България: разделена нация и обединена плутокрация

<p>Моята статия е провокирана от растящата тревога на мнозина българи, че противопоставянето в обществото е достигнало критична точка, отвъд която ни чака гражданска война. Свършва четвъртвековният мирен преход &ndash; криминален, несправедлив, изпълнен с конфронтации, но без масово насилие. Вече не минава денонощие без жертви &ndash; жени и деца, имигранти и бежанци, православни и друговерци. Разнасят се черни списъци на инакомислещи интелектуалци, придружени със закани за саморазправа; лепят се плакати с черепи; от подземията изпълзяват наказателни бригади. От тук до първите изстрели и взривове е само една крачка.</p> <p>Как се стигна до днешната опасна ситуация?</p> <p><strong>Двете разделения</strong></p> <p>Откакто съществуват човешки общества, те винаги са били разслоени - на социална и биологична/расова основа. Българското постоталитарно общество изживя исторически катаклизъм, като премина от състояние на идеологически прокламирано равенство към дълбоко разделение на материална основа. При първия (&bdquo;социалистически&rdquo;) модел иронията се състоеше в това, че в реалния живот едни групи бяха &bdquo;по-равни от другите!&rdquo; (по Джордж Оруел).</p> <p>Соцпатологията беше заменена с друга, квази- капиталистическа. Формално изравнената общност на българите беше заместена от постмодерна социално поляризинана конструкция.</p> <p>Разделителната линия се вижда и с невъоръжено око: между приказно богати и крайно бедни, свръхосигурени и социално зависими, властимащи и лишени от власт. Така стигнахме до онова патологично състояние, характерно за глобализацията, при което всяка нация неизбежно се разполовява на два неравни блока: &bdquo;плутономия&rdquo; и &bdquo;прекариат&rdquo; (според определението, дадено от проф. Ноам Чомски в неговата книга &bdquo;Окупирай&rdquo;). Първите ( 1%) живеят в суперлукс; вторите, без т.нар. салариат (обслужващите властта и корпорациит) са обречени на несигурност и мизерия.</p> <p>Тук обаче свършва социалното разделение и започва биологичното. Лишените от сигурна работа и достойно заплащане, от елементарни медицински грижи и добро образование за децата, от социални грижи за увредените, от заработени пенсии, от равни шансове за професионална кариера и пр. вече не гледат на себе си, на себеподобните и на &bdquo;другите&rdquo; като на социални/човешки същества.</p> <p>Инстинктът за оцеляването измества нормите и навиците за социално общуване и взаимно подпомагане. В обществото се разпорежда не добрият, а злият дух на капитализма: животинският нагон. За неговата разрушителна енергия предупреждава още преди десетилетия великият Кейнс; наскоро тази опасност , възродена сякаш от страната на мъртвите, беше обрисувана от Джон Куигин в нашумялата книга &bdquo;Зомби икономикс&rdquo;.</p> <p>Когато дълбоките неравенства в обществото възникват и се възпроизвеждат на социална основа &ndash; класова, професионална, статусова и пр., недоволните се държат в подчинение чрез властова принуда, култивираща страх. Но в България е различно. В нея се изгради (по-точно: имплантира) зомби-капитализъм в съкратени исторически срокове; сдоби се с управляващ &bdquo;елит&rdquo;, тотално обсебен от вярата, че общественият и икономическият живот се поддържат по правилото на социалната джунгла: &bdquo;силните оцеляват и преуспяват, слабите загиват&rdquo;!</p> <p>Годините на принуда и страх обаче изтекоха. Настъпи времето за употреба на други инстументи за социално регулиране: озлобление и омраза. Именно те са двигателте на всички видове агресии, които заливат днешната българска земя. Как стигнахме дотук?</p> <p><strong>Коренът на злото</strong></p> <p>Народопсихолози твърдят, че такъв е генетичният ни код. Етнолози се позовават на популярната сентенция: &rdquo;Най-обичам да мразим&rdquo;, превърнала се в мото на българското всекидневие.Летописци припомнят, че като правило зли гении са стояли зад социалните беди на българина. Но малцина са тези, които търсят корена на злото в начина/модела, по който беше осъществен т.нар. постоталитарен преход в България. Ако някъде се срещнат писания по темата, те са на конспиративна основа : планът &bdquo;Ран-Ът&rdquo; ни е виновен; или американците и евреите ни мислят злото; или пък руснаците ни отмъщават за загърбеното братство и т.н.</p> <p>Нека да се обърнем към сериозните анализи. Нашият ерудиран сънародник Цветан Тодоров описва по следния начин подмяната на западната демократична и хуманна цивилизация (виж: &bdquo;Интимните неприятели на демокрацията&rdquo;, Изток-Запад, 2013): научният либерализъм зае мястото на научния комунизъм; а от началото на ХХI век светът премина към нова фаза - на т.нар. ултралиберализъм.</p> <p>Идеологията на комунизма проповядва, че правилно е онова, което говори партията-държава; философията на неолиберализма насажда култ към необуздания предприемаческия дух - притежание на малцинството. Този култ е неразривно свързан с последователно, фанатично прилагане на принципа на индивидуализма; което, преведено на достъпен език, означава: всеки да се оправя както може в социалната джунгла. И понеже &bdquo;моженето&rdquo; е различно, неуспелите започват да търсят виновника за собствените си беди в другите до себе си: българите-в циганите и турците и обратно; мюсюлманите-в неверниците; младите-в старите; интелигентните- в непросветените и т.н.</p> <p>Някой може да възрази, че тези реакции се отнасят за външния свят и не са валидни за България. Не съм съгласен. Тъкмо у нас неолиберализмът пусна най-дълбоки корени- в сравнение с всички останали страни от бившата съветска зона. Както преди 1989 г. бяхме най-болшевизирани, така след смяната на режима станахме най-ревностните радетели на пазарния либерализъм, вкл. и ултралиберализма, задушаващ всяка проява на групова солидарност и повик за справедливост.</p> <p>Като възприе неолибералната доктрина, българският постоталитарен &bdquo;елит&rdquo; си осигури спокойствие и всевластие: докато плебеите се ненавиждат, дебнат и линчуват един друг, плутономите са сигурни в своето бъдеще. Но не съвсем!</p> <p><strong>Обединената плутокрация</strong></p> <p>В началото на 90-те години Радой Ралин идваше в моя кабинет в сградата на КНСБ, за да си поговорим за... плутокрацията! Тогава тази дума не беше на мода; рядко се споменаваше и за олагархията. Големият сатирик се тревожеше в какво общество ще живеем и ме питаше, ще се възстановят ли социално-осигурителните/взаимни фондове от царско време - на чиновници, занаятчии и други съсловни групи. Интересуваха го не само паричните и материалните активи, одържавени след 1944 г., но и дали ще се възстанови социалната икономика, която е дала възможност на българите със свободни професии да натрупат колективно състояние за милиарди златни франкове (част от тях и досега лежат на депозит в швейцарски банки).</p> <p>Тази идея беше провалена &ndash; със задружните усилия на бившите комунисти и новите демократи. Как победи заговорът е дълга история, която се надявам в бъдеще да разкажа.</p> <p>Тук става дума за друго: зараждането на българската постоталитарна олигархия, показала завиден нюх и способности за интеграция в името на котерийните си интереси? Мнозина коментатори и досега твърдят, че зачеването е станало преди 1989 г.; раждането - след 1990 г.; а родителите и наследниците са все от червено потекло. За първото и второто са прави, но за третото - вече не.</p> <p>В края на 90-те години червената олигархия беше обогатена цветово и биологично: чрез смяна на боята, съешаване с инородни субекти и обогатяване с пришълци. Днес олигарсите &bdquo;Марка БГ&rdquo;, са пъстроцветни- червени и сини, жълти и оранжеви, турскосини. Само че цветовите нюанси нямат никакво значение, стигне ли се по подялба на власт и ресурси.</p> <p>БГ-олигархията си извади важни поуки от несполуката да създаде публична институция за контрол върху държавата, довела да взаимно изтребване (справка-съдбата на Г-13).</p> <p>Ориентира се към покупка на политици (връщането на бившия монарх с парите и подкрепата на т.нар. биг.бизнес). Влезе в съдружие с влиятелни политици, разделяйки богатството с тях (главно от върхушката на БСП и ДПС). Последната олигархична иновация е покупката/поръчката на цели партии-креатури, чиито предизборни листи и следизборни назначения се одобряват не в политическите, а в бизнес-централите.</p> <p>Така двете власти - финансова /скрита и публична - се сляха в едно. От &bdquo;редовата&rdquo; олигархия се откъсна и извиси плутокрацията: кликата на по-най-богатите. Междувременно те превзеха водещите медии и правосъдието и ги превърнаха в свое оръдие за манипулиране и поддръжка. На практика - превзеха държавата!</p> <p><strong>Изводи за недоволните и протестиращите:</strong></p> <p>Недоволните, чиито гняв преминава в яростна омраза и се излива в агресия - денем и нощем, по улиците и площадите - преследват себеподобните от други биосоциални разновидности. Само че не хуманоидите, а мутиралите либералоиди са техните идейни опоненти и социални неприятели.</p> <p>Протестиращите &ndash; студенти и интелектуалци - искат безусловна оставка и незабавни избори. Ако се окаже успешна тази политическа миниреволюция, тя ще доведе до нова еволюция на олигархичния модел. В България ще се установи режим на плутархия - т.е. на паралелно съществуване на олигархията и плутокрацията. Втората, като по-обединена, ще бъде новият Хегемон.</p> <p>Успехът на всеки протест, зависи не от нагнетяването на агресията, а от постоянството на ненасилието (перифраза на Ганди). С днешния депутатски сбироток, предвождан от лицемерни плутократи, няма как да се води нормален диалог. Следователно има нужда от:</p> <p>- институцията на посредниците- както стана в Тунис; както се изработи споразумението от Монклоа в Испания след Франко; както са постъпили в Швеция през 30-те години на ХХ в.;</p> <p>- авторитетни и безпристрастни българи , които да договорят цената на остраняването на корумпираната корпоративна върхушка и овластяването на гражданите, предлагайки българската Магна Харта!.</p> <p>- по-чести демонстрации на политически компромис, какъвто е съвместният апел на държавния глава и премиера за толерантност и солидарност.</p> <p>Какво ще се случи с разделената българска нация, ако няма рационален диалог и не се постигне нов обществен договор? Само Господ знае какво ще е нейната съдба. Казват, че бил българин!</p>