- 14 Апр 2024
- 5591
- 39
Автор: Обективно
Министри в различни правителства през годините са сключвали допълнителни споразумения с „Дънди Прешъс“ за златното находище „Челопеч“, които са в полза на концесионера и държавният интерес не е защитен. Това е заключението в постановление на Софийската градска прокуратура след проверка на ДАНС.
Тези допълнителни споразумения са дали възможност на чуждата компания да печели още повече от добива и износа на българско злато, като е плащала концесионна такса от едва 1,5% от стойността на добитите подземни богатства.
Печалбата на концесионера е впечатляваща. Дивидентът на „Дънди Прешъс Челопеч“, регистрирана в Люксембург, която е едноличен собственик на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, за 2022 г. е 241,5 милиона лева, показва справка в Търговския регистър.
Кой и как е променял договора
Договорът за концесия на находище Челопеч е сключен за 30 години на 19.05.1999 г., като концедентът – Министерският съвет – е представляван от заместник министър-председателя и министър на промишлеността Александър Божков.
Впоследствие на 19.09.2000 г. e сключено Допълнително споразумение №1 към концесионния договор, подписано от заместник министър-председателя и министър на икономиката Петър Жотев.
На 27.02.2004 г. е сключено допълнително споразумение № 2 към концесионния договор, подписано от вицепремиера и министър на икономиката Лидия Шулева.
На 10.07.2008 г. е сключено Допълнително споразумение № 3 към концесионния договор, подписано от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
Ha 28.12.2009 г. е сключено Допълнително споразумение № 4 към концесионния договор, подписано от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
На 11.08.2015 г. е сключено Допълнително споразумение №5 към концесионния договор, подписано от министъра на енергетиката Теменужка Петкова.
Софийската градска прокуратура: има данни за престъпление
В постановлението на Софийската градска прокуратура от 2020 г. пише: „При хронологично проследяване на споразуменията към договора за концесия се установява, че всички допълнителни споразумения /общо 5 на брой/ са направени в полза на концесионера.
Така например, с промените в Допълнително споразумение № 1 ca намалени средствата по задължителната минимална екологична програма за първия период на концесията от 9 600 000 щатски долара на 1 374 668 щатски долара, а средствата по задължителната инвестиционна програма от 37 136 00 щатски долара намаляват на 8 302 857 щатски долара. Отменен е контролният съвет, както и задължението на концесионера да осигурява достъп до обекта за осъществяване на контрол. Данните подавани от концесионера нямат гаранция за достоверност, а освен това констативните протоколи не съдържат информация за проведените контролни действия и процедури.
С чл. 16 а, ал. 1 от Допълнително споразумение № 2 се намалява с 50% размерът на ефективно дължимото от концесионера концесионно възнаграждение за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2010г., тъй като били налични неблагоприятни минно-геоложки, техноложки и икономически характеристики на находище „Челопеч“. Същевременно обаче от справката на Министерство на енергетиката е видно, че увеличението на добива от 2004 г. до 2010 г. е от 624 310 тона на 1 088 431 тона, което най-малкото е в противоречие с обосновката на намаляването на дължимото от концесионера концесионно възнаграждение.
С Допълнително споразумение № 2 е отменена и нормата на чл. 8, ал.1,т.5 от първоначалния договор, чрез която е била дадена възможност при резки и трайни изменения на пазарните условия, продължаващи повече от 6 месеца, концедентът (Министерскит съвет) да може да иска актуализиране на техническия проект за експлоатация на находището, както и промяна на концесионното възнаграждение. Докато при сключване на договор през 1999 г. цената на златото е била около 300 щатски долара за тройунция, то към настоящия момент е 1769 щатски долара за тройунция. Така чрез отмяната на чл.8, ал.1, т. 5 от първоначалния договор за концесия държавата няма никаква възможност да защити интереса си и на практика са налице значителни по размер пропуснати ползи.
Съществен проблем създава и отмяната на т.2 от чл. 7, ал.2 от първоначалния договор, която е предвиждала рудата да се преработва на територията на страната при икономическа ефективност или да бъдат предоставени тези права на трети лица, при условие да преработват рудата на територията на страната. След отмяната на този текст от договора, държавата няма възможност да контролира какво количество концентрат се изнася от страната, какво е съдържанието на злато, сребро и мед, дали изобщо има съдържание на други благородни метали.
Контролът се основава по този начин само на подадени от концесионера данни, което не може да гарантира достоверност и сочи формалност при осъществяване на контролните функции. От справката за добитата руда и концентратите от находище „Челопеч“ е видно, че от 2000 г. до момента няма данни какво количество гравитационен концентрат е добито от находището. В констативен протокол №1 от 07.06.2020 г. например е отбелязано, че през 2000 г. съдържанието на злато в гравитационния концентрат е около 50-55%, което означава че и от гравитационния концентрат държавата е увредена под формата на пропуснати ползи.
От предоставените от Агениця „Митници“ копия от актове за Единен административен документ за износ на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД е видно, че освен меден и пиритен концентрат от страната се изнася и лабораторен консуматив Шихта, който представлява смес от суровини. Няма яснота какво е точното съдържание на тази смес, която се изнася извън страната от концесионера.
Следва да се отбележи също, че след проверка от Сметната палата през 2013 г. на министерство на енергетиката е дадена препоръка за разработване на финансово-икономически анализ на концесията и предприемане на действия за постигане на икономически баланс между ползите и рисковете за концесионера и държавата. До момента тази препоръка не е изпълнена, тъй като след няколко обявления нямало желаещи, каквото е официалното становище на министерство на енергетиката. Тези обстоятелства също будят съмнение.
Може да се обобщи, че всички допълнителни споразумения към първоначалния договор за концесия за находище „Челопеч“ до момента са направени в полза на концесионера и в тях не са установява защита на държавния интерес. Чрез направените промени не може да се контролира нито съдържанието, нито количеството на изнесените извън територията на страната концентрати и смеси от находище „Челопеч“, като е налице очевидна тенденция за увеличаване на добивите при намаляване на концесионното възнаграждение, например за периода от 2004 г. до 2010 г., както и невъзможност за актуализиране на концесионното възнаграждение, макар да има значително покачване на цената на златото.
Всички тези споразумения са сключени през годините от съответните министри на енергетиката в съответните разновидности на структурата на министерството през годините като представляващи Министерския съвет. Възложени задачи по проверки са изпълнявали множество служители в министерството на енергетиката, но не те са взели в крайна сметка политическите решения, свързани с допълнителните споразумения към договора за концесия, нито пък е имало какво да направят за изясняване на описаните по-горе въпроси, след като с тези изменения правомощията на държавните органи реално са отнети“, пише в прокурорската преписка.
„Считам, че с оглед на изложеното са налични данни за осъществен състав на престъпление по чл.219, ал.4 във вр. с ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК от лицата, които са сключили посочените допълнителни споразумения, като неполагането на достатъчно грижи явно продължава и към настоящия момент“, пише в постановлението на прокурор Красимир Кирилов. Той изпраща преписката до Специализираната прокуратура, която беше закрита от парламента през 2022 г. Преди да бъде закрита обаче тя се произнася, като връща проверката обратно на Софийската градска прокуратура. Причината: изтекла е 10-годишната давност за образуване на дело, както и липсва информация министрите да са извършили престъпление с умисъл.
Давността е в сила само по отношение на Допълнително споразумение № 5 от 2015 г., подписано от Теменужка Петкова. С него се въвежда изискването на чл. 14, ал.1 от Закона за подземните богатства страните по договора да третират информацията и документацията за концесията като поверителна информация, което според прокуратурата не е престъпление.
Освен изтеклата давност Специализираната прокуратура посочва, че министрите са изпълнявали решение на колективен орган – Министерския съвет, а „наказателната отговорност в Република България е лична, поради което не може да бъде търсена такава от членове на МС при взeмане на общо решение“.
Въпреки това според прокурор Тодор Денков от Специализираната прокуратура има данни за „неизпълнението или нарушаването на служебни задължения от страна на служители от Отдел „Контрол“ при Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ на министерството на енергетиката. Те са осъществили „формален контрол при извършваните проверки на място и по документи и не са констатирали своевременно наличните неизпълнения на част от задълженията на концесионера по договора“.
Според доклад на Държавната финансова инспекция от 2021 г. концесионерът не е изпълнил задълженията си по инвестиционната програма по договорa, за което е дължал неустойка от 10% от неизпълнената част от размера на инвестициите за съответния едногодишен период. Тези нарушения обаче не са констатирани от проверяващите държавни служители, които през годините са подавали доклади, че всичко е изпълнено. Затова Специализираната прокуратура връща преписката на Градска прокуратура. Въпреки че има данни за престъпление, дело и виновни няма и до момента, а концесията продължава до 2030 г.
Източник: obektivno.bg
