- Автор: 36
- 10 Sep 2020
- 232
- 44
Тошко е на 18 г. Оставен е в дом, когато е на три години, осиновен е, когато е на 13, след две години е върнат обратно в дома. Има двама братя, които не познава... Позната до болка история. Ето разказа на едно пораснало дете, изоставяно и лъгано многократно, което не е загубило мечтата си да стане художник. От три години Тошко посещава курсовете на ателие „Прегърни ме”. Най-много харесва Ван Гог и Пабло Пикасо. Има вече две самостоятелни изложби, а най-много обича да рисува пейзажи.
<p>Роден съм на 2 май преди 18 години. Ние сме трима братя. Аз съм най-големият. Другите са по домове сега. Не съм живял с майка си и баща си. На три години съм изоставен от майка си. После са се родили другите ми братя. Една госпожа ми разказа за тях. Не съм ги виждал досега.</p>
<p><strong>Когато съм на три години, ме оставят в дома, ама не помня в кой град. </strong></p>
<p>После отидох в Роман, тогава съм бил на осем години. Там учих в масово училище. Учих за моден дизайнер. Имаше една госпожа, къде ни обучаваше. И така лека-полека й викам: <em>Госпожо, искам и пейзаж да рисувам.</em> И тя ме научи. И така станах художник.</p>
<p>Бях на 13 години, когато едно семейство ме осинови.</p>
<p><strong>И просто тя си замина... Жената, на която казвах „мамо”.</strong></p>
<p>Нея я обичах много. Тя се казваше Гроздана, пощальонка беше, на 50 г. Бехме много близки. Не знам как се случи това и се развали всичко. Почина пред очите ми. Беше болна от рак.</p>
<p>После човекът, с който живееше майка, ме върна в дома. Пак в Роман отидох. Там учих, завърших. Нямал съм приятели там. Не исках да общувам с децата.</p>
<p><strong>Те са наркомани, навсякъде все нещо гнило има. </strong></p>
<p>Сега в София имам приятели. Ето вие с Калина сте ми приятели, Стела, г-жа Георгиева ми е приятел. Приятелите ме оценяват и ми помагат, когато съм в трудност, когато съм тъжен, когато съм напрегнат, когато ми потрябва нещо, са ми помагали. Ето, ти си ми купувала боички.</p>
<p>В ателие „Прегърни ме” ходя от три години. Кога дойдох в София,</p>
<p><strong>директорката, като ми виде документа, че съм завършил художество, ми вика: </strong></p>
<p><em>Тошко, има един проект, ще те запозная с една жена.</em> И тука ми допадна много. Започнах често да идвам. Просто... Мечтая си да стана нещо, да се издигна некак си.</p>
<p>Не може иначе. Сам съм на земята. Разбирате ли?</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/kW5pT7fapJXCxplVAzik1iHBt0GHQC.jpg" style="height:412px; width:550px" /></p>
<p><em>Деца от ателие "Прегърни ме" рисуват заедно, след като са гледали филма "Приказка без край" , Тошко е първият долу в гръб</em></p>
<p>В ателието е много хубаво. Защото рисуваме всичко, правиме копия на Пикасо, на други известни художници. Аз най-много обичам пейзажите на Ван Гог. Но си имам и мой си стил, мое си виждане. Решавам как да го нарисувам и то става.</p>
<p><strong>Прощавал съм. На майка ми, къде ме е изоставила, аз съм й простил вече. </strong></p>
<p>Преди това много съм плакал за нея, исках много да я видя. Но вече не ми прави впечатление. Защото, ето сега като ида в Бургас, ще ходя на работа при един професор. Ще работя като асистент. Той е скулптор. Мъчно ми е, че ще напусна приятелите си, но нема как. Отвори се един нов проект и г-жа Георгиева ме насочи към него. Направихме изложба на 1 септември, идваха журналисти, телевизии, снимаха ме, давах интервю.</p>
<p>Аз съм имал и друга самостоятелна изложба тази година. „Прегърни ме” ми направиха каталог. Имах и много продажби.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/ImMUXoiPs1jOZpVRK78DFqyPV8dH5b.jpg" style="height:412px; width:550px" /></p>
<p><em>Ван Гог, прерисуван от Тошко</em></p>
<p><strong>Представих 26 картини, купиха се седем, не помня точно. Около 250 лева изкарах. </strong></p>
<p>Чета книги и си представям така картините. Последната, която четох, е „Ян Бибиян”. Чел съм и за „Лъжливото овчарче”. Такива книги съм чел, детски. Знам и приказката за „Трите прасенца”.</p>
<p>Имал съм гадже наскоро.</p>
<p><strong>Ама я чупих, щото пие, пуши... И аз казах: <em>Не ми трябват такива!</em> </strong></p>
<p>Това лято ходихме от „Прегърни ме” на ваканция в Равда. И като си дойдох тук, много съм плакал. Аз се успокоявам най-много, когато съм на друго място, на морето особено, когато съм с по-малка група деца,</p>
<p><strong>когато съм с любими хора, съм по-спокоен. Как да ви кажа? </strong></p>
<p>Некак си по-добре се чувствам с вазе. А иначе всяка сутрин си викам: <em>Оф, сега пак шъ ме коментират...</em> Или пък си мисля какво ще ми случи през деня - бой, лицемерство, клюкарство, да ме окраднат, да ми се ежи некой... Ето, аз</p>
<p><strong>когато съм рисувал, късат ми картините от яд. Децата завиждат. </strong></p>
<p>Ама аз не обръщам внимание вече. Нека си говорят.</p>
<p> </p>
<p><strong>Всеки, който желае да подкрепи Тошко и останалите деца в ателие "Прегърни ме", </strong>може да дарява по 1 лев на месец, като изпраща дарителски есемес с текст DMS ATELIE на единен дарителски номер 17777 (за абонати на GLOBUL, VIVACOM и M-Тel). За повече информация посетете www.dmsbg.com.</p>
<p>След това той трябва да изпрати имейл адреса си на имейла на сдружението [email protected] Надеждата ни е да съберем около 2000 съмишленици, които да поемат ангажимент всеки месец между 20-о и 25-о число да изпращат по един ДМС. От своя страна, сружението се ангажира всеки месец да ви подсеща на посочения от вас имейл адрес да пуснете есемес, а в сайта на „Гласове” да разказва със снимки и картини за всичко, което децата са прочели, научили и измайсторили с вашите пари.</p>
<p><em>Милена Нейова, председател на сдружение „Прегърни ме” и журналист в „Гласове”</em></p>
![Лилия Абаджиева, Калин Врачански, Пламен Манасиев и "Парижката Света Богородица" застават зад каузата на ателие "Прегърни ме"](https://glasove.com/media/2020/09/09/2527/400x225.jpg?_=1644538929 "Лилия Абаджиева, Калин Врачански, Пламен Манасиев и "Парижката Света Богородица" застават зад каузата на ателие "Прегърни ме"")
