РУБИНИ: Плашещият петрол

РУБИНИ: Плашещият петрол
Днешната отслабена глобална икономика се изправя пред много рискове: риск от ново разгаряне на кризата в Еврозоната; риск от по-голямо от очакваното забавяне на Китай; риск, че икономическото възстановяване в Съединените щати ще претърпи провал (отново). Но няма по-голям риск от ново рязко поскъпване на цените на петрола.
<p>Цената на барел сорт брент, която се задържаше под $100 през 2011, наскоро достигна ниво от $125. Цените на бензините в САЩ достигнаха до $4 за галон (1 американски галон = 3,78 литра &ndash; б.пр.), изключително вредни нива за потребителското доверие, и както се очаква ще нарастват до периода на повишено търсене през лятото.</p> <p>Причината за това е страхът. Не само, че петролните доставки са в огромни количества, но и търсенето в САЩ и Европа е намаляло, заради намалялата употреба на автомобили през последните няколко години и слабият, даже негативен растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) в САЩ и Еврозоната. Истината е, че само нарастващата тревога от военен конфликт между Израел и Иран е в основата на &bdquo;данъка страх&rdquo;.</p> <p>Последните три глобални рецесии (преди тази от 2008) бяха причинени от геополитически шокове в Близкия изток, довели до рязко покачване на цените на петрола. Войната &bdquo;Йом Кипур&rdquo; през 1973 между Израел и Арабските държави доведе до глобална стагфлация (комбинация между икономическо забавяне и високи нива на инфлацията &ndash; б.пр.) през 1974&ndash;75. Иранската революция през 1979 доведе до глобална стагфлация през 1980&ndash;82. А нахлуването на Ирак в Кувейт през лятото на 1990 доведе до глобална рецесия през 1990&ndash;91.</p> <p>Дори последната глобална рецесия, макар и провокирана от финансовата криза, беше влошена от покачването на цените на петрола през 2008. С цени на барел петрол достигащи $145 през юли 2008, зависимостта от вноса на петрол докара напредналите икономики и нововъзникващите пазари до ръба на рецесията.</p> <p>Рискът заплахата на Израел да атакува иранските ядрени инсталации и да доведе до пълномащабен военен конфликт не е за пренебрегване. Скорошното посещение на израелския премиер Бенямин Нетаняху в Съединените щати показа, че израелският &bdquo;фитил&rdquo; е много по-къс от американския. Войната на думи напоследък ескалира, а това означава, че Израел и САЩ, както се твърди, тайно водят война срещу Иран (включваща убийство на ядрени учени и употреба на киберпространството за нанасяне на вреди на ядрените съоръжения).</p> <p>Иран, изправен до стената чрез затягането на санкциите (особено напоследък чрез ограниченията наложени върху централната банка на страната и европейското решение за спиране на вноса на ирански петрол), може да реагира, като увеличи напрежението в Персийския залив. Рано или късно може лесно да потопи няколко кораба, за да блокира Ормузкия пролив, или да активира своите протежета в региона, включващи проирански настроените шиитски сили в Ирак, Бахрейн, Кувейт и Саудитска Арабия, &bdquo;Хизбула&rdquo; в Ливан и &bdquo;Хамас&rdquo; и &bdquo;Ислямски джихад&rdquo; в ивицата Газа.</p> <p>Последните атаки срещу израелските посолства по света дават сигнал за иранската реакция на скритата война, водена срещу него, и на затягането на санкциите, засилващи ефектите от липсата на адекватно икономическо управление в страната. По същия начин, скорошната ескалация на пограничните сражения между Израел и базираните в ивицата Газа палестински групировки, също може да е сигнал за реакция.</p> <p>В следващите седмици може да се стигне до намаляване на напрежението, ако САЩ, Франция, Германия, Великобритания, Китай и Русия успеят да убедят Иран да спре разработката на ядрено оръжие или да развива капацитет за производството му. Но ако тези опити се провалят, както се очаква, никой не може да предвиди дали до лятото Израел и САЩ няма да предприемат военни действия, за да спрат Иран.</p> <p>Всъщност, макар Израел и САЩ все още да имат противоречия по някои точки &ndash; Израел иска да нанесе удари през тази година, докато администрацията на Обама се противопоставя на военни действия преди изборите през ноември &ndash; двете страни все пак имат общи цели и планове. И нещо по-важно, днес САЩ категорично отхвърлят въздържаността (да приемат ядрен Иран и от прилагането на сдържаща стратегия). Затова, ако санкциите и преговорите не постигнат някакъв резултат, САЩ (страна, която не &bdquo;блъфира&rdquo;, по израза на Обама) ще трябва да действат с военни средства срещу Иран.</p> <p>Съединените щати днес доставят на Израел бомби, способни да разрушават бункери, и самолети с възможност за въздушно презареждане, а двете армии провеждат все повече военни учения, в случай че стане нужно или неизбежно да се атакува.</p> <p>Ако шумът от дрънкането на оръжия се усили това лято, цените на петрола може да нараснат до нива, които най-вероятно ще доведат до забавяне на глобалния и американския растеж и дори до нова рецесия, ако избухне военен конфликт.</p> <p>Нещо повече, увеличаването на геополитическото напрежение в Близкия изток не е за пренебрегване и може да се ускори. Като изключим несигурността относно хода на събитията в Египет и Либия, днес Сирия е на ръба на гражданска война, а радикалните сили могат да сложат ръка на властта в Йемен, подкопавайки стабилността в Саудитска Арабия. Има също така притеснения за нарастване на политическото напрежение в Бахрейн и в богатите на петрол източни провинции на Саудитска Арабия, както и възможност за такова дори в Кувейт и Йордания, всички те с голямо шиитско население или с други неспокойни групи.</p> <p>САЩ напусна Ирак, което вещае нарастване на напрежението между шиитските, сунитските и кюрдските фракции и ще подкопае способността на страната да увеличи производството на петрол. Има също така разрастване на израело-палестинския конфликт, съществува напрежение между Израел и Турция, както и горещи точки &ndash; особено Афганистан и Пакистан &ndash; сред близките и далечни съседи на страната.</p> <p>Петролът вече е на цена около $100 за барел въпреки слабия икономически растеж в напредналите страни и в много от нововъзникващите икономики. Данъкът &bdquo;страх&rdquo; може да тласне цените доста нагоре, дори и да няма военен конфликт, и може да разпали глобална рецесия, ако такъв избухне.</p> <p><em>*Нуриел Рубини е професор по икономика в Stern School of Business към Нюйоркския университет . Също така&nbsp; е&nbsp; съавтор, заедно със Стивън Мим на книгата &bdquo;Икономики в криза&rdquo;, излязла в превод на български език.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>

Коментари

  • Sorry

    19 Март 2012 18:57ч.

    Моите уважения, Не знам защо, но като го чета имам усещането, че се намирам в кръчмата, и там двама-трима приказливи съседи нахвърлят какво са чули предния ден и наедро, наедро дават мнения, без да се слушат един друг...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Denislav Grigorov

    30 Март 2012 22:02ч.

    Vse pak da ne zabravqme ,che imenoo tova beshe ikonomisut,koito predskaza krizata

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Denislav Grigorov

    30 Март 2012 22:02ч.

    Vse pak da ne zabravqme ,che imenoo tova beshe ikonomisut,koito predskaza krizata

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи