Когато вярващ човек навлезе в богословски среди или започне често да общува с църковници, се потапя в една съвсем друга, непривична за него атмосфера. В нея хората се държат много особено и твърде различно в сравнение с останалите християни. Те общуват по един приповдигнат начин, използват заучени фрази, представят сложи теологични термини … и всичко това – задължително със сериозни физиономии. Искат и успяват навсякъде и във всичко да отдават изключителна тежест на думите си; сами се заслушват в това, което са изрекли, и си придават особена важност. Те държат не само да изглеждат различни, но и по-специални. „Докоснати“ от Небето. Всичко това са тънки проявления на прелест и само по себе си изкусна съблазън.
Маската на сериозността

Отец Ясен Шинев

 

С поведението си такива хора искат да ни кажат: „Ние сме над нещата. Ние знаем всичко, защото говорим от името Божие“. Сами са се поставили в това привилегеровано положение и всички други са под тях.

 

Това е не само комично, но и осъдително от духовна и православна гледна точка. Спасителят Христос никъде и никога в Своето пребиваване в плът сред хората не е подхождал така. Той, Който е Въплътеният Бог, Вечният Логос, Който изхожда от недрата на Отца е аристократичен, но достъпен, възвишен, но прост, твърд, но деликатен, дълбок, но и запленяващ всички, които са съприживели срещите си с Него.

 

Говорил е просто. Нещо повече – просто и ясно. Неговият аристократизъм е бил снизхождащ, а не превъзхождащ. Намирал е общ език както със силните на деня, така и с обикновените отрудени хора. Изпълвал е речта си с образи от техния бит и горчива житейска практика. По невероятен начин е прониквал в техния съкровен, интимен свят, без да използва шаблони и заучени фрази. Дори притчите, които е употребявал в речта си, са били поднесени с внимание и топлина, за да бъде разбран и да докосне душите. Затова Христос не е изглеждал студен и дистанциран, нито е подтискал или задължавал с присъствието си. Един деликатен и нежен Богочовек, Който не иска да завлядява, а просто да бъде разбран. Навсякъде и във всичко – естествен и непредвидим, спонтанен и внимателен, над и в нещата.  

 

Неговите последователи – светите апостоли и апостолски мъже, стълбовете на ранната църква, са били страстни  и силни, с гореща кръв и необикновен темпарамент. Те не само не са се държали изкуствено и сухо, но са говорили просто и ясно, без да използват каквито  и да е било заучени фрази и подбрани цитати от Светото Писание или творенията на Светите отци. Не са подчертавали, дори не са държали на някаква своя уникалност, а са искали едно – да Му служат. И точно заради това са били тръби Божии, пълноценни изразители на Неговата воля и са пръскали около себе си Божията благодат.

 

По особено ясен и красноречив начин  това е изразено от апостола на народите, св. ап. Павел: „Предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат. (1 Кор. 14:19). Това звучи още по убедително от устата на един истински функционер на юдаизма, който е бил подготвен за висш пост и изразител на волята на Йехова. Той е имал всички основения да го прави, но го е избягвал – не само защото е проумял, че Бог е в простотата и естественоста, но и за да има успех в мисията си сред хората.

 

Един от най-великите проповедници на Светото Православие, св. Йоан Златоуст, когато е започнал да проповядва първоначално говорел твърде приповдигнато и демонстрирал висок богословски стил, но след като е бил укорен от слушателите си за това, че е неразбираем, започнал да се изразява много по-достъпно и така проникнал в света на слушателите си. Това е пример за всички нас – високоумните богослови и духовници.                                

 

Забележителният покровител на Русия пред Божия престол, св. Серафим Саровски, бил винаги непринуден и весел в отношението си към идващите при него поклонници. Носил и тази особена озареност на докоснатите от Бога и посетени от Неговата благодат хора, с която завладявал умовете и сърцата. Обръщал се към всеки с голяма топлота и внимание, като използвал прости думи и така ги е насочвал по пътя за спасение на техните души. Наставлявал проникновенно и вдъхновено. Всекиго посрещал с думите: „Здравей, радост моя!”. Лицето му сияело като слънчице и всички около него попивали от тази неземна красота.

 

Един от най-великите богослови на 19 в., св. Амвросий Оптински, обичал да се шегува и често се изказвал в рими и кратки стихчета, когато давал своите мъдри наставления и поднасял цените си съвети. Бил нежен и ненатраплив, мил и внимателен.

 

По Божия милост имах възможност да се срещна с отец Георги от село Жегларци. Този истински старец и пример за лично благочестие се държеше толкова леко и непринудено. Беше весел и симпатичен, докосващ и обгръщащ с деликатноста си. Държеше се като дете и някак си естествено артистично и завладавящо. Често се смееше и дори се самоиронизираше. Надсмиваше се над своя беден човешки ум и разбирания в живота. А беше преживял ужасни неща и понесъл невероятни изпитания. Още от млад реално бе преживял гонения заради вярата си и над четиридесет години бе потискан и притискан от безбожната комунистическа власт и репресиран от структурите на Държавна сигурност. Но не се представяше като жертва на съдбата и не искаше отплата, а приемаше това като промисъл Божи. Изживяваше го като привилегия,  давана на малцина, и посещение на милостта Божия. За другите говореше не с маска на надменост и високоумие, а с въздишка и разбиране. И във всичко беше естествен и спонтанен, откровен и завладяващ в изскреноста си. В поведението му нямаше не само стремеж към себеизтъкване, но и следа от някаква сериозност или външна натруфеност. Беше лек и ефирен в изказа си и едновременно с това – неизчерпаемо дълбок и трогващо завладяващ.  

 

В поученията си старците Порфирий и Паисий (св. Порфирий и св. Паисий) упорито настояват пред християните и духовниците да говорят ясно и просто, като избягват сложните термини и заплетените мисловни конструкции. Всичко това – с цел да бъдат по-близо до хората и така да предпазят себе си от прелест и себепревъзнасяне.

 

Спасителят ни оставя едзин позабравен завет: „Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството Божие“ (Мат. 18:3). Това обръщане е нищо друго освен завръщане в онова истинско и блажено състояние, в което хората били първоначално – когато не само не са познавали лицемерието и лукавството, но и позата и фалша на заученото поведение – и което изгубили след изгонването от рая  по пътеките на криволичещото си битие и нестихващи битки за оцеляване.

 

Най-благодатните в Светото Православие имат най-леките и непринудени духове. Те живеят един особен, възвишен и одухотворен живот – бликат, отдават, творят и така предават Божията благодат. Обичат и докосват,  привличат и завладяват. Прости в естествеността си и естествени в простотата си.

 

Нека и ние, които сме тръгнали по тесния път към Царството Божие, да почерпим от техния свят пример, да захвърлим маската на студената сериозност и, като се отърсим от чувството за духовно превъзходство, да се опитаме да бъдем естествени и достъпни навсякъде и във всичко.

 

Източник:www.pravoslavie.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

58 коментар/a

някой на 20.01.2020 в 11:38
Добра статия. Богословието не е показване на ученост, а слово за милостта на Бога от височината на собствения си кръст. Отдавна не чета статии на "богослови". Превърнали са живото Слово в академична дисциплина, източник на препитание и житейска гордост. Фактът, че някои си позволяват да се отнасят пренебрежително към св. Синод и Църквата с нейната традиция, не уважават каноните, мислят че могат да тълкуват догматите по-добре от светите Отци е показателен за отдалечеността им от Православието. В името на душевното здраве по-добре е човек въобще да няма досег с текстовете им. Сигурно някъде има и читави учени, но те някак не са активни из средствата за масова информация.
Helleborus на 20.01.2020 в 18:58
Така е, но има разлика между това да си прост и само да говориш просто, превеждайки сложните неща на езика на слушателя. Думите, които са казали апостолите и Сина Божи са като изработени от непознат елемент, първо си мислиш, че струват една цена, след година разбираш, че струват многократно повече, а след още време разбираш, че струват милиони и накрая, че са безценни. Защото имат толкова скрити пластове на значение и водят толкова дълбоко отвъд видимото, толкова различен прочит може да дадат наглед познатите поучения и притчи, че мнозина хора не биха го повярвали изобщо. Те са като врати, зад които се отварят други врати, зад една дума изразяваща тленни понятия, стоят нетленни същности от много по-висок порядък. Тези хора не са имали комплекси, че говорят просто, защото са били пратени наистина, имали са авторитет пред ангелите и невидимите власти, а също и доверието на Бога, вярата им е можела да премества планини. Те са били като пътешественици между две земи, пренасящи съкровища от едната в другата. Всъщност изобщо няма значение дали хората (плътските) ще те оценят като ведър и жизнерадостен или затворен и мрачен, понякога човек има и своите човешки особености, въпросът е дали може да пътува между различните измерения, да вижда истината и да носи дарове на вярващите. По-големият проблем на съвременното православие е, че се опира на книгите, а не на Божията сила и пратеничество.
OLD на 21.01.2020 в 14:00
Смислени думи. Разбира се, веднага четем, антипод, с или без логорея.
Иван на 21.01.2020 в 15:32
Така е, напълно съм съгласен с автора. И като чета, пред очите ми се появяват образите на едни наши много обичащи титулуването "богослови". Хайде, всеки си има лице, ведомост за заплата, име и длъжност, нали - София - Нушев и Риболов, Търново - Стоядинов, Великов, Тутеков... Всеки знае - Църквата-фондация... Факултети по теология и те финансирани от фондации... Ако ставаше въпрос за ислям, щеше да има вой и въпроси за нац. сигурност. Ако бяха католици или протестанти щяха да имат пречки от административно естество. А те - привидно наши, "реформиращи" православното християнство, защото БПЦ не ставала. Цирк, цирк и падение. Но онези, които им позволиха да "изядат зелника", нека те да им берат греха. Но гротеската е пълна - тези, които им позволиха, те днес са не-точно-признати, най-много да са тук-там цитирани. Новото богословие...
Мечо Пух на 21.01.2020 в 20:18
Така, да видим, както ме е ядосал дЕдо владика днес, може и в логорея да изпадна, простете, но темата ми се струва важна. Като гледам, някои преждепишущи и имена са споменали, живи да са и здрави. Мисля обаче, че академична дисциплина без научна подготовка прави от науката - нАука. Терминологията и строгото сухо и академично богословие трябва да са основата. Проблем е, когато "изучилите се" продължават да се правят на велики пред отишлите при тях да попитат и да се научат и те: "Когато вярващ човек навлезе в богословските.... " Та, университета си е университет, но беседата, проповедта и т.н. са си друго, баланса търсим. И затова има и систематическо, и пастирско богословие. Явно тия момци, цитирани по-горе са слаби в едното, не че са много силни в другото, каквито са им претенциите, доколкото знам. Двама от споменатите в коментара по-горе - единият от София, другият от Търново са хора-огледала. Огледала са на своя професор, който си ги отгледа "от малки". Сега – жалка картинка - те се правят, държат се и дори се обличат като него, въпреки че минаха години. Което не пречи на единият от тях, веднага, когато си взе дипломата за доктор (еха, как звучи, а ?) да заяви гордо и самовлюбено, че няма нищо общо с него. Понеже авторът на статията говори за прелест - да, там е работата - това са хора, обичаши да слушат гласа си, нарциси някакви, пълни с патология на духа. Вижте им живота, вижте им делата, вижте личностите им, стремежите и претенциите им. Защото съм чувал, че има и прерязани криле на конкуренти, впрочем, нещо обичайно в БГ академични среди. Те говорят като последна инстанция, без да осъзнават много неща. Термини, препоръки, неразбираеми от тях самите теории, но щедро изсипвани върху главите на слушателите, полусхванати концепции с единствена цел цитиране и т.н. Смях в залата. И ето нещо наистина смешно (или жалко, кажете вие ?) - спомням си случай преди време, един от тези "блестящи богословски умове", сега доцент (добре, че промениха закона, щото за преводи от сръбски оценката е минимална) взел, че написал книга. Нямал пари да я издаде, но търсил и намерил в лицето на една фондация. Издал той книгата с чуждите пари, станал учЕн голЕм, ерудит. Минало време, сблъскали се мненията на този умен мъж и мнението на други мъже по темата, дали знанието, знаенето и познанието въобще са важни за спасението (конкретната тема беше нещо за библеистиката, ако правилно си спомням, не е много важно). Та споменатият голем учЕн смъмрил остналите, че без академично знание, в което той самият е образец, спасението е ефимерно, непостижимо и даже създал нов термин в богословието - нарекъл опонентите си неогносеомахи, опитал се да ги осмее и заклейми, един вид. А един от опонентите случайно пък представлявал точно онези, дали преди това пари за книжлето му. Та така, смешна история, но и поучителна - хем илюстрира темата, хем показва и морала на обичащите слава светила в родното ни богословие, пардон, теология.
Християнството е прекрасна идея. на 22.01.2020 в 04:22
За съжаление тя се осъществява от обикновени хора, които са твърде малки за Християнството. То не им съответствува по размер. Това се отнася до всички останали религии и светски идеологии — някой помечтал, създал стройна система от нравствени правила и въжделения за правда и красота в отношенията към ближния, а след това ближният се оказал жалко човече, което никога няма да схване какво е Бог и какво е Човек.
В началото бе Словото на 22.01.2020 в 09:57
Щом Словото е Начало на началата, т.е. оживотворяващо Мирозданието, както ни е завещал Христос, то не може да бъде само просто и скромно, защото Слово не е отредено само за проповед сред миряни, нито мисията на причестяване и привличане към спасение е единствената мисия на говорещия чрез Христа. Слово е отредено и за творчество, и за убеждаване, преубеждаване или разубеждаване на ония, които владеят целия изтънчен арсенал на съвременната словесност. Приемам посланието на статията, принципно високомъдреният трябва да умее да говори всякак, а пред обикновените хора - за сложните (невидими) работи доколкото е възможно с прости слова, за да бъде разбран. Ала привличането към общоделство е само пастирска задача, докато богословската задача е много по-често духовно-аристократична, т.е. аскетична и мистична, и неизразимо сложно е схващането и предаването откъм онова Вътрешно Око, което съзерцава Бога и се опитва да препредава необятните му дълбини без посредници.
Християнството е прекрасна идея. на 22.01.2020 в 18:55
Ал. Сергеевич Пушкин, в едно свое (неизпратено) писмо до Чаадаев, пише, че проблемът с Православието е в това, че православните свещеници (за разлика от римо-католическите) носят бради и дълги коси. Писмото на Пушкин си е останало само една чернова, в която е била заложена свойствената за поета игрива ирония спрямо чрезмерната критичност на тогавашния дисидент Чаадаев, който търсел причините за вековната изолираност на Русия в особеностите на официалното вероизповедание на самодържавната система. На становището на Чаадаев, че причините за „назадничавостта“ на Православието и Русия се коренят във Византия (от която народите на Русия са получили своята църковна организация), Пушкин противопоставя възгледа, че църковната организация пристига от Константинопол в изрядно състояние, но получава характеризиращите я поражения в Киев, където вселенската византийска църковност се ПРОВИНЦИАЛИЗИРА. Въпросният провинциализъм е тема и на разсъжденията на отец Ясен Шинев, макар че може би сам той не си дава ясна сметка за това.
Helleborus на 22.01.2020 в 19:36
В християнството е важен избора, силата е от Бога (включително качества, таланти, способности и сила за благочестие). Бог е творец, след като е създал свят (светове), Човек, ангелски сили, които да тъкат нишката на живота, Той може да създаде (по точно роди) деца, подобни Нему. (подобни на Божия Син) Както ние раждаме деца, подобни на нас. Точно в това се състои вярата, че процесът е гарантиран отвън, от могъщи сили, които извършват трансформацията. Липсващото ни е избора и вярата. След като човек тръгне (с вяра), той разбира че от него не се иска нещо невъзможно. Напротив, процесът е естествен и закономерен, а Божият Дух, който се въплъщава в човека, му дава силите, способностите и новото естество. Лошият пример на хора, които са по-скоро папагалстващи, но не и с такова обновено естество, пречи на хората да влязат („Но горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже самите вие не влизате, нито оставяте желаещите да влязат.“/Матей 23:13/) Да не би с човешка сила и човешка воля прости рибари да се превърнаха в христоподобни знаещи и силни, изцеляващи тяло и душа светии, само за няколко години? От нас не се иска да имитираме лицемерно живот на вярващи и да се провалим тотално в това невъзможно начинание, а да бъдем въвлечени в божествената технология на трансформацията (новораждане, възкресение). За което е нужно друг тип водителство, а не учебно образование. Което да ни покаже как да се новородим и после как да се прояви в нас растящия нов човек, съвършен по своето ЕСТЕСТВО.
OLD на 22.01.2020 в 19:50
-: )) Егото си е голям грях, момчета , май ?"Мечо Пух" /... колкото повече, толкова повече"... , а драги ? / е с интересен пост, но пак в академичен стил, за кой кой е , и кой кой не е . Като преди 140 години . - : ))
Богопознанието е за въздигнатите; смирението пред Бога понякога може да е съчетано със сила/строгост към ближния на 22.01.2020 в 21:08
Бог е навсякъде, но само в Абсолютно разумния свят. В неразумния - присъства само със Силата Си: https://portal12.bg/publikatsii/Bog-e-navsyakyde-no-samo-v-Absolyutno-razumniya-svyat-V-nerazumniya-prisystva-samo-sys-Silata-Si.p7962
Автор: Дж. К. Честъртън на 22.01.2020 в 21:41
"Човекът трябва да стане по-надменен от ко­гато и да било в някои отношения и по-смирен от вся­кога в други. Доколкото съм Човек, съм най-важното създание. Доколкото съм просто човек, съм най-голе­мият грешник. Смирението, свеждано до някаква смът­на предопределеност, е забравено". Цитатът е взет оттук: https://glasove.com/categories/na-fokus/news/paradoksite-na-hristiyanstvoto
Петър Петров Петров на 23.01.2020 в 19:33
И комунистите така говореха. С умосъзерцания, цитати и безбрй клишета. Не хора, а роботи. Зомби до зомбито, мила моя майно льо. Но на автора трябва да му кажем, че формата не поправя съдържанието.
Християнството е прекрасна идея на 25.01.2020 в 01:10
Да, в констатацията, че «формата не поправя съдържанието» се съдържа голяма доза истина. Така се е получило и при християнизацията на езическите варвари на Европа в ранното средновековие. Рим се постара да направи от дивите германци добри християни и сполучи да направи от тях люде, които по-късно щяха да се превърнат в добри гермаци, но диви протестанти. Друго те не можаха и не могат да постигнат: варварщината си е варварщина. Същото е и със СЛАВЯНИЗАЦИЯТА — великолепна идея, породена в залите на Магнаур, която си поставя за цел да разшири влиянието на Константинопол над неизбродните простори на Източна Европа. Това е била земя, населена с известен контингент славяни и неизброимо множество номадски племена, които пастирствували, ловували и разбойничествували. Планът е бил да се промени техния битиен код и да се замени тяхното номадство и пастирство със земеделска славянска уседналост. Славяните, поради произтичащия от уседналостта им колективизъм, лесно се поддавали на цивилизоване „по византийски“. Славяните — да, но те все пак били малцинство! Множеството си оставало диво и неподатливо на окултуряване, защото макар да се научило да говори по славянски, проповядваната му на този език християнизация е могла да бъде възприета само формално. А формално възприетото християнство (било то Римско, или Византийско) в наше време може да даде само един-единствен плод: ФАШИЗМА. По този начин в Източна Европа имаме народи, които говорят славянски езици, но те не са истински славяни, а славянизирани варвари, които от време на време проявяват свойствената за фашизма „дисхармоничност“. Примери: сарматската (славянизирана, но НЕ-СЛАВЯНСКА) Полша, сарматската (славянизирана, но НЕ-СЛАВЯНСКА) Украина… Руснаците също говорят славянски език, но те поне си признават (под сурдинка), че са продължение на традициите на Златната Орда — след подмяната на полумесеца с кръст.
Християнството е прекрасна идея на 25.01.2020 в 01:10 на 25.01.2020 в 09:22
Много ми хареса поста Ви, такива неща рядко четем тук, но имам своята забележка: славянството не е термин, базиращ изцяло на етногенезис, има алтернативни методологии и методи за схващане и използване на термина, които наместват разказа в наративен, а не изцяло в историко-аналитически план... и при това положение императивите, мотивите и обозримостите с оглед на славянството са други, много често редуциращи историческия пласт, разкривайки неговата митологичност и привидение, продиктувани от много силни условности и фетиши.
Helleborus на 25.01.2020 в 17:21
25.01.2020 в 01:10 И откъде почерпи тези знания? Това не е истина, да си преговорим отново, тракийският народ, днес именуващ си българи е в корена на всяко едно последващо културно движение, което се основава на вяра в Исус (Дион Исус). Чрез тях се елинизират част от гърците, чрез тях се разширява културното влияние в Египет и Мала Азия, чрез тях, от Египет вярата преминава и у евреите. Божественото растение има континуитет, има корени и издънки. И след като корените са в точно на Балканите, (особено в южна България на юг от Хемус), а славяни се наричат народите, които ползват Словото на оригиналния боготворчески език, то не можем да говорим за каквато и да било варварщина и езичество. Колкото до германските племена, те споделят нашата дунавска култура – „От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки. Името на едната е Писон“ ... (това е старото име на Дунав, ПЪРВАТА река, спомената в писанията, дала и първата цивилизация). По тази причина близката култура прави германските племена да се обединят с тракийските гети, като сформират държавата си. Желанието на Гърция да се бори с езичници в народа, от който за пръв път е приела вяра в Дион Исус и е елинизирана, говори само за качеството на византийската пропаганда и колко тя не се е церемонила с истината. Св. Кирил добре го е потвърдил, как те са го убеждавали, че българите са човекоядци. Ако българите продължават да се заквасват с тази византийска отрова, ще си останат отровени. Антидотът е нашата собствена история, написана от нашите собствени летописци.
Християнството е прекрасна идея. на 25.01.2020 в 21:45
Тракийският народ (от чийто ген сме по веригата и ние, днешните българи) е компонент на арийската раса. Народите, сформирали арийската зона, са населявали пояса на Европа, плътно придържащ се до бреговете на Средиземно море и включващ галите (келтите) — в Западния край на Европа, славяните — на Изток от Алпите, етруските — в Северна Италия, илирите, даките, мизите и траките — по Балканите, както и древните народи от север и от юг на Черно и Каспийско море — това са скитите, анатолийските етноси, персите, както и шумерите в Близкия Изток. (Напоследък безпочвената грандомания на някои българи ги кара да твърдят, че всичко това са „българи“ — включително и шумерите; та даже и древните египтяни, което идва твърде много, за да изглежда правдоподобно.) Арийците (преимуществено номади) достигнали във вековната си миграция си до Тибет, Алтай и Монголия, както и до подножието на Хималаите от Юг, откъдето по-сетне са извършили завладяването на субконтинента Индостан, завършвайки похода си в Шри-Ланка (Цейлон). Към най-ранните археологически сведения за арийците трябва да се отнесат останките от Човека в Пещерата Кро-Маньон. Северният пояс на Европа е бил населен с друг вид, по-примитивен от Човека в Кро-Маньон — това е бил Човекът от Неандертал, чиито потомци днес са германците, скандинавците. балтийските народи и сарматите. (Угрите пък са сибирски етнос, който се е заселил в съседство със сарматите и славяните, но представлява монголо-балтийски хибрид). Германците в никакъв случай не са арийски етнос, макар много да им се иска, а им се иска, защото арийците са исторически доказано най-интелигентната раса на Земята. Славяните са едни от най-ярките представители на арийството. Арийците имат вроден афинитет към Християнството, защото те са склонни да се организират в йерархии тип „дърво“, докато семитите се организират в структури тип „триизмерен граф“ и затова техни рожби са Йудейската религия и Мюсюлманизма, при които подреждане по чин няма, а деленото на по-висши и по-низши се гради върху представата за ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ. Народите от европейския Север (потомците на Неандерталската следа) от своя страна са с афинитет към „механичната религиозност“ — такъв тип религиозни доктрини, които изискват от паството си „програмируемост“: нещо като биологични роботи! На това се дължи и техния протестантизъм в по-късните времена. Що се касае до човекоядството — то е свойствено за всички европейски раси (както и за всички представители на хомо сапиенс по света, влагащи сакрален смисъл в пиенето на човешка кръв и яденето на човешка плът. Именно затова и възниква Християнството, чиято основна цел е да ограничи яденето на месо поне само до консумацията на нечовешки видове.
Християнството е прекрасна идея. на 25.01.2020 в 21:45 на 26.01.2020 в 11:02
Концентрирайки се върху последното изречение от поста Ви, се сещам и за ч*укането и препоръката на св. ап. Павел - да се ограничава от мъжете, посветили се на Христа - дълбоките мистерии на пола всъщност още според херметиците нямат нищо общо с това, което масово се практикува в семейното ложе или като свободна либе-рална любов - а именно, ритуалът на Бафомет.
Християнството е прекрасна идея на 27.01.2020 в 11:14
«…ч*укането и препоръката на св. ап. Павел — да се ограничаваме от мъжете…» ПОИСКАЙ — ЩЕ ТИ СЕ ДАДЕ, ПОЧУКАЙ — ЩЕ ТИ ОТВОРЯТ! Ако заменим обаче неясния по своя смисъл жаргон „ЧУКАНЕ“, с по-конкретния термин „СЪВОКУПЛЕНИЕ“, можем дададем ход на следните разсъждения. Всяко СЪВОКУПЛЯВАНЕ има за цел КАНИБАЛИЗЪЪМ, независимо дали осъзнаваме това, или не. Така е устроен ДЕМОНЪТ, какъвто представлява ДУШАТА на всеки от нас. Нашите души-демони се озъртат за плячка — за телесните обвивки на другите демони-души, защото знайно е, че всяка тленна телесна обвивка е акумулатор на енергия, от която демонът се нуждае, за да бъде АКТИВЕН ДЕМОН. В примитивните култури и до ден днешен тук и там се практикува консумация на човешко месо. В по-цивилизована обстановка се практикува вампиризъм — смукане на кръв. Но дори и без да човекоядствуваме или вампирствуваме, ние можем да попълним своите запаси от енергия просто като се доближим ПЛЪТНО ДО ТЯЛОТО на набелязаната жертва. Мнозина наричат това ЛЮБОВ. Но също така се твърди, че БОГ е ЛЮБОВ. Трудно е да се повярва обаче, че такива неща като вампиризъм и канибализъм могат да се осъществяват под диригентската палка на Бога. Значи тук наистина има вмешателство от страна на Бафомет. При нормални условия един мъж и една жена се съвокупляват, при което плътно отъркват едно в друго телата си и така се получава ОБМЕН НА ВЪПРОСНИТЕ ЕНЕРГИИ. Ако всичко е наистина нормално, обменът е равностоен: ТОЙ дава на НЕЯ толкова, колкото ТЯ дава на НЕГО. От това и двамата накрая се разделят ОСВЕЖЕНИ по един и същи начин — вероятно в името на ПРОДЪЛЖЕНИЕТО на РОДА ЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ (освен ако не се касае за елементарен разврат, при който се търси само „освежителната глътка“). Ако нещата се свеждат до разврат — тогава е ясно: консумираме. Ако сме примитивни, консумираме ПЛЪТ (протеини). От дълбока древност предпочитана е МЪЖКАТА ПЛЪТ, защото е наситена с хормоните на АГРЕСИВНОСТТА, поради което ние убиваме своя враг на бойното поле и захапваме неговата плът, за да се прелее неговата агресивност в нашето тяло. Но същото е и когато се отдаваме на разврат: ние ставаме ГЕЙОВЕ, защото отъркването в тялото на нашия ГЕЙ-ПАРТНЬОР ни влива могъществото на неговия ХОРМОН НА АГРЕСИВНОСТТА. Изобщо — развратът е форма на енергиен вампиризъм…
Д.Л. на 29.01.2020 в 16:31
Най- добрият пример в подкрепа на думите на отеца е да послушате за около 5 Мин. отец Николай Георгиев! Той не просто е самовлюбен,той направо флиртува със себе си!
Helleborus на 30.01.2020 в 11:01
25.01.2020 в 21:45 Расите не опират до зони на живот, а до произход, зависи кой е баща ти. Повечето съвременни народи проследяват рода си до Ной. Ние произхождаме от Тирас, син на Яфет и внук на Ной, персите от Мадай, гърците от Яван. Точно заради това гърците не са и никога не са били траки. Информацията за произхода на племената е силно объркана в различните източници, като най-много вреди се нанасят на траките. Защото техни племена се крадат от други групи, краде се, разбира се, великата им култура. Когато се четат хрониките на траките, се вижда как, ако един цар има трима или петима сина, всеки става родоначалник на племе и когато тези племена се пръснат, смесят се с други, после се започва едно крадене, тези са от нашите, те са живели заедно с нас, ние сме една група. Така хора, които изброяват разните племенни групи, непрестанно споменават всякакви тракийски племена сред групи, които са не тракийски, ама искат да блестят с отразена светлина. Колкото до древните египтяни, самите египтяни не са траки, само династиите, които са ги колонизирали са тракийски, това е исторически описано. А е описано и на самите пирамиди и плочи в Египет. Където изобилства руната на Тракия, онова многокрако Т, запечатано и на повечето филми за Древен Египет, но е била четена от египтолозите с други значения, като сияйни, като гръбнак и т.н. Би трябвало хората да разпознават и ДНК на разните култури, няма как една и съща култура без никаква разлика да се счита присъща на различни племена, тя може да бъде пренесена, но винаги има източник и приемственост. Територията има най-малко отношение към расите.
Атанас Атанасов на 02.02.2020 в 01:12
Браво отче, горд съм, че те познавам!
Християнството е прекрасна идея (в отговор на Helleborus от 30.01.2020 в 11:01) на 04.02.2020 в 10:55
(в отговор на Helleborus от 30.01.2020 в 11:01) Библейската легенда за Ной, както и всички останали библейски легенди, е само една провокираща любопитсвото приказка за деца в напреднала възраст. Жаждата за истина не може да бъде удовлетворена с представата за някакъв Всемирен потоп, от който били оцелели множество животински видове плюс една единствена човешка раса, която водела началото си от Ной. Ной е само една алегория. В действителност Всемирен потоп не е имало, а е имало изобилие от локални потопи, които са изглеждали всеки път като Всемирен потоп на страдащите от пораженията им. (Имало е и ще има — такава е планетата, която обитаваме!) Всеки път поредният локален потоп е засягал една или друга ТЕРИТОРИЯ на един или друг континент. Територия, населена със съответната човешка раса… А известно е, че различните човешки раси изначално нямат нищо общо една с друга. Те са чисто и просто „посявки“ от генетичен материал за мислещи индивиди, извършени на различни места върху планетата Земя …от разни ПРИШЪЛЦИ. Кои са били тези пришълци, култивирали тази или онази раса — това е въпрос на който не можем да дадем отговор с досегашните си познания. Но можем да твърдим нещо МНОГО ПО-ВАЖНО: всички тези раси, чието семе е пръснато тук или там, са създадени, за да съществуват като ОБОСОБЕНИ ЧИСТИ РАСИ, които да се състезават една с друга, при което да се постигне онзи ПРОГРЕС НА ПОЗНАНИЕТО, заради който са и кутивирани мислещите раси на Земята. А за да може да се осъществява такава състезателност, неотменно условие е конкуриращите се раси да се запазят ЧИСТИ. Всяко смесване на расите води до ИНТЕЛЕКТУАЛНА ЕНТРОПИЯ и всеобщо затъпяване. Но идеята за Ной, който е един-единствен оцелял от един-единствен Всемирен потоп, дава погрешната представа, че няма разлика между никакви раси, защото така всички днешни псевдо-раси, които изграждат нашата илюзия, са всъщност все една и съща генетична верига, водеща началото си от ИЗМИСЛЕНИЯ Ной. И изобщо — Християнството е прекрасна идея, но е допуснат логическият ПРОВАЛ да му се натрапи Вехтия Завет с всичките негови страховити безсмислици.
Християнството е прекрасна идея (в отговор на Helleborus от 30.01.2020 в 11:01) на 04.02.2020 в 10:55 на 05.02.2020 в 12:35
Солидаризирам се с мнението Ви, че Ной е легенда, макар във всяка легенда да е намесена и истината от днешния ден. А истината е, че НОИ са инициалите на онова, което ви изплаща пенсията (Национален Осигурителен Институт), докато се гътнете и ви поставят в един прекрасен ковчег, за да си легнете завинаги в земята. Ето така се пръкват "библейските" и изобщо всякакви религиозни легенди - от такива очеизвадни баналности, предопределящи живота около нас. Човешкото подсъзнание си бълва всякакви историйки, включително и когато човек се образова глобално, той започва да си симулира световна история, както и да си халюцинира Богове, с които желаещо заменя преходността на бащите си. Това, разбира се, не означава, че въпросните митове и легенди не работят за някои и даже за повечето. Това означава само, че няма априори вярна история, нито изначално привилегировани раси, народи, особи, места, времена и разкази.
да се учим на 05.02.2020 в 13:00
Казвате: „Господ ще ни промени!“. Ще те промени Господ, ако ти се промениш – защото Той вече ти е дал ум, сърце и воля, и всичко, което ти е необходимо.
ен соф на 06.02.2020 в 13:18
Небесният Елит срещу "нищите духом" - едно преоткриване на Логоса на Аполон от руския философ Александър Дугин, но не в християнството, а в помощ на ония, които искат да вникнат в Чистия Дух Христов и светлата Личост Христосиновна: https://politikus.ru/video/126131-nebesnaya-elita-kogda-padet-carstvo-veschey-a-dugin.html
Християнството е прекрасна идея на 06.02.2020 в 21:59
Вярно е, че „НОИ са инициалите на онова, което ви изплаща пенсията“, но в моя случай не е точно така — аз съм отшелник и я карам на подхранване с космическа енергия, директно струяща от пространствата над мен. А когато един ден „се гътна“ (защото никой не е вечен), то ще ме последва съдбата на отшелниците: месата ми ще се изсушат от повея на хилядолетните ветрове, а костите ми ще фосфоресцират в тъмата, пръснати сред скални отломъци и туфи жилава планинска трева. А ковчезите наистина са прекрасно нещо — особено когато някой се е постарал да вложи творческо въображение и естетика при резбоването и инкрустирането им със седеф и скъпоценни камъни. Но такива ковчези са само за музея — те нямат нищо общо с реалността, отпращаща ни в безпаметството на на вечното Небитие. Всичко това „разбира се не означава, че въпросните митове и легенди не работят за някои (люде) и даже за повечето…“ Хората на този свят се раждат безпомощни, живеят безпомощни и накрая умират — не само безпомощни, но и по-лошо: САМОТНИ. В часа на смъртта си всеки от нас ще разбере най-жестоката истина — ИСТИНАТА ЗА СВОЯТА САМОТНОСТ. Преди това цял живот всеки от нас е чувствувал това подсъзнателно и то го е правело тревожен. А за да намали тревогата си душата (защото потърпевша е именно душата — тялото така или иначе е обречено на червеите), човекът си измисля Бог. Но този Бог е фикция. Той е захар, която ние сме обречени да ближем през стъкло. А колко по-простичко би било, ако си кажехме: „Давайте, братцы! Пуст создаём себе своего Господа-Бога, но не как вымисель, а как сплошная связь самы между собой!“ Но ние си съществуваме разединени и затова и сме погубени за бъдещето, а сме разединени, защото сме расово нечисти. Няма висши и низши генове: и черният ген е достатъчно висш, както и жълтият, както и белият. Но светът е вече твърде много смесен и поради това — опропастен. Смесят ли се расите — резултатът е: непълноценни ПОДРАСИ. Подрасите не могат да изградят ХРАМА НА ОНЗИ БОГ, НА КОЙТО БИХА ПОИСКАЛИ ДА СЕ ОСЛАНЯТ (забележете — не ДА ВЯРВАТ, а ДА СЕ ОСЛАНЯТ!). Защото Богът, който човеците биха създали, е не нещо друго, а непреходната каменна твърд на един ХРАМ, чиито тухли, камъни и хоросан са самите те: само бели, само черни, или само жълти — тухли и камъни.
гега вам на 07.02.2020 в 10:52
В расите няма нищо ексклузивно и извънредно, защо толкова ги боготворите? Изобщо, какво следва да правят расови теории в една тема за религии, вземете си ги препратете тия преекспонации в някоя рубрика за селско стопанство (животновъдство). Бог трябва да се търси в провокативното и извънредното, Бог няма място сред правилно, добре и общоприето изрядно устроеното животинско стадо/щадо, пък ако ще и от "богоизбрани" и всякакви възможни "расово подбрани" екземпляри да се състои. Бог даже Своя си Помазаник не щади (а колко по-често пък остава непощаден от "своите") пък какво остава да вземе окончателно решение да пощади елитно-екземплярната чистота на стадото ви.
Съвсем изкукуригахте на 07.02.2020 в 20:03
И здравеопазването никакво го няма...
Християнството е прекрасна идея на 08.02.2020 в 03:48
Няма нищо по-провокативно и по-извънредно от темата за расите. Расовите различия са АБРАЗИВНАТА СРЕДА, в която следва да се хвърлят необработените души, които сам Бог изпраща в шеметно въртящия се барабан, в който те трябва да добият блясъка на една съвършена нравствена шлифовка. Контейнерът, в който Бог праща душите на всички нас за усъвършенсвуване, е нашата земна действителност. (Няма Ад — по точно: няма друг Ад освен това, което виждаме около себе си на нашата планета.) Конейнерът-барабан се върти, а в него се въртят грозните и недодялани демони-души. След време те ще добият — кой повече, кой по-малко — желания блясък. Но за да има какво да ги полира, нужно е на света да се осигури ПРОТИВОРЕЧИВОСТТА, която ще смъкне излишното покритие и ще ги накара да заблестят с по-праведно сияние. За целта е потребно ПРИЧИНЯВАНЕ НА СТРАДАНИЕ — нужни са ДЯВОЛИТЕ, които да натискат с тризъбци всеки вироглавец в разтопения катран. Но дяволи — такива, каквито ги рисуват: с прилепови криле, дълги змийски опашки и грозни муцуни — НЯМА. Значи нужно е да имаме нещо, което да изпълни функциите на дяволите. Ето защо Бог е измислил да има различни раси. Подсъзнателно всеки човек на света повече или по-малко възприема РАЗЛИЧНИЯ ОТ НЕГО „насрещен индивид“ като причинител на страдание, като дявол. Следователно, ако аз съм бял човек, черният човек, когото ще срещна, ще бъде дълбоко в подсъзнанието ми един ЧЕРЕН ДЯВОЛ. Същото ще е и ако срещна един ЖЪЛТ ЧОВЕК — той ще бъде за мен един ЖЪЛТ ДЯВОЛ. Ако искам да живея в свят, в който няма дяволи, които да ме карат да страдам, инстинктът ми ще ми подскаже, че трябва да насърча човечеството ДА СМЕСИ различните раси, за да ги направи след време една хомогенна раса, в която никой никому не ще причинява страдание. Но така ще бъде провален завинаги Божествения замисъл за шлифоване на ръбатите и чепати души в АБРАЗИВНАТА БАНЯ НА БИТИЕТО, където „стърженето“ се осъществява чрез конфликти и противоречия между нееднородни елементи. Някой ще се опита да ни убеди, че противоречията могат да бъдат от друго естество — например противоречията между бедни и богати, между образовани и некултурни… Да, но това са преодолими противоречия — бедният може да забогатее, децата на простия могат да получат образование и да стигнат дори до професорска катедра. Единственото непоколебимо противоречие си остава това, което се дължи на изначалните расови различия, които са от Бога дадени.
"ако аз съм бял човек" на 08.02.2020 в 09:31
А ако не си, тогава оставаме ли верни на току-що поднесената теория? Не забравяй, че тоя барабан се върти цяла вечност, животи напред, а ти не можеш да си сигурен, че ако в този живот-видение си бял, в следващия вече няма да си черен. Единственото сигурно нещо е, че нищо не е сигурно, и последните ще станат първи, - айде и аз да започна с едно "ако" - ако някой изкомандва "кръгом". Познавам бели хора, които почерняха от проклятие, задето се гордееха с белотата си и насилваха околните чрез нея. (Познавам и красиви, които погрозняха в тоя смисъл.) Но си прав де, ако изливаш белина отгоре си и си черен, няма да побелееш. Друго е нужно, и съвсем не да се уеднаквяваш с дрипите си.
Християнството е прекрасна идея на 08.02.2020 в 12:10
«…не можеш да си сигурен, че ако в този живот-видение си бял, в следващия вече няма да си черен…» Безусловно! Аз приемам това моментно състояние на моята карма, защото съм убеден, че това е изпълнение на Божествения промисъл. Вероятно в следващото си прераждане ще бъде НЯКАКЪВ НЕ-БЯЛ. Но ще съм убеден, че това е нужно за ШЛИФОВКАТА ми. Аз съм в САЩ и от първа ръка мога да свидетелствувам, че сред черните американци има прекрасни хора. Но неоспорим факт е, че ако някой населява затворите на Северна Америка — за най-разнообрани простъпки и престъпления — то това са именно представителите на хората с по-тъмен цвят на кожата. Не бих искал да е така, но така се получава. Защо? Точно тук е Божият промисъл — на поредната душа-демон, подредена на конвеера за преустройство, Бог назначава определен цвят на кожата, което значи: специфично светоусещане, специфична емоционалност… Белият човек е БЕЗРАЗЛИЧЕН. Обикновено той махва с ръка и отива да си гледа бизнеса. Цветнокожият обаче — хиспаник или черен — лесно изпада в огорчение и това подбужда у него отмъстителност. След това идва ред и на психопатичните простъпки, които го пращат в изправителните институции. Бог иска да види как тази душа ще се понася в своя скафандър-тяло, ако това тяло не е бледолико, а има маслинен цвят на кожното си покритие. Ето ги различията, които имат дълбокия смисъл на ШЛИФОВЪЧНА АБРАЗИВНА СРЕДА за целите на усъвъренствуване на душата!
"отива да си гледа бизнеса"... но не всичко е дуене на бузи, там е работата... на 08.02.2020 в 16:09
Няма никаква душа, която да зависи от тялото - онова, което все още зависи от тялото, то е висша нервна дейност или поведенчески реакции и стереотипи. Душата не обитава тялото, както си мислят простите хорица. Душата в най-добрия случай се събира откъм тяло, но малцина умеят да удържат събраното - и то отново се разпада на фрагменти. В много редки случаи онова, което е мен/теб като душа, се изявява през тялото такова, каквото го знаем. Душата сама си назначава тяло и при определена степен на натрупана сила, може да го видоизмени или отмени. Що се отнася до безразличието на белия човек - тъкмо то е опасното, защото именно белият човек много лесно и с готовност изпълнява команди "равнис" и "мирно" когато най-малко се налага. Що се отнася до комплексарщината - виждаме я не само при афроамериканците, но и при самите бели американци, когато директно се сблъскат с останалия свят. Обикновено прикриват вътрешната си нищета и по-слабата си всестранна подготвеност за живота с високомерие и откровена агресия. А спрямо Русия днес - САЩ са директно отмъстителни и упорито насаждат заразата на своята омраза и спрямо други народи, например нашия. Виж днешния бял, та чак оранжев президент на САЩ - той е самото олицетворение на това, което описвам.
Християнството е прекрасна идея на 08.02.2020 в 18:08
«А спрямо Русия днес — САЩ са директно отмъстителни…» Колкото повече хора опознавам в този свят, толкова повече се убеждавам, че отмъстителността се поражда от СТРАХ. Американците десетилетия наред изживяват някакъв ужас от Русия — ужас, който надхврля всякакви допустими размери. Още в първите години, когато попаднах в Щатите, ми стана ясно на какво се дължи неописуемата омраза към всичко руско, която е сграбчила тази страна. Това е един перманентно насаждан страх, че Русия е Големият Империалистически Звяр, който ще закуси с Великобритания, а Северна Америка ще я консумира със следобедния аперитив. Тези настоения се насаждат не заради накърнените англосаксонски амбиции — самите англосаксонци накърняват взаимно амбициите си с най-голям успех, — а защото в англоговорещата част на света са проникнали злотворни антируски контингенти: преди всичко поляци, които са умопомрачени русофоби, също така и украинци, които са готови да нарекат всеки руснак „мръсен евреин“. Тези общности, състоящи се от представители на славянството, са се загнездили англоговорещия сват и са се консолидирали в могъщи лобита, които систематично подработват пропагандните механизми на Запада. Някой ще каже, че тези хора са борци срещу комунизма. Някога и аз мислех така. Но постепенно се убедих, че това, което звъни в душите на полските и украинските фашисти, когато те бълват злобата си срещу Русия, не е нищо друго освен неудовлетворени имперски амбиции. Защото според тях Великото Източноевропейско Могъщество е трябвало да принадлежи на Свещената Речпосполита, простираща се от Балтийско до Черно море, а не на Русия, която отчаяно била излъсквала и до ден днешен помътнялия блясък то ли на Златната Орда, то ли на Хазарския Каганат преди това, светейки по този начин с отразеното мъждукане на полузбравени измамни Ислямски или Йудейски истини (при това неутрализирани с византийско лицемерие). Американците пък са лековерни и затова не им остава друго, освен да бъдат обсебени от страх пред руснаците.
двата бели гълъба на 12.02.2020 в 09:12
Интригуващ би бил въпросът за театралната перформативност на (черно)расното като евентуално негативно производно от расовото. Тогава би могъл да лъсне със страшна сила въпросът за религиозната пълноценност на една от толкова прехвалените от Вас раси, доколкото черноризството няма за цел да открива (голота, белота и пр. предимства), а напротив, да прикрива или скрива извечно откриващата се възможност за възгордяващо възползване от отъждествяването с плътта. Казано директно: носенето на расото като свещеническа регалия по самата си презумпция отхвърля прокламираната във форума теория за расовата чистота, чието поставяне тук, между другото, нямаше нищо общо с темата.
Стефан Панайотов на 12.02.2020 в 13:17
Църквата е фирма основана на една идеология ....Пари,Власт,Пари!!!! Приказките за Бог са измислени от евреи които както всички знаем не са от най работливите ,но за сметка на това са много хитри и са едно от най....да не кажа най- мръсното племе съществувало някога...и така вече 2 хилядолетия те смучат пари от всички глупци които са ги последвали ...канона е за вярващите...клира има други канони...кради ,лъжи,убивай....А целта е една единствена...Пари
Християнството е прекрасна идея на 12.02.2020 в 13:57
Поставянето тук на теорията за расовата чистота има нещо СУГУБО общо с темата. Защо ли? Защото Християнството е възникнало като противопоставяне на Рим, като отпор (чрез НЕНАСИЛИЕ) срещу една безмилостна империя, която в качеството си на империя е смесвала всички раси, до които се е домогвала, за да поддържа властта си върху едно население, парализирано от самото смесване на различните расови компоненти. Идеята на Йоан Кръстителят е — пробуждане и обновление на йудейския народ и отхвърляне на имперския гнет (това, което в наше време му е ред да стори българският народ), — което би се постигнало чрез расово очистване на евреите. Иисус Христос е бил Великият Пропагандатор на тази идея, макар че от цялата иносказателност, която днес забулва проповедите на Спасителя, е неимоверно трудно да се схване основната нишка. И какво се получи на практика? Вярно е, че Рим рухна, но именно Църквата, създадена сред руините на Рим, си постави за цел да реставрира Империята. Стигна се до Свещената Римска Империя на довчерашните облечени в кожи германски диваци, които заляха Европа и спомогнаха за едно ново тотално смесване на етноси и раси. Константин Велики спаси каквото беше останало от някогашното имперско величие като премести „Рим“ на Босфора, но опасността, която всяка империя носи сама у себе си — проклятието да бъде съставена от разнородни по кръв и култура компоненти, които неминуемо я разрушават отвътре, — тази опасност си оставаше. Тогава се появи една велика личност — патриархът Фотий, — който каза: „Ще обособим Християнството по етноси: ромеите ще го изповядват на ромейски език, гърците — на гръцки, арменците (самият Фотий е бил арменец) — на арменски, а СЛАВЯНИТЕ — на славянски език. Така ще се обособят отделни култури, които ще препятствуват пагубното смесване. Защото сама по себе си една държавна религия, каквато е Византийското Православие, може да обслужва имперските домогвания, но ако кажем на хората: ти си славянин и ще славиш бога на славянски език, а ти си албанец и ще славиш Бога на албански език и т.н., то тогава всички люде ще се запазят чисти в лоното на своята общност.“ И тогава Фотий изпрати мисионери да покръстват варварите на север и на изток. А светите братя Константин и Методий изпрати в Моравия… Ето защо днес имаме Православие, но българско, пък имаме Православие, но сръбско, пък имаме и Православие, но руско, че и румънско даже… И всички те коренно се различават едно от друго. И се различават и от по-старите гръцко и арменско Православия. Това е причината ние — Православните люде на Изтока да сме много по-запазени нравствено и по-чисти расово от населението на Запада, което се ръководи от единния църковен център — Ватикана. А както знаем, при Ватикана е лесно: можеш да си купиш праведност с пари! И никак не бива да ни удивлява, защо в наше време Франция е една мюсюлманска страна и защо цяла Западна Европа се африканизира.
Християнството е прекрасна идея на 12.02.2020 в 21:36
Стотици години вече човечеството повтаря като хипнотизирано една фраза: „Разделяй и владей!“, без да се замисля кога тази максима е в сила и кога тя се превръща в своята противоположност. Защото „Разделяй и владей!“ може да бъде само тактика, но не и стратегия. Да разделиш противниците си на няколко враждуващи помежду си общности — това може да реши проблемите ти в момента. Но ако в дългосрочен план оставиш един етнос да стои културно консервиран — да се извършват например бракове само между жените и мъжете от този именно етнос, бе допускането на чужди компоненти — това е напълно достатъчно, за да се ПРОЧИСТИ този етнос в рамките на шест-седем поколения и да се формира отделна расова единица. Досега евреите са единствените, които постигнаха тази цел перфектно — благодарение на тревожната будност на техните равини в продължение на няколко века. И какъв е резултатът? Резултатът е, че вие имате вече работа не с хора, които всеки може да прегази. Вие вече имате работа с непоклебим етнос, който по никакъв начин не може да бъде прекършен, та дори да измислите най-страшния Аушвитц, който някога Историята би могла да си позволи. Това е така, защото евреите станаха супер-чиста раса. ТАКИВА ТРЯБВА ДА СТАНЕМ И НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, АКО ИСКАМЕ ДА СЕ ИЗМЪКНЕМ ОТ АДА, В КОЙТО СМЕ ПОПАДНАЛИ!
ен соф на 13.02.2020 в 09:15
За доста неща бих се съгласил, ако ще заложим на един рационално-реалистичен подход за изследване наследството на Христа. В такъв план, забележителен изглежда изводът относно това кое стратегия и кое - тактика. Но пак казвам, генетичната теория не предполага автоматически духовна избраност, нито изчистване в Духа. Някак си трябва да обосновете връзката между прецизен расов подбор и будност в Духа. Така, както е написано излиза, че равините са били будни не относно знаците и поличбите на Духа Святий, а само относно сплотяването и асамблирането на родовото в смисъла му на генетично наследство. Това може да е част от задачата, но не е достатъчно за нейното решение и навярно никога не би се оказало достатъчно. А може и изобщо да не е част от задачата, доколкото една религиозна съборност трябва да се тълкува преди всичко като субектова събраност до Единно (Плотин - изгледайте видеото на Дугин, което е препостнато във форума под темата!), а не до почти идеално организирана родова взаимопомощ. Трябва да имам някаква увереност в себе си, в това живо мое асамблиране тук-и-сега, че родовата съборност е показател за субектов (т.е. конкретно, а не абстрактно-суверенен) син-тез на Божията воля. Но как да го имам, след като ако съм приел Христа в сърцето си, нямам съществен дял с царства и княжества "от тоя свят"? Еврейската съборност е прозелитска, mass-on-ска, йерархизацията там изхожда от реалистично-емпиричните прерогативи на физическата маса и "масовките" на физиологизаторите. Напротив, една съборност во Христа е братство, йерархизацията й следва само духовно-небесните подредби и повели, избраността не е по плът, а по дух (т.е. тя е метафизическа), реалистичната (общоделска) емпирия не й е първа грижа, империята, която преследва, е трансцендентална, чийто основен аспект е битийно трансцендиращо изчистване до нихилизация. Виждате, че в зависимост от обозримостите, в Словото на Христа никъде не се поставя въпросът за расовото изчистване като самоцел; целта е преди всичко Светият Дух, и една чиста и правилна обхода на съществото на Единното в Духа показва от-тук нататък и перспективизма на всички останали изисквания и дадености. Изгубването в лабиринта на средствата, забутаността на съществото сред масата-средства, самото то редуцирало себе си до средство или пешка на нечия нежива игра, е индикатор вече, че стратегията не се следва, и че времето на света никога няма да ни стигне за изплъзване от коварствата на привличащото лутане от едно средство към друго, защото пребиваване във времето на света е тъкмо това - всякога закъсняващо приплъзване от едно състояние на нещата към друго при регистрирана все явна невъзможност за удържане на Единството на Личността, което е вече тактика.
Християнството е прекрасна идея на 13.02.2020 в 21:42
«…генетичната теория не предполага автоматически духовна избраност, нито изчистване в Духа…» Тази Ваша забележка е абсолютно правдива — с оглед на подразбиращата се максима, че за „духовна избраност и за изчистване на Духа“ можем да мислим едва тогава, когато престанем да мислим за елементарното си оцеляване. Това, на което е учил еврейския народ неговият (а и наш) Спасител, касае обаче именно ситуацията на оцеляване. В годините на царствуването на Ирод (и цялото столетие след това) е била достигната кризисната точка за поробените от Рим жители на Йудея. Те са били започнали ДА СЕ СТОПЯВАТ — точно по същия начин, по който днес се СТОПЯВАМЕ ние, българите. И то по твърде сходни причини. За жалост евреите в онзи момент — преди 2 хиляди години — не са съумяли веднага да оценят ситуацията и да разберат важността на това, което ги е учил Иисус. Те са стигнали до безобразието не само да се помирят с неговата екзекуция, но дори и да я възжелаят. Разчитали са на своята стара тактика да бъдат КУИТЪРИ, т.е. да „куитират“, да се измъкват от фаталната угроза, надвиснала над тях, па макар и с опърлена козина, и нищо повече да не ги интересува. Намерили са му били лесното: взели че се пръснали по света — грешка, която правим в последните няколко десетилетия и ние, българите, изживявайки мъчително и безславно заслужената си участ. Прозелитизмът на евреите, за който споменавате, е пресилен. Вярно е, че по времето на Хазарския каганат те са се били втурнали да приобщават към своите догми и други етноси, които не са имали нищо общо с еврейството, но това е било така, защото в Каганата те са доминирали политически. През всичките останали периоди от своята история, през които са били подложени на обичайните гонения и погроми, един инстинкт им е нашепвал, че трябва да си спомнят какво ги е учил Христос. А именно да се откажат от мисионерството на своите догми сред НЕСВОИТЕ люде, защото това до нищо няма да ги доведе. Къде инстинктивно, къде заради мъдростта на равините си, те всеки път стигали до заключението ще трябва да се самоизолират (в собствената си догматика), ако искат да се запазят поне духовно непокътнати. „Поне духовно…“, защото ТЕЛЕСНО те винаги са били застрашени от саморазправа. Истина е, че съборността на евреите е родова, но такава е съборността на всички народи от Близкия изток, повечето от които са мюсюлмани. Всяка личност там е „бурмичка или винтче“ в родовата или племенната машина — особеност от която европейското христянство старателно се дистанцира. Но именно това дистанциране на християнските култури оставя отворени и зеещи вратите за ГЛОБАЛИЗЪМА на нашето съвремие. Съборността на християните — най-вече в Западните версии на Християнството — се свежда до църковна „всеядност“. Следователно, ако искаме да бъдем истински християни, ние трябва да се върнем към най-ранното християнство, когато още не е имало институцията „църква“, а е имало християнски общини.
Християнството е прекрасна идея на 15.02.2020 в 13:41
Институциите — т.е. държавата, както и всички неправителствени и неформални образувания, които са ни изправили до стената: „на разстрел“ — правят всичко, за да разкъсат веригата на религиозните връзки на хората с идеята им за Бога и с идеята за свързаност на хората помежду им (което касае пак същата тяхна връзка с Бога, но изказано по друг начин). Напротив — институциите (па било то и онази институция сред тях, която е назована ЦЪРКВА), свързват цялото общество с инерционно послушание спрямо законите, които са измислени не от някой друг, а от самите институции, и изискват безропотна дисциплинираност от страна на подчиненото множество. Неучастието във властовите структури е единствения способ за борба със злото, което произтича от съществуването на властовите структури, макар така да съществува рискът да се маргинализираме. Когато говорим за ГЛОБАЛИЗЪМА на нашето съвремие, ние всъщност употребяваме един НОВОГОВОР, защото само до преди тридесетина години ние наричахме същото явление с термина ИМПЕРИАЛИЗЪМ и прекрасно разбирахме за какво става дума. Наистина, за да говорим за „империализъм“, ние трябва да имаме пред вид властова структура от ранга на ДЪРЖАВНОСТТА. Струваше ни се, че само една ДЪРЖАВА може да се превърне в ИМПЕРИЯ и да издевателствува върху нашата личностна същност. В наше време обаче се наложи една съществена корекция — оказа се, че актуалният за съвремието ни ИМПЕРИАЛИЗЪМ може да има чисто икономическа природа и на света да се възцарят финансово-търговски империи. Именно по тази причина беше подбран като по-уместем терминът ГЛОБАЛИЗЪМ. Но природата на явлението е същата. На нас ни е е все едно дали нашето общение с Бога ще бъде ликвидирано от ИМПЕРИАЛИЗЪМ или от ГЛОБАЛИЗЪМ.
Helleborus на 16.02.2020 в 18:56
04.02.2020 в 10:55 Това, че всички раси са произлезли от чреслата на Ной, не съдържа никакво противоречие. От една страна, става дума за синовете на Ной, които са влезли в ковчега заедно със своите съпруги (които не знам какви са били). Но от друга страна, когато говорим за Творец и творение, светът не е създаден по еволюционен път. Т.е. очевидно Бог непрестанно се е намесвал, докато създаде видовете, защото практически те не могат да произтекат един от друг. В крайна сметка всичко тръгва от единицата, която се дели и отделеното не е аналогично на онова, от което то се отделя. Така, както Духът, Който произтича от Отец, (единицата), вече е различен в определени неща. Когато говорим за не просто размножаване, а и творческа сила, която ТВОРИ световете, има и промени, не само наследственост. И стига с тези извънземни, ако не можете да повярвате, че човек е произлязъл от светкавица в стерилна вода, разбираемо е, защото е невъзможно. Но това, че пренасяте проблема си на друга планета, не променя нищо. Вашите извънземни с различно ДНК също трябва да са произлезли отнякъде. Да не говорим, че това човешко ДНК (на зрял индивид) няма как да се „пусне“ ей така в нищото на стерилна планета и да се родят хора. Нашият състав е аналогичен със състава на почвата на Земята. Заради това растенията и животните, извличащи от земята тези елементи, стават за храна за нас самите. Човек е доказано създаден от кал, т.е. от елементите на земята и затова се и връща в нея, той е част от кръговрата на планетата. Всъщност е много по-научно издържано да се приеме, че човекът е създаден от кал и му е вдъхнато жизнено дихание, отколкото да се приеме, че пришълец е отгледал от нищото земно тяло от кал и му е вдъхнал не само живот, но и свое ДНК. Самата сложност на задачата е достатъчна, за да кажем, че който е направил това, така или иначе е Бог и Творец. Да не говорим, че никой баща не изоставя децата си, а никой не се е свързал до този момент с нас, освен истинският ни баща.
Християнството е прекрасна идея на 17.02.2020 в 04:05
Всичкият органичен свят на нашата планета е всъщност КАЛ. По-точно — КАЛТА е най-съществената фаза в рециклирането на онова, което наричаме „жива природа: животните и растенията. Бог е създал живата пририда не от КАЛ, а от органични елементи, които просто преминават през етапа КАЛ, за да се възобновят. Но когато е създавал органичния свят, Бог все още не е имал предвид човека. Той просто е искал да има живот, а за живот, способен да мисли, е щял да се погрижи по-късно. Така и станало. На даден етап от развитеието (развитието не на някаква еволюционно изменяща се материя, а развитието на Божественото ПЛАНИРАНЕ) Всевишният решил, че е време да преустрои някои животински видове в мислещи животински видове. И е пробвал с различни предстваители на земната фауна. Някои от експериментите му са дали човешки потомци, които приличат на коне, дриги — на мечки, трети — на гущери, на камили, на свини и т.н. Най-оптимален се оказал експериментът с някои видове маймуни. И ето — така намираме място и за Дарвин и неговия странен възглед, че ЧОВЕКЪТ Е МАЙМУНА. Да, наистина човекът е маймуна! И какво от това?
мадър мат(и)ка - царството на количествата на 17.02.2020 в 15:42
Винаги се рискува, когато се подразбира човек в множествено число. Има живо, което е неорганично, според определени визии и концепции. Животът не се редуцира до организми и форма на съществуване на белтъчни тела. Тялото на Бог може и да не бъде органично тяло. Тялото на човек също, но за целта се изисква специална и изрична Божия повеля.
А именно да се откажат от мисионерството на своите догми сред НЕСВОИТЕ люде, защото това до нищо няма да ги доведе. на 17.02.2020 в 15:50
Всичките христови апостоли, без двама, са поели на път да разнасят "благата вест", ап. Тома даже не е тръгнал нейде to the West, а на Изток - към Индия. И двамата са много загадъчни - Юда, за когото, според гностиците, каквото и да кажеш, все може да (не) е вярно, и любимият на Христа ученик - Иоан, който през целия си дълъг живот остава уседнал по своите си краища. Впрочем тъкмо Той е авторът на най-загадъчното, синоптично Евангелие, което се оказва, че не е лъжи-ца за всяка уста, просто защото не се намесва в никакъв изначален модус на театрално-перформативно противопоставяне на лъжите и истините изсред света на една тотална репрезентация, еднаква за всички щъкащи и щръкващи.
Християнството е прекрасна идея на 18.02.2020 в 00:21
«Животът не се редуцира до организми и форма на съществуване на белтъчни тела. Тялото на Бог може и да не бъде органично тяло.» @@@ Напротив — животът може да бъде само на основата на протеините. И Бог не обладава тяло — не Му е нужно! Защото всичко, което е НЕ-тяло, е енергийно-вълново явление, а сам Бог е точно това. Всъщност протеините са КАЛТА, от която е изграден животът и тя се превръща от кал в живот едва тогава, когато тя — „калта“ — бива проникната от интерференцията на вълновото явление, което я обладава. Вълновият код е информационен по своето естество и когато той „оцвети“ с носената от него информация енергийния поток, с който се намира в симбиоза, в континуума на Мирозданието се понася нещо, което можем да наречем ДУХ. Бог е ДУХ и затова не можем да говорим за „тялото на Бога“. Доколкото Бог е Бог-Син, то това е Христос и той наистина е получил тяло (от КАЛ), за да прилича на останалите органични люде, но тогава неговият ДУХ се е превърнал вече в ДУША, каквато притежават всички останали организми на протеинова основа и представлява „душа“ дотогава, докато протеиновата му структура не започне да се разгражда и тогава душата отново се връща в състоянието ДУХ. Богът-Баща е само персонификация на ДУХА, „който е“ присъствуващ тотално в цялото Мироздание. В Триединството е вложен още един компонент — Светѝят ДУХ. Това също е симбиоза на енергия с вълнов код, който я модулира. Светѝят Дух е различен от Духа Бог-Баща и Духа на Богочовека — Син Божи, защото той изпълнява функциите на ВЕСТОНОСЕЦ, свързващ Бога-Баща с по-несъвършените духове в протеиновия свят.
Християнството е прекрасна идея на 18.02.2020 в 00:58
«Всичките христови апостоли, без двама, са поели на път да разнасят ”благата вест”.» @@@@ Това е точно така, но тук става дума за пропагиране на ХРИСТИЯНСТВОТО по света. Докато мисълта: «А именно да се откажат от мисионерството на своите догми сред НЕСВОИТЕ люде, защото това до нищо няма да ги доведе.» касае религията на Авраам — класическата религия на еврейския народ. Християнството е нещо съвсем различно от еврейската религия, макар да създава впечатление, че е някакво нейно продължение. Първо и преди всичко еврейската религия касае сугубо именно еврейството и никого другиго. Тя има за цел да хармонизира Авраамовия род и не се интересува от останалите идолопоклонения, които са езически. При Християнството обаче е налице нещо ново — то иска да преструктурира цялото население на планетата ни. За да се постигне това, големите умове на Християнството са изобретили единствената възможна стратегия: да се придаде на човешкото битие стройна йерархична структура, напомняща ПИРАМИДА или КОНУС, т.е. широка основа и натрупване в посока към върха на още много плоскости, копиращи основата, но стесняващи се и изтъняващи се към върха в една точка. Това е и причината, поради която Християнството охотно е взаимствувало един скандинавско-германски езически символ — елхата, — която бива украсявана по Рождество. Идеята е, че всеки, който се намира молко по-надолу, е подчинен на онзи който се намира в по-горното сечение на конуса (или пирамидата). Възможно е египетската цивилизация да е имала сходни съображения, за да избере за свой сакрален знак ПИРАМИДАТА, но при християнството е добавена и динамика: ИНДИВИДЪТ, ПРОЯВЯВАЙКИ НУЖНИТЕ КАЧЕСТВА има възможността да се премества (по заслуги) от едно ниво на друго, по-горно ниво. Разликата от зациментираната структура на индуистката кастовост е очевидна. Именно това го няма в традиционната еврейска постановка. В това отношение мюсюлманизмът е нещо като връщане към еврейството — в Исляма няма пирамидалност или коничност: там клоните на „дървото” са преплетени така, сякаш не са клони на дърво, а са негови КОРЕНИ — преплетени под земята под формата на един тридименсионен граф.
"Напротив — животът може да бъде само на основата на протеините." на 18.02.2020 в 08:59
Твърдението, процитирано в заглавието на поста ми, е голословно и едностранчиво от философска и религиозна гледна точка. Не го отхвърлям за условията, при които живеем и спрямо които пред-определяме живота. Но не го считам за стратегически удобно и полезно, т.е. едно такова твърдение за мен не може да бъде абстрактна ръководна цел за пребъдване. Това твърдение изразява само тактика. Ще си спестя синоптичната и методологичната му критика, защото ме мързи и защото никой не иска да слуша и да разбира. "Кой живота си в Мое име, ще го намери, който го намери, ще го загуби".
загубили са се думи в завършващия цитат от евангелието на 18.02.2020 в 09:00
"Който изгуби живота си в Мое име, ще го намери, който го намери, ще го изгуби".
Бог е ДУХ и затова не можем да говорим за „тялото на Бога“. на 18.02.2020 в 09:06
Бог е Дух, но това само означава, че той има тяло като ДУХ, а не че за Духа е невъзможна изява като тяло. Именно с тялото Му, което е Дух, може да се засвидетелства Божие битие изобщо. Няма същност без изява.
"И Бог не обладава тяло — не Му е нужно!" на 18.02.2020 в 09:15
Има наистина разлика между биващо и важащо в онтологията, и Божието битие не е биващо, а важащо. Но това не означава, че важащото не битийства изобщо. То битийства трансцендентално и парадоксално. И тук не става въпрос за някаква "нужда", а за най-непосредствената битие-изява.
Тялото на Бога е екстазно, а не хипостазно на 18.02.2020 в 09:22
Тялото е органон, преди да бъде орган (това няма как да се види на prima vista, ако биващото не бъде подложено на трансценденталистка деструкция!). Ако е онтологичен орган, то е органон на всяко възможно биващо. Така, както Вие разглеждате тялото като само органично, го поставяте винаги в някакъв изоставащ модус на о-вещественост.
Християнството е прекрасна идея на 18.02.2020 в 11:05
От моя гледна точка ТЯЛОТО е антитеза на ДУХА. Възможна е разбира се симбиоза между двете и тогава ДУХЪТ влиза в ролята си на ДУША, а тялото е СКАФАНДЪР, който душата обитава поради необходимостта да се справя със съпротивата на инертния материален свят. Съществува един болезнен проблем с душите, които са ползували даден скафандър-тяло, но е дошло времето, когато този скафандър повече не може да изпълнява функциите си и бива доведен до състоянието СМЪРТ. Душата обаче не може да осъзнае СМЪРТТА и продължава да обитава вече разлагащото се тяло, при което протеините на това тяло се разграждат пред очите на душата (вътрешните ѝ очи). Душата „вижда“ как тялото ѝ вече е започнало да служи за храна на червеите. Ето защо основна задача на всяка църковност — не само християнската, но и мюсюлманската, еврейската, будистката и т.н. — е да се подсети душата, че ѝ е време ДА СЕ ОТТЕГЛИ и да поеме отново своето изначално битие на ДУХ. Такава е ролята на ОПЯВАНЕТО при настъпването на смъртта. Индивидът разбира се не може винаги да бъде опят — не винаги в близост се намира църковното лице, което да изпълни това действие. Например, по време на война, когато по бойното поле лежат хиляди трупове… Трябва бързо да се направи всеобщ молебен. В противен случай душата (която все още продължава да си е душа, макар и с разлагащо се тяло) вижда себе си като жертва на гнилостни процеси, което е най-дивият ужас, който може да се изживее в Пъкъла. Освен това душата се оглежда около себе си и вижда загниването и на множеството други тела около себе си. Това трябва да бъде спестено на ДУХА!
Християнството е прекрасна идея на 18.02.2020 в 11:12
Завършващият цитат от евангелието: «Който изгуби живота си в Мое име, ще го намери, който го намери, ще го изгуби!» се състои от две части. Първата от тях: «Който изгуби живота си в Мое име, ще го намери…» е напълно логична. Втората обаче: «Който го намери, ще го изгуби…» е паразитна фраза, добавена за симетрия, предвид известната още от древни времена постановка на РИТОРИКАТА, че фразеологичната симетрия подсилва емоционалното звучение на ѝзказа.
Християнството е прекрасна идея на 18.02.2020 в 11:12 на 18.02.2020 в 12:18
Не е паразитна фраза, а парадоксална - т.нар. синтагма. Бог всякога прицелва изоставането на себе си в биващото като Друг на себе си, т.е. Бог никога (освен мигновено) не се оказва онова, с което се отъждествява. Опасността иде от недеструктивираното отъждествяване, което започва да генерира време, съдба, смъртност. Бог не присъства сред реалностите на света, а ги прониква. "Смертью смерть поправ"
да се четат първите стихове на синоптичното Евангелие на Иоана - в тях е абсолютната противоположност на 18.02.2020 в 12:25
Никаква душа не влиза в тяло, това е митологичен или апаратно-технологичен начин да си представим "симбиозата" им, или трансцендентална илюзия, както казва Кант. Ако тялото на Бога присъства като алтер его на органичното и физиологичното, то тогава, метафорично казано, то е дух или душа. Контрарната противоположност не е между дух и плът, а между тяло и смисъл (изявително и страдателно).
от определени гледни точки, постът на 18.02.2020 в 11:05 е ценен на 18.02.2020 в 12:35
"Опят" е като руската дума "опять" - (въплъти се) отново, волево при-целващо според пожелаването (на) милостта на Живия Бог, но без да чакаш смъртта накрая, поемаш събитието на смъртта тук-и-сега, като неотъждествяване в истории, увековечаващи генезиса. Трудно е да се схване, ако не се живее през "модела на смъртта", завещан ни от Христа и обоснован в парадоксалната терминология на философи като Жил Дельоз и Пол Рикьор например.
Християнството е прекрасна идея на 18.02.2020 в 20:27
Според вярванията на примитивните народи внедряването на духа в тяло (и превръщането му в душа на жив индивид) става по случаен начин — нещо като лотария. Духът много иска „да спечели от лотарията” и застава на някое уединено място, където причаква преминаването на някоя наскоро забременяла жена с още неодухотворен фетус в утробата си. Дебнещият дух (а той дебне именно като дебнещ ДЕМОН, защото наистина е ДЕМОН !!!), вижда жената, прониква в съзнанието ѝ, прави си изводи за цялата ѝ предистория (и за предисторията на този, от когото тя е бременна) и решава да се ВМЪКНЕ във все още незаетия фетус. Демонът-дух много силно желае да получи тяло и често пъти не се колебае много-много, дори и да види някои подробности, които не би трябвало да го насърчат (например, бащата — пияница, майката — жена с леко поведение). Леснотата, с която пристъпва към избора си, демонът-дух дължи на нетърпението час по-скоро да се окаже облечен в скафандъра-тяло, с което ще може да се подвизава в МАТЕРИАЛНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. Но така е — както казахме — само във вярванията на примитивните народи. В действителност демоните-духове получават НАЗНАЧЕНИЕ, насочени към такива бъдещи майки, чиито деца ща бъдат прицелна точка на определен комплекс от ИЗПИТАНИЯ, чрез които се цели нравственото пречистване и усъвършенствуване на конкретния демон (който е априори греховен, а е греховен, просто защото е демон). А какво представляват демоните? Това са градивни компоненти за ДОИЗГРАЖДАНЕ НА БОЖЕСТВОТО, след като бъдат префинени чрез страдание, достойно за БОГОТВОРЧЕСТВОТО. По този повод канадският поет Хърбърт Рамзи Фокс, който е професор по английска литература в Университета на Едмънтън, Албърта, е написал следната поема, преведена на български (с относителен успех) от пишещия тези редове: «Този свят е градината на Бога, / и в нея Бог нам всичко позволил е. / Той позволил ни е и грубост, и немилост, / а също — съжаление, че ги допускаме. / / Планетата ни е шлифовъчна машина, / в която ние, камъчета разноцветни, сме изсипани, / проникнати от абразива безкомпромисен / на нашата безсмислена взаимна нетърпимост. / / А щом се завърти контейнерът с душите ни / — с душите, тези демони настръхнали, — / започва вековечно лъскане до блясък / на нашите повърхности затлачени, / / с надеждата да се превърнем някой ден / във сферички — полирани и бляскави, / добили идеални кълбовидни форми, / отскачащи със звън една от друга. / / Съдбата ни е да се удряме, щом доближим се, / ако повярваме, че няма да се разпилеем в прах, / щом сме полирани до блясък сфери. / Подобни на звезди и на слънца…»

Напиши коментар