- Автор: "Фигаро"
- 10 Sep 2020
- 4299
- 30
- В книгата си “Пътят към някъде” описвате новото разцепление между “хората отвсякъде” (anywhere) и “народа от някъде” (somewhere). Може ли коронавирусната криза да се разглежда като реванш на “хората отвсякъде”?
- Естествено нито един почтен човек не иска подобна епидемия да се разпространява. Но в нея наистина можем да видим определена криза на хиперсвързаността и на неолибералната глобализация, които са в основата на начина на мислене на “хората отвсякъде”. Още в началото на разпространението на вируса забелязах, че в географските зони, които събират най-мобилните и проспериращи хора, като кварталите Кенсингтън и Челси в Лондон, имаше най-много случаи. Сега, когато епидемията се ускори, това вече не е така. Най-засегнати вече са най-неравностойните квартали в големите градове, където жилищата са съвсем малки и съжителстват различни поколения. И накрая, ако се отдалечим от големите градове, забелязваме, че в районите, белязани от много социална несигурност и известна уседналост на населението, са регистрирани най-малко случаи. Достатъчно е например да сравним ситуацията в Източна Германия, с изключение на Берлин, с тази в Западна Германия.
- Много коментатори смятат, че тази криза може да сложи край на определена глобализация. Съгласен ли сте с този анализ?
- Глобализацията няма да спре окончателно, но ще претърпи непоправимо забавяне. Ще станем свидетели на все по-голям скептицизъм към глобалното измерение на големите производствени вериги. Прекомерната взаимозависимост ще бъде поставена под въпрос. Накратко, пандемията ще удължи и ускори смяната на парадигмата, която вече бе започнала. Международната търговия наистина е в упадък от много години и от 1993 г. и ратификацията на НАФТА (Северноамериканско споразумение за свободна търговия) няма нито едно голямо споразумение за свободна търговия. В политическата сфера, с Брекзит, избирането на Доналд Тръмп и пробива на много популистки движения в Европа, вече бе започнало голямо политическо разместване.
- За няколко седмици преминахме от тотално отворени граници към всеобщо затваряне. Реабилитира ли тази ситуация понятието “граници”?
- Моделът на националната държава и националния контрол на границите несъмнено ще намерят нова сила и легитимност вследствие на тази криза. Когато възникне криза, е естествено да очакваме от държавата известна гаранция за защита. Засега не можем да кажем същото за Европейския съюз, въпреки че трябва да признаем, че той има много малко власт и влияние върху различните национални здравни системи. Остават обаче много форми на международно сътрудничество, особено в научната и медицинската сфера. Германия например прие в болниците си френски и италиански болни. Въпреки това партньорство, беше логично да се възстанови контролът по границите, за да се забави разпространението на вируса.
Това невинаги се приемаше добре в някои кръгове. Развесели ме третирането на кризата в германското телевизионно предаване Heute Journal. Експертите, които се изказваха, трудно приемаха разпадането на техния модел, основан на неолибералната глобализация. Това породи най-малкото необичайни ситуации. Преди няколко седмици например десетминутен репортаж осъждаше категорично решението на някои държави-членки и в частност на Полша да затворят границите си. Един експерт дори използва реториката, според която вирусът няма граници. Проблемът е, че на следващата сутрин германското правителство взе същото решение и установи контрол по собствените си граници.
- Тази криза разкри френската зависимост в особено стратегически сектори. Същото ли е и във Великобритания?
- Същото важи навсякъде. Франция притежава само един завод за производство на дихателните апарати, докато Великобритания има само един производител на ваксини на своя територия. Затова осъзнаваме един от основните недостатъци на прекомерно свободната търговия: липсата на национална икономическа устойчивост в момент, в който кризата прекъсва международната производствена верига.
В края на кризата всички ще искат да увеличат съпротивителните си сили. Императивът за автономия в основните сектори ще се осъзнае по-силно. И нямам предвид само само дихателните апарати и ваксините. Не трябва ли например всички развити страни да имат свой собствен производител на стомана? Несъмненот традиционно френската идея за големите национални стратегически "перли" отново ще стане модна.
- Нарастващата зависимост на Великобритания следствие от ерата Маргарет Тачър-Тони Блеър?
- Не бих казал. Разбира се, Маргарет Тачър изигра роля в движението на интернационализиране на икономиката, но всички развити страни смятаха това развитие за благоприятно. Според мен истински повратните моменти бяха краят на Студената война и влизането на Китай в Световната търговска организация през 2001 г. Тези разриви изложиха различните европейски трудови пазари на ожесточена конкуренция на регионите с ниски разходи, особено в производствения сектор.
- Как гледате на управлението на кризата от британските власти?
- Борис Джонсън е лично засегнат от вируса и бе в трудна медицинска ситуация в продължение на десетина дни. Тази криза не играе в негова полза, защото изисква сериозност и строгост, докато Джонсън има вид на постмодерен политик и показва стил, който е смесица от хумор и ирония. Въпреки че се надяваме да се възстанови бързо, трябва да погледнем реалността в лицето: има жестоки критики към политиката на неговото правителство по отношение на тестовете и превенцията. Същото обаче може да се каже и за Франция. Нашите две страни често са сравнявани с Германия в неблагоприятна светлина, въпреки че и германското правителство има за какво да бъде упреквано. Една от причините за относителния усех на Германия произтича от факта, че тя запази автентична фармацевтична индустрия, което ѝ позволява да тества повече населението си. Но според мен значението на децентрализацията, която характеризира германския модел, също е решаващо. Това може да изглежда контраинтуитивно, но страни като Франция и Великобритавия, отделиха повече време, за да реагират на кризата, защото изискват всичко да мине през централизираните администрации. Това затруднява системата и губи ценно време.
- Може ли тази криза да помири “хората от някъде” и “хората отвсякъде”?
- Този драматичен епизод ще сближи “хората отвсякъде и ”народа от някъде” по няколко причини. На първо място, както споменах по-горе, тази криза ще доведе до все по-голям скептицизъм спрямо модела на либерална глобализация, превъзнасяна от “хората отвсякъде”. Връщането към местните корени постепенно ще се възприеме като здравословен проект, а не като реакционно начинание. Тази тенденция ще се засили впрочем от възхода на екологичното движение.
Освен това, кризата ще засили националния социален договор, не само заради мерките, нужни за защита на работниците, но и защото тя показва някои важни механизми в нашето общество. Ние осъзнаваме например, че икономическата дейност зависи от професиите на касиерките, поддържащия персонал, снабдителите, които доставят лекарства на аптеките и т.н. Без да броим болничния персонал. Поучително е, че списъкът с “необходимите работници”, на които се опира британското правителството, включва почти само професии, чието упражняване не изисква университетска диплома!
Трябва да използваме възможността да направим пауза в живота си и равносметка на това, което наистина е важно. Да се надавяме, че това изпитание ще ни накара да стъпим по-здраво в реалния живот и да престанем да презираме стремежите на нашите сънародници, които имат “обикновена” и често несигурна работа. В крайна сметка е време да преосмислим представата си за добър живот!
Със съкращения. Заглавието е на "Гласове". Оригиналното заглавие е: David Goodhart: «La crise du coronavirus rapproche les “anywhere” et les “somewhere”»
Превод от френски: Галя Дачкова
