Кухите обещания на Г-20

<p>Глупаво е да се ангажира екип от икономисти от МВФ за решаването на тази задача. Всеки първокурсник по икономика би могъл да се справи с определянето на страните с най-големи търговски излишъци и дефицити. Съединените щати безапелационно печелят първото място с търговски дефицит от над 650 млрд. долара през последните 12 месеца. Никоя страна не може дори да се доближи достатъчно, за да заслужи второто място.<br />По-широкият индикатор на текущата сметка (който включва услугите и притока на инвестиции) укрепва водещата роля на Америка: нейният дефицит е близо 500 млрд. долара. Никоя друга страна не може да се похвали с дефицит по текущата сметка от над 100 млрд. долара.</p> <p>Дори да разглеждаме дефицита по текущата сметка спрямо БВП, американското съотношение от 3,3% надвишава това на почти всички други икономики. Трите страни с по-голям дефицит по текущата сметка спрямо БВП имат общ дефицит, по-малък от 70 млрд. долара &ndash; недостатъчен, за да привлече вниманието на Г-20. <br />Страната с най-голям излишък по текущата сметка, което едва ли ще изненада някого, е Китай, с положителен баланс от повече от 300 млрд. долара. Япония и Германия са единствените други страни, чийто излишък по текущата сметка надминава 100 млрд. долара.</p> <p>Китайският излишък по текущата сметка е 4% от БВП. Само няколко страни, износителки на петрол, имат по-голям излишък по текущата сметка спрямо брутния си вътрешен продукт, който, събран, е по-голям от този на Китай в абсолютни числа. И също така има само няколко други европейски и азиатски страни с по-голям излишък по текущата сметка спрямо БВП, който, събран заедно, може да надмине този на Китай.</p> <p>Но решението на Г-20 да се съсредоточи единствено върху онези страни членки, които отговарят за не повече от 5% от БВП на всички страни членки, ще изключи тези малки страни от светлините на прожекторите. Само Китай и Съединените щати, а може би и Германия и Япония ще останат на сцената.</p> <p>Толкова може да се каже за лесната задача по определянето на страните с големи дисбаланси. Но какво може да се каже за причините за тези дисбаланси?</p> <p>Всеки студент по икономика знае, че дефицитът по текущата сметка на страните е разликата между нейните вътрешни инвестиции (в бизнеси, оборудване, сгради и пътища, производствен инвентар) и вътрешни спестявания (на домакинствата, на бизнеса, на правителството). То не е нито теория, нито емпирично потвърждаващо се всеки път събитие. Това е национална счетоводна аксиома.</p> <p>Съединените щати имат свръхдефицит по текущата сметка, понеже липсата на спестявания на американското правителство (т.е. фискален дефицит) завлича надолу общите национални спестявания. Докато при китайците, германците и японците е точно обратното и те са на излишък по текущата сметка. Във всяка от тези страни нивото на националните спестявания надминава вътрешните инвестиции, запазвайки равнището на износа, а парите да бъдат инвестирани зад граница.</p> <p>Това, че търговията и търговските дисбаланси трябва да бъдат&nbsp;регулирани с политически действия е напълно ясно. Съединените щати трябва да увеличат нивата на националните си спестявания чрез намаляване на бюджетния си дефицит, който понастоящем е близо 10% от БВП на страната. За късмет във Вашингтон всички политици изразяват желание това да бъде направено, а и е постигнато съгласието на американското общество.</p> <p>Това ще се случи под формата на премахването на &bdquo;фискалните стимули&rdquo;, приети през 2009, и когато политическият процес бъде доведен до реализацията на желанието за намаляване на разходите, а икономическият растеж започне да носи повече данъчни приходи.</p> <p>Когато президентът Барак Обама направи обръщение по време на срещата на държавните ръководите на страните от Г-20 в Кан през ноември, той няма да има колебание относно необходимостта от съкращаването на бюджетния дефицит на Съединените щати. Но това, в края на краищата, ще се окаже празно обещание: американският президент има много по-малък контрол върху законодателството, отколкото премиерите в парламентарни демокрации като британската или в страни като Китай. А властта на Обама сега е много по-ограничена, понеже неговата Демократическа партия контролира само едната камара на Американския конгрес. Историята на предишните срещи на върха е категорична, че президентът ще обещае в Кан само това, което той вече е постигнал у дома.</p> <p>Министрите и централните банкери на страните от Г-20, разбира се, не са в състояние да променят поведението нито на Съединените щати, нито на Китай, наскоро представила своя петилетен план, от който става ясно, че ще бъдат намалени националните резерви, за да бъде стимулирано вътрешното потребление, и ще бъдат увеличени правителствените разходи за услуги в областта на здравеопазването и други. С други думи, Китай, по вътрешни причини, ще намали излишъците по текущата си сметка.</p> <p>Същите причини за защита на националния интерес, накарали Китай да стимулира вътрешните разходи, бяха изтъкнати и на предишната среща на лидерите на Г-20 в Лондон през април 2009 и доведоха до предприемане на конкретни стъпки за стимулиране на тяхната собствена икономика. Подобно споразумение не е трудно да бъде постигнато, докато това е в интерес на всяка страна. Г-20 просто ратифицира това, което така или иначе ще се случи. Но лидерите и финансовите министри на страните от Г-20 въпреки това сега гордо заявяват какво ще &bdquo;постигнат&rdquo; на срещата в Лондон.</p> <p>Твърде вероятно е същото да се случи през следващите няколко години, като Съединените щати намалят фискалния си дефицит и по този начин свият дефицита по текущата си сметка, докато Китай респективно намали националните си резерви и свие излишъците по текущата си сметка. Лидерите на Г-20 без никакво съмнение ще поискат кредит, за да постигнат това. Вероятно именно заради това обичат да се срещат.</p> <p><em>*Мартин Фелдстийн е професор по икономика в Харвард и председател на Съвета на икономическите съветници по време на мандата на президента Роналд Рейгън. Той е и бивш президент на Националното бюро за икономически изследвания.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>