Изглежда еврозоната ще изпадне в рецесия преди края на годината. Да очакваме покачване на лихвите по кредитите и у нас

Изглежда еврозоната ще изпадне в рецесия преди края на годината. Да очакваме покачване на лихвите по кредитите и у нас

Автор за "Гласове": Стефан Антонов Следвайте ни в Телеграм

Печалби по време на трусове. Какво става с родните банки

Ако човек следи финансовите новини, то четирите най-интересни неща, които е чул в последния месец са рекордното повишаване на лихвите в еврозоната и САЩ, нарастващите провизии, които западните банки правят с очаквания кредитните им портфейли да се влошат, понижаването на кредитния рейтинг на САЩ и рекордните печалби на българските банки (ръст с 66% за полугодието до 1.7 млрд. лв.) 

Възможно ли е целият свят да се срива, а при нас нещата да вървят по мед и масло, или по-скоро се държим като сръбска кръчма, която отказва да спре музиката, дори когато НАТО сипе бомби наоколо?

Краткият отговор гласи, че сме по-близо до второто обяснение, но това не може да продължава дълго. Българската икономика и в частност банковата й система имат няколко причини за радост. Високата депозитна база, започнала да се формира по време на депресията, в която ни вкара икономическата политика на кабинета „Борисов 1“, оглавявана от Симеон Дянков, продължи да расте и в следващите години.

Практически цялото изминало десетилетие влоговете в банките продължиха да растат и това направи финансовите ни институции независими за ликвидност от своите банки майки.

Родните банки отпускат главно ипотечни, потребителски, търговски и инвестиционни кредити за реалната икономика. Вложенията им в криптовалути, високорискови финансови инструменти, каквито са дериватите и ценни книжа на държави, които само изкривената монетарна политика на ЕЦБ поддържа над водата, са на много по-ниско ниво от това, което мъчи някои банкови групи в еврозоната. 

Големият проблем на българската банкова система са огромните вложения в кредити за строителни фирми и за придобивания на недвижими имоти. Като прегряваща икономика, в която трудът е сред най-оскъдните фактори – българската дълго време позволяваше заплатите на тези, които могат и искат да работят, да растат по-бързо от инфлацията и често дори с двуцифрени темпове. И понеже няма развит капиталов пазар най-простата инвестиция, която не изисква специално образование или подготовка, се оказват недвижимите имоти. 

Точно кредитният растеж, доминиран от имотните сделки, принуди Българска народна банка да повиши минималните задължителни резерви с два процентни пункта, след като два пъти вдигна и изискуемия от българските банки капиталов буфер. 

С други думи – прегряването на икономиката, предизвика прегряване на имотния пазар, а в един момент двете се превърнаха в самостоятелни процеси, които се подсилват взаимно. Въпреки това, за момента лихвите по ипотечните земи остават ниски – под 4% и дори под 3% което е предпоставка интересът да са запази. Въпросът е до кога. 

Оказва се, че и у нас лихвите растат, това генерира рекордните печалби, но процесът е по-бавен в сравнение с еврозоната, САЩ и Великобритания. Финансовите ни институции посягат последно към лихвите за домакинствата и поради това ипотечните и потребителските заеми засега поскъпват най-слабо в сравнение например с бизнес кредитите. Отчасти банките ни формират печалбите си и като кредитират своите майки (да и това е възможно), което им помага да отложат повсеместното вдигане на лихвите у нас. С печалба от 1.7 млрд. лв. за полугодието финансовите ни институции дори и да не заделят специални провизии, успяват да формират буфер, с който да посрещнат евентуално влошаване на икономическата обстановка догодина.

И един ден, случи ли се лихвите да започнат да се покачват масово и у нас, това ще е следствие от настъпило сериозно влошаване в реалната икономика на ЕС. Бидейки независими от майките си в набавяне на своята ликвидност, за да изпитат нужда от средства и да вдигнат лихвите си, българските банки трябва да бъдат засегнати от специфичен шок. Такъв би бил растеж на безработицата и съответно увеличение на хората и фирмите, които се бавят или въобще спират да обслужват заемите си. А за да започне да се увеличава безработицата, трябва европейската икономика да изпадне в дълбока, или поне трайна рецесия, която да доведе до свиване на търсенето за българска продукция и услуги. 

Полезен ориентир кога подобни процеси ще започнат да се развиват, е индексът на индустриалните поръчки (purchasing manager’s index – PMI), какъвто обаче Националният статистически институт не съставя. Така ни остава да следим стойностите на индекса в еврозоната, доколкото той включва и интереса от придобиване на българска междинна продукция, използвана в производствата с по-висока добавена стойност. Начинът, по който индексът работи е да се приема че стойността от 50 пункта би означавала липса на изменение спрямо предходния месец. Всеки път, когато стойностите са по-високи наблюдаваме засилване на поръчките, и винаги, когато стойностите са под 50, бизнесактивността на еврозоната се свива. Вече една година показателят показва свиване като от януари тенденцията постоянно се задълбочава. Въпреки това, поне към полугодието еврозоната избягва рецесията и поддържа минимален растеж от 0.3% през второ спрямо първо тримесечие и 0.6% за второто тримесечие спрямо второто на миналата година. 

Ако тенденцията се запази, е много вероятно преди края на годината икономиката на еврозоната да изпадне в рецесия. Точно заради прегряването на българската икономика със сектори като строителството и растежа на потреблението (спомнете си примера със сръбската кръчма по време на бомбардировки), както и заради някои неоправдани държавни стимули, свиването на икономиката в България ще настъпи със закъснение (времеви лаг спрямо Еврозоната). Ако рецесията в ЕС е краткосрочна, у нас дори може и да се размине, ако обаче се задържи повече от половин година, няма как и в България икономиката да не се забави.

Резултатът е, че ако негативните процеси в еврозоната продължат да се задълбочават, до средата на 2024 г. у нас също ще започне да с усеща влошаване на ситуацията. Тогава може да се очаква и по-осезаемото повишаване на лихвите, тъй като вече ще има компании, които са загубили бизнес и се затрудняват да обслужват задълженията си и най-вероятно проблемът ще започне да се пренася и върху част от домакинствата. 

Какво означава това за личните ни финанси?

В САЩ, и в Обединеното кралство вече се наблюдават случаи за покачване на лихвите с четири процентни пункта, което изглежда стряскащо. При ипотечен заем от 200 000 лева със срок на обслужване 20 години и първоначална лихва 3.5%, вноската е около 1160 лв. Покачване с четири процентни пункта ще утежни погасителната вноска повишавайки размера й до 1750 лв., което е близо 600 лв., или почти 50% по-голяма вноска. Отново, ако у нас няма сериозен скок на безработицата и хлътване на икономиката, банките няма да се принудят да вдигат лихвите си толкова рязко. И все пак някаква предпазливост няма да бъде излишна, като например да се допусне повишаване на лихвите с поне два процентни пункта. На примера с ипотечния заем от 200 000 лв., такова увеличение на лихвите би оскъпило месечната вноска с 20% до 1380 лв.

Ако човек или домакинство има шестцифрен заем е много вероятно погасителната вноска да се увеличи, ако не до непоносимост, поне до степен, в която да предизвика неудобство и е благоразумно да започнат да се планират буфери. 

Ако пък тепърва предстои да се тегли ипотечен кредит, има смисъл да се проучат възможностите за фиксирана лихва в първите години на кредита, което би дало предвидимост и относително спокойствие за предстоящия период на икономическа турболенция. 

Няма спор, че в момента изтеглянето на кредити в левове изглежда по-евтино в сравнение с тези в евро и за да се промени това трябва да настъпи много сериозна криза. 

Погледнато отстрани, може да ни изглежда трудно за вярване, но ако скоро на страната ни й предстои да се изправи пред някаква криза, то банковият сектор е сред най-подготвените да я посрещнат.

 

 

Коментари

  • Швааб

    04 Авг 2023 11:52ч.

    Рецесия в европейската икономика ? Спад в производството ? Безработица ? Намалено потребление ? ... Sehr gut ! Wunderbar !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • А колко процента от добива на злато остават в БГ?

    05 Авг 2023 11:29ч.

    "Франция няма нито една действаща златна мина. Независимо от това, тази бивша колониална сила има четвъртите по големина златни резерви в света – 2 436 тона. Бившата френска колония Мали притежава точно 0 тона злато, въпреки че има няколко десетки мини (14 официални) в страната, където се добиват цели 70 тона злато годишно. От приходите от почти 60 тона злато, добито от 600 000 деца в бившата френска колония Буркина Фасо, само 10% отиват в страната, но 90% отиват в мултинационални корпорации за добив на злато."

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • светлини бъднини

    04 Авг 2023 12:18ч.

    това на снимаката банкер или мутра ко е или се е то; много не се задълбочих в статията; тя като откриването на топлата вода; европа целеустремено се пъха в дупката и самоунищожава; америк все ще останат с нещо окрадено да си поживеят; така европа ади в историята; оттук нататък сгромолясване глад война нека; 2030 няма да притежавате нищо и ще бъдете щастливи/ ако има какво да ядете = к.шваб престъпника световен

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "еврозоната ще изпадне в рецесия преди края на годината"

    04 Авг 2023 12:43ч.

    Е, то затуй и Асенчо Кокорски толкоз напира да набута България И в тази дупка.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • рукола Z

    04 Авг 2023 12:57ч.

    Целият ЕС се разпада пред очите ни, но някои хора още не могат да повярват... ? Ще боли, но това е шанс да оцелее България!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ако ставаше с

    04 Авг 2023 13:16ч.

    Повтаряне по рубладжийските форуми...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ще има колосална навалица от кандидати за палачи, когато опре до изпълнение на вашите смърни наказания, които заслужено ще ви даде Втория Народен съд

    04 Авг 2023 14:49ч.

    А преди това такива като теб може да бъдат застигнати от народния гняв на улицата. Мислиш че, че никой не знае кой си? За проскрипции да си чувал нещо?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Историята на България

    04 Авг 2023 15:15ч.

    Доказа че колкото пъти се набутаме да бъдем със германия ,толкова пъти ни сполетяват националн катастрофи . До сега бяха две ПСВ и ВСВ . сега сме пак със тях и тази е трета вече национална катастрофа . Съюзите сс гермния ни носят само беди и беднотия и мизерия ,заради продажните ни държавници .Които накрая плащат със главите си за извършените престъплениякъм Българският народ .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вие жълто паветните

    04 Авг 2023 15:22ч.

    Либерал фашисти и военно престъпници ,сте тръгнали на война срещу Българския народ .Но тя ще ви изяде главите .Вие пуделите на англосаксонският умиращ свят който със последни усилия се бори да запази своите правила ,ще отговаряте със главите си за своите предателства към родината ни България . И бъди уверен че няма да се отървете ненакаани .Народният съд ще бъде безмилостен към вас и вашите господари .за да не се раждат никога повече такива безродници като вас .За всичките злини които вършете сега ,ще си пластите всичко със лихвите .Бъди сигурен във това което пиша .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Митето

    04 Авг 2023 13:01ч.

    Така им се пада след като се туткат с нашето приемане!Ако ни бяха взели,вече щеше да е катастрофирала.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "четири процентни пункта"

    04 Авг 2023 14:57ч.

    Така и не могат да се научат какво е процент и какво процентен пункт. В Англия централната банка вчера вдигна лихвата с 0.25% и от 5% стана 5.25%. което е: 0.25/5 = 0.05, или 5 процентни пункта (което е процент 5% от процента 5%) и се получава 5%*1.05=5.25%.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Продължение: "Key ECB interest rates" ECB - Еропейска Централна Банка

    04 Авг 2023 15:04ч.

    "interest rates on the marginal lending facility and the deposit facility will be increased to 4.25%, 4.50% and 3.75% respectively, with effect from 2 August 2023" Повишение до 4.25% от 4%, това е 0.25/4=0.0625 или 6.25 процентни пункта.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хаирсъзин

    04 Авг 2023 16:43ч.

    Не знам кой те е учил, но не си е свършил работата. Процентен пункт е точно написаното от автора. другото са базисни точки. Аритметични действия с проценти са забранени, защото много се бъркате вие малките - в случая обясняваш какво е ръст....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Проектът за "единната валута БРИКС", за който Москва активно лобираше, обещавайки да сложи край на хегемонията на долара и "диктатурата" на неговите "господари", представлявани от САЩ, се провали!

    04 Авг 2023 18:18ч.

    Само Русия се нуждаеше от единната валута на БРИКС. Кремъл призна , че дедоларизацията не върви по план ( https://t.me/moscow_laundry/14566 ). Индия публично отказа да подкрепи общата валута на БРИКС за търговия ( https://t.me/telestrim/21161 ). Южна Африка съобщи , че тази тема не е на дневен ред ( https://t.me/rusbrief/138157 ). Е, фатално - Новата банка за развитие, създадена от BRICS , каза ( https://t.me/kstati_p/27623 ), че асоциацията в момента няма планове за създаване на валута . Песков само трябваше да обобщи , че идеята "едва ли е осъществима в краткосрочен план" ( https://t.me/moscowtimes_ru/14776 ). Причината е ясна и проста -само Русия има нужда от такава валута, за да заобиколи санкциите. Други държави тихо търгуват в национални валути и използват долара като надеждна мярка за международен сетълмент. Създаването на симулакрум ще усложни търговските процеси и ще повлияе на темповете и обема на износа на страните от БРИКС. Хегемонията на долара, формирала се в продължение на десетилетия , се оказа невъзможна за преодоляване "само" за 2 години. Да видим само "сухите" числа какво показват. ПОЧТИ 60% ОТ МЕЖДУНАРОДНИТЕ РЕЗЕРВИ СЕ ДЪРЖАТ В ЩАТСКИ ДОЛАРИ, 20% В ЕВРО И САМО 3% В КИТАЙСКИ ЮАНИ (най-силната валута на страните от БРИКС). Това е не само показател за влияние, но и доверие в ДОЛАРА и ЕВРОТО! Да, и за Русия, честно казано, единната валута на БРИКС сега е вредна - курсът на долара на Московската борса за първи път от пролетта на 2022 г. се повиши до ₽95 ( https://t.me/rbc_news/79377 ), а еврото достигна ₽104 на Московската борса ( https://t.me/rbc_news/79379 ). Това е максимумът от 28 март 2022 г. В крайна сметка, докато рублата отслабва, РФ може по някакъв начин да покрие дефицита на доходите чрез износ на ресурси. А дали ще успее е друг въпрос:)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • old_beggar

    05 Авг 2023 0:01ч.

    според Световната банка първите 10 държави по БВП са: 1. Китай ($31,559 млрд.) 2. САЩ ($23,149 млрд.) 3. Индия ($15,875 млрд.) 4. Япония ($5,675 млрд.) 5. Русия ($5,510 млрд.) 6. Германия ($5,011 млрд.) 7. Индонезия ($4,811 млрд.) 8. Бразилия ($4,288 млрд.) 9. Турция ($3,696 млрд.) 10. Франция ($3,533 млрд.). Британия изобщо не е в топ 10.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи