ИКОНОМИСТ: Усещане за затъване

<p>Тихата надежда беше, че размерът на италианската икономика може да я спаси. Ако инвеститорите започнеха панически да се отървават от италианските дългови книжа, което беше широко разпространено мнение, все пак оставаха няколко големи пазари, където италианците можеха да пласират своите дългови книжа и така да се закрепят. Уплашените инвеститори често се хвърлят на големия и ликвиден пазар на американски ценни книжа, въпреки загрижеността за публичните им финанси. Логично би било подобна реакция да има и по отношение на Италия.</p> <p>Някои изразиха надежда, че италианските дългови книжа са в тежест на банките, които са ги закупили. Доходността по десетгодишните облигации надхвърли 7%, а когато доходността в Еврозоната достигне до подобни равнища, нещата излизат от контрол.</p> <p>За едни това е доказателство, че Италия ще има по-големи проблеми от Гърция, понеже това е страна с дългова тежест, която е твърде голяма, за да бъде носена, и за разлика от Гърция, няма кой да удари едно рамо. Ето някои доста неприятни паралели. Държавните дългове на двете страни отдавна са по-големи от брутния им вътрешен продукт. И на двете страни икономиките са в застой. Но все пак италианските финанси са доста различни, а икономиката на страната има достатъчно потенциал, за да остане платежоспособна, ако разходите по обслужването на дълга се запазят на ниво от около 6%.</p> <p>Да започнем с финансите. Една от причините пазарите да избягват Гърция, Португалия и Ирландия беше несигурността относно това колко още ще растат дълговете им. И трите имаха огромен бюджетен дефицит (затова и кредитните им рейтинги бяха намалени) и имаха затруднение в поддържането на ритъма на икономиките си, като в същото време им се наложи да орежат разходите и да увеличат данъците. Прогнозата за гръцкия държавен дълг беше за нарастване до 190% от БВП, още преди някои от нейните частни кредитори да се съгласят да отпишат част от дължимото. Обратно, прогнозите за италианския държавен дълг е да се стабилизира на нива от около 120% от БВП през 2012. Правителството й ще генерира малък излишък в бюджета (без да бъдат включвани разходите за лихви) за тази година и ще удържи дефицита под 4% от БВП, което е под средния за Еврозоната.</p> <p>Италия има по-малък външен дълг от останалите страни от Еврозоната, изпаднали в затруднение, и имаше приемлив дефицит по текущата сметка в годините на разцвет. Нетните й международни задължения (задълженията на италианския бизнес, домакинствата и правителството към чужденци са по-малко от това, което чужденците дължат на тях) са 24% от БВП през 2010, което не е повече от задълженията на Великобритания и Америка и далеч по-малко от задълженията на Гърция (96%), Португалия (107%) или Испания (90%). Всъщност общите задължения на италианския частен сектор са според стандартите на богатите страни. Това говори достатъчно за платежоспособността на нацията. Всъщност по-малката част от италианското богатство отива за обслужване на външните задължения, а по-голямата част се облага с данъци.</p> <p>Големите равнища на спестяванията на италианските домакинства могат да бъдат използвани от правителството като алтернатива на финансирането от дълговите пазари, което напоследък изглежда доста невъзможно. Понеже италианският дефицит е сравнително малък, а средният матуритет на вече пласираните дългови книжа е доста дълъг (около седем години), това може да позволи по-високи разходи по изплащането на лихви по заеми. Следващата година трябва да плати лихви по заеми в размер на 306 млрд. евро, което е една пета от общия размер на дълга, в допълнение на нуждата от финансиране на дефицита. Имайки предвид, че доходността по новия дълг е 7,5%, разходите за лихви на Италия ще скочат с 1% от БВП следващата година &ndash; наистина доста голямо увеличение, но все още поносимо за държавата (макар че италианските банки могат да пострадат).</p> <p>Италианският дълг може да бъде овладян, но едва ли ще може някога да достигне до по-устойчиви равнища. Решителната и бърза приватизация е единият от начините за овладяване, но в дългосрочен план това, от което ще има нужда, е ускоряване на растежа на БВП. Средният италианец живее по-зле през 2010, отколкото през 2000: БВП на глава от населението спадна рязко през последното десетилетие. Външните наблюдатели отбелязват, че невъзможността за обезценяване на валутата е причина за паниката. Но главната причина за загубата на конкурентоспособността на Италия на външните пазари е нищожният ръст на производителността на труда.</p> <p>По-дълбоките причини за слабата продуктивност обаче са двойният натиск върху пазара на труда, който, от една страна, защитава работните места на по-възрастните работници в загиващите индустрии, а от друга, вкарва по-младите в капана на временната заетост; задълженията на цялата индустрия да поддържа равнището на заплащане, заложено в колективните трудови договори, което не им позволява да свържат заплатите с производителността на труда; гилдийните професии и занаяти, които са спънка за иновациите и ефективността; и т.н.</p> <p>Италия все още има няколко фирми и марки от световна класа и експортни възможности, които могат да послужат като основа за развитие. Но тя все още няма достатъчно средни предприятия. <br />Вездесъщият микро (семеен) бизнес е обвързан с прекалено много и ограничаващи регулации и се създават много проблеми при събирането на данъци. Малките предприятия са също прекалено регулирани и често са зависими от държавата. Ако Италия иска да стопи огромния си публичен дълг, тя трябва спешно да осигури среда, в която по-голямата част от бизнеса да може да просперира.</p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>