С данъци от хазарт са построени Китайската стена, Британският музей и Харвард

Навсякъде по света приходите в държавните бюджети от хазарт се разходват за социални програми, образование, култура. Каква е картината в България?

Хазартът е една от най-масовите и най-разпространени форми на развлечение в целия свят. В същото време винаги държавите са разчитали на приходите от него за бюджета си и в подкрепата на конкретни каузи.

Някои по-популярни примери в това отношение са Великата китайска стена, изграждана със средства от лотария (кено), а със средства от лотария е играждана и една от най-крупните културни институции в света – Британският музей и дори университетите от „Бръшляновата лига“ в САЩ – Харвардски, Принстън и т.н.

Всъщност данните за появата на хазарта далеч надхвърлят представите ни, че развлечението е само част от съвремието ни. При археологически находки са открити предмети на възраст 40 хил. години, чието предназначение се предполага, че представлява древна форма на зарове.

Днес във всички държави от ЕС, в САЩ, Канада, Австралия, Китай и др. хазартът е легитимно държавно регулирано развлечение, което се организира от държавни и/или лицензирани частни оператори. Този сектор на икономиката генерира значителни приходи в държавния бюджет, които се разходват за социални програми, образование, култура и други държавни нужди. По данни на Европейската комисия общият обем на игралната индустрия в Европейския съюз възлиза на над 80 милиарда евро и има устойчив годишен ръст от около 3%.

Как е в България

Законът за хазарта в България предвижда данък/такса - в зависимост от конкретната хазартна дейност, която се упражнява - който в общия случай се определя като процент от общите приходи от дейността (не от печалбата, както при останалите стопански субекти), или, при онлайн хазартът, като фиксирана годишна такса + процент от приходите. С оглед на това, че се облагат приходите, а не печалбата, данъкът върху хазартната дейност у нас достига в някои случаи до 75% от печалбата. Като горното не включва първоначалните лицензионни такси за регистриране.

Приходите от игралната индустрия като цяло в България съставляват едно от големите пера в държавния бюджет, което бележи постоянен растеж през последните години.

Държавата е поставила задължителни условия за получаване на лиценз за организиране на хазартни игри, такива като високи изисквания за финансов капацитет и ефективно извършване на значителни по размер инвестиции.

Организаторите на хазартни игри са задължени по закон да правят годишни вноски за социално отговорно поведение за всеки издаден лиценз, които варират от 5 000 до 50 000 лв. Приходите от тези вноски се насочват към Министерството на младежта и спорта, където се разпределят за реализация на различни програми, най-вече за работа с младите хора.

Освен това компаниите в бранша имат избор да подкрепят и конкретни спортни каузи. Например най-големият спонсор на множество спортисти и спортни федерации е и най-големият букмейкър на българския пазар – еfbet. В голяма част от случаите подкрепата се оказва решаваща за осигуряването на условия за тренировки, откриването на таланти и изобщо съществуването на редица школи, състезания и федерации.

Средства от хазарта постъпват индиректно като данък в държавния бюджет и чрез големите рекламни бюджети. Трите най-големи компании от сектора, с най-големи рекламни бюджети, са efbet, Winbet и Palmsbet. Само през първото тримесечие на 2021 г. инвестициите им за телевизионна реклама възлизат общо на над 30 млн. лв. брутен бюджет, показват данните от ГАРБ.

 

Финансовите експерти са категорични, че независимо дали одобряваме или не хазарта, трябва да се признае, че това са крупни суми, които при правилно разпределение от държавата, биха могли да се използват за добри начинания в обществена полза и социално отговорни каузи. Интересът към хазарта едва ли ще спадне с времето, което се доказва и от историческото развитие на сектора. Хазартно ориентираните хора са определен процент от обществото навсякъде по света и това не е от днес. А хазартната индустрия съществува благодарение на тях – ако нямаше търсене, нямаше да има и предлагане.

Самите бетинг компании имат вменени редица изисквания от закона: за етично поведение, за съблюдаване на симптоми и прояви на хазартна зависимост и т.н. И имат интерес да ги спазват, за да продължават да оперират и развиват бизнеса си. Както казват представители от бранша – „Нашата цел е да се развиваме успоредно с клиентите си, те да се забавляват и да осъзнават, че към хазарта трябва да се подхожда отговорно и с мярка. Така че в основата за тях да остане тръпката, а не бързите печалби, нито бързите загуби.”