СТИГЛИЦ: Глобализация на протеста

<p>През май посетих местата на уличните протести в Тунис, през юли говорих пред испанските &bdquo;възмутени&rdquo;, оттам отидох да се срещна с египетските революционери от площад &bdquo;Тахрир&rdquo; в Кайро, а преди няколко седмици разговарях с протестиращите от Движението &bdquo;Окупирай Уолстрийт&rdquo; в Ню Йорк. Темата за всички беше обща и се изразяваше в една простичка фраза: &bdquo;Ние сме 99%&rdquo;.</p> <p>Този слоган е ехо на заглавие на една моя статия, публикувана наскоро, което беше &bdquo;Всичко за единия процент&rdquo;, описваща огромното нарастване на неравенството в Съединените щати: 1% от населението контролира повече от 40% от богатството и получава повече от 20% от генерираните доходи. А &bdquo;богоизбраният&rdquo; 1% често е толкова богат не защото дава повече на обществото &ndash; бонусите и помощите за закъсалите банки са показателен пример за потвърждение на неравенството &ndash; а понеже те, да си го кажем направо, преуспяват (често като корумпират) заради политическите си връзки.</p> <p>Това не означава, че някои сред този 1% не допринасят за благоденствието. Напротив, социалните ползи от многото истински иновации (противно на нововъведените финансови &bdquo;инструменти&rdquo;, които доведоха до краха на световната икономика) обикновено носеха много повече ползи на хората, отколкото на своите откриватели.</p> <p>Но по света политическото влияние и антиконкурентните практики (често поддържани от политиците) изиграха водеща роля в нарастването на икономическото неравенство. А данъчна система, при която милиардер като Уорън Бъфет плаща по-малко данъци (като процент от своите доходи) от своите помощници или при която спекулантите, носещи определена вина за провала на глобалната икономика, са облагани с по-ниски ставки от онези, които работят за техните печалби, само допринася за засилването на ефекта.</p> <p>Проучвания от последните години показват колко е важна и необходима справедливостта. Протестиращите в Испания, както и в другите страни са прави да се възмущават, понеже това е система, в която банкерите са спасявани чрез финансови инжекции, докато техните жертви са оставяни да се оправят сами. По-лошото е, че банкерите все още са зад бюрата си и все още получават бонуси, чийто размер е по-голям от това, което повечето работници могат да изработят през целия си живот, а младите хора, учили упорито и играещи по правилата, не виждат перспектива за намиране на работа на пълен работен ден.</p> <p>Увеличаването на неравенството е в резултат на порочен кръг: богатите използват богатството си, за да прокарват такова законодателство, което да защитава и увеличава тяхното богатство, а и тяхното влияние. Върховният съд на Съединените щати в прочутото си решение за &bdquo;Обединеното гражданство&rdquo; даде на корпорациите чудесен повод да използват парите си за директно влияние върху политиците. Но докато богатите могат да използват своите пари, за да разширяват влиянието си, на улицата полицията не ми позволява да отправям послания към протестиращите от Движението &bdquo;Окупирай Уолстрийт&rdquo; през мегафон.</p> <p>Разликата между свръхрегулираната демокрация и недостатъчно регулираните банкери не остава незабелязана. Но протестиращите са изобретателни: те разпространяват сред хората казаното от мен, така че всички да могат да чуят. И за да бъде избегнато прекъсването на &bdquo;диалога&rdquo; от ръкопляскания, те използват знакова система с ръце за изразяване на одобрение или неодобрение.</p> <p>Те са напълно прави, че нещо в &bdquo;системата&rdquo; е сгрешено. По целия свят има неизползван ресурс &ndash; хора, които искат да работят, машини, стоящи без работа, празни сгради &ndash; и чакащи разрешение проблеми: борба с бедността, подпомагане на устойчивото развитие и пренастройване на икономиката в условия на глобално затопляне. В Америка, след като през последните няколко години повече от седем милиона ипотеки бяха просрочени и имотите отнети, имаме празни домове и бездомни хора.</p> <p>Протестиращите с право недоволстват затова, че няма никакъв дневен ред за справяне с проблемите. Но той не присъства и в самите протестни движения. Те просто изразяват недоволството си по време на избори. Те са просто в ролята на аларма.</p> <p>Антиглобалистките протести в Сиатъл през 1999 г., съпровождащи началото на новия кръг преговори за световната търговия, обърнаха внимание на провала на глобализацията и международните институции, както и на съпътстващите ги споразумения. Когато медиите се вслушаха в изявленията на протестиращите, те откриха, че в тях има огромна доза истина. Последвалите търговски преговори бяха различни &ndash; те се фокусираха върху устойчивото развитие, за да може да се преодолеят някои от проблемите, поставени от протестиращите &ndash; а Международният валутен фонд впоследствие предприе важни реформи.</p> <p>По същия начин протестите за граждански права през 60-те в Съединените щати обърнаха внимание на широкоразпространения институционализиран расизъм в американското общество. Този проблем все още не е напълно преодолян, но избирането на президента Барак Обама показа колко много онези протести са променили Америка.</p> <p>От една страна, днешните протестиращи искат нещо много малко: възможност да използват уменията си, право да работят срещу прилично заплащане, по-справедлива икономика и по-справедливо общество. Тяхната надежда е еволюционна, а не революционна. Но от друга страна, те искат и нещо много голямо: демокрация, в която хората, а не доларите са важни, и пазарна икономика, която работи за тях, а не те за нея.</p> <p>Двете искания са много свързани: както видяхме, нерегулираните пазари водят до икономическа и политическа криза. Пазарите трябва да работят в рамките на разумни правила, наложени от правителствата. Тези правила обаче трябва да бъдат налагани в демокрации, които се грижат за общото благо и за общия интерес, а не само за интереса на &bdquo;единия процент&rdquo;. Управление, което може да бъде купено с пари, не е добро и повече няма да бъде търпяно.</p> <p><em>*Джоузеф Стиглиц е носител на Нобелова награда за икономика и професор по икономика в Колумбийския университет. Автор е на книгите &bdquo;Свободно падане: Америка, свободните пазари, кризата и виновните за нея&rdquo; и &bdquo;Глобализацията и недоволните от нея&rdquo;.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p> <p><em>Текстът е публикуван в <a href="http://www.policyinnovations.org/ideas/commentary/data/000227">"Policy Innovations"</a></em></p>