Европейският съд задължи България да плаща за бавно правосъдие

<p>"Държавата е в нарушение и заради неспособността си да увеличи ресурсите в отговор на затлачването с дела на своята съдебна система, което води до протакане. Това означава, че тя трябва да предприеме законодателни, организационни, финансови и други мерки", посочва съдът, който обикновено е много сдържан, когато трябва да се отправят принципни препоръки към държавите. България обаче е прехвърлила пределите на неговата търпимост, защото досега му се е налагало да гледа около 130 дела заради нейното бавно правосъдие (80 по наказателни и 50 по граждански казуси). Дори осъдени престъпници спечелиха дела срещу държавата в Страсбург, защото се оплакаха, че тя не им е наложила бързо заслужените им наказания. Мнозина получиха обезщетения за морални щети, излежавайки наказанията си в затвора. Сред именитите тъжители от бавния съд са шефът на фалиралата през 1994 г. "Ийст уест интернешънъл" Иво Недялков, соченият за финансов аферист и обвинен в опит за тайна приватизация на банка "Биохим" Дилян Дорон, скандалният кърджалийски бизнесмен Ерджан Рашид-Роко, бившият член на Политбюро на ЦК на БКП Огнян Дойнов и пр.</p> <p>Съдът в Страсбург препоръча на България да вземе пример от добрите практики за ускоряване на делата в Полша, Чехия, Словения и Хърватия, а да не следва лошия пример на Италия, която официално даде вид, че ще се поправи, но фактически продължи да затлачва съдилищата си. Специалист по делата в Страсбург обясни, че новият механизъм трябва да води до бързи компенсации на пострадалите от бавния съд, и то само чрез разглеждане на жалбите им на една инстанция. Компенсациите не трябва да бъдат по-малки от обичайно присъжданите в Страсбург по сходни дела. Те трябва да се изплащат изцяло не по-късно от 6 месеца след присъдата.</p> <p>"Решението е очаквано, а не изненада. Пилотното решение е правен способ, чрез който съдът в Страсбург се опитва да се разтовари. Идеята е да се създаде вътрешен механизъм, за да може разрешението да се намира на национално ниво", коментира пред "Сега" шефката на дирекция "Процесуално представителство" към Министерството на правосъдието Нина Николова. Тя припомни, че в процесуалните кодекси има определени срокове, но има и механизми за протакане на делата. Затова ще се работи предимно за дисциплиниране на страните и длъжностните лица. България има закон за отговорността на държавата, но той е доста общ и в него няма текст за обезщетение за бавност. Съдът в Страсбург приема, че делата трябва да приключват до 10 години, колкото и да са сложни. Работна група в МП обсъжда вече комплекс от мерки, които ще бъдат съгласувани със съда в Страсбург и Венецианската комисия.</p> <p>____________</p> <p><strong><em>Имитация</em></strong></p> <p>---------------------</p> <p>Проблемът с бавното правосъдие у нас се изостри, след като с новата конституция бе предвидено всеобщо триинстанционно производство по всички дела, и броят на делата рязко се увеличи. Например трудовите дела се насрочват за след две години пред Върховния касационен съд, а тези пред Върховния административен съд &ndash; за февруари догодина.</p> <p>България се опита да облекчи положението, като вкара текстове в Гражданския процесуален кодекс за бързо производство. Предвиди се и възможността всеки да се оплаква с частна жалба пред по-горен съд, ако му се бави делото. На практика обаче тези механизми не проработиха. Освен от това жалбата за бавност не води до компенсации &ndash; единственият резултат може да е дисциплинарно производство срещу магистрат пред Висшия съдебен съвет. По наказателните дела пък изобщо липсва възможност за жалба за бавност.</p> <p>---------------</p> <p><em><strong>Дела</strong></em></p> <p>--------------</p> <p>Европейският съд отправи искането си в решения по две дела &ndash; "Димитров и Хаманов срещу България" и "Фингер срещу България". Стоян Димитров бил съден 9 години и 8 месеца, за да получи след споразумение с прокуратурата 5 месеца условно затвор за неуспешна кражба на авторадио от разбита лека кола. Николай Хаманов, който бил управител на банков клон и извършил незаконни преводи на пари, бил осъден на 4 години и 4 месеца затвор плюс 10 лв. глоба за незаконно притежаване на боеприпаси, като съдът работил по казуса 5 години и 3 месеца. Живеещата в Германия българска гражданка Мария Фингер била разтакавана 9 години и 10 месеца от съда по дело за делба на наследствен имот. Страсбург установи, че спрямо тримата е нарушено правото на "справедлив съд в разумно време". За понесените морални щети Димитров ще получи 6400 евро плюс 2723 евро за съдебни разноски, Хаманов ще бъде обезщетен с 600 евро, а Фингер &ndash; с 1200 евро плюс 3306,81 евро за съдебни разноски.<br /><em></em></p> <p><em>Текстът е публикуван във <a href="../../www.segabg.com" title="/www.segabg.com"><span style="text-decoration: underline;">в. "Сега"</span></a>.</em></p>