- Автор: БТА
- 06 Sep 2022
- 886
- 14
Западни компании преосмислят модела на глобализацията, като се опитват да преместят производствата си в "приятелски" държави, където няма нужда да се притесняват, че ще бъдат "опарени" от геополитически пожари, пише в анализ "Форин полиси".
Когато глобализацията набираше скорост през 90-те години на миналия век, западната общественост научи за нова икономическа концепция – преместването на бизнес процеси и услуги в други държави, или така нареченият "офшоринг". Корпоративните ръководители радостно приветстваха перспективата за по-евтина и по-малко овластена работна ръка, дори когато това бе неодобрявана политика в собствените им общества. Китай, със своята добре обучени работници и нарастваща средна класа, склонна да купува западни стоки, бе идеалната комбинация от център на производство и пазар.
За корпорациите офшорингът в Китай бе финансов императив, като се има предвид, че работниците в американските фабрики печелеха по 20 долара на час, а лесно биваха заменяни от работници, печелещи по-малко от един долар на час. Много граждани на САЩ и западноевропейски държави бяха разгневени за това, че прехраната им бе отнемана.
Днес обаче западни компании преосмислят този модел, като се опитват да преместят производствата си в "приятелски" държави, където няма нужда да се притесняват, че ще бъдат "опарени" от геополитически пожари, пише в анализ "Форин полиси".
Корпорациите ще продължат да извършват операциите си на местата, на които има най-голяма финансова полза, защото са отговорни пред своите акционери, а не пред бивши свои работници или широката общественост. Едва ли обаче ситуацията с Китай ще остане същата, посочва специализираното издание за външна политика.
В допитване през юни, проведено от Търговската камара на Европейския съюз в Китай, 23 процента от западните фирми са заявили, че обмислят преместването на дейността си, докато 50 процента са на мнение, че бизнесът в страната е станал по-политизиран през миналата година.
Днес "всяка компания, с която разговарям, е ангажирана с преосмисляне на своите (свързани с Китай) вериги за доставки", каза Тони Данкър, генерален директор на Конфедерацията на британската индустрия, пред в. "Файненшъл таймс". "Те (компаниите) предвиждат, че политиците неизбежно ще се насочат към един свят на разделение с Китай", добави той.
Причина за това е и политиката на Пекин за нулев ковид. Тя засегна веригите за доставки и остави фабриките затворени. Нивата на заплащане в азиатската страна, които се покачиха, също са фактор, следен от инвеститорите. Заплащането за труда стана по-скъпо, което сви групата от потенциални работници.
Нарастващата конфронтация между Китай и Запада, и поддържането на връзки между управляващите в Пекин и Кремъл също притеснява бизнеса.
"Все по-голям брой европейски фирми спират инвестициите си в Китай и преоценяват позициите си на пазара, докато преценяват колко дълго ще продължи тази несигурност, а много от тях гледат и към други дестинации за бъдещите си проекти" каза Бетина Шоен-Беханзин, вицепрезидент на Търговската камара на ЕС.
На този фон американската компания "Епъл" (Apple) започна да премества производствени мощности от Китай във Виетнам, където вероятно ще се произвеждат безжичните слушалки "ЕърПодс Про 2" (AirPods Pro 2). Също там вероятно ще се произвеждат "умните" часовници "Епъл уоч" (Apple Watch) и преносимите компютри "МакБук" (MacBook).
Технологичен гигант наскоро разкри, че планира да произвежда новия си модел смартфон "айФон 14" в Индия. Базираният в Тайван доставчик на "Епъл" - "Фокскон" (Foxconn) е проучил процеса на доставка на компоненти от Китай и сглобяване на устройството в завода си около южния индийски град Ченай, предаде Блумбърг.
Преди две години южнокорейският гигант "Самсунг" (Samsung) премести китайското си производство във Виетнам. Компании за облекло и обувки като "Адидас" (Adidas) също преместиха производствата си там. Към 20 август в южноазиатската страна има над 35 500 валидни чуждестранните инвестиционни проекта, на обща стойност над 430 милиарда долара, предаде Виетнамската информационна агенция (ВИА).
Японският автомобилен концерн "Хонда" (Honda) обмисля изграждането на паралелна верига за доставки извън Китай, за да намали зависимостта си от страната, в която към момента извършва около 40 процента от производството си, информира в. "Санкей".
Междувременно и "Мазда" (Mazda) съобщи, че обмисля преместване на производството извън Китай. По-рано компанията отчете оперативна загуба от 115 милиона долара за второто тримесечие на годината заради производствени проблеми, причинени от локдауните в Поднебесната империя. В отговор компанията ще изгради запаси от компоненти в Япония и ще търси ново производство извън Китай.
В края на юли китайски съвместен партньор на автомобилната група "Стелантис" (Stellantis) я обвини в “липса на уважение към клиентите на китайския автомобилен пазар”, след като компанията затвори завод в Китай заради намесата на правителствени служители.
Проучване на политическия риск пред международния бизнес, проведено от застрахователния консултант "Уилис Тауърс Уотсън" (Willis Towers Watson), сочи, че 95 процента от мултинационалните компании са загрижени относно правенето на бизнес в Индо-тихоокеанския регион и в частност - Китай. Това е увеличение от 62 процентни пункта спрямо данните отпреди две години.
"Мнозинството от респондентите вярват, че тенденциите към геостратегическа конкуренция и икономическо разделение между Китай и Запада ще се засилят", предприемачите са загрижени, че частните компании ще бъдат набелязани в международни дипломатически спорове, отбелязват експертите в доклада.
Някои компании, имащи изнесени производства или услуги в Китай, планират преместване в страни като Турция, Сърбия, Индия и Виетнам, докато други планират да похарчат малко повече и да отидат в страни, които традиционно са съюзници на Запада. "Виждам много от това да се случва, особено при електрониката", каза Венкат Сумантран, експерт в индийския автомобилен бранш. По думите му Виетнам и Индия са обект на много нови инвестиции.
На среща през юли, посветена на веригите за доставки и организирана от държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен и министъра на търговията Джина Раймондо, поканени бяха не само европейски партньори, но и такива от Австралия, Индия, Индонезия, Япония, Сингапур и Южна Корея, припомня Форейн Полиси.
"Отчасти това е старата поговорка за яйцата и кошниците", каза Сам Уилкин, директор по анализ на политическия риск в "Уилис Тауърс Уотсън". "Последните събития напомниха, че твърде големите експозиции, независимо в коя държава, излагат компаниите на риск от големи загуби или дори фалити", заключи той.
Източник: БТА
