Ингрид Бергман и Роберто Роселини: скандал по италиански

Ингрид Бергман и Роберто Роселини: скандал по италиански
Той беше папата на неореализма, а тя - голямата звезда на седмото изкуство. Тяхната невероятна връзка стана център на вниманието на светските новини от Рим до Холивуд. Каква история!

 

 

Ингрид Бергман и Роберто Роселини на остров Стромболи, 1949 г.

 

Изведнъж Ана Маняни обръща чиния със спагети върху главата на Роберто Роселини. Годината е 1948-а, в Алберго Луна Конвенто в Амалфи. Мотивът: режисьорът току-що е получил телеграма от Ингрид Бергман. На любовницата му това никак не се харесва. По онова време няма по-голяма звезда от Ингрид Бергман. Шведката с широки рамене е детронирала Гарбо. Тя е била Жана д’Арк, целунала е страстно Кари Грант в “Небезизвестните”, спечелила е “Оскар” за “Светлина от газова лампа”. Хичкок буквално се топи заради нея: той се подлага на диета, за да я впечатли. Напразно. Тя снима толкова много, че дори имало шега: “Представяте ли си, снощи гледах филм БЕЗ Ингрид Бергман”. Звездата и папата на неореализма нямат никакъв шанс да се срещнат.

Но Ингрид е гледала “Рим, открит град” в едно кино на булевард “Сиенега”. По-късно ще гледа “Пайза” в нюйоркски киносалон. Шокът е огромен. Тя излиза от прожекциите с посинели устни, с подкосени крака.  

 

Тя предприема първата крачка. 

 

Няма адреса на Роселини. Пише до студиото “Минерва” в Рим: “Ако имате нужда от шведска актриса, която говори много добре английски, не е забравила своя немски език, не е много разбираема на френски и знае само две думи на италиански: ti amo (обичам те - бел. пр.), аз съм готова да дойда и да снимам филм с вас”. Писмото за малко не се загубва. Той никога не си отваря пощата, но в крайна сметка разкъсва плика.

Отговорът не закъснява. Става дума за прочутата телеграма: “Току-що получих писмото ви с голямо вълнение на рождения ми ден. Това е най-скъпият от всички подаръци. Наистина мечтая да снимам филм с вас”.  

 

Ингрид Бергман в "Стромболи"

 

Италианецът е хитър. Той не е гледал нито един филм с Ингрид. Да речем, че е почувствал съдбата. И двамата са женени. Ингрид е омъжена за лекаря Петер Линдстрьом. Малкото им момиченце се казва Пиа. Роберто е вятърничав човек. Има законна съпруга, но авантюрите му са в изобилие. Започнал е да напълнява, черепът му оплешивява, но има чар, много чар. И черна шапка. Една вечер, в “Екселсиор”, той казва на Ана Маняни, че ще изведе кучето. Оставя животното при портиера и скача в самолета за Америка. 

Ингрид и Роберто си определят тайна среща в хотел “Джордж V” в Париж. Тя не устоява дори за миг. Тръгва си с надежда в очите. “Очакваме ви в Дивия Запад”. Той не чака повторна покана. Ето че пристига в хотел “Бевърли Хилс”. Дълговете не му пречат да има скъпи вкусове, особено ако разходите са за сметка на продукцията.

Без да се притеснява, той се настанява при семейство Линдстрьом. Съпругът му заема пари. Ингрид витае в облаците. Той споменава за “Стромболи”, проекта, който е обещал на Маняни, която пък злослови в цял Рим срещу него. Явно няма сценарий. Нито продуцент. Но тя се втурва, напуска мъжа си, изоставя дъщеря си. Скандалът е гигантски. Преди са я боготворели. Сега пресата я стъпква. Добродетелните съюзи бойкотират филмите й. Един сенатор започва ужасна критика срещу Роселини. Само като си помисиш, че милиардерът Хауърд Хюз е основал RKO на практика заради нея! Той предлага договор на Роселини. Ингрид напуска САЩ през 1949-а. Тя няма да стъпи там през следващите седем години.

Не можем да си представим шума, който предизвиква, пристигайки на полуострова. Роберто се бори с папараците. В Рим тя остава в хотелската си стая. Тълпата се събира под прозорците й, блокира Виа Венето. Въпросите се сипят. Любовници ли са? Снимка в сп. “Лайф” ги показва хванати за ръка. 

 

Тя е на 33 г., той на 42. 

 

Заминават с кораб за Еолийските острови. Стромболи е сурова земя. Снимките траят 102 дни. Спартанска атмосфера. Нито телефон, нито електричество. Объркана, Ингрид свиква. Тя плете. Знае какво иска. “Готова съм да си счупя врата, за да направя нещо ново”. Ще го получи.  Роберто има свои методи на работи. Снима, когато си иска, често предпочита да облече екипа си за гмуркане, за да стреля по рибите с харпуна си. Наема рибар от Салерно за главната роля. Журналистите нахлуват. 

 

 

В тази страна разводът е забранен. Ингрид се тревожи, въздиша. За да я успокои, той й дава булдог, нарече Стромболи. Там горе вулканът изпуска дим. По време на епизода с лова на тон, морето става червено. Ингрид разбира, че е бременна. Бременност? Само това й липсва. Ингрид ражда по време на премиерата на “Вулкан” със съперничката й Ана Маняни. Научавайки новината, половината от публиката напуска залата по средата на прожекцията. Фурор на Маняни. Странното е, че един доброжелателен бог предотвратява всяка среща на двете жени. Робертино се ражда по-рано от предвиденото. Коментарът на татко: “Няма никакво съмнение, че е швед. Те винаги пристигат по-рано за среща”.

Наемат разкошен апартамент с десет стаи, с голяма прислуга. Роселини продължава да живее, както преди, да кани неочаквано приятелите си, да се измъква на кредиторите, да кара “Ферари”, да изчезва без предупреждение. Забранява на сътрудниците си да летят с TWA, авиокомпанията на Хауърд Хюз. Ингрид няма нищо общо с домакиня. Ватиканът я позори публично. Освен това, тя скучае. “Стромболи” е съсипан от критиците. Опитва да се разведе. Линдстрьом не е съгласен. Адвокатите се борят. Постигнато е споразумение. 

 

Сватбата на Бергман и Роселини е на 24 май 1950 г. 

 

Роберто продължава обаче да ходи при проститутки. “Ако един ден се ожениш, не се жени за актриса, защото те си остават актриси в леглото”, съветва той свой приятел. През 1952 г. двойката има близнаци, Изабела и Изота.

 

 

Роберто режисира жена си в “Европа 51”. В “Пътуване в Италия” неин партньор е Джордж Сандърс, уплашен от условията на снимане на Командора. Между съпрузите нещата вече не са като преди. Той отказва тя да се снима при други режисьори. Единственото изключение е Реноар с “Елена и мъжете”. В актива си те имат шест филма.

Приключил е периодът, в който тя възкликва: 

 

“Той правеше всичко по-велико, отколкото е”

 

 

Тя намира убежище в алкохола. Роберто е човек, който бяга. Илюзиите му са изчезнали. “От втория ден знаех, че няма да се получи”, въздиша той. Тя се качва на театралната сцена за “Чай и съчувствие”. Той заминава за Индия. Когато се връща, я пита: “Още ли играеш в това лайно?”. Тя няма намерение да прекара остатъка от дните си в скука. Може би си е спомнила, че със своята външност на светица е имала връзки с Гари Купър или фотографа Робърт Капа. Предлага му да се разделят. Роселини приема. 

 

“До гуша ми дойде да бъда господин Бергман”. 

 

После тя се връща в Холивуд и ще бъде ослепителна в “Есенна соната” на своя съименник Ингмар. 

Роселини се насочва към телевизията и ще бъде президент на журито на фестивала в Кан. 

 

Ингрид Бергман и Роберто Роселини 

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи