Как рухва социалистическата икономика?

<p><br /><strong>Из &bdquo;Стенограма от разговор на другаря Н. С. Хрусчов с другаря В. Улбрихт&rdquo; </strong><br /><em><strong>1 август 1961 г.</strong></em><br /><br /><strong>Улбрихт:</strong> ...Искам да засегнем и няколко по-общи въпроса. По политически и икономически причини имаме проблеми с интелигенцията. Политическите причини са в това, че тези хора смятат, че е налице и трети път. Те мислят, че мирен договор означава, че разделението ще продължи да съществува, и питат дали няма друг начин. Икономическите причини са в това, че нашите вътрешни проблеми са се увеличили, защото стойностите на седемгодишния план бяха обявени за невалидни. Нашата държавна планова комисия сега работи по това да намали тези стойности. Това има разлагащо въздействие върху широки кръгове от населението. Представители на интелигенцията казват, че ние не можем да си изпълним задачите при подобни намаления в плана. Откакто се отказахме от обявената главна икономическа задача да задминем Западна Германия по производителност на труда и потребление на глава от населението, хората работят без икономически перспективи. Докато това е така, ние ще имаме трудности не само заради дефицитите в търговията. <br />Освен това при нас покупателната способност на населението надминава в момента предлагането с около два милиарда марки. Населението поставя искания, които не могат да бъдат задоволени. Проблема с излишъка на покупателната способност спрямо предлагането не можем да решим при отворена граница, защото тогава би трябвало да замразим заплатите и да вдигнем частично цените. Със замразяването на заплатите вече започнахме, не можем обаче да го обясним на населението. Ние не казваме защо сме намалили стойностите в плана, но всеки инженер може да го види. Намалихме сега инвестициите с два милиона. Интелегенцията усеща това и изразява недоволство. <br />Така че извън подривната дейност на Западна Германия има редица въпроси, които при отворена граница не могат да бъдат решени. Претърпяваме големи загуби от преминаващите границата (хората, които живеят в ГДР и работят в Западен Берлин) и от бягствата от републиката. Затова не можем да изпълним част от задачите. <br />Не трябва да се забравя, че през последните три години в интерес на седемгодишния план ние извлякохме от нашето стопанство всичко, което беше възможно. При това част от местната промишленост, която преди работеше за вътрешния пазар, беше преориентирана към износа. Когато миналата година проверих работата на нашата външна търговия, установих, че оттам се изпращат представители, които сключват договори със занаятчии и всичко отива за износ. По този начин услугите за населението изостанаха. Пред институциите в обслужващата сфера се образуват опашки, което доведе до недоволство. Забраних това, защото в противен случай ще настроим цялото население срещу нас.</p> <p><strong>Хрушчов:</strong> Когато преди две години участвах във вашия партиен конгрес, всичко беше наред. Какво се случи? Нали искахте да задминете ФРГ до 1961/62 г.!<br /><strong></strong></p> <p><strong>Улбрихт:</strong> Не бяхме подсигурили нашите планове със суровини, тоест те не бяха балансирани. Трябваше да внасяме стомана и други стоки и срещу тях да експортираме стоки за широко потребление. Вече се карах на държавната планова комисия за това.</p> <p><strong>Хрушчов:</strong> Ама какво става? ГДР не може да си плаща суровините? Но тях никой не ги раздава безплатно.</p> <p><strong>Улбрихт:</strong> Да, така е. Искам да дам пример: купихме за сто милиона в Западна Германия обувки и сега имаме дългове по сметката. Те ни заплашиха, че ако не платим до 15 август, доставките ще спрат.<br />При съставянето на плана ние разчитахме на помощта на останалите народнодемократични страни. Ние продадохме на чехите модерни металургични съоръжения, те трябваше според договора да ни доставят през 1960 г. 8000 тона стомана. Но не го направиха. По същия начин се държат Полша и България. <br />Българите ни дължат сега 60 милиона, това означава, че ние ги кредитираме. На Полша отпуснахме кредит на стойност 450 милиона, за да ни доставят каменни въглища, за които ние дори плащаме по-висока цена от тази на световния пазар. В замяна те искат от нас съоръжения, но стомана ние не получаваме от тях. Следователно ние сме принудени, за да изпълним нашите задължения към тези страни, да купуваме с валута липсващия материал в Западна Германия и сега те са наши длъжници. <br />Със СССР нещата стоят в общи линии по подобен начин, но вие ни давате кредити.</p> <p><strong>Хрушчов:</strong> И с нас ли сключвате такива неизгодни договори?</p> <p><strong>Улбрихт:</strong> Моля ви да не използвате тези факти, тъй като понякога те се обясняват с това, че в социалистическия лагер не могат да се намерят необходимите съоръжения. Но мога да приведа следния пример: ние ви построихме кораб и трябваше да закупим техника на стойност 20 хиляди от Западна Германия. Вашите външнотърговски органи поставиха като условие корабният мотор да е западногермански, въпреки че биха могли да проверят, че не е задължително моторът да бъде купен на Запад, защото е напълно възможно да бъде набавен и в социалистическия лагер. <br />Този пример не трябва да се приема като критика, защото вие поне ни помагате.<br />Между социалистическите страни няма сътрудничество, не се решава въпросът кой ще строи нови машини по западен модел. Румънците например купиха от американците машина за сушене на пластмаса. Ако имахме четири такива машини, можехме да увеличим двойно производството на съответната пластмаса. Но СИВ не се занимава с този въпрос и не размножава схемите на такива нови машини. Затова сега се борим с румънците да ни дадат копия на схемите. <br />В момента всеки работи само за себе си и резултатът е, че попадаме във все по-голяма зависимост от Запада. СИВ трябва да се справи с това и да заработи като създадения у вас Комитет за координация на научните изследвания.</p> <p><strong>Хрушчов:</strong> Значи след като сключим мирния договор, първата крачка на Запада ще е ембарго. А ние какво ще направим?</p> <p><strong>Улбрихт: </strong>Нали затова поставям този въпрос.</p> <p><strong>Хрушов:</strong> Малко е късно. Вие сте влезли в отношения със западногерманците и сега сте в лошо положение. Ние също търгуваме със западногерманците, но когато обявят ембарго, да вървят по дяволите &ndash; просто няколко фабрики ще заработят с 2 години по-късно. Разполагам със секретен доклад как се подготвят те. Нека. За &bdquo;Круп&rdquo; ще има повече лоши последствия, отколкото за нас, защото ще им спрем плащанията.</p> <p><strong>Улбрихт:</strong> &bdquo;Круп&rdquo; вече проверяват възможностите за търговия с неутрални страни.</p> <p><strong>Хрушчов:</strong> &bdquo;Круп&rdquo; искат да търгуват с нас. Дори тайно ни помолиха да ги ругаем повече, защото иначе американците ги натискат.</p> <p><strong>Улбрихт:</strong> За да се променят настроенията в ГДР, трябва да се обясни на населението икономическото положение и да се посочат перспективите, които в момента липсват.</p> <p><strong>Хрушчов:</strong> По този въпрос имам собствено мнение, а вие още не сте ми отговорил. Вашето производство е само малък процент от обема на нашето производство. Вероятно цялото ви производство се равнява само на нашия икономически растеж. Ако това досега не е използвано, то се дължи на немарливостта в икономиката ни. Затова сме виновни ние, но също и германците. Ние строим нови заводи, а вашите не са натоварени максимално.<br />Наясно съм със законите на производството и знам, че когато инженерите свикнат с определени условия, те не желаят да ги сменят, както и асортимента.</p> <p><strong>Улбрихт:</strong> Това вече сме го постигнали. Този въпрос не стои.</p> <p><strong>Хрушчов:</strong> Но това е основният въпрос. Например ние ви поръчваме кораби. В договора се споразумяваме какво трябва да направите вие и какво &ndash; ние. Вие се задължавате да купите корабния мотор от Англия или ФРГ. Но не го правите.</p> <p><strong>Улбрихт: </strong>Тогава ще се каже, че съм настроен против СССР.</p> <p><strong>Хрушчов:</strong> Престанете с това. В крайна сметка ние строим крайцери и ядрени подводници, които са по-добри и по-бързи от американските. Значи това го можем. Явно вашите хора са казали, че биха могли да направят необходимото. Все пак ние си плащаме и не искаме нищо даром. За настоящото положение според мен ГДР носи по-голяма вина, че кой друг!</p> <p><strong>Улбрихт:</strong> Според седемгодишния план у нас беше предвидено нарастване на производството с 9%. Според новия план за 1962 г. нарастването възлиза само на 5%. Но тези 4% ни липсват.</p> <p><strong>Хрушчов:</strong> Не разбирам. Нали от три години говорим по този въпрос. Може би преводачът превежда лошо?</p> <p><strong>Улбрихт:</strong> Ние сме за това икономиката изцяло да премине на доставки на суровини от социалистическия лагер. Но за следващата година ни липсват 153 000 тона стомана. Дори в преговорите със СССР това количество не беше поето. Следователно трябва да го купим от Западна Германия. За специалната стоманена ламарина 100% зависим от тях.</p> <p><strong>Хрушчов:</strong> И ние купуваме някои видове стомана.</p> <p><strong>Улбрихт:</strong> Но вашите другари казаха, чи нямате такава стомана.</p> <p><strong>Хрушчов:</strong> Вярно е. Тогава ще произвеждаме други машини. Вие ще произвеждате машини от тази стомана, но неза вас. Спрете.</p> <p><strong>Улбрихт:</strong> Вие например ни доставяте неръждаема стомана само за договори на СССР.</p> <p><strong>Хрушчов: </strong>Така е, защото нямаме достатъчно такава стомана.</p> <p><strong>Улбрихт:</strong> Но Полша и Чехословакия ни поръчаха съоръжения за химическата промишленост от тази стомана и трябва да я купим от ФРГ.</p> <p><strong>Хрушчов: </strong>За мен това е непонятно. Не бих подписал такъв договор, щом не ми носи комерсиална изгода. <br />Ще дам пример. След като приключихме седемгодишния план и обяснихме, че сме готови да взимаме кредити, мнозина от Запада ни предложиха кредити. Тогава казах, че трябва да проверим възможностите си за изплащане на тези кредити и че не трябва да допускаме да се надценим. Те ни предлагат кредитен договор за 5 години. Ние отговаряме, съгласни сме, но не за пет, а за седем години. Ако не искате, тогава &bdquo;довиждане&rdquo;. <br />А какво се случва тук? Поръчваме ви кораби и вие купувате моторите от Англия или ФРГ. Щом това не ви е изгодно, не приемайте такива договори. Търсете други, които не ви принуждават да се ангажирате със Запада. <br />В началото при вас вървеше добре, търговията със Западна Германия се развиваше и това ви беше полезно. Но както се казва: докато не загърми, селянинът не се кръсти. Миналата година Аденауер ви даде урок и чак тогава започнахте да се почесвате и да умувате. <br />Нима не можем да намерим изход от тази ситуация? Америка не ни продава нищо и ние се оправяме. Така беше и с Англия и ФРГ, когато те не търгуваха с нас. Защо да не можем сега да построим социализма без Аденауер и Де Гол? Би трябвало да ги пратим по дяволите. <br />От Аденауер купихме риболовни кораби и от &bdquo;Круп&rdquo; два химически завода. Когато италианците решиха да търгуват с нас, предложиха ние да купуваме повече техни стоки, отколкото те наши. Но ние не се съгласихме. С англичаните беше същото. Те ни попитаха какво да купуват от нас. Отговорихме: изберете сами. Ако не намерите какво да купувате от нас, тогава и ние няма да купуваме от вас. Те помислиха и решиха: ще купуваме от Америка петрол, но те няма да купуват нищо от нас. Тогава по-добре да купуваме петрол от руснаците, които в замяна ще купуват наши стоки.<br />Казвам на капиталистите: всеки от вас си има държава. Когато ви трябва нефт, купете си, а ние ще вземем вашите стоки. Те се позовават на своите закони. Ние отговаряме, че също имаме закони и по друг начин няма да разговаряме. <br />С Италия сключихме добър търговски договор. Днес четох разговор на нашия посланик с петролния магнат Матео. Той подкрепя търговията с нас и казва, че вече може да се купува повече съветски нефт.<br />А вие направо се предавате в ръцете на Аденауер и Макмилан. Наистина ли не можем ние да ви снабдяваме със суровини? Това е недостатък в нашите отношения. <br />Колкото до чехите и поляците, вината е ваша. Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари. Само албанците успяват да кажат: &bdquo;Дайте ни, иначе няма да сме ваши приятели&rdquo;. Да вървят по дяволите.<br />За всичко това съм говорил в нашия ЦК, само че явно не са го взели на сериозно.<br />Нека договаряме това на ниво секретари (имат се предвид генералните секретари на партиите &ndash; б. пр.). Поляците естествено ще се сепнат. Ако не ви дават нищо, не сте длъжни да им помагате, не можете да ги кредитирате. <br />Със стомана ви снабдяваме ние. Що се отнася до специалната стомана, и ние също си я купуваме. Но нека да започнем да я купуваме съвместно, за да не трябва по-късно да плащаме заради вас със злато. Не правете като българите, които първоначално купуваха всичко без нас и си сложиха главата в торбата и стигнаха до банкрут. Ние трябваше да плащаме заради тях, но така не може да продължава.</p> <p><strong>Улбрихт:</strong> Съгласен съм.</p> <p><strong>Хрушчов: </strong>Нека обсъдим с Госплан да увеличим прираста ви на 9%. Може поляците да помогнат. На чехите ще им е по-трудно, защото много от стоките им се изнасят.</p> <p><strong>Улбрихт:</strong> По отношение на стоманата чехите стоят в някои позиции по-добре от СССР.</p> <p><strong>Хрушчов:</strong> За стоките за широко потребление трябва да видим какво плащате със злато. Сега е възможно да се плаща за тях и с други изделия. С Нкрума (президент на Гана 1960&ndash;1966 г. &ndash; б.пр.) се разбрахме, че половината от стоките ще заплащаме в злато, а другата половина в натура.</p> <p><strong>Улбрихт: </strong>Ще обсъдим това в Госплан.</p> <p><strong>Хрушчов: </strong>Колкото до промишлените стоки, не приемайте договори, ако самите вие не можете да доставяте. Ако непременно трябва да пазарувате от Запада, изисквайте за това компенсация от нас, а не си слагайте сами главата в торбата.</p> <p><strong>Улбрихт:</strong> Във външната търговия направихме сериозни грешки. Опитахме се да ги поправим, но беше трудно, защото Рау (министър на търговията на ГДР 1955&ndash;1960 г. &ndash; б.пр.) беше индивидуалист. Сега правим промени. Казах, че нямаме дарове за раздаване. Но ще мине известно време, докато създадем ред. <br />Хрушчов: Около две години ще ви трябват. Късно се замислихте. Трябва да обмислите въпросите, които бяха поставени на последния ви конгрес. Това са въпросите, които и ние трябва да решим. Западна Германия трябва да бъде изпреварена. Ако вие затворите границата, това няма да премахне проблемите.</p> <p><strong>Улбрихт:</strong> Напротив, ще бъде обявена блокада.</p> <p><strong>Хрушчов:</strong> Нямам предвид сключването на мирния договор, а мерките, които сега се взимат около Берлин. <br />Нашият посланик ми докладва, че ви липсва работна ръка. Можем да ви предоставим.</p> <p><strong>Улбрихт:</strong> В Политбюро решихме да поискаме работници от България и Полша.</p> <p><strong>Хрушчов:</strong> И ние можем да ви дадем &ndash; млади хора, комсомолци. Имаме излишък от работна сила. Не слушайте &ldquo;Гласът на Америка&rdquo;, че нямаме достатъчно работници.</p> <p><strong>Улбрихт:</strong> Не можах да събера кураж да ви поставя този въпрос.</p> <p><strong>Хрушчов:</strong> Нека помислим как да го обясним на народа по най-подходящ начин.</p> <p><strong>Улбрихт:</strong> Като социалистическа помощ за ГДР!</p> <p><strong>Хрушчов:</strong> Може би е по-добре да го наречем обмен на млади кадри, както предложи Фидел. При този обмен вие ни давате един, а ние на вас сто. Така направихме с Фидел. Той обаче се обиди, че ние пратихме малко младежи в Куба, но му казахме, че повече в момента няма нужда да изпращаме. А щом кубинците искат да идват при нас, нека идват. <br />Така можем да решим и проблема с инженерите. Преди германците ни изпращаха инженери и ние се учехме от тях. Сега ще ви изпратим на вас нашите инжеери, но не за да ви учим, а за да помогнем.<br />Защо мълчите? Не искате да говорим на тази тема ли?</p> <p><strong>Улбрихт: </strong>Не, искам първо всичко да обмисля и изчисля.</p> <p><strong>Продължава в следващия брой...</strong></p> <p>Превод от немски език: Мария Дерменджиева</p>