Журналистите са насядали край масата и очакват премиера, който закъснява. „Той се извинява и пита дали имате кафенце”, мило съобщава премиерският сътрудник. Журналистите кимат утвърдително и се поотпускат - друго си е човек да е сред близки хора, особено в чужбина. След малко премиерът чука на вратата - шегичка! Журналистите се отпускат още повече. Ами наш човек, това е! Знае как да те предразположи, не е като на пресконференция на германското правителство! Свои сме си...
<strong>Спомени, спомени...<br /></strong><br />Журналистите подхващат темата за промените отпреди двайсет години и премиерът се сеща за това, че животът му тогава се въртял в кръга от работа и тренировки. Вестници не четял с изключение на кръстословиците и спорта - нали по другите страници пишело едно и също! Къде ги тези времена сега! Днес всичко e ужасно сложно, объркано, нечестно... Противникът дебне отвсякъде, а и „завистта”, повтаря няколко пъти уморено премиерът.<br /><br />Добре, че тук на Запад са приятелите. „Ние сме си от едно семейство”, казва доволно премиерът по повод на европейската консервативна партия. Тук го респектират. Него, а не президента канят, когато трябва да се представя държавата!<br />Ето на - и наградата на Европейския съюз на данъкоплатците му дават. Баварският барон, шеф на въпросния съюз и страстен ловец, знае защо, вметна германското списание „Шпигел”, припомняйки за настойника на ГЕРБ - баварския ХСС. Никой от журналистите в Берлин обаче не се сеща да пита за такива неща, както и защо въпреки самоотвержената си битка срещу ченгетата, съсипали държавата, премиерът е поканил поне едно от тях на министерската софра? Сърце не ти дава да мъчиш с гадни въпроси този достоен боец, водещ битки по всички фронтове!<br /><br /><strong>"Вий знайте ли, госпожо!”</strong><br /><br />Рефренът от старата градска песен зазвучава всеки път в ушите на журналистите, когато премиерът използва галантното обръщение към кореспондентката, седнала до него. Атмосферата става още по-мила, по-родна някакси, и на журналистите им идва да закимат утвърдително, когато колежката им бива благо смъмрена, че не си подготвя въпросите предварително. Така й се пада, като разваля хубавата приказка и настоява да научи откъде ще дойдат новите дипломати на България, след като 90% от сегашните са ченгета и трябва „да се ометат”, както казва премиерът.<br /><br />Хубаво е, когато има ясно очертани граници и твърди правила, като тези например: „Око за око - зъб за зъб!”, „Аз на тебе - ти на мене” и... „Да си имаме уваженията!”. В Берлин премиерът се оплака: „Те, бившите от тройната коалиция, злословят срещу нас в Брюксел”. Ден по-късно от Брюксел той обясни твърдо, че бюджетът на държавата му е по-мил от запазването на президента. Някой да си е мислил нещо друго?<br /><br /><strong>Седянка без хоро няма</strong><br /><br />Вярно, в Берлин премиерът даде да се разбере, че уважава президентската институция, но всъщност не за нея става дума, а за човека там, който не спира да му подава услужливо поводи за атаки... Каква ти битка между институциите! Мъжки двубой тресе държавата и всички са се хванали на хорото, защото седянка без хоро няма... Това го знае и баба! Политиката? Тя е емоции: любов и омраза, радост и завист.<br /><br />„Аз говорих, ама вие какво ще напишете...”, казва с чаровна усмивка премиерът вместо сбогом. Ох, как да не го обичаш! И разбира се всички знаят какво да напишат...<br /><br /><em><strong>(Коментарът е публикуван в Дойче веле)</strong></em>