- Автор: Ангел Петров, "Дневник"
- 28 Sep 2021
- 1883
- 53
Част от светата обител, която ръководи, е вече четири десетилетия окупирана от схизматици, и той неведнъж призовава гръцките власти да се намесят. Гласът му обаче напоследък се чува силно в Гърция и по друг въпрос - битката с коронавируса. "Дневник" разговаря с архимандрит Вартоломей за пандемията през призмата на християнството, за отношението на църквата към мерките и ваксините и разнопосочните ѝ послания, както и за напрежението между нея и политиката.
Какъв път Ви води в България, Ваше високопреподобие?
- Идвам съм няколко пъти. Но откакто се запознахме с отец Никанор (игумен на Гигинския манастир - бел. ред.), връзката ни стана сърдечна и приятелска. Бях си поставил за цел, ако е благословено, да дойда на 24 септември, празникът на Св. Силуан Атонски, честван в църквата в Църногорския манастир (така е известен още Гигинският манастир "Св. св. Безсребреници и Чудотворци Козма и Дамян Асийски"). И по тази причина искам да идвам вече всяка година тогава.
В пандемията имахме ограничени възможности да пътуваме. Привикнахме със законите на државата. В нашия манастир също следвахме правилата и видяхме възможност да останем по-дълго в манастира и да се занимаваме с делата му. Нямахме възможност да общуваме лице в лице, но благодарение на бързите темпове на науката имахме контакт, имахме връзка с останалия свят.
Говорите за науката, а преди няколко месеца използвахте един нейн нов продукт - вие сте първият ваксиниран монах на Света гора. Как решихте да го направите?
- Нямах за цел да стана първият ваксиниран. Така се случи в реда, в който отидохме. Веднага щом имахме възможност, подадохме молба и казахме, че можем да го направим, защото вярваме и се уповаваме на науката. Защото една от причините е, че колкото по-бързо се ваксинираме, толкова по-бързо ще мине тази пандемия.
Казвате "ние", но църквата в Гърция, а и църквите в нашия регион, добиха малко печална слава по време на пандемията. Много духовници отказваха да приемат ваксините. Говориха, че лечението е в ръцете на Бог или че вярващите няма какво да се притесняват. В Гърция имаше свещеници, които не пускаха в църквите хора с маски и ваксинирани. На фона на отношението към пандемията в тези среди чувствате ли се като бунтар?
- Не съм бунтар, не съм въстаник. Тези, които викаха и вдигаха врява за ваксините, вярваха в закона на джунглата. Дойде пандемията, а тя ни дава възможност да бъдем изпитани. А ние, като християни, трябва да сме пример за останалите хора - не го казвам само сега, а всеки ден по време на изповедта на моите духовни чеда. Защото проблемите в живота ни са всекидневни. Трябва да бъдем готови да ги посрещнем.
Християнинът е като спортист. Както спортистът всеки ден тренира, за да е готов за състезанието, ако изчислим колко се е готвил и колко продължава самото състезание, времето за това е много по-голямо.
Подготовката не е само за да може да влезе в състезанието. Тя включва физическото състояние, силата, която тябва да събере, духовното състояние, за да управлява появата си. Да посрещне както проблема, така и загубата.
По същия начин е и животът на християнина, но не го наричаме тренировка, а духовен подвиг, духовна борба. Това не е моментът, когато ще отиде на църква и ще се прекръсти, а всекидневието му - как ходи, гледа, говори, как се усмихва, за да посрещне Христос. И след като Христос дойде и се установи в него, ще извади всички таланти, които Христос му дарява - любов, търпение, усмивка, светлина. Християнинът трябва да излъчва светлина, много повече с присъствие, отколкото с думи.
В това е борбата - да успеем да останем християни, не просто на име. Пред изпитанията, изкушенията ще извадим това, което е в нас. Както пастата за зъби излиза при натискане, християнинът, в момента, в който се стисне, ще изрази какво му е на душата, дали е голям или малък.
С други думи, ако водехте друг, светски живот, бихте били спортист, а не бунтар.
- Харесва ми спортът.
А нима не са "спортисти" останалите в църквата, които не приеха новите правила, бяха против мерките и ваксините и които все още водят големите групи протестиращи на площадите в Гърция? На всички кадри от протести заради пандемията на първа линия могат да се видят свещеници.
- Расоносците, които виждате на първа линия, дори не са истински монаси. Това са излезли самосиндикално хора. Нямаха търпението и желанието за разговор, да разберат дали нещо бъркат. У себе си възпитаха дух на фанатизъм. Можем да познаем фанатика: не приема диалога, никога не греши и иска насилствено да наложи мнението си.
Тези хора изгониха духа на Христос, а култивираха фанатизма. Христос е казал: "Поемете моето иго върху себе си и се научете от мен, защото съм кротък и със смирено сърце, и ще намерите покой за душите си." (Матей 11:29 - бел. ред.). Фанатикът излъчва гняв, омраза и напрежение. По този начин разбираме кой човек следва духа Христов. Тези расоносци работят това от години, живеят по този начин, култивират го и опитват да обърнат другите като свои последователи. Използват расото, което носят, използват човешките слабости, за да привличат другите. За съжаление успяват да привлекат хора, които мислят, че това е правилният начин.
Казвате ли, че с тази подкрепа за науката представлявате мнозинството духовници, или, напротив, позицията ви е по-скоро представителна за малцинството?
- Не съм влизал в разсъждения кой е мнозинство. В момента има проблем и се борим с него. След битката ще се броим. Аз лично правя това, в което вярвам, и от вярата ми в самия Господ се опитвам да дам пример. Аз няма да кажа на друг човек да се ваксинира, но ще дам пример как трябва човек да се движи в тези състояния.
Никой не може да оспори доверието в науката - дори хора като антиваксърите в някакъв момент от живота си са показали доверие в науката. Има ли някой, който да не е взимал лекарство в живота си, да не се е ваксинирал? Сигурно има хора, които не са били в болница, но повечето са били.
Когато човек е в болничното легло и е на системи, не пита доктора какво има в тази система, нито какво съдържа това, което им се влива. Искат да се излекуват. Същото е и сега. Хората, които разпалват протестите - и не говоря само за расоносците - не се интересуват от здравето на хората. Интересува ги да имат слава и последователи.
А защо отне толкова много време на църквата да заяви, че ваксините са "дар от Бога"? Направи го едва през юли тази година, а правителството дълго настояваше тя да призове вярващите.
- За съжаление църквата загуби много ценно време и следва събитията. Подбудителите на напрежение съществуваха и преди пандемията и можеха всички те да бъдат заглушени. Това не би било липса на демокрация, въпрос е на съществуването на църквата. Това са хора, които слагат бомба в основите на църквата. Най-вероятно във всекидневните си молитви се молят да има проблеми между хората, за да черпят сили. По тази причина църквата сега трябва да каже някои неща. Могат да се направят корекции, но тъй като е загубено ценно време, проблемът се е задълбочил. Трябва да се положат усилия.
Това не означава, че аз не вярвам в църквата. Отците на църквата казват: по-добре е да си еретик в църквата, отколкото християнин - извън нея. Вътре, какъвто и проблем да се създаде в главата ти, имаш надежда да го поправиш. Когато излезеш от нея и си извън кошарата, си беззащитен. Колкото и да си дълбоко вярващ християнин, ще си сам. В църквата съществува защита. А тези хора са излезли извън църквата, целта им е да извадят колкото се може повече хора.
С други думи, ценното време, за което говорите, бе изгубено отчасти неволно, отчасти заради зложелателите, които споменавате и искат да изведат хората извън църквата?
- Това време се загуби, защото този проблем трябваше да се реши много отдавна или поне да се ограничи.
За да не мислите, че се опитвам да демонизирам църквата: правилно ли постъпи гръцката държава, като затвори църквите в най-тежките моменти?
- Да, мисля, че постъпи правилно.
Защо?
- Държавата е отговорна за общественото здраве. Не само на християните, а и на мюсюлманите, на цялото общество, което живее заедно. Заради това законът е за всички и трябва да се изпълнява от всички. Тъй като пандемията се разпространява в местата, където се събират най-много хора, те трябваше да се затворят.
Със затварянето на места, където има опсаност за живота - на мен и другите хора, не се губи вярата ми. В историята е имало пандемии и църквите са били затваряни. Това не означава, че вярата на хората се е губила, напротив, повече се е увеличила.
Ако от самото начало бяхме показали следване на законите и християнско постоянство, без фанатизъм, мисля, че държавата щеше да чуе по друг начин думите на църквата. Наложиха се обаче крайни мерки заради фанатизма на отделни хора и поведение, неприсъщо на един християнин. Можем да кажем, че църквата бе затворена не заради държавата, а заради тези фанатици.
"Появи се проблем, който повлия на цялата вселена, изпитание за всички, без значение от религията. Като християнин в момент на изпитание ще извадя от себе си каквото съм култивирал - любов за хората, търпение към проблема, послушание и други добродетели. Ако не извади това от себе си, християнинът има проблем и не е култивирал правилно себе си.
Работата, училището, животът се промениха заради пандемията. А църквата?
- Църквата не може да се промени, защото не е анахронизъм; духът ѝ е много напредничав. Ако отворим евангелието и нищо друго, написаното в евангелието е за всяка една епоха, през която минава човечеството. Словото Христово е дъх на живот, начин на живот. Това, което казва Исус Христос, да обичате другите, как може да се промени? И до ден днешен хората се затрудняват да го приложат. Следователно словото Христово винаги звучи съвременно за човека и актуално.
Как се живее във вашия манастир покрай пандемията? "Есфигмен" е различен; мога да дам пример с информацията за случаите на коронавирус от последните дни.
- Излезе такава информация за заразени, но ние ясно обяснихме кои са тези, които се разболяха. Това са хората на първа линия на протестите срещу ваксинацията. След един от протестите се върнаха в нашия манастир, който е незаконно обитаван от схизматици.
Схизматиците имах предвид, защото вие в крайна сметка делите манастира с тях. Те са в друга част на сградата, но това не спира непременно вируса. Как се живее в такива условия?
- Знам ние в нашата част как живеем. Манастирът е заграбен незаконно.
В никакъв контакт ли не сте със схизматиците?
- Не само ние, а и цялата Света гора няма контакти. Живеят незаконно в манастира, използват името на Светата обител и така лъжат хората. Искам да кажа на хората да внимават с тези хора. Те са извън православната църква.
Защо е толкова трудно светската власт да ги изгони десетилетия наред?
- Гръцката държава има конституционното право да прилага устава на Света гора. Света гора е взела решение, Вселенската партиаршия, към която принадлежи духовно - също. Тук трябва гръцката държава да се намеси, за да приложи закона. Света гора и светогорското монашество са нещо уникално в християнството и гръцката държава по конституция е длъжна да ги пази. Затова въпросът ви е към гръцката държава.
Но какво е Вашето обяснение?
- Има много причини. Едната е политическата цена - става въпрос за гласове. Тези разколници имат и много тесни връзки с крайнодесните, които през последните години бяха в разцвет в политическото поле на Гърция, имаше представители в парламента. Разколническият дух има много общо с духа на крайнодесните партии. Едните поддържаха другите, обменяха си идеи. Дори в самия парламент тези крайнодесни партии поставиха такива въпроси в полза на разколниците. В миналото правителство има хора, които бяха, да кажем, съдружници с крайнодесните, със схизматиците.
Щом споменавате правителството, не говорите само за "Златна зора", а може би и за АНЕЛ ("Независими гърци", която бе част от кабинета на бившия премиер Алексис Ципрас - бел. ред.)?
- Точно така.
"Златна зора" обаче бе фактически обявена за престъпна група, а АНЕЛ не е във властта в сегашното правителство. Очаквате ли промяна, например решителни действия от държавата?
- Остава Велопулос (Кириакос Велопулос, настоящ депутат, крайнодясната партия "Решение" - бел. ред.), но те имат връзки и с политици от други партии. По принцип политиците не показват интерес към светогорските проблеми като цяло.
В конкретния случай може да се каже, че църквата е заложник на политиката?
- Да. Гръцката държава не поема отговорността си.
Църквата може да е заложник на политиката и на глобално ниво. Наскоро руският патриарх организира една конференция, на която дори се постави под въпрос легитимността на Вселенския патриарх, месец след като той отиде в Украйна. Накъде отива тази борба за власт в Православната църква?
- Това е въпрос на църквата как ще го реши. Когато руският патриарх - с когото се познавам и дълбоко уважавам - говори за канони в църквата, със сигурност говори за хора, които нямат идея за канони. Защото ако ги познаваха, щяха веднага да реагират на казаното. Този проблем възникна, когато църквите станаха национални.
Църквата трябва да е наднационална, наддържавна. Когато е национална, има опасност самата държава да я придърпа със сила. Случилото се с Украйна и с Вселенския партиарх, който даде автокефалия на Украинската църква, е промяна на историята. До момента, в който се случи признаването, имаше един голям брой хора с разколниците, които бяха извън църквата. Действието, което извърши патриарха, беше да даде автокефалия и да въведе хората извън църквата в нея.
От евангелска гледна точка как изглеждат действията на патриарха? Когато евреите завели блудницата пред Христос и попитали какво казва законът за нея - смърт с убиване с камъни. А Христос отговорил: безгрешният пръв да хвърли камък. И всички оставили камъка, защото самите те са извършили същия грях като нея. От тази група кой е безгрешен? Христос. Съгласно закона трябваше той да вземе камъка и да го хвърли по нея. А той го допълва с любов и ѝ казва: Върви си и не извършвай повече този грях.
Сега можем да разберем закона, който направи патриарха. Но реакцията на руснаците и на всички около руската патриаршия ни напомня друга притча от Евангелието - за блудния син. Върна се синът, бащата не го осъди, а го върна и го сложи обратно в къщата. Но реагира големият син, живеещ в къщата на баща си, с всички удобства, цялото състояние бе негово, а се възмути, че брат му се върна от странство. Това го казва Евангелието, не го казвам аз. Не знам колко евангелска е реакцията на руската партиаршия.
По-близо до нас също имаше сблъсък на църква и политика. Имам предвид Сърбия и Черна гора - две църкви, две групи хора, които се изправят едни срещу други и две групи политици, които ги насъскват.
- Това е проблемът на националната църква. Руският патриарх е официално нежелан в страната. Зная за случаи, в които свещеници, принадлежащи към руската църква, не са искали да опяват убити украински войници. На нас ни го казаха хора, чиито близки загинаха и свещеникът отказал, защото покойният бил враг на Русия.
В случая със Сърбия и Черна гора какво да направят църквите, които са приклещени от двете страни? Как да се опазят?
- Много труден въпрос и голям политически. Държавата Черна гора иска по тази причина да възстанови църквата си. И вярвам - и това се моля - че Вселенският патриарх има каноничното право и желанието да предложи накякви решения, защото са стигнали до крайно положение и това не е добре за църквата, защото тя по принцип обединява хората.
Ако обаче се наложи намеса на Константинопол, няма ли да последва реакция на Москва?
- Сигурно ще последва, но въпросът е кой има право да се намеси. РПЦ се намесва с политическа сила и с нея смята, че може да повлияе и на другите църкви. Но както виждаме от историята на църквата, тя не се движи нито от политическа, нито от икономическа логика. Има ред. И от историята на църквата виждаме, че който се е опитал да се намеси с политически и икономически средства, винаги е губил.
Източник: dnevnik.bg
