Краят на студената война - 3

10 Sep 2020
10 сеп 20 | 18:44
100
0

Продължаваме нашата поредица с експертна оценка на ЦРУ и Разузнавателната общност на САЩ за бъдещото развитие на СССР в краткосрочен план, предоставена на вниманието на президента Буш-старши две седмици преди срещата му с Горбачов в Малта. Оценката обяснява липсата на настоятелност от страна на администрацията на Буш да се сключат бързо договорите за контрол на въоръженията. Интересен детайл е, че алтернативното мнение на заместник-директора на ЦРУ Джон Хелгърсън в някои отношения се оказва много по-точно.

Съветската система в криза: прогнози за следващите две години Оценка на Националното разузнаване, 18 ноември 1989 г. •    Съветската вътрешна криза ще продължи и след двете години, които са предмет на настоящата оценка, независимо от политиките, провеждани от режима. Режимът ще бъде зает с вътрешни проблеми през следващите години, ще се стреми да потиска напрежението в отношенията със САЩ и вероятно ще продължи да настоява за спогодби, които ограничават надпреварата във въоръжаването и улесняват търговията на суровини. •    Въпреки сериозните проблеми, с които се сблъсква, позицията на Горбачов в ръководството изглежда относително устойчива и той разполага с все повече възможности и политическо пространство за справяне с кризата. •    Ще се полагат повече усилия за дефиниране на границите на политическата промяна, ще има по-твърд подход към етническите въпроси и известни ограничения в медийната политика; но процесът на политическа либерализация ще се засилва чрез законодателната власт и независимите политически групи, увеличаващи своето влияние за сметка на партията. •    Режимът ще се съсредоточи върху стабилизиране на икономиката и пренебрегвайки едни реформи, ще залага на други, предназначени да разширяват ролята на пазара и частната инициатива. •    Въпреки тези усилия ние очакваме малък напредък, а може би и влошаване на икономическите постижения, както и понататъшно засилване на вътрешното напрежение. Някои възможни сценарии: -   Анализаторите на Разузнавателната общност смятат, че е най-вероятно режимът да запази настоящия курс, засилвайки реформите и правейки някои отстъпки. -   По-малко вероятният сценарий според всички анализатори е политическото напрежение и икономическият упадък да станат неуправляеми и да се стигне до енергични репресивни мерки, които ще прекратят ефективно всякакви сериозни опити за реформиране. (Заместник-директорът на ЦРУ по въпросите на разузнаването не приема и двата сценария. Виж по-долу алтернативното мнение.) Ключови преценки Кризата, породена от дълго потисканите проблеми, и политическите действия на Горбачов да се справи с тях, ще продължат през следващите две години, а и след това, и могат да застрашат жизнеспособността на системата. •    Етническите проблеми са ендемични: конфликтът между центъра и регионите ще се засилва, както и междуетническите борби, а режимът в най-добрия случай може да се надява да управлява и преодолява тези проблеми, но не и да ги разрешава. •    Икономическите недъзи са дълбоко вкоренени в системата, а опитите да се реформира икономиката ще бъдат забавени от обстоятелството, че приоритет се дава на нейното стабилизиране. В същото време промените в съветското ръководство през последната година направиха позицията на Горбачов относително сигурна за следващите две години и предвещават един по-радикален подход към застрашаващите държавата проблеми. Ние сме убедени в следното: •    Властовите позиции на Горбачов са значително подсилени от отслабването на влиянието на ортодоксалното крило в ръководството и от развитието на втори властови център в законодателното тяло. •    Предстоящите избори на народни депутати на местно и национално равнище и конгресът на КПСС през следващия октомври вероятно ще продължат да подкопават ролята на партийния апарат, да увеличават влиянието на законодателната власт в процеса на взимане на решения и де факто ще създадат многопартийна система в някои от републиките. •    Вероятно е налагането на по-строги мерки като част от настоящата програма за икономическа стабилизация – включително повишаване на някои цени на дребно и обезценяване на местната валута. Макар че необходимостта от стабилизиране на икономиката забави усилията за икономически реформи, очакваме да видим въвеждане на много противоречиви мерки – включително преосмисляне на правата на собственост, нова данъчна система, антитръстово законодателство, които целят да увеличат ролята на свободния пазар и частната инициатива. •    За да следва този курс и да спре нарастващата опасност от анархия в страната, Горбачов ще се опита да обуздае до някаква степен съветската преса, оставена за момента свободно да се развива, и ще бъде по-твърд в определянето на границите на политическата и икономическата автономия на националните малцинства в страната. С оглед на продължаващото напрежение не е сигурно дали Горбачов ще успее да поддържа реформисткия курс с някои тактически ограничения. Този въпрос остава открит за важен дебат. Следващите две години несъмнено ще бъдат един от най-неспокойните периоди в съветската история. Осезаемите ползи от перестройката ще бъдат относително малко, макар че неосезаемите (по-голяма свобода и религиозна толерантност) ще бъдат по-очевидни. Не е вероятно да се появят извънредно амбициозни планове за производство на потребителски стоки. Сигурни са работническите стачки. Засилващата се роля на законодателната власт ще затрудни прилагането на необходимите строги мерки и вероятните компромиси ще намалят икономическата ефективност. При тези обстоятелства в сферата на възможното са няколко сценария, но два от тях се смятат за по-вероятни от останалите. Повечето анализатори на Разузнавателната общност поддържат мнението, че най-вероятно е продължаването и засилването на настоящия курс, и са убедени, че въпреки видимите трудности напрежението ще бъде овладяемо, без да има нужда от прилагане на репресивни мерки, поне не толкова обхватни, че да дерайлира процесът на реформи: •    Политизирането на народните маси, наред с разширяващите се правомощия на законодателната власт, променя системата, предоставяйки по-широка и здрава основа на политическата реформа, като прави все по-трудно и скъпоструващо връщането на часовника назад. •    Въпреки че етническото себеотстояване ще продължи и балтийските народи ще се борят за самоопределение, през този период стремежът към отделяне вероятно ще бъде притъпен чрез обиграното използване на отстъпки и предупреждения от страна на режима и поради желанието на балтийските лидери по-скоро да преговарят, отколкото да се конфронтират. •    Колкото и да бъде тежка икономическата ситуация, режимът по всяка вероятност ще съумее да предотврати доставките на храни и потребителни стоки да намалеят до такова ниво, което би предизвикало широкомащабни вълнения. В по-малко вероятния сценарий, който всички приемат като възможност, съществуващото напрежение само ще нараства и ще принуди управлението, със или без Горбачов, масово да използва сила, за да запази целостта на страната и да спаси режима: •    Демократизацията ще ускори фрагментацията на системата и ще направи невъзможно прилагането на необходимите строги мерки и ограничения, свързани с икономическата реформа. •    Изострянето на проблемите с доставките – поради надигане на стачна вълна, подем в стачните действия, транспортни задръствания или лошо време, би могло да засили кризата и да доведе до социален катаклизъм. •    Макар че се опитват да избегнат конфронтацията, интересите на балтийските народи и Москва неминуемо ще се сблъскат драматично, предизвиквайки много по-жестоки мерки от страна на центъра, за да си възвърне контрола. Събитията в Източна Европа със сигурност ще изиграят своята роля в определянето на това кой сценарий ще следва СССР през следващите две години. До момента, до който трансформациите в Източна Европа не излязат извън контрол, те ще засилват тенденцията към радикална реформа в Съветския съюз. В малко вероятния случай, че Москва сметне за необходимо да използва съветски войски за възстановяване на реда и предотвратяване на разпадането на Варшавския договор, на перестройката в СССР ще бъде нанесен тежък, ако не и фатален удар. Всеки един от сценариите сочи към продължаване на настоящата външна политика и политика за сигурност поне през двете години, предмет на тази оценка. Горбачов ще продължи енергично да настоява за договори за контрол на въоръженията. Източна Европа ще продължи да има немислима до този момент свобода да се демократизира, ефективно превръщайки Варшавския договор от военен повече в политически съюз. Дори и да се вземат строги ограничителни мерки при Горбачов или друг ръководител, първостепенна грижа ще останат вътрешните проблеми, желанието да се избегне нагнетяване на обстановката ще бъде голямо, а усилието да се прехвърлят ресурси към потреблението – сериозно. Едно различно управление обаче не би било толкова склонно да направи важни отстъпки, за да постигне различни споразумения за контрол на въоръженията, нито ще е толкова добронамерено към центробежните тенденции в Източна Европа. Алтернативно мнение Заместник-директорът на ЦРУ по въпросите на разузнаването е убеден, че настоящата оценка не пресъздава адекватно вероятния размах на промяната в СССР през следващите две години. Ако допуснем, че Горбачов се задържи на власт и се въздържи от репресии, вероятно е през следващите две години да се осъществи значителен напредък към една плуралистична – макар и хаотична – демократична система, съпътстван от по-висока степен на политическа нестабилност, социални катаклизми и междуетнически конфликти, отколкото се прогнозира в настоящата оценка. При тези обстоятелства ние сме убедени, че съществува сериозна възможност през периода на оценката Горбачов прогресивно да започне да губи контрол върху събитията. Вероятно е персоналната политическа мощ, която е акумулирал, да ерозира, и политическата му позиция ще бъде поставена на сурово изпитание. Същността на съветската криза е, че нито политическата система, която Горбачов се опитва да промени, нито нововъзникващата система, която той насърчава, могат да се справят ефективно с поставяните напоследък от народа искания и със задълбочаващата се икономическа криза. Превод от английски език: Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА