Димо Димов: Българската култура процъфтява! Въпреки кризата

Димо Димов: Българската култура процъфтява! Въпреки кризата
„Нашите млади музиканти още от музикалното училище, преди да са влезли в академията, заминават да учат в чуждите академии и консерватории. И техният път е осеян с много успехи, за които ние само чуваме. Това е голяма загуба за нас. Ние не успяваме да ги върнем тук. И това е нормално, като се има пред вид размера на заплащането в нашите среди, в нашите филхармонии. Всеки търси своята реализация по света. Но аз не бих казал, че музикалното ни изкуство стои по-назад от другите. Мисля, че българската култура се развива, тя се развива с много бурни темпове, констатира.” Това казва пред БГНЕС проф. Димо Димов, един от корифеите на българската музика. Проф. Димо Димов е български цигулар, камерен музикант, бивши депутат, министър и посланик. Понастоящем е професор по камерна музика. През 1984 г. създава Празниците на изкуствата "Аполония" в Созопол. Изнася концерти в много страни по света.
<p>По повод днешния празник на славянската писменост и култура той направи една равносметка за развитието на българската култура от миналогодишния 24 май.</p> <p>&quot;Това е един парадокс, всички страдаме от икономическата криза, страдаме от недостиг на средства, в резултат от тази криза или на грешни решения. Но ми се струва, че в областта на изкуството има изключителни постижения. Мога да посоча примерно на първо място развитието на пластичните изкуства, макар че съм музикант. София е пълна с галерии - Националната, градските галерии, показват изключително ниво на изкуство, което се ражда в нашата страна. Градска софийска галерия, например, непрекъснато показва изложби, ето сега на Греди Аса, които са невероятно стойностни. Показват се изложби, свързани с годишнини на наши големи майстори и уважавани творци. У нас гостуват и страхотни изложби. Ето тук беше Жюл Паскин, невероятна изложба, с невероятно отражение в нашия художествен живот. Сега идва Огюст Роден. Българската култура по отношение на галерии и изложби, включително частни галерии, е на много високо ниво&quot;, отбеляза проф. Димо Димов.</p> <p>Що се отнася до музикалното изкуство, нещата при нас, музикантите, са доста по-консервативни, продължи камерният музикант. &quot;Това, което се ражда, то отлита във въздуха. Ако ти не си бил в концертната зала, просто няма да го видиш. За съжаление, у нас се изгуби музикалната критика &ndash; печатна музикална критика у нас няма. Няма такава и в медиите. Къде ще видите телевизионно предаване, в което да се изправи един музиколог или музикант и да говори за концерта на негов колега, който се е състоял вчера. Това е една голяма слабост в нашия музикален живот, защото има толкова ценностни неща, които се правят, има толкова млади хора, които минават през концертните зали и за съжаление много малко хора научават за тях&quot;.</p> <p>&quot;Има и нещо друго, нашите млади музиканти още от музикалното училище, преди да са влезли в академията, заминават да учат в чуждите академии и консерватории. И техният път е осеян с много успехи, за които ние само чуваме. Това е голяма загуба за нас. Ние не успяваме да ги върнем тук. И това е нормално, като се има пред вид размера на заплащането в нашите среди, в нашите филхармонии. Всеки търси своята реализация по света. Но аз не бих казал, че музикалното ни изкуство стои по-назад от другите. От дълги години каним нашите млади музиканти на &quot;Аполония&quot;. И всяка година имаме по 4-5-6 имена, които идват и изнасят концерти. Ето тази година имаме 30-годишнина на &quot;Аполония&quot; и сме поканили големите имена на българската музика - ще чуем един Минчо Минчев, &quot;Софийски солисти&quot;, Людмил Ангелов, Веско Ешкенази и един Евгени Божанов, един млад пианист, който е почти непознат в България&quot;.</p> <p>Проф. Димов смята още, че нашите театрали имат невероятни успехи и това се разбира от публиката.</p> <p>&quot;Нашето киноизкуство след доста нашумели филми, които минаха през миналата и по-миналата година, като че ли бележи малка крачка назад. Но това е едно изкуство, което зависи от много неща и му трябва време да се развива&quot;, изтъкна още бележитият ни естет.</p> <p>Проф. Димов не скри радостта си и от високото ниво на българската литература.&quot; Сега е бум, има разцвет на книгоиздаването, на изключително високо полиграфско ниво. Имаме автори, един Георги Господинов проби по цял свят. Вижте какво става в преводната литература. Всяка година на &quot;Аполония&quot; ние имаме над 10-15 представяния на нови, току-що излезли книги. Това е един много приятен процес на досег на авторите с публиката. Разговорите, които там стават, са на изключително високо интелектуално равнище. Ние има представяния на книги в малкия салон на художествената галерия с по 200-250 души.</p> <p>За музикалното изкуство мога да кажа и нещо друго. Разбира се, няма да говоря за поп музиката, но вече нещата в музиката така са проникнали взаимно, че имаме поп изпълнители, които същевременно са и камерни музиканти, които са класически изпълнители. В България джазовото изкуство намира много добър прием. Нашите джазови музиканти не са много на брой, но те покриват огромен спектър от музикалното изкуство и пишат непрекъснато нови неща, затова публиката им се отплаща с много голям интерес&quot;, изтъкна събеседникът.</p> <p>&quot;Разбира се, не мога да не отбележа, че през годините нашите композитори се загубиха. Не че те не пишат, но няма кой да ги подкрепи. Много е трудно те да намерят своя зала, свой оркестър, който да изпълни нова българска симфония. Някак си при поп музиката става малко по-лесно, контактите са вече регламентирани. Но когато дойде време да се издаде едно музикално произведение, това са много скъпи процеси и там държавата я няма. В проектите, които се подкрепят от Министерството на културата, за създаването на музикални произведения все още този механизъм не е разработен.</p> <p>Но понеже споменах Министерството на културата, трябва да кажа, че от години съществуват проекти за подкрепа на книгата, театралното и музикалното изкуство, които са съжаление са с много недостатъчен бюджет. Всеизвестно е, че министерството няма голям бюджет, той дори е много малък и да се отправят упреци, към който и да е министър, че видите ли той не подкрепя това или онова изкуство, е абсолютно неправилно. Всеки министър полага големи усилия съобразно своите виждания да подпомага българската култура. Прави се много и по отношение на читалищата. Прави се много и за българския театър с новия начин на разпределение на средства, но това все още е един механизъм, който трябва да се доусъвършенства, да се диференцира. В музиката нещата не стоят точно така както при театъра.</p> <p>В този ред на мисли ми се иска да подчертая подготовката на четирите наши града, които кандидатстват за столица на европейската култура (през 2019 г., а четирите града са София, Пловдив, Варна и Велико Търново). И тъй като аз съм в София и виждам какво се прави, мога само да поздравя Столичната община и кметицата Йорданка Фандъкова за този мащабен проект, който се развива в столицата, за средствата, които се осигуряват и за огромната работа, която се прави. Това ще даде голям тласък през следващите години идните години до самото определяне на столицата на културата. Това активизира огромен потенциал от хора на изкуството. И мисля, че резултатите ще бъдат изключителни. Освен това всяка година Столичната община има своите програми за култура, които подпомагат различни творчески проекти. Заедно с европейските проекти това изключително много подпомага нашата култура.</p> <p>Министерството на културата има други свои проекти, които също подпомагат нашето развитие. Смятам да поздравя министър Стоянович с неговите усилия, защото той е една всяко ерудирана личност.</p> <p>Не ми се говори за чалгата, но все пак ще кажа, че според мен тя се затвори в собствения си свят и много трудно печели нови привърженици, особено сред младите хора. Има определени кръгове, не искам да кажа силна дума за тяхното интелектуално ниво, които дават средства за развитието на този вид изкуство в кавички&quot;, завърши проф. Димов.</p>

Коментари

  • Субкултурата на България

    24 Май 2014 19:03ч.

    Изкуство без съответните критици, капацитети във всяка една област? Кино? Пълна скръб. Телевизионни продукции? Моля ви се! Под всякаква критика. Защо да се лъжем? Повсеместна е деградацията на нашия културен живот. Не са достатъчни луксозните рафтове, на които ни поднасят добре опакован мухлясъл продукт.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи