БЕЛ: Аз-ът и градът

<p>Наистина градовете предлагат далеч повече възможности за социално съпреживяване от селата и малките населени места. Но в тях се развива различна форма на общност. Хората често се гордеят с градовете си и изтъкват техните специфични културни особености.</p> <p>Гордостта от своя град има дълбоки исторически корени. В древността атиняните се идентифицирали с демократичния си градски етос, докато спартанците се гордеели с репутацията си на отлично подготвени и силни воини. Разбира се, днес градовете са големи, разнообразни и отворени, затова изглежда странно да се твърди, че съвременните имат собствен етос, отличаващ всичките му жители.</p> <p>Разликите между Пекин и Йерусалим, да кажем, не предполагат градовете да имат един и същи етос. Макар и двата да са изградени в концентрични кръгове с обособен център, Йерусалим има специфичен духовен облик, докато Пекин представлява център на политическата власт. А и все пак градският етос представлява нещо повече от своите управници. Пекин привлича водещите китайски политически мислители, докато изследователите на Йерусалим спорят по-скоро за религиозните проблеми, вълнуващи хората, а не за религията като такава. И в двата града, въпреки многобройните възражения за спецификите на водещата идеологическа доктрина, са малцина онези, отхвърлящи техния етос.</p> <p>Или пък да разгледаме Монреал, чиито жители трябва да лавират сред сложните политически лабиринти на езиковия спор. Монреал е сравнително успешен пример за град, в който англоговорещите и френскоговорещите се чувстват у дома си, но в който езиковият проблем въпреки това доминира на политическата сцена и в края на краищата изгражда етоса на живеещите в него.</p> <p>Хонконг е специален случай за град, в който капиталистическият начин на живот е толкова доминиращ, че дори е защитен от Конституцията. И все пак капитализмът в стил Хонконг не се основава единствено и само на преследването на печалбата. Той се опира и на конфуцианската етика, чиито принципи проповядват заставането над материалния интерес, което пък от своя страна ни помага да разберем защо Хонконг е на първо място по благотворителност в Югоизточна Азия.</p> <p>Париж, от друга страна, има романтичен етос. Но парижани презират и отхвърлят баналната холивудска представа за любовта с винаги щастлива развръзка. Тяхната идея за романтика се основава на противопоставянето им на традиционните ценности и предвидимостта на буржоазния живот.</p> <p>Всъщност много от градовете имат най-различни идентичности, с които жителите им се гордеят. Гордостта на гражданина &ndash; това, което наричаме &bdquo;цивилизованост&rdquo; &ndash; е ключова характеристика на идентичността ни днес. Това отчасти е така, понеже градовете с ясен етос или облик по-добре могат да устоят на хомогенизиращите тенденции на глобализацията. Наистина е притеснително, когато отделните страни прокламират своите вечни и неразривни идеали, но е признак за добро здраве, когато градовете заявяват своята уникалност.</p> <p>Както изглежда, китайските градове започват да се противопоставят на унификацията чрез кампании за възраждане на уникалния си дух. Харбин например се гордее със своя исторически дух на толерантност и отвореност за чужденците. А пък Тел Авив на своята уебстраница възхвалява освен другите си забележителни неща и прогресивната си роля на световен градски център на гей общността.</p> <p>Гордостта от собствения град освен това преодолява крайния национализъм. Повечето хора се нуждаят от общностна идентичност, но е много по-добре да я откриват чрез града си, отколкото чрез страната си, въоръжени с жаждата за сблъсък с врага. Хората с вкоренено чувство за цивилизованост вземат своите решения не на базата на чистия патриотизъм, когато става дума за отговорността пред нацията.</p> <p>Градовете със свой етос могат да изпълняват и политически цели, които са трудно постижими на национално ниво. На Китай, Съединените щати и дори Канада може да им отнеме години за реализация на неотложните планове, свързани с климатичните промени. Но градове като Ханчжоу, Портланд и Ванкувър се гордеят със своя &bdquo;зелен&rdquo; етос и са отишли далеч напред пред своите държави в защитата на околната среда.</p> <p>Урбанизацията е обвинявана за много от съвременните социални проблеми, като започнем от престъпността и грубостта и стигнем до отчуждението и загубата на посока. Но изпълвайки ни със своя уникален дух и идентичност, нашите градове могат да ни помогнат да си възвърнем човечността и да посрещнем големите предизвикателства на ХХІ век.</p> <p><em>*Даниъл Бел е професор по етика и политическа философия в Шанхайския университет и в Пекинския университет &bdquo;Синхуа&rdquo;. Авнер де Шалит е ръководител на катедра по &bdquo;Демокрация и човешки права&rdquo; и декан на факултета по &bdquo;Социални науки&rdquo;&nbsp; в Hebrew University, Йерусалим.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>