- Автор: "Труд"
- 04 Апр 2024
- 327
- 2
Автор: Стефан Кючуков, "Труд"
Българите са спечелили от хазартни игри близо 1,3 млрд. лв. през миналата година, а направените залози в игри на късмета са около 2,6 млрд. лв., показват изчисления на “Труд news” на база данни на Министерство на финансите за приходите в хазната.
Всяка година нараства интересът към игрите, които дават шанс за бързи печалби, и 2023 г. не прави изключение.
Похарчените пари за залози в хазартни игри през предходната 2022 г. са около 2,3 млрд. лв., а през 2023 г. направените залози са за близо 2,6 млрд. лв. Дадените пари за хазартни игри нарастват с около 13 на сто през миналата година, и то при положение, че през предходната 2022 г. имаше увеличение с около 40 на сто спрямо 2021 г. Заедно с увеличението на залозите нарастват и изплащаните печалби от организаторите на хазарт.
Най-много пари българите дават за онлайн хазарт. През миналата година приходите в държавната хазна от онлайн операторите на хазартни игри са 214,4 млн. лв. От тях 1,4 млн. лв. са еднократни такси с фиксиран размер, а 213 млн. лв. са платените променливи такси на база направените залози.
В Закона за хазарта има изискване печалбите от най-популярните хазартни игри да са поне 50% от стойността на направените залози. Променливата такса за организиране на онлайн хазартни игри е 20% от разликата между получените залози и изплатените печалби. Оказва се, че само за онлайн залози през миналата година българите са дали близо 2,1 млрд. лв. За цялата 2022 г. размерът на направените онлайн залози е около 1,9 млрд. лв., което е с близо 50% повече спрямо предходната 2021 г. През 2023 г. ръстът на онлайн залозите е с около 10 на сто.
За организиране на игри с търкане на билетчета, както и за хазартната игра “Тото” на “Български спортен тотализатор” и за бинго игри, които не са онлайн, през миналата година се плащаше държавна такса в размер на 15% от всички приходи от залози. Приходите от тези игри в хазната през миналата година са в размер на 56,5 млн. лв. Направените залози в тези игри за година са около 376 млн. лв. За сравнение за предходната 2022 г. залозите бяха 320 млн. лв., което представляваше ръст с 15 на сто спрямо 2021 г. През миналата година увеличението на залозите в тези игри на щастието е с около 17 на сто.
Само за най-популярните хазартни игри - онлайн залагания, търкане на билетчета, тото и бинго хората са дали общо 2,5 млрд. лв. за година. Като към тях добавим дадените пари за казина и игрални автомати се оказва, че само за година направените разходи за игри на щастието са над 2,6 млрд. лв. Тъй като под формата на награди от хазартните игри раздават поне половината от направените залози, се оказва, че хората са спечелили от направените от тях залози близо 1,3 млрд. лв. за година. А в операторите на хазартни игри също са останали около 1,3 млрд. лв., с които да плащат данъци, заплати, издръжката на игралните зали и пунктовете за продажба на билетчета за търкане, за поддържане на онлайн казината и т. н.
Дадените от хората пари за хазарт са огромна сума за страна като България. Например според разчетите на Министерство на финансите, държавните разходи за 2024 г. за култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело са 1,277 млрд. лв., а разходите на съдебната власт са 1,4 млрд. лв. Хората са дали, за да залагат на игри на късмета, по-голяма сума в рамките на година. Явно хората в България по-често търсят късмета си в хазарта, като се надяват така да спечелят необходимите на семейството им средства.
Приходите в държавната хазна от бранша са над 265,8 млн. лв.
Планираните приходи от такси по Закона за хазарта (ЗХ) в държавния бюджет за 2023 г. са 240 млн. лв. А реално събраните приходи от държавни такси от организаторите на хазарт са в размер над 265,8 млн. лв., показват данни на Министерството на финансите. Изпълнението на приходите е с 10,77% над планираното за годината.
В тази сума влизат таксите, които плащат организаторите на игри за търкане на билетчета и за хазартната игра “Тото” на държавния спортен тотализатор, както и за онлайн залаганията. За търкане на билетчета през миналата година се плащаше държавна такса в размер на 15% от всички приходи от залози. Организаторите на онлайн игри плащат такса в размер на 20% от разликата между направените залози и изплатените печалби. Целта на тези такси е организаторите на хазарт да плащат данъци в зависимост от направените залози, а не върху крайната печалба, която може да бъде намалена например с изплащането на по-високи заплати и други разходи.
За игралните зали и казината се плаща данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), който е фиксиран. Целта отново е приходите в бюджета да бъдат гарантирани. Данъкът за игрален автомат в игрална зала или казино през миналата година беше 500 лв. на всяко тримесечие, а от началото на настоящата година беше увеличен на 800 лв. Данъкът за рулетка в казино е 22 хил. лв. на тримесечие за всяка игрална маса. А данъкът за всяко друго игрално оборудване в казино е 5000 лв. на тримесечие.
Всяка година приходите в държавната хазна от организаторите на хазарт нарастват. Това означава, че хората правят повече залози, за да проверят късмета си, а така и печелят повече пари. През 2018 г. приходите в държавната хазна от такси по Закона за хазарта са в размер на 157,29 млн. лв. Пред миналата година платените от бранша такси са 265,8 млн. лв., което представлява увеличение с близо 70 на сто в рамките на пет години.
Освен таксите за поддържане на лиценза организаторите на хазартни игри са длъжни да правят годишни вноски за социално отговорно поведение. Тези такси се плащат за всеки издаден лиценз, като за онлайн залагания таксата е 50 000 лв., за игри в игрално казино е 10 000 лв., а за всички останали хазартни игри - 5000 лв. През миналата година организаторите на хазартни игри са платили като вноски за социално отговорно поведение 8,462 млн. лв. Планираните приходи от тези такси в бюджета са били 6,6 млн. лв., а реално платените са с 1,862 млн. лв. повече. Събраните средства от тези такси отиват в Министерството на младежта и спорта за финансиране на проекти за младежки дейности.
36 000 души са в регистъра на хазартно уязвимите
Близо 2000 души са подали заявление за вписване регистъра на уязвимите лица през март, показват данни на НАП. Над 8100 са заявили желанието да ограничат достъпа си до хазартни игри от началото на годината, а от възобновяване на регистъра през 2022 г. досега вписаните в него са близо 36 000 души.
След двегодишно прекъсване, регламентирано със законодателни промени, на 12 декември 2022 г. НАП поднови поддържането на списъка с хора, които смятат, че имат или биха могли да развият хазартна зависимост. Регистърът не е публичен, напомнят от приходната агенция. Достъп до него имат само ограничен брой служители, определени от изпълнителния директор на НАП.
Организаторите на хазартни игри са задължени да не допускат граждани, вписани в регистъра. За да спазят това изискване, те трябва да заявят връзка към него през електронната услуга “Предоставяне на справка за уязвимите лица от регистъра по чл. 10 г., ал. 1 от Закона за хазарта”. С цел да улесни бизнеса, НАП внедри е-услуга, която дава възможност за извършване на справка чрез директен достъп до регистъра. Чрез нея хазартните оператори могат да обменят информация пряко с приходната агенция. Това става със софтуерен ключ (API ключ), който осъществява свързаност от типа “система-система” между софтуерите на бизнеса и НАП.
Ако вписан в регистъра човек бъде допуснат до хазартна игра, е необходимо да бъде подаден сигнал в Информационния център на приходната агенция на телефони: 0700 18 700, +359 2 9859 6801 или на имейл [email protected], за да бъде извършена незабавна проверка.
Всеки, който смята, че не може да контролира времето, прекарано в хазартни игри и средствата, които изразходва за участие в тях, може да подаде Искане за вписване в регистъра. Документът може да се внесе на място в офис на НАП или да се изпрати по имейл на [email protected], като в този случай трябва да е подписан с електронен подпис. В искането има възможност да се посочи период, за който да се извърши вписването, като той не може да бъде по-кратък от две години.
Парламентът отхвърли идея за забрана на рекламата
Парламентът отхвърли предложение за промени в Закона за хазарта, които предвиждаха забрана на рекламата на хазартните игри. Предложението за промяна в закона беше направено от депутати от “Възраждане”, а срещу него гласуваха от ГЕРБ-СДС, ППДБ и ДПС.
В предложените от групата на “Възраждане” текстове беше предвидено да се забрани пряката реклама на хазарта, като изключение се прави за реклама върху сградите, в които са разположени игрални зали, казина и пунктове за залози, както и в самите игрални зали и казина. Разрешение за реклама се предвиждаше само за Българския спортен тотализатор, като ще можеше да се публикуват, излъчват и разпространяват имената на игрите, резултатите, тегленията, тиражите и спечелените печалби.
Авторите на проекта предлагаха още доставчиците на медийни услуги да се наказват с глоба от 10 хил. лв. при излъчване на реклама на хазарт. Предвиждаше се още в срок от две години след обнародването на текстовете да се забрани непряката реклама на спортни мероприятия. Това би ударило приходите на спортни клубове, които и без това не са в цветущо финансово състояние.
“Човешката природа не бива да се пипа и променя”, заяви по време на дебата Любен Дилов от ГЕРБ.
Направиха проверки на 175 организатори на игри
Минимални несъответствия са открити при проверките на НАП.
По отношение на спазването на Закона за хазарта от Националната агенция за приходи през миналата година са възложени проверки на 175 фирми, получили лицензи за организиране на хазартни игри или за дейности по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване. Към края на миналата година са приключили 102 от проверките, но установените неточности по определянето на дължимите данъци и такси са в минимален размер.
В резултат на извършените контролни действия при 14 от проверяваните фирми са установени несъответствия в размер на 551 119 лв. Във връзка с тези несъответствия са подадени 11 коригиращи декларации като общият размер на направените корекции за дължими налози по подадените декларации е 43 549 лв. За установени при проверките нарушения, от органите по приходите са съставени 11 акта за административно нарушение, а в пет фирми са започнали ревизии.
Източник: "Труд"
