Фискалният борд? Решение на грешния проблем

Фискалният борд? Решение на грешния проблем
Фискалният борд не решава основните проблеми днес: Каква държава искаме? Как да устроим здравеопазването, образованието, вътрешния ред и пенсионната си система? Как да осигурим представителна демокрация? Тези неща се решават с обществен дебат и съгласие, а не с навличане на “ризница”. Докато се държим шизофренично и не желаем да плащаме данъци, а очакваме “грижата” на държавата, дългосрочната фискална стабилност е в опасност със или без “фискален борд”. Ще въвеждаме “фискален борд”, т.е. задължителни ограничителни параметри на публичните финанси.
<p><strong>Какви параметри?</strong></p> <p>Държавният дълг да е до 40 % от брутния вътрешен продукт (БВП), бюджетният дефицит &ndash; до 3 % от БВП, а публичните разходи &ndash; до 38 %. Ако някое правителство иска прехвърляне на границите, да осигури 2/3 от гласовете на народните представители в подкрепа на искането си. Това да се запише в Конституцията. Т.е. промяна може и да има, ама на куково лято.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Защо се прави?<br /></strong><br />България трябва да е &ldquo;много финансово дисциплинирана във времето&rdquo; (Дянков). Безспорно, похвално. Фискалната политика обаче не е само макроикономически инструмент, но и сечение и балансиране на обществени интереси, изразявани и отстоявани в Народното събрание. Така трябва да е. Затова Европейският съюз няма фискална политика, а в САЩ разходите се решават директно от Конгреса.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Ще работи ли?<br /></strong></p> <p>Без проблеми &ndash; при едно условие. Ако с Конституцията се забрани и икономическият цикъл. А икономическият цикъл води до колебания в приходната част на бюджета &ndash; постъплния от данъци и осигуровки. Когато приходите спаднат (временно) &ndash; увеличава се дефицитът (временно). И в Германия. Тъй като това няма да се допуска при фискален борд, колебанията в приходите ще се отнасят директно (и временно) върху колебания в разходите.</p> <p>Кои разходи? За болници? За училища? За полиция? За администрация? Т.е. правителството и Народното събрание ще са с вързани ръце за макроикономическо управление &ndash; шоковете ще се носят директно от публичните сфери и оттам &ndash; от всички.</p> <p>За да представи дефицита по-малък, отколкото беше през 2009 и 2010 г., правителството не се разплати с фирмите, изпълнили поръчки и построили обекти. Утре това може да стане и с полицията, администрацията, учителите, лекарите и пр. Това ли искаме? Ако &ldquo;да&rdquo;, няма проблем. Важно е да знаем какво правим.</p> <p><strong>Произволни параметри</strong></p> <p>Защо 38 % публични разходи? Аз бих предпочел 35 или 32 %. Каква е разликата между 40 % дълг към БВП и 35% или 55%?</p> <p><strong>Решение на грешния проблем</strong></p> <p>Ама ще речете, защо му е на правителството &ldquo;гъвкавост&rdquo; при макроикономическото управление. Не знаем ли на практика, че нито могат, нито го правят, а има популистки елементи, които надделяват? Пък и много се краде. Затова &ndash; по-добре ограничения.</p> <p>Да, да си дойдем на думата: Идеята за фискален борд беше тиражирана през лятото на 2010 г. като протест: "Фискалната политика не е достатъчно отговорна...", коментира преподавателят в УНСС Димитър Чобанов, и това бе подето от Синята коалиция като вот на недоверие срещу политиката на правителството: &ldquo;Министърът на финансите Симеон Дянков да се намеси и да спре "глупостите" с проектите ... да не ги вършат тия глупости". За това призова лидерът на СДС Мартин Димитров пред БНР. Самият министър Дянков сега пък гласува недоверие на бъдещите правителства: &ldquo;Пактът има за цел да дисциплинира всички управления в бъдеще&rdquo;.</p> <p>Е, ако това ни е проблемът, че не вярваме на сегашното и на бъдещите правителства да се държат отговорно, спазвайки нормалния политически процес и действайки според обстановката, да решим проблема кардинално, вместо да бием около храстите. Да си внесем директно</p> <p><strong>депутати и правителства от чужбина</strong></p> <p>Аз предлагам да потърсим във Финландия, Дания, Холандия или Естония. Тази идея не е моя. Пол Ромър, авторът на новата теория на растежа, предлага учредителна харта за градове, които да &ldquo;предадат ключа&rdquo; на чужденци. Чужденците да им въведат и приложат общественото устройство, което ще е благоприятно за развитието им. България като цяло не е по-голяма от един средно голям град. Защо да не&nbsp;приложим тази идея. Критици наричат идеята на Ромър неоколониална. Какво пък, ако гражданите на града (страната) предпочитат да бъдат управлявани от чужденци, но както трябва?</p> <p><em>Текстът е публикуван <span style="text-decoration: underline;"><a href=" http://web.me.com/lchristoff/LCh_Blog/Blog/Blog.html " title=" http://web.me.com/lchristoff/LCh_Blog/Blog/Blog.html ">в блога</a> </span>на автора.</em></p>

Коментари

  • Podkrepqm

    16 Фев 2011 20:55ч.

    Тази идея не е оригинална измислица. Ако не ме лъже паметта, в Полша има подобни ограничения в конституцията и се приемат добре от гражданите. Това е начин да се ограничи безконтролното и популистко харчене на пари и прехвърляне на вината все на предишните.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Професора

    16 Фев 2011 21:21ч.

    Изразеното мнение на Любомир Христов е много професионално, коректно и точно! Поздравления!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ВЕЧЕН ПРЕХОД!

    18 Фев 2011 6:11ч.

    &quot;Да си внесем директно депутати и правителства от чужбина&quot; =============== Съгласен съм за въвеждането на политически борд. Съвсем сериозно. Все пак и ние трябва да направим нещо. Задължително отваряне на архивите и досиетата за последните 70г. Всички - политически, исторически, икономически, криминални. Задължително! Да плеснем с ръце, да се прегърнем и да започнем на чисто! Това, последното си го въобразявам.:):):)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи