Шпионската афера "Зикулов" или РУМНО в Румъния

Шпионската афера "Зикулов" или РУМНО в Румъния
На 18 юни първоинстанционният съд на Букурещ осъди подофицера от министерството на отбраната Флоричел Аким и българския гражданин Петър Маринов Зикулов по на 12 години и половина лишаване от свобода, съответно за държавна измяна и за шпионаж. Решението подлежи на обжалване. Ако присъдата на Аким влезе в сила, месеците, прекарани от него в ареста, ще бъдат приспаднати, той ще загуби някои права и военното си звание. Освен това ще му бъдат конфискувани 315 леи и 1270 евро. Що се отнася до Зикулов, сумите, които ще му бъдат конфискувани, са по-големи: 600 щатски долари, 7400 евро, 2000 лв., както и парите, които има по сметка в банка.
<p>Двамата висши офицери, които са обвиняеми по същото дело, са осъдени да заплатят административни глоби от 5000 леи за това, че са нарушили правилника за защита на класифицирана информация, позволявайки изнасянето на секретни данни от Аким.</p> <p>В събота БНР цитира своя кореспондент в Букурещ, че няма потвърждение на съобщението за присъдите. Вярно е, че на сайта на съда все още не е публикувано съдебното решение, но това едва ли е основание да се смята, че присъдата не е произнесена в петък, както съобщиха всички румънски медии.</p> <p><strong>Съдът прие за доказано, че в периода 2002&ndash;2008 г. Аким и Зикулов са създали тайна организация за изнасяне на секретна военна информация, която е продавана на Украйна.</strong> Според прокурорите от Дирекцията за разследване на престъпления на организираната престъпност и тероризма (ДРПОПТ) румънският подофицер прониквал в компютрите на свои началници, използвайки техните пароли и акаунти. Копирал на флашки различни данни, "които по своя характер и значимост можели да поставят в опасност сигурността на румънската държава", и ги предавал на Зикулов. Той на свой ред ги предоставял на представители на Украйна. <br /><br /><strong>Хронология на шпионския скандал</strong><br /><br />Зикулов и Аким бяха арестувани в края на февруари 2009 г. Тогава новината дни наред беше сред най-дискутираните в румънската и украинската преса, защото този арест предизвика и дипломатически последствия &ndash; беше експулсиран един от военните аташета на Украйна в Румъния, а украинските власти обявиха двама румънски дипломати за персона нон грата. Беше отложено и официалното посещение на президента Траян Басеску в Киев.<br /><br />Роденият през 1961 г. в Сливен Петър Зикулов в Румъния е по-известен с бащиното си име Маринов. Баща му Марин Зикулов е кадрови офицер от българската армия по време на комунизма и е братовчед на дългогодишния началник на РУМНО (военното разузнаване) преди 10 ноември 1989 г. &ndash; генерал-полковник Васил Зикулов.</p> <p>Самият Петър също е кадрови офицер, парашутист. Заема поста помощник-аташе на отбраната от 1998 до 2000 г., а след това се установява със семейството си в Румъния, където, както се потвърди от съда на първа инстанция, поставя основите на шпионска мрежа. Зикулов се познавал с Аким още от 1994 г., когато служел като офицер.</p> <p>По думите на директора на Румънската разузнавателна служба (РРС) Джордже Мaйор "случаят е класическа шпионска операция, документирана от РРС". Шпионската им дейност била разкрита още през 2005 г., но те били оставени да действат спокойно, за да бъдат установени повече подробности и събран доказателствен материал.</p> <p>През този период румънските тайни служби "подавали" на Аким информации без стратегическо значение, вкл. карти, които лесно могат да се намерят и в Гугъл. На 20 януари 2009 г. украински дипломат заедно с други двама чужди граждани и Зикулов били заснети на паркинг на търговски център в Букурещ да изпробват специално устройство за предаване на класифицирана информация. След този случай е взето решение, че са налице достатъчно доказателства, и се пристъпва към административни действия по експулсиране на замесените украински дипломати и задържане на Аким и Зикулов. Част от важните доказателства са съобщения, разменяни между Зикулов и украинците, които са съхранени на флашките. В тях се споменават "доставки на плодове", по възможност "по-пресни", които трябва да бъдат доставени до "складове" с&nbsp; различна номерация. Прокурорите обясняват, че "плодовете" всъщност са търгуваните секретни документи, а "складовете" са паркинги около съответни молове и други търговски центрове като "Метро" и "Карфур", където се осъществявали тайните срещи за предаване на "стоката". За предадената информация през 2008 г. Украйна е платила на Зикулов 5000 евро, като Аким е получил 1700 от сумата.</p> <p><strong>В хода на делото се потвърждава и първоначалната информация, че Зикулов е сътрудничил на румънските тайни служби.</strong> Всъщност шпионската афера се разкрива благодарение на офицерите под прикритие от румънското разузнаване "Джордже" и "Виорел", които "се сприятеляват" със Зикулов през пролетта на 2008 г.</p> <p>Разузнаването следи Зикулов още от 2005 г., защото го подозира в шпионаж в полза на чужди държави, знаят се и връзките му с украинското посолство в Букурещ. "Джордже" и "Виорел" отначало искат от Зикулов анализи за бивши съветски републики по геополитически, икономически и социални теми, представяйки се като служители в неправителствена организация. Така се сближават и Зикулов на свой ред иска от тях класифицирана информация за Срещата на върха на НАТО в Букурещ.</p> <p>Докато си говорят, той признава на агентите под прикритие, че разполага с източник на информация с кодово име "К1". Не споменава името на Аким, нито местоработата му, но обяснява, че получава месечно възнаграждение от чужда държава за предоставяна информация, което дели с "К1". Впоследствие агентите разкриват пред Зикулов своята самоличност на офицери от разузнаването и искат да им разкаже за "К1". В края на юни 2008 г. Зикулов се предава с цел да намали присъдата си. Обещава да помогне за разкриването на крайните получатели на информацията, прави самопризнания, обявявайки имената на участниците в шпионската мрежа, някои от които &ndash; граждани на други държави. <strong>Пред съдиите Зикулов също признава вината си за шпионаж, извършван в периода от юни 2008 г. до февруари 2009 г.</strong></p> <p>Според румънското законодателство престъпленията, в които е обвинен, се наказват с лишаване от свобода за срок от 15 до 25 години. Ако обаче обвиняемият сътрудничи и помага за задържането на виновните, наказанието може да бъде намалено. Факт е, че Зикулов още на първа инстанция получи по-малка присъда &ndash; 12 години и половина. Именно заради съдействието, което е оказал на разследването.</p> <p><strong>Един от спорните въпроси, който остана тайна за публиката, е дали крайният потребител на "крадената" информация е била Украйна или все пак Русия, каквито съмнения бяха лансирани от някои румънски медии. </strong>Разследването категорично стига до извода, че случаят засяга националната сигурност. Това е потвърдено и от съда. Защо обаче службите не са прекратили по-рано изтичането на секретна информация? Единственият логичен отговор е, че става дума за по-сериозна шпионска мрежа, в която са намесени и други държави. И разкриването на тандема "Зикулов &ndash; Аким" е нейната фасада. Най-вероятно повече от това няма и да научим.<br /><strong><br />Фирма прикритие?</strong><br /><br />Разследване на румънския вестник "Зиуа де Констанца" също подкрепя тезата за по-сериозна шпионска афера. Зикулов имал три фирми в Румъния, две от които са в ликвидация: "Орион Трейдинг", създадена през 2001 г. със седалище в Букурещ в съдружие с Кирил Захариев Бушев от Видин, и "Полинас Ком 2003", създадена през февруари 2003 г. също в Букурещ, чийто контролен пакет акции принадлежи на софиянеца Петър Константинов Петров. <strong></strong></p> <p><strong>Интересна е третата фирма, в която Зикулов участва само с 5% от капитала, "Цитрон Интернационал".</strong> Тя е регистрирана на 26 януари 2005 г. в Аджиджа, ул. "Михай Йора" С1, окръг Констанца. Другите 95% от акциите се държат от шуменеца Азиз Илияз Садула, който има собствена фабрика за захарни изделия във Велики Преслав и е акционер в консервния комбинат "Тропик". През 2007 г. е кандидат за кмет на Шумен от ДПС, но се класира едва четвърти.</p> <p>В Търговския регистър на Аджиджа действително съществува такава фирма, кметът Кристиан Кържалиу го потвърждава. Адресът, посочен като седалище на фирмата обаче, не е улица, а парцел. Улица "Михай Йора" има странна форма на четириъгълник без една страна, а номерацията е безразборна &ndash; до №18 например се намира №3. Къде е С1 остава мистерия и за властите, докато още издирват Зикулов. Според кмета не се знае чии са къщата и теренът. Няма кадастър, някой си Мирика ги продал през 2005 г., но фирмата купувач никога не е плащала такси или данъци в Аджиджа. Там никой не е чувал нито за Зикулов, нито за "Цитрон" или Садула. Толкова за бизнес делата на Петър Зикулов и Азис Садула в Аджиджа.<br /><br /><strong>Но Зикулов си е Зикулов</strong><br /><br />В интервю за радио "Дарик" зам.-председателят на общинския съвет в Сливен Марин Кавръков, бивш офицер от Държавна сигурност (ДС) съобщи интересни факти от биографията на Петър Зикулов: <strong>"Той беше придаден за около година към групата на Първо главно управление на Държавна сигурност, защото структурата на РУМНО нямаше разработени позиции в окръжните центрове. </strong>Зикулов изпълняваше рутинни действия по изучаване на контингента от "оперативно интересните" лица и връзки, което е съвсем нормална дейност за един начинаещ офицер от разузнаването и контраразузнаването. Преки впечатления от работата му нямам, но той мина през Сливен, откъдето са минали много кадри заради Трета армия и много от тях продължават да работят. Той официално служеше в парашутния батальон, който беше разузнавателно поделение. Там служеха и повечето от кадрите на специалния курс по военно разузнаване от Великотърновското военно училище. ...Той е работил и по гръцко направление, със сигурност е бил на школа в бившия СССР".</p> <p>Че занаят така лесно ли се зарязва? Явно не. Особено когато ти е в кръвта.</p>

Коментари

  • ацетон

    24 Юни 2010 18:04ч.

    Много интересно. А какво ще стане с разузнаването на БГ, което според мълвата подкрепя ТИМ? Всъщност в Русия вече управлява КГБ и ние сме се запътили натам.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • любопитно

    25 Юни 2010 7:52ч.

    това, което става най-вече ясно е как се събират доказателства за осъждането на престъпници - сравнение у нас делото срещу Маргините

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи