропов,Горби,Елцин и сюрията либерасти около всеки от тях. Към 1984/5г. решиха ,че реалният социализъм твърде много се е отклонил в консервативна посока от автентичните теоретични постановки на Маркс,Енгелс и Ленин. Реално ние познаваме реалния социализъм в консервативния му вариант и точно заради това той беше демонтиран от висшата му номенклатура.
Раковски на 13.10.2021 в 20:11
При франсетата дълбочина на мисленето няма, там има чалъмарство, позьорство, т.е. на български палячовщина. Дъбочина на мисленето имат руснаците, имаха германците до войната, после вече не им е позволено.... Що се отнася до марксизма-ленинизма, перверзиите на лениноболшевиките Сталин ги почисти напълно и буквално и заслужно! Затова новонародените им наследници не могат да му простят и плюят неуморно и неистово ... до следващото зачистване...
Quest на 13.10.2021 в 22:12
Става сума за нов подход към взимането на властта ако не сте разбрали...
Почти...но на 13.10.2021 в 22:15
Почти съм съгласен с теб,но все пак ненапълно. Почти всеки втори либераст в днешна Русия е с болшевишко потекло. Нарочно няма да се задълбочавам в етническата им стратификация но тя .... е налична и проверима. Една част Сталин позачисти,а друга част духнаха в Западна Европа и САЩ. Троцки не случайно се установи в Мексико и после троцкистите заедно с дофтасалите от Германия културни марксисти ъпгрейтваха революционната теория,като си изнамериха новите движещи сили на революцията - девиантите и всякаквите там малцинства.
легисти на 14.10.2021 в 13:28
Субектът на конструктивния "нов пол" не редуцира половата функция до изобретена структура на джендъра. Бътлър не схваща ролята на френския деконструктивизъм като отворен дискурс, който се бори не за идентичност, а за елегантно приплъзване покрай твърдите идентичности, пък били те и на джендъра. Като типична американка, тя се бори за кауза чрез различие, и навярно не схваща, че самото различие е извън каузалности и казуистика. Интервюираният доста добре е схванал разликата между автентичните френски деконструктивисти (постструктуралисти) и онова, което коментиращите ги американски автори се опитват да направят с оттук-оттам отчекнатите отломки от критическите им разсъждения. Самият факт на непарадирането на Фуко с хомосексуалността му ни изправя не пред факт, а пред продължаваща загадка - от една страна да не се предопределя публично и етатистки, а от друга страна, това е загадката какъв е точно, и изобщо трябва ли да е някакъв насред регламентите на (както се струва на някои клюкари) задължителните социални роли, които следва да поемем.
фи и пси на 14.10.2021 в 13:45
Не виждам никаква вина във Фройд и автентичната психоанализа, останала вярна на фройдизма; вината е в ония, които превърнаха нескончаемата психоанализа като метапсихология на самоизобретяващия се субект в директивна его-психология, приспособявайки я към бихевиоралната конюнктура на ХХ век. Фройд показа стадиите на преработката на нагона и социокултурния тласък отвъд принципа на удоволствието посредством преориентацията на инвестициите от инстинктивното природно - към рационално регулируемото социално поле на разгръщане на превърнатия нагон. И една несекваща психоанализа по-скоро показва един психопатологичен произход на психичното, представляващ низ от забрани, надзори и наказания, предопределящи задръжките или сложните превръщания и респективните им физиологични зони, където става удържането или сублимацията на либидната енергия. Във всеки случай Фройд прозря, че отвъд принципа на удоволствието енергията на любовта не следва да бъде уеднаквявана с потребителския (консуматорски) ерос, а на свой ред Лакан дойде да ни каже, че едипизацията не се случва еднакво за всички индивиди, а за психотика (за разлика от преобладаващия тип на невротика) самата тази едипизация е праведна във великата си несполука, доколкото творческият порив на психотика се дължи на болезнени белези на сцепванията и извечно творческо предприемане чрез една не невротична, а тъкмо психотична структура, каквато е Името на бащата. Чрез нея идва и най-великото прозрение на лаканианците и постструктуралистите - че утвърждаването на една-единствена лудост за всички, която сме започнали да наричаме "норма", откъм различието изглежда не по-малко опасна (узаконена под формата на "нормалност") общностна лудост, която си е съвсем като уникалната "лудост" на оня извечен куку, когото масово сме тръгнали да надзираваме и наказваме.
Просто страх на 14.10.2021 в 22:02
Абе Фуко си е бил педофил,ама с арабчета и чисто и просто го е било страх да не иде в дранголника.
1984 на 16.10.2021 в 11:25
Да, а дали??? Съмнявам се. А, фактите са, че новото нормално не е нормално, защото арогантно се налага диктат на малцинство над мнозинството, при положение, че никой не пречи на малцинството да бъдат каквито са.
еровалент на 16.10.2021 в 12:30
Още Бердяев е правел изказвания за ужасът и безсмислието на родовия пол, само че колко различни перспективи поставят Бердяев и Джудит Бътлър. Колкото тя е в блатото на консумеризма, толкова той се рее високо в небесата при ангелите.
девиант заради вас на 17.10.2021 в 11:51
Триста хиляди деца, изнасилени от служители на католическата църква — моралната катастрофа на Франция. (Триста и тридесет хиляди деца - това са цифрите, потвърдени документално, от хора, чийто свидетелства за документирани и разгледани - са станали жертва на педофили — служители на Френската католическа църква.) - https://bgr.news-front.info/2021/10/17/trista-hilyadi-decza-iznasileni-ot-sluzhiteli-na-katolicheskata-czrkva-moralnata-katastrofa-na-francziya/
Пръст на 17.10.2021 в 12:53
До 11:51 ч. Католицизмът отпада от Църквата през 1054 г. Оттогава започват и проблемите им. Сега искат да се върнат и лошо няма, проблема е, че искат да го направят без покаяние и да доминират над Православието, което няма как да стане. Но да се приравнява католицизма с Православието е проява на неразбиране към темата. Иначе всички цитирани от другите имена и идеологии се открояват с яростно богоборчество, което води единствено и само да трагедии.
софиянец на 18.10.2021 в 23:10
и все пак, няколко коментара се връщат къ Товарищ Коба, и на мен ми липсват некои хаспекти. И да, хамериканските уроди изкопаха от гроба и върнаха на тоя свет, или поне паралелно урода троцки, даже му развиваха теорийките и ги въплътиха у неколко поколения... И да, Йосиф Висарионович върна и буквално създаде великата Страна, ние бяхме в перифиерията, и все пак станахме 25-2-ми по ОИСР и по инерция, ама пък замислете се как лъжицата с демокрация скапва бъчвата с мед?

Напиши коментар