Може ли Китай да запълни вакуума в Източна Европа?

<strong>Някога тази роля беше изпълнявана от Великобритания.</strong> Британските Кралски ВМС помогнаха на Балтийските държави да извоюват своята независимост след Първата Световна война. Великобритания също така управлява част от Грузия като протекторат от 1918 г. до 1920 г. и изпрати авантюристична експедиция в Баку, която да изтласка намиращите се там болшевишки сили. Но британската имперска звезда, с всичките си славни и срамни моменти, които имаше залезе.<strong><br /><br />Кой би могъл да запълни тази празнина сега? Може би Китай.</strong> Те имат достатъчно причини да развият своето присъствие в Източна Европа, вариращи от търговия до геополитика. Китай вече изяви желание да купи естонската авиокомпания Estonian Air (която се продава от САС). Това би дало на Китай &ldquo;вътрешна&rdquo; авиокомпания в ЕС и достъп до лоу-кост летище. Или пък си представете, че Китай заеме пари на Украйна, за да си плати следващата газова сметка, а в замяна получи благопритни условия за приватизация на активи, дълго желани от Кремъл.<strong><br /><br />Резултатът от такива ходове би бил присъствието на подозрителни интереси в предния двор на Русия.</strong> От китайска гледна точка, това е потенциално провокативно, но може би и доста удовлетворително. Тези ходове биха могли да имат и други ползи. Пекин би бил доволен да има повече съюзници в ЕС или в неговата чакалня, в допълнение към тези, които вече е спечелил, като например Кипър. Страна-членка на НАТО би била бонус.<strong><br /><br />Източна Европа може да бъде атрактивна лоу-кост производствена база</strong>, която да увеличи дела на китайски стоки в ЕС, избягвайки протекционистки натиск, по-високи транспортни разходи и други пречки към задоволяване на Европейския глад за евтини китайски стоки. Увеличаване на китайското влияние би поставило Източна Европа отново на картата. Но флиртуването винаги носи риск от прелъстяване. Русия може и да е неприятност сега, но така или иначе е в упадък. <strong>Предотвратяването на риска от Русия и осигуряването на предмостие на бързоразвиващ се Китай в Европа би могло да изглежда като опасна грешка след двадесет години.</strong><br /><br />Съвсем друг проблем са ценностите. Някои, доскоро поробени нации (като Чехия и особено Литва) изразяват искреното си възмущение относно тежкото положение на Тибет. <strong>В тези страни Далай Лама е почетен гост, а не парий, какъвто изглежда е във Вашингтон при управлението на Обама.</strong> Съпротивата да приютяват комунисти от всякакъв вид все още е рефлекс в по-голямата част от страните в региона. Когато трудовите лагери са част от семейната история, може да се чувстваш гнуслив да приемеш приятелство със страна, чиято система от трудови лагери изглежда неприятно сходна със Съветския Гулаг. През 90-те години две страни &ndash; Латвия и Македония бяха близо до установяване на пълни дипломатически отношения с Тайван (Свободен Китай според термините на Студената война). &ldquo;Червен&rdquo; Китай пък иска да доминира света. Защо да им се помага?<strong><br /><br />От друга страна, притесненията относно принципите доказват, че няма никакви бариери, когато касаят страни като Саудитска Арабия и Узбекистан.</strong><br /><br />Ако по-топли отношения с Китай позволят на бившите комунистически страни от Европа да са по-добре подготвени срещу Руско-Гермаснки натиск, много от тях биха спорили, че това е цена, която си струва да се плати.<strong><br /><br />Друг аргумент е идеята, че Източна Европа може да помогне на Китай да се промени.</strong> Руският хаос и пропилени възможности през последните двадесет години се възприемат като предупреждение от китайските политици и хора с обществено влияние. Те обърнаха малко внимание на успешните примери в Източна Европа, които демонстрираха, че една многопартийна система и върховенство на закона могат да пуснат корени, след десетилетия на диктатура. Това може да се превърне в мощно послание.<br /> <p><br /><em>Превод: Славчо Гаврилов</em></p>