- 10 Sep 2020
- 132
- 7
10 януари 1997 година, късно през нощта. Един от най-популярните столични диджеи стои на жълтите плочки до парламента и гледа как пред централния вход на законодателния орган десетина въоръжени до зъби полицаи пребиват с палки цивилен. Друг цивилен е вече пребит само на няколко метра от диджея. Полицаите вече са опразнили площада от протестиращите срещу политиката на Жан Виденов. Удрят с палки щитовете си и се готвят да разчистят и малките улици наоколо. Диджеят енергично предлага: „Пичове, бързо трябва да звъннем на полицията и да им кажем какво става тука“. И понеже усеща, че го гледат като луд, добавя: „Е нали това се прави в такива случаи? Дайте да кажем на полицията: вижте, тука едни хора бият други хора, моля ви, елате и ги спрете!“. Къде ли е днес този диджей, че да звънне на президента и да го помоли за помощ – да спаси изпълнителната власт от руското енергийно влияние, под което тя се е озовала.
<p>И на Цветанов може да звънне – да помоли за вътрешно разследване на един бивш служител на МВР, който някога стигнал чак до поста главен секретар, но всъщност имал криминално минало и използвал поста, за да потули разследванията срещу самия себе си.</p>
<p>Докладите на американското посолство, разпространени от „Уикилийкс“ и от неговия български партньор “Биволъ“, са кошмарни не само с онова, което разказват за българския премиер, но и с това, че навеждат на мисълта за неговата безнаказаност. Кой би трябвало да се задейства след всичко, което по американски научаваме за Бойко Борисов? Кратка екскурзия в правата и задълженията на държавните институции показва, че нито една не прави това, което би следвало да прави при скандал като този.</p>
<p>Пръв е парламентът. Той би следвало да проведе поне едно извънредно заседание, след което или да свали премиера, или да го защити от клеветите на чужда държава. Няма място за нищо средно. Обвиненията срещу премиера са твърде тежки и твърде многобройни, а източникът е правителствен орган. При това от държава, която е основен съюзник на България (САЩ не са оспорвали достоверността на документите). Твърденията, които трябва да се изяснят, са общо пет:</p>
<p>дали Бойко Борисов е участвал в контрабандата с наркотици и е бил част от мафиотския кръг на Младен Михалев Маджо и Румен Николов Пашата;</p>
<p>дали е извършвал „нелегални транзакции“ през банката на своята приятелка;</p>
<p>дали е злоупотребил със служебното си положение на главен секретар на МВР, за да потули както своите престъпления, така и тези на негови близки от подземния свят;</p>
<p>дали е проводник на руските енергийни интереси и зависим от „Лукойл“;</p>
<p>дали неговият характер уязвява неговата независимост и дали той съзнателно търси собственото си манипулиране от страна на САЩ.</p>
<p>За десет процента подозрение по само един от тези пунктове би паднало цяло правителство в демократична държава. А какво остава, ако това не са скромни подозрения, а пет броя твърдения, взети от официален орган на друга държава. Тук няма място за две мнения – или премиерът е престъпник, или посланиците на САЩ от 2006 и от 2008 година – разпространители на лъжи и клевети. Мнозинството в лицето на ГЕРБ би трябвало да загуби съня си, докато не изясни истината и не осъди виновника. И първият, който би следвало да ги помоли за това, е самият Бойко Борисов.</p>
<p>Единствената реакция на мнозинството по този въпрос обаче беше друга – че „това са известни неща“ например. В превод за диджея: ние знаем, че нашият лидер е престъпник и пластилин на руските газо-нефтодържатели. В превод от диджея: ами да се обърнем към главния прокурор и полицаите тогава! Нали така се прави в такива случаи: тука едни хора прикриват един престъпник, моля ви, елате и ги откарайте в ареста!</p>
<p>Втори е главният прокурор и неговата градска прокуратура. Ако посланиците са прави, би трябвало отдавна да има дела (поне следствени такива) срещу Маджо, Пашата и Бойко Борисов. Единственият въпрос би следвало да звучи така: това три отделни дела ли са или едно общо? Може да се добави и друго: как и кога са завършили. Ако американските посланици са знаели още през 2006 година за тези мафиотски връзки, то се предполага, че прокуратурата би трябвало да ги е разследвала от още по-рано. Особено ако са прави държавниците от ГЕРБ, като казват, че [обвиненията] „са известни неща“. Щом са известни, значи би трябвало да са проверявани от органите, които проверяват дали е вярно, че в едно действие се съдържа престъпление. Как се казва проверителят? Кой му е началникът? Не за друго, а защото „така се прави в такива случаи“: търси се отговорност от началника, ако някой подчинен не е направил това, което трябва.</p>
<p>Трети е шефът на комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Той би трябвало да инициира някаква процедура по отношение на приятелката на премиера, след като в американския доклад от далечната 2006 година пише, че нейната банка е „обвинявана в пране на пари за престъпни организации“. (Тук пак се намесва главният прокурор, който се предполага отдавна да е проверил тези обвинения и с това да е улеснил комисията с бивше име „Кушлев“.)</p>
<p>Четвърти е министърът на вътрешните работи, който би следвало да разпореди проверка на едно от най-смущаващите внушения на докладите – че Бойко Борисов е използвал първия си висок държавен пост, за да прикрие предишни престъпления. Според докладите това е било извършено, докато той е заемал поста секретар на МВР. (Резултатите от тази проверка пак ще ни отведат при главния прокурор.)</p>
<p>Пета е опозицията. От нея се очаква да бъде диджеят от жълтите плочки. Да успокои гражданите, като заяви, че проблемът е огромен, но той може да бъде решен благодарение на демократичните процедури в страната. Да задейства тези процедури и/или да наблюдава тяхното неотклонно прилагане, като периодично подава публична информация за това как протича процесът за изясняване на нещата. Да предупреди партньорите си в НАТО и ЕС за проблема и с увереност да каже, че с нейна, на опозицията, помощ, той ще се реши, за да може България и занапред да е надежден партньор на двете организации, а не псевдоним от мафиотската бирария. Да разпитва по пет пъти на ден главния прокурор, министъра на вътрешните работи и президента, и ако трябва, да дава по пет възмутени интервюта на ден след петте организирани от нея протеста. Но опозицията май функционира като главния прокурор и като министъра на вътрешните работи – много внимава да не започне да пита, защото не знае какво да прави с отговора.</p>
<p>Толкова – пет въпроса и пет изисквания. Те са тези, които отделят престъпността от държавността. Всичко останало се казва мафия (това е една организация на живота, в която престъпните банди се сливат с държавните органи). Обществата, организирани по този начин, започват да развиват и свои специфични рефлекси към събитията. Например те започват много често да се смеят – най-вече на идиоти като онзи, който не разбере, че работата на една полиция е да бие, а не да пази.</p>
