- 10 Sep 2020
- 156
- 2
„Поставен е въпросът пред ръководството на ПГУ-ДС за изваждане на ОР Михайлов от органите на МВР”. „При разпитите се изясни, че Доганов и неговите съучастници имат отношение към демонстративни прояви на българи – мюсюлмани от гр. Толбухин, довели до нарушаване на обществения ред в града на 25 май 1989 година”. „След излизането си от затвора в началото на 1990 г. Меди Доганов се включва веднага в активна политическа дейност”.
<p>Какво се случва в отдел 05 на ПГУ на ДС, докато агент „Сава” е разследван и съден за организиране и ръководене на нелегална група, занимаваща се с противодържавна дейност? Отговорът на този въпрос също е отразен в досието на Ахмед Доган.</p>
<p>Няколко дни след произнасянето на присъдата срещу Меди Доганов и неговите сподвижници подп. Георгиев, който по това време е началник на отдела, за който е работил „Сава”, изготвя справка за доскорошния си агент, в която повтаря голяма част от цитираната вече агентурна и житейска биография на Доган. Ще пропуснем познатите вече факти и изводи и ще цитираме онези неща от биографията на Доган, които досега не са били споменавани.</p>
<p>До края на 1985 година и началото на 1986 година работата със „Сава” се води неритмично, което в разрез с указанията на Ръководството и специално на зам.-началника на ПГУ-ДС полк. Т. Генов за близка работа и помощ по изживяване на последиците от преименуването.<br />В тази връзка от страна на полк. Т. Генов е обръщано внимание на ръководството на отдела и особено на водещия делото ОР Иван Михайлов, че със „Сава” не се работи достатъчно близко, че не му се оказва необходимото укрепващо въздействие и помощ.<br />На провежданите от ОР Михайлов срещи с лицето през целия този период – неотразени в делото, „Сава” неведнъж е показвал несъгласие с методите на осъществяване на възродителния процес, без да се обявява против същия, считайки, че неговите цели биха могли да се постигнат по естествен път.<br />Давал е да се разбере, че лично е обиден от службата, като колега, че не е бил предварително информиран за комплексността и обхвата на мероприятието по преименуването, с което се бил компрометирал пред приятели и колеги, заемайки категорична позиция, че мерките се отнасят само до определена ограничена категория български граждани – нещо, което също не е отразено в справките за проведените срещи.<br />Главната цел на анализа на подп. Георгиев е да бъдат открити не само причините, но и виновникът за отклоняването на Доган. Логично най-ниско поставеният в случая се оказва най-виновен. Това е майор Михайлов, върху когото подп. Георгиев струпва по-голямата част от вината, но виновният не е само той. Ето констатациите на вътрешното разследване и служителите на ДС, които не са упражнили необходимия контрол върху агента. Тези констатации свидетелстват за пореден път за доста немарливата работа на ДС.<br />Недостатъчният контрол на ръководството на отдела по отношение работата със „Сава”, благодарение на което се е допуснало интензитетът на контактите ни с лицето да намалее, съвсем неоправдано именно в периода на най-сериозното изпитание за „Сава” – преименуването.</p>
<p>От ОР Михайлов не е търсена постоянна отговорност за несъставянето на документи по работата със СС, което е характерно особено за 1985 г. По този начин ръководството на отдела се е лишило от възможността своевременно да се запознае и оцени неблагоприятните тенденции в развитието на СС. <br />Сериозен пропуск е бил извършен със сигналното писмо на ОУ-МВР – Варна от м. юли 1985 г., сочещо за националистически позиции и действия на „Сава”. Писмото е било получено от началника на отдела полк. Боев и предадено на ръководителя на сектор полк. Божинов, който предоставя същото на ОР Михайлов с искане за оперативно отношение. На проявения неколкократно след това интерес ОР Михайлов е отговарял, че това е общо заболяване на тази категория сътрудници, което е довело до недооценка значението на документа. (...)<br />Още през 1983 г. и по-късно, при по-конкретен контрол и познаване на делото „Сава”, стоящите над ОР Михайлов служебни ръководители: началникът на сектора – Делчев, началниците на отдела – Харалампиев и Боев, и зам.-началникът Казакин, са могли да вземат мерките, произтичащи от установените вече данни за идейно-политическия облик на „Сава”.<br />С резултатите от извършения анализ по случая „Сава” бе запознат целият оперативен състав на отдел 05, ПГУ-ДС. Особено внимание бе обърнато на неотразяването на важни факти в обобщителните справки, на неизготвяне на докладни записки за проведени срещи, на липса на необходимата плановост в работата със сътрудника, на слабия контрол от ръководството на сектора и отдела в работата по разработката. Дадени бяха съответни разпореждания за извършване на проверки по водените в отдела други разработки с цел недопускане на посочените грешки и слабости.</p>
<p>На открито партийно събрание бе взето отношение към ОР Иван Михайлов във връзка с неговите пропуски по настоящия случай и по други негови съществени слабости, даващи отражение на водената от него агентурно-оперативна работа.</p>
<p>За тези и други негови нарушения ОР Михайлов беше наказан служебно с „предупреждение за непълно служебно съответствие, а от ППО (б.а. – първична партийна организация) със „строго мъмрене с предупреждение”.<br />Поставен е въпросът пред Ръководството на ПГУ-ДС за изваждане на ОР Михайлов от органите на МВР.<br />Като се изхожда от персоналната отговорност на Ръководството на отдела за принизения контрол и взискателност по случая „Сава”, считам за целесъобразно да бъдат наказани:<br />1. Полк. Б. Божинов, зам.-началник отдел – с „мъмрене”.<br />2. Полк. Ст. Казакин – зам.-началник отдел – с „мъмрене”.<br />3. Към носещите указаната по-горе отговорност други ръководни работници, намиращи се понастоящем извън отдела, да се вземе отношение по преценка на ръководството.<br />Началник отдел 05, ПГУ-ДС<br />Подп. Г. Георгиев<br />02.02.1987 г.<br />Официално периодът „Сава” приключва на 6 март 1988 г. със сваляне в архив на делото на излежаващия вече присъдата си Меди Доганов. С няколко изречения майор Йончев от ПГУ на ДС обобщава дванадесетте години на активно сътрудничество на настоящия лидер на ДПС и причините, които са довели до раздялата му с тоталитарните служби за сигурност. Ето и сухите констатации на майора:<br />Предложение<br />Относно: Сваляне в архив делото на бившия агент „Сава”<br />Бившият агент „Сава” Меди Доганов Доганов е роден на 29.03.1954 г. в с. Пчеларово, Толбухински окръг в работническо семейство. За агент на ДС е вербован от ВКР – Варна през 1974 г. за работа с български граждани – мюсюлмани. От 1979 г. бившият агент „Сава” е поет на ръководство в отдела ни и е работено с него за изграждането му като спецагент или нелегал.<br />През 1986 г. бившият агент „Сава” е реализиран като участник в националистическа група, осъден е на лишаване от свобода и изтърпява наказанието си във Варненския затвор.<br />Изхождайки от горното, <br />ПРЕДЛАГАМ:<br />Делото на бившия агент да бъде свалено в архив за съхранение. При проявен интерес към него да се уведомява началник отдел 05, ПГУ-ДС.<br />майор: Йончев<br />Сагласен:<br />Зав. сектор „Р” полк. Радков<br />Данните за това какво се е случвало с Доган в затвора са оскъдни и недостатъчни, за да може този период да бъде разгледан по-обстойно. Единствената информация, която е съхранена в архивите на бившата ДС, е по повод участието на Доган в организирането и ръководенето на т.нар. „майски събития“ от пролетта на 1989 г., които предшестват изселването на над 360 хиляди български граждани от турски произход в Турция. „Майските събития” са апогеят на т.нар. „възродителен процес”. В навечерието на Парижката конференция за човешките измерения, на 19 май в Джебел няколко хиляди преименувани български мюсюлмани издигат лозунги в защита на „перестройката” и поставят искането да им бъдат върнати рождените имена. Този митинг приключва мирно, но поставя началото на серия от протести в смесените райони, които завършват с кръвопролития. На 20 май в Шуменско десетки хиляди преименувани поставят същите искания и издигат същите лозунги. Този път обаче протестиращите са посрещнати от части на вътрешни войски, армията, милицията и пожарната. В този ден падат и първите жертви на протестите. На 21 май в село Тодор Икономово е организиран протест в защита на арестувания Тахир Алиоглу, който е арестуван предния ден и е обвинен, че е организирал протеста в селото. След хаотична стрелба на милицията са простреляни над двадесет души, трима от които умират, а седем получават увреждания за цял живот. Следват протести в Разград, Исперих, Търговище, Пристое, Езерче, Дяково... По време на протестите са убити девет души, а десетки са ранени... На 29 май 1989 г. в реч по телевизията Тодор Живков призовава „тези, които не желаят да живеят в България, да я напуснат”. От 3 юни до 21 август 1989 г. над 360 хиляди български турци напускат родината си, натоварили покъщнината си в стари съветски автомобили... След падането на комунизма част от тях се връщат и отново се установяват в България.<br />Каква е ролята на Ахмед Доган в тези драматични събития, е въпрос, върху който все още се спори. Това, което пише в досието на Доган, е следното:</p>
<p>По време на изтърпяване на наказанието си в Старозагорския затвор през пролетта на 1989 г. Доганов с участието и на други затворници изготви и разпространи писмени документи, в които от националистически позиции разглежда състоянието на правата на човека в България. В „отворено писмо”, адресирано до конференцията по човешките измерения в Париж (м. май 1989 г.), той подлага на критика мероприятията по възродителния процес и апелира към европейската общественост да упражни натиск срещу България за даване статут на малцинство на ислямизираните българи. Освен това подготвил и „протест” до Държавния съвет на НРБ с искания за амнистия на политически затворници и предоставяне на по-широки права на мюсюлманите в България.<br />В тази връзка Доганов беше преведен в ареста на ГСУ-МВР от 12 юни до 24 юли 1989 г., за да се установи съпричастността му към възникналите след 20 май 1989 г. безредици в някои селища на страната. При разпитите се изясни, че Доганов и неговите съучастници имат отношение към демонстративни прояви на българи – мюсюлмани от гр. Толбухин, довели до нарушаване на обществения ред в града на 25 май 1989 година. <br />На основание чл. 185 от НПК Доганов беше официално предупреден, че ако в бъдеще извършва неправомерна дейност, свързана със съзнателното разгласяване на неверни твърдения от естеството да създаде недоверие към властта или нейните мероприятия, ще му бъде потърсена наказателна отговорност по чл. 273 от НК.<br />Доганов писмено декларира, че с оглед настъпилите промени във вътрешнополитическата обстановка в страната ще преустанови всякакви действия, нарушаващи порядките в затвора. В същото време заяви, че и в бъдеще ще остане противник на мероприятията по възродителния процес и не е склонен да възприеме нашите аргументи.<br />Майор Александров<br />Това са последните сведения за Доган от времето на комунизма. Взаимоотношенията му със службите обаче не свършват тук. Те продължават и след 10 ноември 1989 г., като той продължава да бъде обект на следене. На 15 януари 1990 г. в ДС е изготвена „Справка” за току-що освободения от затвора Доган, която гласи следното:<br />След излизането си от затвора в началото на 1990 г. Меди Доганов се включва веднага в активна политическа дейност.</p>
<p>По достоверни данни на 05.01. т.г. в София се създава т.нар. „Движение за правата и свободите на турците и мюсюлманите в България”, което щяло да се включи в Съюза на демократичните сили.<br />Принципите, върху които движението строи своята дейност, били:<br />1. Да се приемат и защитават позициите на демократичните сили в България.<br />2. Да се приеме съществуването на турско етническо малцинство, което да притежава равни права във всяка област с българската нация.<br />3. Турското малцинство да не допуска никакъв тероризъм.<br />4. Съживяване на българската икономика.<br />5. Реализиране законодателството в областта на екологията.<br />6. Противопоставяне на крайния национализъм.<br />7. Въвеждане на турския език като учебен предмет в училищата.<br />8. Недопускане накърняване на съществуването и целостта на турското етническо малцинство, чието наличие да се узакони.<br />9. Свободно изпълнение на турските религиозни обряди.<br />10. Запазване и развитие на турската култура – театри, вестници, радиостанции.<br />Лидер на създаденото „Движение” е М. Доганов.<br />Членове на организацията са още 12 души, някои от които са излежавали присъди и наскоро освободени, както и лица, фигуриращи в списъците на „Международна амнистия”.<br />С горната информация вече разполага и турското МВнР.<br />Според тях така създаденото „Движение” можело да осъществява ръководна роля сред турската общност в НРБ, от каквото имало определена нужда.<br />Дадени са указания турското посолство в НРБ да следи въпроса.<br />15.01.1990 г.</p>
<p>Тази справка е показателна за отношението на службите към демократичните процеси след 10 ноември 1989 г. Нейният стил не се различава по нищо от справките от времето на комунизма. Едва ли е възможно само за няколко дни или месеци служителите на ДС да променят начина си на работа и отношението си към гражданите. Няколко месеца след тази справка в България ще бъдат проведени първите демократични избори, чиито резултати са оспорвани и до днес. Само ще припомня, че председател на предизборния щаб на БСП по това време беше бившият зам.-директор на ПГУ на ДС Любен Гоцев.</p>
<p>Въпреки че ще бъде избран за депутат във Великото народно събрание, Доган ще продължи да стои в полезрението на службите. В края на 1992 г. той ще наруши първия принцип, цитиран в справката на ДС, и с гласовете на БСП и ДПС първото демократично правителство на България ще бъде свалено. След това от позицията си на мандатоносител на правителството на Любен Беров Доган няма да поиска нито веднъж от новите си коалиционни партньори преките виновници за „възродителния процес“ да бъдат съдени. Вместо това той ще предпочете да се превърне в първия политик на прехода, който публично е посетил бившия диктатор Тодор Живков...<br /><em><strong>Следва продължение...</strong></em></p>
