Дейвид О. Ръсел: Много пъти киното ми е спасявало живота

<p><strong>- &quot;Американска схема&quot; засяга аферата &quot;Абскам&quot;, политико-юридически скандал от края на 70-те г., но ироничната бележка, с която започва филмът (&quot;Това, което следва, отчасти се е случило&quot;), показва, че истината не ви е интересувала особено.</strong></p> <p>- Именно. Нямах никакво желание да направя исторически филм, филм досие. Ако искате да научите нещо повече за &quot;Абскам&quot;, винаги можете да отворите една книга или да влезете в интернет, има написани стотици страници. Това, което ме привлече, бяха участниците и тематиката. Освен всичко друго, както в &quot;Боецът&quot; и &quot;Наръчник на оптимиста&quot;, ми се стори терен за фантастична игра на актьорите.&nbsp;</p> <p><strong>- От &quot;Боецът&quot; насам наистина имаме чувството, че героите са станали централният въпрос във вашето кино. Много точният начин, по който ги охарактеризирате при писането, огромното удоволствие на вашите актьори да се превъплътят в тях&hellip;</strong></p> <p>- Вярно е, че това е главната ми мотивация. Харесвам хората, за които говоря във филмите си. А също така е вярно, че за мен всичко започна отначало с &quot;Боецът&quot;. Годините, които предшестваха този филм, бяха тежки. Бях изгубен, разведох се, животът ми се промени, понесох удари и това ме изпълни с унижение. Завърнах се с нов поглед. Изведнъж се почувствах способен да правя кино, което по-скоро да се развива инстинктивно, отколкото да интелектуализирам всичко, както бях склонен да правя.&nbsp;</p> <p>Погледнато ретроспективно, мисля, че всичко, което съм снимал преди, е било само загряване, което да ме подготви за периода, който започна с &quot;Боецът&quot;. С &quot;Американска схема&quot; продължавам с това, което вложих в предишните си два филма: чувството на много силна близост с героите, значението на ритъма на диалозите. Цялото, водено от това, което смятам за моята Света Троица: емоцията, музиката, режисурата.&nbsp;</p> <p><strong>- Това, което свързва трите ви последни филма, е също желание да опишете много специфични общности от източния бряг на САЩ, средната класа в Бостън, във Филаделфия, в Ню Джързи&hellip;</strong></p> <p>- Когато прочетох сценария на &quot;Боецът&quot; - който впоследствие до голяма степен пренаписах, първото нещо, което си казах, беше: &quot;Аз познавам тези хора! Като че ли са членове на моето семейство&quot;. Може и да не съм от Бостън, но ги имам същите у дома! И тогава напълних филма с повече или по-малко близки роднини. Същото нещо беше с &quot;Наръчник на оптимиста&quot;. Онзи тип, който се заседя на масата на Де Ниро в сцената в казиното, е моят братовчед Ричи. Това е нещо ново за мен и мисля, че е добър начин да се правят филми. Това исках да кажа преди малко, когато говорех за нов поглед. Имал съм пред очите си от години това човешко съкровище и не съм си давал сметка за него.&nbsp;</p> <p><strong>- В &quot;Американска схема&quot; откриваме актьори от предишните ви два филма. По-лесно ли пишете, когато имате представа за актьорите?</strong></p> <p>- Да, може би защото прави този процес по-малко самотен. Тъй като посвещавам половината от живота си на писането, трябва да се организирам, за да излизам от време на време от дома си&hellip; Така че отивах у Крисчън (Бейл), у Брадли (Купър), у Ейми (Адамс), у Дженифър (Лорънс) и прекарвахме следобеда в разговори, в четене на сценария, в импровизации. Записвах нашите разговори и когато се връщах у дома, ги слушах отново, за да усетя ритъма на сцените, енергията им, музиката на диалозите.</p> <p><strong>- Във филма Ейми Адамс и Кръсчин Бейл се влюбват, докато слушат едно парче на Дюк Елингтън, </strong><strong><em>Jeep&rsquo;s Blues. </em>И Бейл се провиква възхитен: &quot;Кой започва една песен така?&quot;. Можем да ви върнем комплимента: началната сцена с Бейл, който си слага перуката пред огледалото, е наистина смахната, много изненадваща. Много зрители ще се запитат: &quot;Кой започва един филм така?&quot;. Това е вашият момент, Дюк Елингтън&hellip;</strong></p> <p>- А, това е добро! Не обичам да отивам много надалеч в анализа на филмите си, но вие ми дадохте храна за размисъл&hellip; Какво повече мога да кажа? <em>Jeep&rsquo;s Blues </em>е едно от любимите ми парчета на всички времена, записано на живо в Нюпорт през 50-те г., в момента на завръщането на Дюк Елингтън. Чуват се мюзикантите как викат зад него, толкова е живо. Фантастично. Дадох диска на Ейми и Крисчън преди снимките, като им обясних, че това е крайъгълният камък на тяхната любовна история. Защото Елингтън е като героите във филма, човек, който се е оформил сам и е решил да премине през живота със стил и елегантност. И именно това използва Крисчън в първата сцена във филма. Той се преобразява пред очите ни. Но не само защото е измамник и лъжец&hellip; Всички ние правим това всяка сутрин. Обличаме се, гримираме си, създаваме си идентичност, за да се сблъскаме със света.</p> <p><strong>- Робърт де Ниро беше фантастичен в &quot;Наръчник на оптимиста&quot;, за 15 години това беше най-добрата му роля. Как го убедихте да я приеме?</strong></p> <p>- Вярно е, че той е играл толкова мафиоти&hellip; Но аз бях решен да го покажа такъв, какъвто не сте го виждали. Това, което трябва да знаете за Де Ниро, е, че когато веднъж сте предизвикали интереса му, вие влизате в един цикъл на безкрайни разговори, ултраподробни, където и най-малкият детайл се обсъжда до безкрай. Но това, което ми хареса с Боб, беше денят, в който той дойде на снимачната площадка. Поздрави другите актьори, Ейми, Брадли и т.н. Всички бяха облечени, гримирани. След това ме дръпна настрана: &quot;Кой е онзи тип ей-там, на когото току-що стиснах ръката?&quot;. Отговорих му: &quot;Бре, това е Крисчън Бейл!&quot; - &quot;Това е Бейл? Еха, пълна промяна.&quot; И той направи своята гримаса, знаете я, прочутата гримаса на Де Ниро! Това беше най-добрият комплимент, който може да се направи на Крисчън.</p> <p><strong>- Интригата в &quot;Наръчник на оптимиста&quot; се въртеше около конкурс по танци. В &quot;Американска схема&quot; Джеръми Ренър пее Том Джоунс, Дженифър Лорънс - Пол Макартни&hellip; Защо е толкова важно за вас да накарате актьорите да пеят и танцуват?</strong></p> <p>- Защото аз съм за удивлението, за романтизма! Не искам да правя студено, брутално кино, то не ме интересува. То е много лесно. Цинизмът? Не, благодаря. Когато гледаш филм или слушаш песен, това е сякаш вземаш антидепресант, то променя вътрешната ви химия и ви дава енергия да продължите. Много пъти киното ми е спасявало живота. На свой ред аз искам да правя оптимистични, опияняващи филми. Искам да бъде живо и да има много любов.&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>