"Когато се ражда думата “интелектуалец”, тя се отнася до Зола, който се ангажира със защитата на Драйфус, но неговата експертиза предполага нещо повече, в случая работата му на писател натуралист. Къде, кога и как се говори за философия по телевизията? Това приключи. За това не са виновни поканените философи без творчество - те секат монети от дръзкото си многословие, което се отплаща впоследствие на много добре платени конференции за нотариуси или фармацевти, а организаторите, които ги канят, докато те нямат друга причина да са там, освен че ги има в списъка с контакти на медийните шефове, с които са се срещнали по време на парти. Заради десетчасовите коментари по три или четири телевизионни канала, медийният оборот дава шанс на всеки незабележим в компания човек!". Френският философ Мишел Онфре е посветил последния том от своята Contre-histoire de la philosophie (“Контра-история на философията”) на “културното левичарство” след 68-а. Този последен том, озаглавен “Отпор на нихилизма” (La Résistance au nihilisme), е нещо средно между учебник по философия и политическо верую.
Мишел Онфре: Медийният оборот дава шанс на всеки невзрачник

 

 

 

- Структурират ли и днес Май 68-а и неговите заместители френския интелектуален живот?

 

- Да, разбира се, повече от всякога… Философски погледнато, Май 68-а е продукт на Херберт Маркузе, Вилхелм Райх, Анри Льофебр, политически от Мао, Троцки, Че Гевара, Хо Ши Мин. Но Май 68-а е също така продукт на Дельоз, Фуко, Дерида, които преди това събитие бяха мъдри професори с вратовръзка… Структурализмът, който възвестяваше края на историята, смъртта на човека, завръщането на схоластика, достойна за Средновековието, беше подкопан от Май 68-а, който шумно извести силата на историята и превъзходството на индивидуалностите. Така че структурализмът тихомълком беше изоставен през 80-те години от самите главни действащи лица. По времето, когато прекоси Атлантика, бе преведен и нахлу в американските кампуси, той се превърна във French Theory. И именно тази Френска теория ни се връща като бумеранг, докато френските структуралисти сами бяха обявили, че това е задънена улица. Расиализмът, деконструктивизмът, неофеминизмът, джендър изследванията, постколониализмът, които рушат френската култура и цивилизация, идват от САЩ, които ни поднасят една ревизирана и коригирана от “Дисниленд” Френска теория.

 

- В какво упреквате “културното левичарство”?

 

- Че тласна до най-лоши последици фразата на Русо, който в началните страници на своите “Размисли за произхода на неравенството”, пише: “Нека започнем, като оставим настраната всички факти”. Това културно левичарство изпъди природата, реалното, фактите, историята, за сметка на идеите, понятията и, накратко, идеологията. За привържениците на тази патология реалното никога не се е случвало: те никога не вярват на това, което виждат, защото не виждат нищо, но виждат това, в което вярват, с други думи, забавляват се с фикции, митове, легенди, разкази, истории за деца…

 

- Новите философи, Сартр, Фуко, структурализмът, Мерло-Понти… Пощадявате малко философски течения след 68-а.

 

- Течения, не, но индивидуалности, да: доказателството е, че тази книга възхвалява трудовете на Владимир Янкелевич, Микел Дюфрен и Робер Мисраи. Приключението на Народния университет в Каен бе опропастено от политици, но аз имах проект да завърша контра-историята на философията със серия от нови лекции на принципа на преработките, както ги наричат в живописта. В този проект, който щеше да интерпретира по нов начин последните двадесет и пет века на философията, за да поправи някои пропуски, някои семинари за ХХ век щяха да бъдат посветени на Клеман Росе, Жорж Шарбоние, Жак Елюл.

 

- Когато човек ви чете, разбира, че интелектуалецът, близък до властта, неизбежно е подозрителен и дори заслужава да загуби своя статут.

 

- Не, не казвам това. Не съм от хората, които декларират, че този или онзи не е философ, в зависимост от своите капризи или вкусове. Но смятам, че ако човек е подчинен на школа, власт, религия, течение, губи свободата си, за да се превърне в предвидим мислител, следователно точно обратното на мислител. Винаги ми е приятно да виждам леви философи с глупавата фраза на уста, че човек би трябвало “да мисли срещу себе си”, докато те мислят като глутница, група, стадо, племе. В замяна на това, този, който мисли срещу себе си, според техния принцип, за тях е ренегат, предател, фашист и т.н. 

 

- Не криете уважението си към Бурдийо или Янкелевич. Но създадоха ли те своя школа?

 

- Най-лошото за един мислител е да създаде школа! Янкелевич без колебание не създаде школа и толкова по-добре: неговият гений, талант, стил, тон са неподражаеми. Той беше свободен човек във всичко, прекоси ХХ век безчувствен към модите - фройдизъм, марксизъм, лаканизъм, структурализъм, новите философи… - революционизирайки това, което бих нарекъл метаморал. Що се отнася до Бурдийо, той също излезе невредим от бъркотията на века, опитвайки се да мисли вляво, отвъд Маркс и марксистите, не без известни симпатии към анархистичния социализъм, към който съм благоразположен. Но той, уви, има последователи, които преувеличават неговата мисъл и слово и често допринасят за окарикатуряване на първоначалните му думи. 

 

- Бурдийо бе подет от “културното левичарство”…

 

- Уви! Мнозина от онези, които го мразят, всъщност никога не са чели строгото му и трудно творчество и са задоволяват с измислена от либералната преса интерпретация. Публикувах книга за него скоро след смъртта му, Célébration du génie colérique (Прослава на сприхавия гений), за да покажа доколко журналистите, автори на тази интерпретация, са плюли върху ковчега му, за да го накарат да си плати за ужасно прозорливите си анализи на антидемократичния механизъм на тяхната професия. Имам предвид Sur la télévision (За телевизията) или томовете от Contre-feux (“Ответен огън”).

 

- Има ли право един философ да “си хвърля хайвера” в политиката и политиците?

 

- Хвърлянето на хайвер е термин от рибовъдството! Той обозначава хвърлянето на хайвера на женската, който мъжкият ще дойде да оплоди… Да кажем, че по силата на тази етимология, смятам, че философът трябва да се занимава с нещо друго, а не да се отърква* в политиците.

 

- Не е ли болестта на съвременните философи, че са свръхекспонирани в медиите?

 

- Това е по-скоро болест на телевизионните медии, които канят философи, написали книги, в които никога не казват и дума, задоволяват се с кадър на корицата на книгата им и ги карат да говорят за нещо съвсем различно. Вярно е, че цяло едно младо поколение философи без творчество успя да накара хората да забравят, че може да има и творчество, което легитимира вземането на думата по една или друга тема. 

 

Когато се ражда думата “интелектуалец”, тя се отнася до Зола, който се ангажира със защитата на Драйфус, но неговата експертиза предполага нещо повече, в случая работата му на писател натуралист. Къде, кога и как се говори за философия по телевизията? Това приключи. За това не са виновни поканените философи без творчество - те секат монети от дръзкото си многословие, което се отплаща впоследствие на много добре платени конференции за нотариуси или фармацевти, а организаторите, които ги канят, докато те нямат друга причина да са там, освен че ги има в списъка с контакти на медийните шефове, с които са се срещнали по време на парти. Заради десетчасови коментари по три или четири телевизионни канала, медийният оборот дава шанс на всеки незабележим в компания човек!

 

- Заобикалящият ни нихилизъм ли е бавната отрова на нашето общество?

 

- Той е симптом на нашата цивилизация, която се разпада. Това, за което току-що ви разказах, е един от многобройните признаци: че завършилите философия без творчество свидетелстват за това какво ще се нарича отсега нататък философия - нескончаема безобидна несвързана реч, копипействана от информационните канали, които излъчват ден и нощ, дори и да няма никой пред екрана…

 

- Не ви ли превръща присъщият ви антилиберализъм в наследник на тоталитарната левица, която изобличавате?

 

- Посветих книга на Камю и ако трябва да се позова само на един философ, това ще бъде той и никой друг. Аз, от своя страна, никога не съм наричал “нацист” мой опонент философ, “фашист” мислител, който не мисли като мен, “антисемит” някой, който има идеи, различни от моите, или да уподобявам на създател на френска фашистка партия дори един литературен самозванец! Ако искате списък на философите наследници на тоталитарната левица, мога да ви дам няколко имена.

 

- Систематичната критика на либерализма ви нарежда сред онези, които критикувате…

 

- Мога да споделям с Ален Бадиу критиката на либерализма, без да се подписвам под неговия маоизъм! Важно е в името на какво критикувам либерализма и как го определям. Много пъти съм казвал, че това е идеологията, според която пазарът трябва да бъде господар, единственият господар във всичко, включително в училището, болниците, културата. Именно срещу тази идеология се бунтувам. Това е. Нищо повече. Като прудонист, не се противопоставям на частната собственост, на свободата на предприемачество, на предприемаческия дух, на таблицата на заплатите, дори съм твърд защитник на индивидуалния риск и премахването на принципа на предпазливостта - някои скъпи идеи на либералите от старата школа…

 

- С всички сили изобличавате системите, но не трябва ли по-скоро да се напише “контра-история на онфреизма”?

 

- Около петнадесет книги са написани срещу мен: тази контра-история вече съществува…

 

* Игра на думи - използваният глагол frayer означава “хвърлям си хайвера”, както и отърквам се, имам връзки с някого (бел. пр.).

 

Заглавието е на "Гласове"

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

47 коментар/a

фи и пси на 12.08.2020 в 10:18
Задължението на философа към метафизика и трансценденция е по същество обладаването на нихилизиращата власт, а този човек по един детински глупав начин се нарича "философ" и същевременно от самото начало се опитва да изтръгне жилото на философията. Философът не е учен именно защото подхвърля на усъмняване всеки позитивизъм, който претендира за еднозначност на възприемане и интерпретации (извечната идентичност) и по този начин крепи идеологическата надстройка на модерната наука, която в областта на човекознанието непрекъснато унизява и низвергва човешкото. Позитивистичната наука никога не е била повече от философията, тя е нещо като копеле на всичките ония позитивни метафизици, които нескопосано епигонстваха на Аристотел, вадейки си копията да блудстват с "реалността" на един свят, който пък на свой ред никога не е бил нещо повече от "свят на възможното", и така услужливо забравяйки, че в онтологията и даже в логиката има нещо такова като субординация на модалностите. И възможността никога не е "реалност сама по себе си", макар като същинска лека жена да се представя за такава.
...................................................... на 12.08.2020 в 10:21
Не само медиите дават шанс на всеки невзрачник, интернет също. Абсолютно прав е Онфре за края на философските школи и края на каквито и да е духовни школи. С течение на времето те те капсулират, за да им останеш верен и последователен. Не остава и грам от свободната ти мисъл и дух.
"медийният оборот дава шанс на всеки незабележим в компания човек" на 12.08.2020 в 10:38
Каква компания - компания от пиячи, биячи, компаньонки или бизнес компанейрос??
"За привържениците на тази патология реалното никога не се е случвало" на 12.08.2020 в 10:44
Не че не се е случвало, просто, за разлика от автора, те поставят спрямо реалното правилния философски въпрос - КАК се случва?, а не защо? или какво? Ако философ продължава да вярва, че съществува "реалност сама по себе си" без оглед на корелативна връзка с нечий неин Промисъл откъм субект, значи или по някакви конюнктурни съображения е абдикирал от философията, или е оглупял.
До 10:44 на 12.08.2020 в 11:12
За кои "те" говорите, колега ? Авторът има предвид конкретни имена.
Мишо Константинов на 12.08.2020 в 11:47
Основната функция на човека е да създава Вселенета, като я мисли. Бъдете здрави!
Това интервю на 12.08.2020 в 12:15
може да бъде правилно интерпретирано единствено от политическия философ Дайнов.
Наблюдател на 12.08.2020 в 12:18
“културното левичарство” Този човек МНОГО се е объркал и е на грешен път. Господарите на Света, или поне тези които искат да държат под контрол цял Свят, са тези, които налагат простотията сред народите. Защото прост човек не може да разсъждава и НЕ СЕ БУНТУВА. Лесно се прави справка от която се вижда как народите изпростяват, благодарение на медиите, които са в ръцете на господарите. В бившите социалистически държави - левичарите, успяха да повдигнат нивото на народа и все още има културна инерция набрана преди години. Много добре се вижда при сравнениа на България с която и да е Западна държава. В България има 4 опери: София, Русе, Варна и Стара Загора. Има 9 симфонични оркестра. Лондон е с население по-многобройно от България, а има 2 опери и 1 симфоничен оркестър. А сега, когато негрите в САЩ надигнаха глава, понеже НЯМА негри класици, официално заговориха, че класиката НЯМА значение и ролята й трябва да се намали в днешното общество. Що се отнася до България, сами виждате накъде върви. Все по-малко млади хора са запознати с класическа музика и литература и все повече са тези, които се занимават с чалга и гледат американска помия по телевизията.
Мишел Онфре: Медийният оборот дава шанс на всеки невзрачник на 12.08.2020 в 12:23
Ако си позволиме да профанизираме, ще отбележиме, че тази мисъл идеално пасва на Отровното трио и Христо Бойкикев. Но понеже си мислиме, че да профанизираме не е прилично, нема да отбележиме нищо.
Наблюдателя, на 12.08.2020 в 12:50
Говорите пълни глупотевини. В Европа във всеки голям град има опера и симфоничен оркестър. В Германия има около 39 опери, във Франция- 41, в Италия 51.
За кои "те" говорите, колега ? Авторът има предвид конкретни имена. на 12.08.2020 в 12:50
Има ли значение за "кои те" става въпрос, след като се подразбира философско течение, което не абсолютизира реалността отвъд "играта с имена"? Конкретни имена може и да има, ала конкретна реалност винаги се полага фиктивно, защото няма никаква неименувана реалност, която би могла да си присвои статуса на изначална, субстанциална. Но понеже все пак държите да посочим имена, ето ви ги (без претенции за изчерпателност): Заратустра, Буда, Нагарджуна, Бодхидхарма, Шанкара - на Изток; Протагор, Енесидем, Плотин, Ал Газали, Окам, Хюм, Кант, Ницше, Хусерл, Хайдегер, Фуко, Дельоз, Дерида... и даже Камю - да, същият този Камю, който авторът обожава, при все че с тая своя изходна позиция би се изпотил доста с някои изказвания на големия екзистенциалист, поставящи на съд тъкмо върховенство на всякакви фактични интерпретации бе отчитане на фактора им.
modus ipse на 12.08.2020 в 13:01
Ето ви пример за нихилизиращо изказване на авторовия любимец Албер Камю, което би създало сериозно неудобство на изходната принципиална позиция на автора Онфре: „Човекът е единственото създание, което се отказва да бъде, каквото е“. Аз не знам за какъв точно философ се има Онфре, но изказването на Камю е типично метафизическо, заявявайки изконната същност на философското като замисъл и процедура.
до modus ipse на 12.08.2020 в 13:32
Само че "проблемът" при Камю не е Метафизиката с главно М. Камю променя често мисленето си, следвайки фактологията на събитията.
Наблюдател на 12.08.2020 в 14:02
"В Европа във всеки голям град има опера и симфоничен оркестър. В Германия има около 39 опери, във Франция- 41, в Италия 51" А аз говоря за "Господарите на Света". Мислиш ли, че Германия, Франция и Италия са в тази категория?
Helleborus на 12.08.2020 в 14:17
„Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората.“ /Матей 5:13/ Тези думи са казани и към философите, доколкото има една мъдрост, божествената „софия“ и любовта към нея "филео", прави философа да е това, което е, обичащ божествената премъдрост. Но ако той не обича божествената софия, а обича бесовските извращения, той е като солта, която обезсолява и не може повече да съхрани човечеството, да го запази от разваляне. Затова светът се разваля, защото няма сол, която да осолява. Всеки път, в който чета статии за някакви мислители, наложили идеите си над нашето съвремие, се удивлявам колко са диаметрално противоположни на Премъдростта.
Вав на 12.08.2020 в 15:21
След ницше няма философия. А французите са най смешни с напъните си да философстват включително камю.
Само че "проблемът" при Камю не е Метафизиката с главно М на 12.08.2020 в 15:56
Метафизика с главно М под формата на наука - това е наивно теологично увлечение на класиката. Прав(а) сте, че проблемът на Камю не е такъв, щом поставя въпроси екзистенциално, без изпадане в илюзията за самостоен есенциализъм и предзададени идентичности. При Камю говорим за фактичност (facticitat), която не е независима от битие-разбирането, докато авторът (Онфре) не се придържа към такава позиция - той си отстоява увлечението на класиката, че съществували факти извън именуванията, и същности, които изразяват нещо научно-позитивно, сиреч изначално съществуващо на света.
„Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората.“ /Матей 5:13/ на 12.08.2020 в 16:01
Тези думи на Христа са правилото (като карта) за автентично философстване - ако философията умишлено бяга от solus ipse-то, тя просто е слугиня на теологията или позитивната наука. Ipsa Philosophia Christi - Христос е самата философия, както са казвали някои умове на Средновековието.
"След ницше няма философия" на 12.08.2020 в 16:04
След Ницше няма господство на класическата метафизика. Философия има и ще има, щом има живо критическо и проблемно мислене за света като цяло и смисъла на съществуването.
Философия има и ще има, щом има живо критическо и на 12.08.2020 в 16:26
Това са само фрагментарни опити оттук оттам да се чопне някоя дреболия, предимно измисляне нов понятиен апарат, обикновен служещ да имитира уж "значим" проблем, няма значима философия след ницше, всичко, което е можело да се каже, вече е казано. Най вероятно не е и възможно да има, защото няма исторически контекст в който да се разгърне такава, и ако наистина има или е възможно да има значим мислител, той сега е неразпознаваем като такъв сред всеобщия шум, ще могат да го разпознаят едва бъдните поколения.
След Ницше няма господство на класическата метафизика на 12.08.2020 в 16:30
Няма господство в смисъла на една всеобща хегелов тип философия, но има винаги наличен уклона на разума към лоша метафизика, примерите за това в съвременната активност дето минава за философска мисъл са неизчерпаеми.
хилас и филонус на 12.08.2020 в 19:23
Онова, което е лоша метафизика, е класика, най често представяща се като теология или научен позитивизъм... а онова, което пък може да бъде наречено добра метафизика, то е критика на чистия разум, която не представлява школа или авторитет, нито вкопченост във фатум.
критика на чистия разум, която не представлява школа или авторитет на 12.08.2020 в 20:09
Няма се предвид лошата метафизика в чисто исторически план , не знам кой би я нарекъл класика , наречена е школска метафизика, за лоша метафизика говори и хегел, имайки предвид старата школска до Кант-ова метафизика , но нейните отклонения са винаги актуални потенции на разума дори извън чисто исторически конкретизираните от критиката, залитане на разума отвъд границите на възможното познание - и от хегел включително, насам, кой не може да бъде уличен в такова предпоставъчно и още по лошо- предикативно говорете, а и критиката със сигурност не е замислена като "истина от катедра" или като истина от последна истанция, и не следва да се мисли като такава, щото авторитета най често самия е слепец, след който се тътрят други слепци. Самата критика още не е добра метафизика, а само опит да се види как е възможна метафизиката.
всичките политически тоталитаризми се залагат чрез вярата в универсалиите на философския реализъм на 12.08.2020 в 21:26
Критика на чистия разум е по същество критика на метафизиката, установяваща възможността на онтологията като еднозначно "описание на съществуващото". Метафизика е самото аподиктично прицелване на разума върху себе си, а не върху света или нещата/фактите от света. Една метафизическа критика е добра, когато не пропуска да посочи пункта и(ли) момента, от който универсалното описание на реда започва да се приема като "самата обективна реалност", т.е. универсалия.
да ме извини авторът, ама... на 12.08.2020 в 21:36
Универсалното няма нищо общо със съдържанието (нещата, фактите) на света, а само с неговата форма, овъзможностяваща априорно връзката на нещата/фактите по истинност. Няма физика без метафизика, а на свой ред принципът на чистото количество е имагинерност, казано на прост език, заради който стожерите на статуквото обикновено разпъват на кръст или отлъчват от общността.
блудодеяния със солидното, вместо соларна екстазност на 12.08.2020 в 21:49
Най-големият срам, който ни натресе модерната епоха, е че остави на физиката и други природни науки да предрешават границите на човешкото, поставяйки ги изцяло в условностите на несамокритицизиращото се предметно-емпирично битие и неконтролируемата количествена делимост. Ето така изчезва разумно мислещият човек, отстъпвайки на някаква сурогатна издънка, представляваща трансхуманистичния проект.
А ето до какво води и хуманитарното образование: на 13.08.2020 в 07:56
“условностите на несамокритицизиращото се предметно-емпирично битие и неконтролируемата количествена делимост”
условностите на несамокритицизиращото се предметно-емпирично битие и неконтролируемата количествена делимост” на 13.08.2020 в 08:53
Това е иманентното състоянине но обикновеното съзнание и не е свързано с модерността , а неконтролеруема делимост има защото е разрешено на човеците на се размножат неограничено, презръщайки вида в заплаха за планетата;)
Критика на чистия разум е по същество критика на метафизиката, на 13.08.2020 в 09:30
Критиката далеч надхвърля просто една критика на школската метафизика, това е коперниканска революция във философията, въпрос за основанията на познанието и архитектониката на разума .
А ето до какво води и хуманитарното образование: на 13.08.2020 в 07:56 на 13.08.2020 в 10:10
Добре, да ти го кажем просто като за тебе, ама пак няма да искаш да го разбереш: Христос казваше да не живеем В света, а да живеем СЪС света. Сега по-ясно ли ти светна или промивките с естествознание така и така са ти затворили прозореца към свръхестествения факт, че си жив не като световен, а като светоносен....
Христос казваше да не живеем В света, на 13.08.2020 в 10:18
Христос е авторитет, неговите приноси във философията са станали безсмъртни. Трудно може да се спори по какъвто и да е въпрос с него, възгледите му са обективирани нетленно. Той е алфата и омегата на онтологията и познанието. Де факто няма нужда от философия и познание , той е и философията, и познанието, неговото учение е как да живеем, първия екзистенциалист на планетата.
Това е иманентното състоянине но обикновеното съзнание и не е свързано с модерността на 13.08.2020 в 10:23
Не казвам че е свързано само с модерността, но модерността го засили, масовизира и превърна в регламент с неустоим авторитет. В това е огромният й грях. Що се отнася до трансценденталния поглед на човешкото, то не зависи изначално от никаква родова, видова или териториална принадлежност, защото самото то си ги въобразява продуктивно, превръщайки ги за прагматични цели в репродуктивно повтаряне (итерация). Въпросът (след Кант) е как да спрем лошите/неблагоприятни репродукции чрез друг тип производства на реално.
Въпросът (след Кант) е как да спрем лошите/неблагоприятни репродукции чрез друг тип производства на реално. на 13.08.2020 в 10:31
Не е това въпросът, това е позитивитски апел и предполага позитивистки отговор. Въпрос е дали, как е възможно? А "модерността" през демократичните напъни най вече узаконява значението на тълпата .
Не е това въпросът, това е позитивитски апел и предполага позитивистки отговор. на 13.08.2020 в 10:39
Ами нали точно такъв въпрос съм задал - ти четеш ли ме или само пишеш, за да отчиташ присъствие? Що се отнася до т.нар. позитивистки апел и отговор, той би си останал позитивистки, ако решим да напуснем критиката на чистия разум и заменим продуктивното изцяло с репродуктивно, т.е. мавършващия синтез с тотален анализ, както направи позитивната наука. Ако не си тъп, ще схванеш, че няма как изобщо да допусна за себе си нещо такова, защото бих заприличал на автора, който се пише философ, а същевременно изначално изневерява на философската процедура.
поправка на грешката на 13.08.2020 в 10:40
*мавършващия = Завършващия (засферяващ) синтез
Ханибал Барка на 13.08.2020 в 11:48
Текстът е пълна густия! Браво, че има къде да прочетем това интервю!
Ако не си тъп, ще схванеш, че няма как изобщо да допусна за себе си нещо такова на 13.08.2020 в 12:24
Не си човек с разум, ти се процедура, алгоритъм.
ти се на 13.08.2020 в 12:25
ти си
ти четеш ли ме или само пишеш, на 13.08.2020 в 12:26
Само теб четем муцка.
Ами нали точно такъв въпрос съм задал - ти четеш ли ме или само пишеш на 13.08.2020 в 12:32
Не е същото, както е зададен, въпроса вече предполага една предпоставена възможност за утвърдителен отговор.
Хуманитаризираното съзнание на загубилите времето си в обучение по схоластика на 13.08.2020 в 20:29
“да не живеем В света, а да живеем СЪС света” - абсолютно лишена от съдържание теза. И като смисъл, и като послание. А дотолкова, доколкото поради тези причини е и неразбираема за нехуманитарите, целта е да внуши усещане за интелект непостижим за тях.
внуши усещане за интелект непостижим за тях. на 13.08.2020 в 21:28
Христос е самият Интелект, всеки поп ще ти го каже, един безкраен ум и логос, и нам не е съдено да проумеем докрай тайнствата му, а схоластиката не е нищо друго , освен една крайна, хуманитарна рационализация на неговата безкрайна мъдрост.Християнската схоласткика е отклониение от основното значение на философията на Христос - учение как да живеем, а християнстващата схоластика редуцира философията му до просто /похристиянчено/ аристотелианство, нещо което свети августин никога не би приел.
целта е да внуши усещане за интелект непостижим за тях на 14.08.2020 в 09:30
Не е такава целта, не се самозаблуждавай, че сме толкова прости, за да се правим на важни пред ония, които и без това не струват; ако живееш в света, си част от него, обект, ако живееш със света, си субект на света. Сега сигурно сам ще си отговориш на въпроса за разликата между субект и обект, само дето не е ясно как ще можеш без хуманитарно знание. Няма как да строшиш оковите си, докато не прозреш, че оковите ти са твое собствено изобретение. Нерефлексивното знание е недознание - ако трябва питай, ще ти се отговори.
Не е същото, както е зададен, въпроса вече предполага една предпоставена възможност за утвърдителен отговор. на 14.08.2020 в 09:34
Кое не е същото бе (13.08.2020 в 12:32), какво като е предположена възможност за утвърдителн отговор??! Какво се пънеш като костилка на задник с излишно офлудване на форума под темата. Ако имаш теза, изказвай я ясно, какво само потичкваш с недомлъвки като пърле пред майка си...
разликата между предлозите В и С(ъс) на 14.08.2020 в 09:40
Единият изисква фатализиращи отъждествявания, другият не. Каква е например разликата да живееш в тялото си или с тялото си? Най-същественото нещо на тоя свят като дилема; при първия случай си биологично или социално същество, при втория - си екзистенция, умееща да използва нихилизиращата власт на познанието, превръщайки самото познание в проактивен фактор, а не само в пасивен отражател на някакъв си незнайно от кого и защо измислен обективен ред, който на всичкото отгоре може и да не съществува.
какво като е предположена възможност за утвърдителн отговор на 14.08.2020 в 14:07
Ей , ма ще почнеш да схващаш по малко, макар и отдалече, но няма да схванеш цялото щото ти липсва достатъчно образование. Ся и безплатна лекция ли да ти изнасяме, това е разликата, че вече предпоставяш с така поставен въпрос, догматично, ала старата метафизика, че има възможност за позитивно /даже позитивистко/решение на противоречията. Мнозина много по подготвени от тебе не успяха с такава задача и досега никой не е успял, защо ли.
ми липсва достатъчно образование? на 14.08.2020 в 22:06
Нищо не ти разбрах к`во каза от несвързания логически и неграмотно написан бълвоч. А това, че самото ти не се разбираш, е вече ясно даже и не само на мен. Радвай се на демокрацията, защото само тя разрешава на профаните да укоряват професорите, и на чираците да учат майсторите как се строи катедрала. Съветвам те обаче повече да не опитваш пак, защото сериозно ще ставаш за смях и на кокошките.

Напиши коментар