Марион Котияр като лейди Макбет

Марион Котияр като лейди Макбет
Във филма “Макбет” на режисьора Джъстин Курцел Марион Котияр, най-известната френска актриса в света, играе коварната съпруга на трагичния герой на Шекспир, в чиято роля е Майкъл Фасбендер. Фокусирана, точна, Марион Котияр отговаря на всеки въпрос с желанието да улови точната емоция. Тя жонглира между авторски филми и блокбъстъри, подбира думите си и режисьорите с една и съща взискателност: Джеймс Грей, Кристофър Нолан, братя Дарден, Ксавие Долан…

 

Майкъл Фасбендер и Марион Котияр

 

- Защо избрахте да играете трудната и спорна роля на лейди Макбет, една жестока жена, която манипулира своя съпруг?

 

- Зад това чудовище на покварата аз потърсих жената, която се бори с превземащата я патология. Исках да придам човешко лице на тази митична героиня, защото смятам, че винаги има причина за омразата и чудовищността.

 

- Към кои емоции се обърнахте, за да създадете този образ?

 

- Страха. Лейди Макбет и съпругът й са хора, разкъсвани от страха и чувството за неудовлетворност. И те търсят във властта и амбицията начин да прикрият страховете, които ги разяждат. Страхът не е чувство, което ми е чуждо. За щастие, не ме покварява! Работата, която извършвам върху себе си, ми помага

да се изправя срещу него, да го погледна без да го съдя - един ден, надявам се, да го изоставя напълно. 

Страхът е също много актуално чувство, лесно за подклаждане, което използват все повече, за да манипулират другите. От цялата емоционална палитра, страхът е онзи, който нанася най-много вреди.

 

 

- “Макбет”, след това “Веруюто на наемния убиец” (Assassin’s Creed) през 2016 г.: за втори път снимате с Майкъл Фасбендер. толкова ли е магнетичен в живота, колкото на екрана?

 

- Майкъл е много земен човек, пламенен, който работи изключително много…

 

- Имате общи черти!

 

- Да, и се разбирахме много добре. Той има една заразителна жизнерадост. Като всеки актьор, и ние имаме нашите терзания, но Майкъл е много слънчев. Той има високо мнение за актьорската си професия - и за киното като цяло. Срещнах го в един период в живота ми, в който бях изгубила равновесие. Съмнявах се в професията си. Разговорите с него ми помогнаха да съживя своя плам към киното, който бе отслабнал. 

 

- Кое го намали?

 

- Това е професия, която те хваща, понякога е обсебваща. Аз оставих прекалено много място на киното в моя живот и това ме изтощи.

 

- Посвещаването не успокои ли страховете ви?

 

- Тези прекрасни неща, които преживяваш и чиято причина е извън теб, успокояват за известно време, но те не запълват най-дълбоките ни празноти. Това е като да сложиш превръзка върху рана, която не е била дезинфекцирана. В крайна сметка невроза изплува. Само една продължителна и дълбока работа върху себе си позволява да се излекуваш.

 

- Да бъдете майка е променило картината все пак…

 

- Имам много отдаден начин на работа. Потопявам се с тяло и душа в една роля, без да ме е грижа за останалото. Сякаш сменям света. Този начин на работа не е напълно съвместим с майчинството. Днес тези два свята се сблъскват. Още повече, че избирам трудни образи. Така че трябва да намеря начин да защитя семейството си.

 

- А равновесието между семейния живот и снимките?

 

- Опирам се на хората, които ме заобикалят. А връзката, която имам с мен самата и киното, се развива все повече. Опитвам се да въведа хармония във всичко това, доколкото е възможно. 

 

 - Имате ли психоаналитик?

 

- Не, защото психотерапията не е методът, който ми подхожда. Чета много и имам шанса да съм обградена от хубави хора, които знаят, че за да промениш света, трябва да започнеш от себе си. Работя върху това. Не за да се променя, а за да се опозная.

 

- Играете в следващия филм на Ксавие Долан, Juste la fin du monde (Просто краят на света), в който се въплъщавате в снахата на един писател, който разкрива на семейството си предстоящата си смърт. Какво ви привлече към този режисьор?

 

- За мен Ксавие е една важна среща. Той има изумителна творческа сила, голяма интелигентност и един много забавен възглед за света, в който живее. Моята героиня в този нов филм, заснет за кратко време, е много сложна, защото е по-дистанцирана от другите. Кастингът е чудесен: Натали Бай, Леа Сейду, Гаспар Юлиел, Венсан Касел…

 

- През 2016 г. ще ви гледаме във “Веруюто на наемния убиец” (Assassin’s Creed) на Джъстин Курцел. Да играете в блокбъстър, като Скарлет Йохансон или Натали Портман, задължителен преход ли е за една актриса с международна кариера?

 

- За мен жанрът няма значение. Обичам да посещавам различни светове, но винаги с режисьори, които имат съществен принос към своето изкуство. Предлагаха ми филми с режисьори, които смятам, без никаква присъда, за занаятчии, за изпълнители. Аз отказах. Но за високобюджетните филми избирам вдъхновени и съзидателни режисьори, като Кристофър Нолан и Джъстин Курцел.

 

- Екологията ви е по сърце. Ще вземете ли думата на Конференцията за климата, която ще се проведе в Париж през декември, както направихте в Манила при посещението на Франсоа Оланд?

 

- Конференцията е един етап, а политиките, свързани с мултинационалните компании, имат пред себе си дълъг път. В замяна на това, има хора, които имам желание да подкрепя. Много харесвам артистичния проект на Назиха Местауи  1 Heart 1 Tree (“1 Сърце 1 Дърво”), който ангажира гражданите. 

Извън политическото събитие, Конференцията за климата може да вдъхнови публиката и да информира за климатичната промяна и състоянието на света. Надявам се, че тя ще ни накара да осъзнаем, че гражданското общество има власт: най-голямото лоби в света са потребителите, това сте вие, това съм аз.

 

- Коя е вашата неотложна екологична задача?

 

- Промяна на парадигмата не е възможна, ако не се запитаме съвсем честно за своя начин на съществуване. Неотложната задача е да поемем своите отговорности и да вдъхновим други хора, които да поемат своите. Пиер Раби казва, че можеш да ядеш само био храни, да консумираш напълно екологични продукти и да причиниш кошмар на хората около себе си. Най-добрият проект, по който можем да работим, сме ние самите.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи