НАЙ: Визията за Европа на Ангела Меркел

<p>Част от това, което успешните лидери правят, е да представят визия, която да дава насока на политиката и да вдъхновява останалите да подкрепят тази политика (както и тези, които я предлагат). Това е един от начините, по които лидерите спомагат за създаването на споделени цели и за вдъхновяването за общо действие. Обикновено подобна визия предлага сценарии за бъдещето, които насърчават промените, макар и да описват статуквото &ndash; или миналото &ndash; като привлекателно, като по този начин да поощряват съпротивата за промяна.</p> <p>И така, без подходяща визия е много трудно да поведеш хората в правилната посока. Фредрик Смит, изпълнителен директор на &bdquo;Федерал Експрес&rdquo;, твърди, че &bdquo;първостепенна задача на всяко лидерство е да предложи визия и да дефинира ценностите на организацията&rdquo;.</p> <p>Но все пак трябва да бъдем предпазливи по отношение на визиите. Понякога лидерите си мислят, че визията може да разреши повечето от проблемите им, но една погрешна визия &ndash; или една свръхамбициозна визия &ndash; може много да навреди. Джордж Буш беше подведен (и подведе себе си) по отношение на това, което той самият наричаше &bdquo;визионерство&rdquo;. Когато беше притискан от администрацията си да говори по-самоуверено и арогантно, той отговаряше: &bdquo;Това не съм аз&rdquo;.</p> <p>След шока от терористичните атаки през септември 2001 г. неговият син Джордж Буш-младши, разви далеч по-амбициозна визия. Както един бивш негов съветник отбеляза, той беше &bdquo;неудържимо привлечен от Голямата идея за налагането на демокрацията в Близкия изток, Голяма идея, която беше в рязък контраст с благоразумната външна политика, водена от неговия баща&rdquo;. Старият Буш наистина водеше далеч по-добра външна политика.</p> <p>Някои амбициозни лидери си мислят, че на всяка цена трябва да обявят своя собствена визия, която да увлича техните последователи. На практика, обаче, успешната визия често се появява случайно, според ситуацията, и се оформя и изразява от лидерите. Визията, която Мартин Лутър Кинг изразява чрез своята реч &bdquo;Имам една мечта&rdquo;, например, се корени не само в традиционните ценности на Америка за равенство и единство, но също така и в опита на афроамериканците, свързан с подчинение и сегрегация.</p> <p>В същото време натискът за изработване на визия може да затормози лидера. Както правилно отбеляза един ректор на университет: &bdquo;Всеки пита: &bdquo;Каква е визията ти?&rdquo;. Но можеш да ядосаш много хора и да си имаш доста неприятности, ако отговориш твърде бързо. Умният отговор би бил да започнеш с въпроса: &bdquo;Вие какво мислите?&rdquo;, и първо да чуете отговора, а едва след това да представите своята визия&rdquo;.</p> <p>Успешната визия трябва да бъде привлекателна за различни групи последователи и дарители за кампании. Това, което звучи добре за една група, може да не се хареса на друга. А за да бъде успешна, една визия трябва да дава правилните решения на проблемите, пред които съответната група е изправена. Лидерите първо трябва да поставят правилните въпроси, преди да предлагат отговори. При избора и представянето на целите в една визия те трябва не просто да бъдат разпознати от техните последователи, но също така и да се разбира по какъв начин тези последователи правят своя избор. Те трябва да бъдат определяни доста внимателно.</p> <p>Смелостта и дързостта на различните визии трябва да бъде съобразена с различните типове лидерство. Лидерите на социални движения могат да представят доста по-обширни визии от тези на политиците. Лидерът на движение може да се разпростре надалеч, докато един министър-председател, с множеството си цели и отговорности, трябва да може да води диалог с обществото, което възпира него или нея да се разпростира прекалено. След като бившият вицепрезидент Ал Гор загуби кандидатпрезидентската надпревара през 2000 г., той стана лидер на социално движение, борещо се с последствията от климатичните промени, а с това се промени и стила му: от прагматичен, той се превърна във вдъхновяващ и пророчески.</p> <p>Анализаторите оценяват лидерската визия за управлението по това дали успява да създаде разумен баланс между реализма и риска и дали целите са постижими. Всеки може да си направи списък с пожелания, но изпълнението му е комбинация от вдъхновение и възможност за изпълнение.</p> <p>Критиците на бившия премиер на Великобритания Тони Блеър, например, признаха, че способността му да изгражда визия е едно от най-силните му качества като лидер, но обяснението й е лишено от детайли. По същия начин двама американските президенти от XX век, Удроу Уилсън и Джордж Буш-старши, се оказаха добри в представянето на амбициозните си визии за външната политика, но се оказаха слаби в детайлизирането им и в модифицирането, изправени пред предизвикателствата на реалната ситуация. И двамата се опитваха да налагат демокрацията, но и двамата го правеха по начин, генериращ съпротива срещу налагането им.</p> <p>Разбира се, само благоразумие не е достатъчно. Понякога лидерите трябва да прекрачват границите на реализма, за да могат да вдъхновяват своите последователи и да ги призовават да полагат още усилия, така както направи Уинстън Чърчил по време на битката за Британия през 1940 г. Но без известна доза благоразумие въз основа на реалната ситуация, визията може да се окаже вместо велика доста претенциозна и надута и да подкопае целите, които е преследвала.</p> <p>Също както навремето Франклин Делано Рузвелт действаше доста предпазливо в опита си да убеди американското обществено мнение да изостави изолационизма през 30-те, днес Меркел пристъпва доста внимателно в опита си да спаси еврото. Тя е изправена пред силен обществен скептицизъм относно спасяването на гръцката икономика с германски средства. Нейната коалиция е разделена по въпроса, а нейната партия изгуби местните избори. Ако беше действала по-твърдо, вероятно щеше да загуби доста повече подкрепа, но и стъпките, които тя се съгласи да направи, не бяха достатъчни за успокоението на пазарите.</p> <p>В края на октомври, обаче, тя най-накрая изгради визията си за бъдещето на Европа, която убеди германския парламент да приеме пакет от мерки за спасяване на еврото. Дали не изчака твърде дълго &ndash; и дали визията й ще се окаже полезна &ndash; предстои да видим в следващите месеци.</p> <p><em>*Джоузеф Най е бивш заместник-министър на отбраната на Съединените щати, професор в Харвард и автор на книгата &bdquo;Бъдещето на силата&rdquo;.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p> <p><em>Текстът е публикуван в <a href="http://postonpolitics.blogspot.com/2011/11/angela-merkels-vision-thing.html#more">"Post on politics"</a></em></p>