Краят на ТНОДБ

<p>През нощта на 29 март 1986 г. нелегалната организация провежда първата си организирана акция в североизточна България. С телеграма от София Доган дава знак на хората си да разпространят размножените от Диман Кисимов, Сабин Наумов и Илиян Атанасов в с. Дръндар програмни документи и позиви срещу т.нар. &ldquo;възродителен процес&rdquo;.</p> <p>Интересен детайл от тази първа акция е, че тя започва точно на рождения ден на Доган. Ето какво разказва членът на ТНОДБ Алдемир Моллов от София пред следователя по ДС Ангел Александров на 5 септември 1986 г.:<br />Вечерта на рождения му ден се събрахме аз, Меди Доганов, негов познат от провинцията, който беше дошъл този ден в София, на име Орлин, приятелката на Меди Мая (б.а. &ndash; името е измислено), познатата на Меди Алина Диева, Сабин Халачлийски и съпругата му. Трябваше да дойдат и някои от колегите на Меди Доганов, но стана така, че не дойдоха. Тогава ми направи впечатление, че Меди беше с приповдигнато самочувствие и по едно време ми каза, че тази вечер е било уговорено &ldquo;програмата&rdquo;, която той е написал, да бъде разпространена. Не ми каза къде ще бъде разпространена, но определено останах с впечатлението, че това ще стане някъде в провинцията, а не в София. Поначало Меди никога не ми е говорил за връзки с хора тук, в София, на тази основа. Винаги когато говореше по тези въпроси, винаги споменаваше, че е пътувал някъде. Той не ми обясни защо точно датата на неговия рожден ден е определена за разпръскване на тази &ldquo;програма&rdquo;, но лично аз си го обяснявам с неговата суетност в това отношение. Ласкаеше го мисълта, че той е идеен лидер на тази дейност. Меди не ми е обяснявал по какъв начин е уговорен денят, в който да се разпространи &ldquo;програмата&rdquo;. Според мен напълно съзнателно той се сдържаше да не ми казва повече информация как се движат нещата. Дори го е подчертавал, че който каквато работа върши, той трябва да я знае само, без да се разбира от други хора. <br />Трябва да подчертая, че Меди Доганов същата вечер само на мен ми каза, че тази вечер ще бъде разпространена &ldquo;програмата&rdquo;. Това стана в един момент, когато бяхме насаме. Не е имало конкретен повод да ми го каже, аз не съм задавал въпроси в тази насока.</p> <p>Не ми е известно какви други материали са били разпространявани освен &ldquo;програмата&rdquo;, за която казах по-горе.<br />Сред гостите на рождения ден на Доган е Алина Диева, която е единственият обвиняем от женски пол в процеса срещу нелегалната организация. След задържането й под стража и разпитите в следствието обвинението срещу Диева е прекратено на 13 август 1986 г. с мотива, че деянието й е с незначителна обществена опасност. Нейната роля в ТНОДБ е на свръзка с турското консулство в Пловдив, чрез което Доган изнася програмните си документи в Турция. Предаването на документите на служителя в турското консулство в Пловдив Наджи Ертюрк се случва малко преди разпространението им в Североизточна България. Целта е чрез турските медии движението да получи известност и в Западна Европа. Разпространението на материалите в Разградско, Варненско и Шуменско цели да покаже на служителите в турското посолство, че зад тези документи стои организация, която има влияние сред населението в смесените райони.</p> <p>Връзката на Алина Диева с Наджи Ертюрк е роднинска &ndash; Ертюрк е съпруг на сестра й, а самата тя очевидно не е знаела за тайната организация на Доган. Пред следователя по ДС Деньо Проданов Диева определя отношенията си с Меди Доганов като &bdquo;интимни&rdquo; и споделя, че се е надявала да сключи брак с него. Прави впечатление, че на рождения ден от 1986 г. Диева присъства заедно с приятелката на Доган Мая, от която той вече има дете. <br />Въпреки че документите на организацията биват изнесени в Турция, ефектът от това е незначителен. Организацията не придобива известност и може би една от причините за това е нейната конспиративност, която пречи на членовете й да работят с имената си. През 1988 г. много от лидерите на другите организации, борещи се срещу &ldquo;възродителния процес&rdquo;, дават обширни интервюта за радио &ldquo;Свободна Европа&rdquo; и други западни медии, защото не крият дейността си от тоталитарния режим. Това естествено им коства арести, периодични престои в затвора, изселвания и всякакъв вид репресии, но в същото време ги легитимира и им дава възможност да търсят защита от западните страни. Самият Доган оценява тези фактори и също има идеята в един момент нелегалната структура да се &bdquo;самоосвети&rdquo;, за да може да придобие по-широка популярност, но разкриването и арестът не му дават възможност за това. През 1986 г. ТНОДБ е конспиративна организация и няма как нейните лидери да бъдат открити за интервю. Разпространението на програмата и позивите е една от малкото възможности за даване на по-широка гласност на нелегалната организация. Именно това е първата стъпка към излизането на организацията на светло.</p> <p>В признанията си пред следователя по ДС Ангел Александров Алдемир Моллов разказва каква е била целта на разпространението на програмата на ТНОДБ:<br />Той (б.а. &ndash; Меди Доганов) смяташе, че след като &ldquo;програмата&rdquo; се размножи и разпространи, ще се предизвика широк отзвук в страната и чужбина. Той очакваше, че от чужбина ще се получи признание на това &ldquo;движение&rdquo;. Смятам така, защото някъде към края на месец март 1986 година Меди Доганов ми каза, че е успял да изпрати в Турция едно копие от програмата. Не ми обясни чрез кого е успял да го изпрати и как е станало това нещо.<br />Пред следователя по ДС Ангел Александров Сабин Халачлийски също разказва какви са били целите на създаването и разпространението на програмата. Ето и неговите обяснения:<br />В разговори с мен, когато е говорил по този въпрос, и то след като вече беше написал &ldquo;програмата&rdquo;, Меди казваше, че същата има мирен характер. Мисълта му беше, че програмата ще реализира целите си по мирен път и е против терористичните действия. Той наблягаше на този момент, че &ldquo;програмата&rdquo; е против терористичните действия, защото се опасяваше, че хората, които ще я възприемат и тръгнат към някакви действия против възродителния процес, евентуално могат да се насочат към извършване на терористични действия. Не ми е казвал, че има някакви конкретни опасения в тази насока. От друга страна, той смяташе, че в международен аспект една терористична дейност няма да срещне разбиране, защото навсякъде по света гледали с лошо око на терористите. Меди казваше, че програмата има отворен характер и по нея могат да вземат отношение организации както от страната, така и от чужбина. По-конкретно за чужбина той споделяше, че този документ &ldquo;програма&rdquo; трябва да се изпрати до Москва, до Турция, до ООН, за да й се придаде гласност.<br />Темата за &ldquo;терористичната дейност&rdquo; на ТНОДБ днес е широко обговаряна от някои политически противници на Доган, много от които са защитници на т.нар. &ldquo;възродителен процес&rdquo;. Разбира се, вина за този тип говорене има и самият Доган, който никога по време на прехода не се разграничи категорично от осъдените на смърт терористи, извършили атентата на гара Буново. Има няколко факта, които са достатъчни, за да оборят тези твърдения. Първият от тях е, че ТНОДБ е създадено няколко месеца след атентатите от март 1985 г. и разминаването е чисто времево. Освен това терористите са от бургаския регион, където ТНОДБ не е имало структури. И в крайна сметка Доган е осъден на десет години затвор за противодържавна дейност, но не и за тероризъм. Извън сухите факти, обяснение за отказа от терористична дейност от страна на Доган можем да търсим и в присъщия за него прагматичен подход, загатнат от думите на Сабин Халачлийски, че &bdquo;една терористична дейност няма да срещне разбиране, защото навсякъде по света гледали с лошо око на терористите&rdquo;. Доган е прекалено пресметлив човек, за да се занимава с тероризъм. Факт е, че той доказа своята пресметливост и в годините на дългата си политическа кариера.</p> <p>Ето какво разказва самият Меди Доганов на 7 септември 1986 г. пред следователя по ДС Ангел Александров:<br />В последните десетина дни преди Новата 1986 г. Давид Хаджиев беше дошъл в София. Тогава той ме посети в квартирата ми и сподели, че познава някакви хора от Толбухинския край, които са успели да закупят два взрива. Според Давид тези взривове са били използувани за улов на риба по бракониерски начин, като неговите хора са успели да закупят взривовете от тези, които са ги използували за тази цел. Той каза, че всеки един от взривовете струвал по 50 лева и бил закупен от някакви военни лица. Хората, които са закупили взривовете, имали намерение да ги използват за терористични цели, за да демонстрират своето несъгласие с възродителния процес. Тези лица, както разбрах от Давид, са от средите на преименуваните. Когато ми говореше за тези хора и взривовете, които те са закупили, Давид ми каза, че тези лица го попитали какво да правят с взрива. Той ги посъветвал взривовете да бъдат укрити и да не се използуват. Тогава аз го попитах какви са тези хора и какви връзки поддържа той с тях, а също така дали са членове на организацията. Давид ми обясни, че те все още не са членове на движението и сега били в период на проучване, но са хора, които са готови на всичко и търсят начин да се реализират в това отношение, а именно да направят нещо против властта, за да се изявят. Аз се противопоставих на такива намерения от страна на тези хора, като изрично му казах, ако има възможност да прибере тези взривове, ако може да ги унищожи или да ги скрие някъде и за това да знае само той с цел да не се дава такава нагласа на хората от организацията. Другият въпрос, който поставих на Давид, беше да ми опише какво представляват тези взривове. Той също не беше много наясно, но ми каза, че били с фитил и се взривяват при запалването му. Интересувах се от теглото на взривовете, но той не можа да ми каже.</p> <p>При следващата среща с Давид Хаджиев, която се състоя в София през месец януари 1986 година, аз отново го попитах какво е станало с взривовете. Той ми каза, че бил забранил изрично да бъдат използувани под какъвто и да е предлог, но конкретно какво е станало с тях не ми каза, в смисъл дали ги е прибрал той, дали са унищожени или укрити от лицата, които ги притежават. И при тази среща Давид подчерта, че тези лица не са членове на организацията, но той е имал някакви контакти с тези хора. Аз му поставих въпроса да ми изясни какъв е характерът на отношенията му с тези хора, защо те на него доверяват за взривовете, но Давид не даде задоволителни отговори в тази насока. Пред мен той се представяше също като поддръжник на идеята, че не иска да има нищо общо с тероризма. Дори го попитах да ми каже нещо конкретно за тези хора, за да видя и преценя дали наистина са хора, които могат да направят някоя поразия, но и в тази насока Давид не ми каза нищо, като се позоваваше на тази наша уговорка да не се обсъждат поименно хората, които се занимават с противодържавна дейност, все с оглед запазване на тайната. Поради това и аз не съм бил достатъчно настоятелен непременно да науча имената на хората и с какво се занимават. (...)<br />Освен това аз предлагах борбата да се води с по-умерени средства, като се започне от възраждане на религиозни нрави и обичаи. Смисълът на това, което предлагах, беше в обстоятелството, че официално властите не забраняват изповядването на ислямската религия, и да се използува тази форма за етническо запазване, като съпротива срещу възродителния процес. В бележките си по текста на програмата аз предвиждах и едно обръщение към международни организации и международната общественост за подкрепа на &ldquo;движението&rdquo;.&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; <br />Мечтата на Меди Доганов за &bdquo;международното&rdquo; признание и известност на създаденото от него самия нелегално движение сякаш идва, за да замести мечтата на &bdquo;Сава&rdquo; за Оксфорд и Кеймбридж, а &bdquo;философът-разузнавач&rdquo; все повече добива чертите на дисидент.</p> <p>На 31 май 1986 г. ТНОДБ извършва втората си мащабна акция, като разпространява във Варненски и Толбухински окръг около 3800 брошурки с призив за бойкотиране на предстоящите местни избори. В тях населението се призовава да пуска празни пликове, като по този начин покаже отношението си към &bdquo;възродителния процес&rdquo;. Няколко дни след втората голяма акция лидерите на ТНОДБ са разкрити и арестувани. В процеса са въвлечени двадесет и пет души, които са разпитвани от четирима следователи. По ирония на съдбата обвинителният акт срещу Меди Доганов, Диман Кисимов, Сабин Наумов, Илиян Атанасов и Вергил Исаев е издаден на 10 ноември 1986 г. с препоръка да бъде предаден на отдел &bdquo;Специален&rdquo; на Главна прокуратура на НРБ. Всички обвиняеми се признават за виновни и в последните си думи пред следствието се разкайват. Ето какво казва самият Меди Доганов на 8 декември 1986 г., когато му се дава възможността да се запознае с обвинението срещу него:<br />Определи ми се достатъчно време за запознаване с материалите за предварителното следствие. Няма да ползувам адвокатска защита при предявяване на следствието. Нови доказателства на предварителното следствие няма да соча. Разказал съм откровено и подробно за всичко, което съм извършил във връзка с организацията, а така също и за действията на моите съучастници. Дълбоко съжалявам за всичко, което съм сторил и се разкайвам.<br />Кои са съучастниците на Доган, които според следствието за няколко месеца са успели да развият &ldquo;една висока степен на организираност&rdquo; и да превърнат добруджанското село Дръндар в &ldquo;център на противодържавна организация?&rdquo; Ето техните кратки характеристики, изготвени от следователите от ГСУ &ndash; София:<br />Илиян Илчев Атанасов &ndash; произхожда от селско семейство. Има средно медицинско образование, със специалност &bdquo;хуманен фелдшер&rdquo;. Работи като фелдшер в здравния пункт в с. Дръндар, окръг Варненски. Ползува се с авторитет и уважение сред населението на с. Дръндар и сред пациентите на територията на общината.<br />Безпартиен е, но участва активно в обществено-политическия живот.<br />Женен е и от брака си има две дъщери &ndash; на 18 и 20 години.<br />Диман Сабинов Кисимов &ndash; произхожда от селско семейство. Завършил е строителен техникум в гр. Варна и работи като строителен техник в с. Николаевка, окр. Варненски. До задържането му е бил председател на читалището в с. Дръндар и член на Дружествения комитет на ДКМС. Приет е за член на БКП. Участвува активно в спортния живот на селото. Ползувал се е с уважение и авторитет сред младежите в селото.<br />Женен е и от брака си има син.</p> <p>Сабин Наумов Наумов &ndash; произхожда от селско семейство. Има средно образование. Работи като строителен работник към строителна бригада в с. Николаевка, окр. Варненски. С работата си се справя добре. По характер е избухлив. Безпартиен е. Няма активно участие в обществено-политическия живот.<br />Женен е и от брака си има две деца.<br />Вергил Вергилов Исаев &ndash; произхожда от селско семейство. Има средно образование. Работи в текстилно предприятие &bdquo;Г. Димитров&rdquo; в гр. Провадия като шлосер по ремонт на климатични съоръжения. Проявява старание и умение в работата си. Коректен е с колегите си. Включва се в обществената работа по местоживеене. Безпартиен е.<br />Женен и от брака си има две деца.<br />Това са хората, които заедно с Доган са осъдени на десет години затвор за противодържавна дейност, като всички се признават за виновни и се разкайват за постъпките си. Останалите обвиняеми &ndash; Давид Хаджиев, Здравко Аргиров, Явор Метафов, Свилен Щерев, Димитър Кавалджиев, Юри Радулов, Искрен Христов, Борис Стефанов, Младен Бакалов, Йордан Маринов и Радосвет Янков, се водят по друго следствено дело.<br />Прави впечатление, че в множеството характеристики и биографии на Доган в следственото дело никъде не се споменава за сътрудничеството му на органите на ДС. Можем само да гадаем дали миналото му на агент е повлияло на процеса и дали следователите са знаели за агентурната принадлежност на следствения. Ясно е само едно &ndash; агентурното дело &bdquo;Сава&rdquo; е свалено от отчет чак през 1988 г.</p> <p><em><strong>Следва продължение...</strong></em><br /><br /><br /></p>