“Марксистката левица ще избие 100 млн. души през ХХ век. Социалистическата мисъл на Прудон не е причинила смъртта на нито един, но тя бе предрекла марксистката хекатомба… Марксистката революция е насилствена сама по себе си, тя носи кървав режим, докато революцията на Прудон е мирна и разчита на пълна реорганизация на производството на богатства и на тяхното разпределение, без да е нужно да се пролива кръв… През 1846 г. той предизвестява всичко, в което ще се превърне марксизмът през следващия век: нова религия със своя теология, мистика, отлъчвания, анатеми. Той предвиждаше също последователните масови гробове и кръвопролития с изтребване на собствениците”. В книгата си “Крокодилът на Аристотел” (Le Crocodile d'Aristote) френският философ Мишел Онфре изразява възхищението си към антимарксисткия мислител. Откъс от нея публикува “Поан”.

 

 

"Прудон и неговите деца", картина на Гюстав Курбе от 1865 г.

 

Огромната популярност на Маркс е обратно пропорционална на тази на Пиер Жозеф Прудон. Вярно е, че през ХХ век политическата мисъл на германския философ на практика направи възможен Съветския съюз, много страни на Изток, няколко страни в Африка, но също, и днес все още, Китай, Куба, Виетнам, докато политическата теория на Прудон, уви, никога не е била прилагана в нито една страна. 

 

Нека да добавим към това, че повечето френски интелектуалци и философи от миналия век са били марксисти в някакъв момент от съществуването си - включително Албер Камю, това означава притегателна сила… Впрочем полемиката, която противопоставя Маркс и неговия т. нар. научен социализъм на Прудон, въплъщаващ един предполагаемо утопичен социализъм, интелектуалният Маркс, който умее да мисли, на работника Прудон, неспособен да разбере едно сложно разсъждение, е клише, доста разпространено и днес. 

 

Маркс представлява авторитарния социализъм с диктатура на пролетариата, следователно диктатура, докато името на Прудон се свързва с един анархистичен социализъм, който не залага на насилието, за да се осъществи, а на нова икономическа организация, която е в състояние да позволи справедливо разпределение на добавената стойност. Марксистката революция е насилствена сама по себе си, тя носи кървав режим, докато революцията на Прудон е мирна и разчита на пълна реорганизация на производството на богатства и на тяхното разпределение, без да е нуждо да се пролива кръв. Прудон ненавижда якобинците от 1793 г., Революционния трибунал и правителство, Робеспиер и монтанярите, всички положителни препратки към Маркс и марксистите. Пред тях той предпочита жирондицните, защото те отхвърлят якобинската централизация на властта и нейната концентрация във фигурата на човек, който стои на върха на пирамида, за да им противопостави децентрализирана организация, изградена от основата - която определят сътрудничеството, взаимопомощта, федерацията, иначе казано: обратното на икономика, планирана чрез диктатура на пролетариата. 

 

Маркс срещу Прудон.

 

В началото на техните отношения Маркс цени Прудон от “Какво е собствеността?” (1840 г.). В “Светото семейство” (1845 г.) Маркс не спира да го хвали и го представя като самоосъзнал се пролетарий - в това твърдение се усеща левият хегеланец, какъвто по това време е Маркс, който мисли в категориите на “Феноменология на духа”. Прудон критикува радикално частната собственост, която е в основата на капиталистическата и либерална политическа икономия; той мисли политическата икономия като наука; за пролетариата той е това, което е бил Сийес за третото съсловие преди Френската революция; помним “Какво е третото съсловие?”, в което абатът казва: “Какво е третото съсловие? Нищо. Какво иска да стане? Всичко”. Прудон въздейства по същия начин, твърдейки: “Какво е пролетариатът? Нищо. Какво иска да стане? Всичко”. Тогава Маркс е възхитен.

 

Но когато се появява неговата “Система на икономическите противоречия”, с подзаглавието “Философия на нищетата”, Маркс скъсва брутално с него, публикувайки “Нищетата на философията”, в която съсипва от критика Прудон. По какви причини? За историята са дадени подходящи причини: Прудон изпозвал погрешен хипотетично-дедуктивен метод. Ясно… Но можем ли да повярваме, че подобно несъгласие за метода може да породи толкова презрение, атаки срещу противника, класова омраза в Маркс към Прудон?

 

Има и други причини, те очевидно не са толкова достойни за уважение и можем да разберем, че Маркс ги прикрива зад методологически претекст, който на пръв поглед е по-почтен: Маркс моли Прудон на 5 май 1846 г. да бъде негов кореспондент във Франция. В писмо, което му изпраща на 17 май 1846 г., французинът отказва: обяснява му, че и дума не може да става социализмът да стане доктринален, да поучава  народа, да се превърне в нова теология и да стане “нова религия”, ако не и нова мистика, да прибягва до отлъчване и анатеми, да замени една нетърпимост с друга нетърпимост, че кървавата революция не е методът, а “Вартоломеева нощ на собствениците” не е решение на проблемите, поставени от капиталистическата собственост. Защото Прудон вярва в мирен метод, който включва самоуправлението, което трябва да предхожда възпитанието на народа: “Нашите пролетарии имат толкова голяма жажда за наука, че ще приемат много зле, ако им предложим да пият само кръв” (« Correspondance », том II, с. 200).

 

През 1846 г. той предизвестява всичко, в което ще се превърне марксизмът през следващия век: нова религия със своя теология, мистика, отлъчвания, анатеми. Той предвиждаше също последователните масови гробове и кръвопролития с изтребване на собствениците. Това означава, че много добре е разбирал замисъла на германския философ, който се обижда; той няма да спре да дразни този, на когото се е възхищавал.

 

По-късно, когато пише “Капиталът”, Маркс ще използва метода на Прудон, после неговите понятия: добавената стойност, която френският философ нарича “придобивка”, разделението на труда, механизацията, конкуренцията, монопола, намаляването на нивото на печалбата, кризите и т.н. На какво се е възхищавал Маркс? На това, което е използвал, а именно анализа на капитализма. Защото, ако и единият, и другият си приличат по това, което е, те се различават по това, което би трябвало да бъде. Те споделят описанието: прочита на света, анализа на икономическата система, генеалогията на капиталистическата експлоатация на пролетариата чрез конфискацията на принадената стойност, но те се разделят при решенията, които трябва да се вземат за установяване на социална справедливост. Това писмо от 1846 г. го казва: Прудон иска да революционизира икономиката, Маркс - да изтреби собствениците. Така че спорът не е методологически и текстуален, а идеологически и екзистенциален.

 

Анархистичен социализъм.

 

Прудон обяснява например механизма на придобивката, която Маркс ще нарече по-късно принадена стойност. В своята “Първа записка” (“Какво е собствеността?”), той  създава следния живописен образ: “Двеста гренадири за няколко часа са издигнали обелиска в Луксор върху основата му; можем ли да предположим, че само един човек за двеста дни ще успее да постигне това?”. Възложителят на тази работа е платил добре за индивидуалния труд на тези двеста работници, но това, което двеста работници могат да постигнат само чрез общия си труд и никога не биха постигнали, ако работеха сами, а именно силата на колективния труд, не бе платена: това ограбване е кражбата. Когато Прудон пише прочутата фраза: “Собствеността е кражба”, именно това има предвид, кражбата, наречена придобивка, която си присвоява собственикът, който не е работил. Придобивката е също арендата за земите, наемът за апартаментите, рентата от инвестираните средства, банковата лихва, облагата и печалбата, получени на борсата. Прудон иска да разпредели справедливо плодовете, получени от колективния труд. Той разбра, че забогатяването на едните, на богатите, върви ръка за ръка с обедняването на другите,эна  бедните. За да го постигне, той не иска конфискация на земи, колективизация и премахване на частната собственост, той дори я защитава като гаранция срещу комунизма, чиято авторитарна, дисциплинарна и кървава - ако не и тоталитарна природа е предвидил.

 

Той иска друга социална организация, изградена върху сътрудничеството, взаимопомощта. Прудон предлага нищо по-малко от самоуправление - което е обратното на диктатура на пролетариата. Каква е тази взаимопощ, която е в основата на Прудонистката доктрината и която се противопоставя на всяка кървава революция? Икономическа федерация на производителите и потребителите в търговията им, за да позволи на едните да плащат справедлива цена, а на другите да бъдат възнаграждавани справедливо. Този социализъм е представен като утопичен от социалистите, които имат амбициите да развиват научен социализъм! Маркс се стреми впрочем към идилично и райско безкласово общество, докато Прудон се задоволява да даде максимални шансове на конкретната справедливост. Маркс е син на адвокат, увлякъл се по немската философия, по-специално по Хегел; Прудон е син на бъчвар, който фалира, защото не знае как да изчисли печалбите от стоките си, и на майка готвачка; на седем години той пасе единствената крава, която семейството притежава; стипендиант, той не може да се яви на матура, заради бащиния фалит, тогава става чирак печатар, после коректор. По онова време коригира коректурите на “Новият промишлен и обществен свят” на социалиста Шарл Фурие, безансонец като него: така той открива социализма. След като остава без работа, обикаля Франция, търси работа в печатарството, понякога намира, но също е и безработен. Връщайки се в Безансон, той основава печатница, но е сполетян от същото зло като баща си и фалира. Заминава за Париж, живее суров, беден, мизерен живот. Той отива по-далеч в своето откриване на социализма. За разлика от Маркс, той не е от партията на народа, защото той самият е народа.

 

“Положителна анархия”. 

 

Именно той за първи път се нарича анархист в политическия смисъл на думата. Преди него анархията е синоним на безпорядък; след него, който предлага “положителна анархия”, думата означа истинско управление. В края на живота си, в “Теория на собствеността”, той защитава идеята за анархистична държава - с други думи, далеч от оксиморона, за който априори си мислим, конкретна анархистична и прагматична формула, в която тази политическа форма гарантира анархистичните придобивки.

 

В името на анархистичния социализъм той атакува капитала, управлението и католическата църква и, без да вярва нито в теорията за социалния договор на Русо, нито във формулата на пряката демокрация, нито във всеобщото избирателно право, нито в якобинския социализъм, наследен от Френската революция, той иска организация на работници от самите тях и за самите тях. Той вярва в класовата борба, в противопоставянето на капитала и труда, но и в силата на свободата и индивидуалната инициатива. Той не желае диктатура на пролетариата, а организация на работническата класа в практиките на самоуправление. Той не поставя нищо над свободата, това е неговият начин да постигне справедливост без да извършва несправедливост - което няма да е така нито при Маркс, нито при социалистите.

 

Наследството на мисълта на Прудон бе опустошено от Маркс и неговите хора, които искаха да пропъдят, без оглед на морала на своите средства, всяка социалистическа анархистична опция в международното работническо движение. Заплахи, поставяне на бюлетините в урните преди началото на изборите, създаване и разпространение на фалшиви новини, по този начин марксистите си осигуриха лидерството на левицата в Европа. 

 

Марксист, Ленин организира болшевишки държавен преврат през 1917 г. и няколко седмици по-късно бяха отворени първите лагери, за да бъдат натъпкани противниците. Натъпкани, а после убити. Марксистката левица ще избие 100 млн. души през ХХ век. Социалистическата мисъл на Прудон не е причинила смъртта на нито един, но тя бе предрекла марксистката хекатомба. 

 

“Здрава и мека”.

 

Картината на Курбе показва работник, който пише, мисли, работи за своите близки, а не, както в случая с Маркс, дребнобуржоазен интелектуалец, който мисли за света, изхождайки от своята библиотека, книги и философските произведения на Хегел. Художникът искал да накара философа приживе да му позира, но той винаги отказвал, смятайки, че всичко това е суета. Така че след смъртта му Курбе работи по снимки на Прудон. За тридесет и шест дни той рисува това платно, на което го виждаме да седи замислен на стъпалата,  обграден с книги, хартия, перо и мастилница. Дясната ръка е върху бедрото, лявата ръка е подпряла долната част на брадатото му лице, той има твърд вид. Нищо по-нормално, като знаем, че Курбе е използвал снимки, но също… посмъртната му маска! Зад него играят двете му дъщери, едната се учи да чете от буквар, другата си играе с пясък. В първоначалната версия децата са придружени от майка си; тя изчезва в окончателната версия, заместена от… кош за пране, поставен върху плетен стол! Сцената се разиграва в дома му, на улица “Д’Анфер” в Париж.

 

Блузата, носена от Прудон, му била подарена от Бесто, богат селянин от Ла Бос, докато излежавал тригодишна присъда в затвора “Ла Консиержери” за простъпка в пресата. Същият му изпращал и хранителни продукти. “Владетелят”, както той го наричал, му донесъл тази блуза на свиждане в затвора през октомври 1849 година. Философът бил съобщил на издателите си («Correspondance », том II, с. 384), че му е студено в килията и е без дрехи и гащета. Приятелят от Ла Бос сложил в кошницата също пастет от полска яребица, който Прудон описва като чудо - “никога не сме имали такова лакомство”, пише той на своя приятел д-р Маге на 30-ти същия месец. Той добавя: “Блузата е със същата изработка, почти щях да кажа същата тъкан като пастета: напълно селска кройка, полски кантове, здраво и меко платно; открих само един съвсем малък недостатък и той е, че тя е по мярка на г-н Бесто и все още не мога да я облека. Главата ми не минава, каквото и усилие да направя! Ще трябва да я срежа или да я оставя в шкафа. Тази пречка ме обижда. Исках да нося тази блуза в знак на братски спомен; струва ми се, че дупката, която ще направя, ще бъде дупка и в моите чувства” (Correspondance, том III, с. 41-42).

 

Блузата на Прудон разказва за верността му към неговия път на човек от народа: дете на бедни родители, самият той работник, винаги на страната на бедните, смирените хора, той е философът на бедните и знае, че винаги те плащат сметката на Историята. Ако не харесва Френската революция, то е, защото тя не е била нищо друго за клетниците, освен смяна на господарите: при Луи ХVI или при Робеспиер, те се блъскат и нямат думата. Разбира се, Френската революция е родила красиви идеи, Свобода, Равенство, Братство, но каква свобода може да упражнява беднякът? С кого е равен той, ако не с братята си по мизерия? И кой е негов брат? Със сигурност не и новобогаташите, които са увеличили състоянието си с благата, конфискувани от духовенството и които заменят властта на феодалната аристокрация със своята, властта на собственическата буржоазия. Така че дали е Монархия, Република, Директория, Реставрация, Империя е все едно за бедните, които не виждат ежедневието им да се подобрява. 

 

Прудон не вярва в друга власт за народа, освен тази, която той самият ще упражнява, решавайки за това, което засяга. В своята “Първа записка” той пише: “Да бъдеш управляван означава да не бъдеш изпускан от очи, проверяван, шпиониран, насочван, подчиняван от закони, регулиран, затварян, поучаван, наставляван, контролиран, оценяван, преценяван, цензуриран, командван от хора, които нямат нито титлата, нито познанията, нито добродетелта за това… Да бъдеш управляван означава при всяка операция, при всяка сделка, при всяко движение да бъдеш оценяван, регистриран, преброяван, таксуван, подпечатван, измерван, котиран, разпределян, облаган с годишен данък занятие, уволняван, упълномощаван, апостилиран, предупреждаван, възпрепятстван, реформиран, поправян, наказван. Под предлог за обществена полезност и в името на общия интерес да плащаш своя дял, да изпълняваш, да бъдеш ограбван, експлоатиран, монополизиран, злоупотребяван, изстискван, мамен, присвояван; после, при най-малката съпротива, при първата дума на оплакване, обуздаван, поправян, презиран, обиждан, преследван, тормозен, пребиван, обезоръжаван, връзван, затварян, разстрелван, обстрелван, съден, осъждан, депортиран, жертван, продаван, предаван и върха на всичко, измамен, подиграван, оскърбяван, опозоряван”. Ето защо той смята, че самоуправлението е формата на социализъм, която най-добре може да гарантира свободата, която той цени над всичко.

 

По своe време той пише, че комунизмът няма да промени с нищо живота на бедните, че ще смени господарите за пореден път и че единственото решение за тях е да не се доверяват на никого освен на себе си. След век на марксистки експерименти, тази идея не е загубила нито сила, нито актуалност.

 

Мишел Онфре

 

Заглавието е на “Гласове”. Оригиналното заглавие е: “Michel Onfray - La blouse de Proudhon”.

 

Свързани статии: http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/marks-i-engels-piyat-chaj 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

Търсете котката!

Търсете котката!

Какво може да засенчи една световна знаменитост и да прикове изцяло по...

100 коментар/a

. А евентуалната дискусия в противен случай би могла да се очертае като образователна и интересна на 05.02.2020 в 12:24
Кажи нещо релевантно по темата, ако имаш да казваш, недей да плюеш другите, само празни претенции досега.
ИНФО на 05.02.2020 в 12:29
За Прудон висша форма на познанието е научното познание. Той характеризира науката със следните три черти: науката (1) е система от знания, (2) която съответствува на действителността и (3) която е изведена от опита и наблюдението. ... (МАТЕРИАЛИЗЪМ?) ... Опитът, наблюдаемото, познанието, е материализъм. Материализмът като научна основа, е опозиция на Идеализмът. Идеализъм е философското течение, според което фундаментът на реалността, или на реалността, такава каквато я познаваме, е мисълта, или по друг начин казано – нематериалното. Епистемологически, идеализмът се проявява като скептицизъм относно познаваемостта на всяко нещо, зависимо от ума. В социологически план, идеализмът набляга на това как човешките идеи – особено вярванията и ценностите – оформят обществото. Като онтологична доктрина, идеализмът стига още по-далеч, заявявайки, че всички неща се състоят от мисъл и дух. Крайна версия на идеализма е разгърната във философското течение солипсизъм. Солипсизъм (от латински: "солус" - един, "ипсе"- аз сам) e философско гледище, според което съществува само индивидуалното съзнание, а в епистемологичен план целият останал свят, включително и всички хора, фактически не съществуват, а са създадени от съзнанието и въображението. Солипсизмът приема възгледа, че външният свят и съзнанията извън собственото не могат да бъдат опознати и затова може да не съществуват извън съзнанието. (гравитацията и не-гравитацията, са метериална сила, материализъм, както и представата за красиво и грозно)
битието съзнанието на 05.02.2020 в 12:42
Прудон – фактори за формиране на личността и философските му убеждения Наред с идиличното изживяване като говедарче на чувството за свобода, в ранната си възраст Пиер Жозеф е изживял и тежката участ на бедността. Дълбоко е изстрадан от него горчивият смисъл на думите, които е изказвал като юноша: “Бедността не е порок, но е по-лоша от порока”. В паметта му ще се вреже обидата, която е изпитвал като дете при честите събирания на Прудоновия род от пренебрежителното отношение, което проявяли по-заможните и с по-добро обществено положение членове на фамилията спрямо бедните си и с по-ниско обществено положениение роднини.Но същевременно често е бил и наказван заради това, че не е носел в училище съответните книги, т.е. наказвали са го, защото… е беден. Чувствителната детска душа, естествено, дълбоко е преживявала тази несправедливост. Един случай на трагично изживяване на контраста между успешното овладяване на знанията в училище и имущественото разоряване на семейството е особено фрапиращ и самият Прудон по-късно го описва така: “… моят баща води едно дело, което бе загубено и което съвсем го разори. Същият ден, когато бе произнесена присъдата, аз бях награден за отличен успех. Със свито сърце присъствувах на тържеството, където всичко ми се усмихваше; бащи и майки прегръщаха синовете си – лавроносци и се радваха на успехите им, докато родителите ми бяха в съда и чакаха неговото решение. Когато се завърнах в къщи, намерих семейството си съсипано, а майка ми потънала в сълзи: ние бяхме загубили делото. Тази вечер вечеряхме само хляб и вода.” А още по-късно той формулира последствията от този факт върху начина му на живот така: “Баща ми бе изгубил земите си: ипотеката ги погълна. Кой знае дали, ако бях имал добър кредит, нямаше да остана през целия си живот селянин и консерватор?” . От 12 годишна възраст самостоятелно и с жар се занимавал с книгата – редовно посещавал градската библиотека и мъкнел в къщи купища книги подбрани по свой собствен избор, отговарящ на вътрешните му наклонности. И не случайно по-късно, когато трябвало да се захване да припечелва с труда си за своето и на семейството си съществуване, станал именно печатарски работник, отначало словослагател, а впоследствие коректор – в тази си трудова дейност той не се ограничавал да третира печатарските текстове чисто технически, просто като набори от букви, а със задълбоченно внимание вниквал в техния смисъл. Така, работейки, той се запознавал със съдържанието на редица нови книги преди още те да са се появилили по книжарниците.
ИНФО на 05.02.2020 в 12:29 на 05.02.2020 в 12:52
Това е една марксистка интерпретация, много опростена и схематична, свеждаща всичко до две противоборстващи тенденции които да бъдат по хегелиански снети в нещо следващо, драсканици на диалектически матеириализъм, това изобщо не е голямата тема на философстването, освен в главата на карл маркс, в неговия идеализъм. А по социалния въпрос аналогично всичко е механично приложено в подобни схеми до появата на последната най висша форма на обществен строй откровено ни от маркс с "научната достоверност "на неговия зает от хегел метод.
Прудон относно копипейстатора абв (трамваев) - пример за релевантен постинг по темата, иначе казано, на св-че звънче на 05.02.2020 в 12:57
"Ако вие затворите една свиня в кочина и ред години я храните по всички правила на науката, ще имате само една много цивилизована свиня, но тя ще си остане свиня."
"Ако вие затворите една свиня в кочина и ред години я храните по всички правила на науката, ще имате само една много цивилизована свиня, но тя ще си остане свиня." на 05.02.2020 в 13:01
Добре казано, отнася се за марскизма, обърнато наопъки хегелианство.
Прудон уточнява! на 05.02.2020 в 13:08
Тц. Отнася се за теб.
има тука един на 05.02.2020 в 13:09
Има един тука се подвизава останал безработен и гладен след промените през 1989 марксист, намерете му някаква работа другари или поне един енгелс му намерете да му снася парички да преживява, щото само на вехти марксови заклинания не може да я кара. :)
Прудон на 05.02.2020 в 13:27
Като всеки социалист и прудон е малко объркан, но поне е човечен , не е като кръволока маркс.
Иванджийски на 05.02.2020 в 13:32
Не знам защо се пренебрегва марксовото за прехода на количествените натрупвания в качествени изменения. (В Китай има 486 производителя на електромобили) ... Много овце прави много книги, много книги прави университет. Много университет, прави качествена държава, много държава прави сигурен транспорт и търговия, много търговия прави качествена продукция, много хора с качествен живот прави качествено стопанство. ... ЗАЩО ЛЪЖАТ, ЗА ГЛАД, ПОРАДИ ПРЕСЕЛЕНОСТ. Дъновистите се изхранват 5 човека с половин декар. ГОДИШНО.. На човек на земята, се падат 7 декара земя. Земеделска.. Това е равно на един ден храна за човек: 1 кг банани, 1 кг картофи, 1 кг царевица, 1 кг мляко, 150 гр сирене, 1кг домати, 1 кокошка, 5 яйца, 50 мл зехтин, 100 гр масло от мляко, 0,5 кг заешко, 0,5 кг шаранова риба, и това само от половината земя. Защото декар дава 4 000 килограма банани, декар - 3 000 кг картофи, 1000 кг царевица, 500 кг пшеница, 300 кг фасул, 500 кг фъстъци, 5-8 хиляди кг домати.
Иванджийски на 05.02.2020 в 13:43
А Сахара е 9 милиарда декара. Което е поне 30 000 милиарда кг банани. Или 9 000 милиарда кг царевица. НО ПАЗАРЪТ РЕШАВА, иска глад.
ПАЗАРЪТ РЕШАВА на 05.02.2020 в 13:53
Ако гледате човек той ще прилича на вас. Ако сте цивилизован, той ще стане цивилизован. Дясното и Айн Ранд, определят данъците и държавата като принудителна благотворителност. Но те не са против доброволната благотворителност. Българите разчитат на такава доброволна благотворителност 500 години, да ги освободи, и ходят да я търсят дори в САЩ. Теорията "счупеният прозорец", определя битието. Може да имаш закони, но кой го е грижа да ги спазва или прилага, щом не се чувства хармония - държава. Тоест всичко е кал, и още кал няма да навреди, а малко чистота няма да се забележи. Хекимян се борил с депресии, но нали депресия не съществува, защото битието не определя съзнанието, и добрата генетика ще те направи айнщайн плюс цукърбърг, дори ако те отгледат вълци, твърди дясното. Теорията за счупеният прозорец, доказва правотата на левите. Ако в един блок се самоубиват много хора, това не е магия, а следван пример. Така и със замърсяването, и вандалщината. Ако има сграда със счупен прозорец и той не се поправи, ще си помислят че това е практика и ще чупят и други прозорци. Поведението е заразително, лошият и добрият морал са заразителни. Мръсотията поражда мръсотия, чистотата поражда чистота, кражбата поражда кражби, даваненето - даване, войната - войни, мирът - мир.. десните казват че съзнанието определя животът, следователно животът не причинява депресия, левите знаят, че животът определя съзнанието, Айнщайн и Цукърбърг ги давам за пример, като съзнания за наука и за богатство, и ако десните са прави, те биха постигнали същото дори ако са отгледани от вълча глутница - общество. Левите мислят, че всеки може да е умен и богат, зависимост от опитът и здравето. Дясното отхвърля това. Десните казват че съзнанието определя животът, следователно животът не причинява депресия, левите знаят, че животът определя съзнанието, Айнщайн и Цукърбърг ги давам за пример, като съзнания за наука и за богатство, и ако десните са прави, те биха постигнали същото дори ако са отгледани от вълча глутница - общество. Левите мислят, че всеки може да е умен и богат, зависимост от опитът и здравето. Дясното отхвърля това.
В ОЧАКВАНЕ НА ГОДО на 05.02.2020 в 13:58
Модерното дясно, фашизмът, неолиберализмът, неоконсерватизмът, радикалният капитализъм, е научен защото вярва в генетичният подбор и лошите и добри гени, даващи лоши и добри способности. Но такава наука отрича прогресът, който ще изравни способностите, чрез образование, опит и медицина. Както един господстващ лъв остарява и умира, убиват го, така и най-добрата генетика не издържа на травми и старост, инвалидизация, физическа и психическа, и прогресът и медицината им помага, така прогрррррррррррррррресът и медицината помагат - И - на слабите да станат силни, и равенство. В това последното вярва лявото, и следователно не вярва дясното. Тоест научното дясно си е като старото, консервативно, и не вярва в прогресът. Старото дясно, консерватизмът, отрича науката и прогресът, защото вярва в божествен промисъл, който е подредил така нещата. Тоест, бедните и богатите са такива по божия воля. Истината е, че притчата за блудният син е за лявото и дясното, за семейството, общността и равенството, и отдруга страна за егоизмът индивидуализмът, и пазарният свят. Раят, семейството, обединението, е в ляво, блудният син отива на дясно, където егоистично си инвестира - харчи капиталът но след фалит отива в чистилището, после тръгва наляво към общността.
Woland на 05.02.2020 в 14:55
Като допълнение за революциите, капитала , пазара и т.н. Защо всички забравят личността ? На един човек като му махнеш вярата, надеждата, любовта, мъдростта, от него остава едно животно /*****/. А със животни може да се направи само и единствено стадо, а не цивилизация. Една личност преди време каза : Коринтяни 13 : 1-13. Това е валидно за интелигентната личност. С такива можеш да правиш оптимална цивилизация.
Лазар Кузев на 05.02.2020 в 16:28
До "disturb again" на 05.02.2020 в 09.00 Драги ми "учителю" и "оценителю" на интелектуалните нива на коментаторите, Когато навлезете сериозно в логическите системи, както в класическите, така и в модерно - класическите, които допълват и прецизират класическите, така - и в некласическите /за целта обаче следва да имате доста по - силна способност за съждение!/, може би ще ви стане ясно това, което накратко се бях опитал да Ви обясня за ЛОГИЧНОТО, КАТО РЕДОВЕ ОТ ЗНАЦИ И/ИЛИ ПОЛОЖЕНИЯ НА НЕЩАТА, РЕЗУЛТАТ ОТ ПРИЛАГАНЕТО /КЪМ НЕЩОТО, КОЕТО ИСКАМЕ ДА РАЗБЕРЕМ/ НА ЛОГИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТАРИУМ /Т.Е. - НА ЛОГИЧЕСКИ ФОРМИ ЗА ИСТИНОПОСТИГАНЕ/. И тогава, дай Боже, да Ви стане ясно, че идеологиите са логични точно толкова, колкото баба ми е мъжка.За да сведа обяснението си до нивото на дете от четвърта група в детска градина, ще Ви го обрисувам така, както на времето в университета един забележителен български математик отчаяно обясняваше ЛОГИЧНОСТТА на няколко белетристично настроени девойчета, чието място явно беше другаде, а не при нас: "Логичността момичета е процес на ИЗРАБОТВАНЕТО И УПОТРЕБАТА на един по - дълъг или по-къс синджир /в зависимост от нещото, което искаме да разберем/ с кофа на края му и ваденето с него на "вода" от кладенеца на познанието. Липсата дори на една брънка от синджира прави истинопостигането невъзможно, независимо, че останалите му брънки и кофата към тях може и да са там. При идеологиите винаги е изработена по - голяма или по - малка ЧАСТ от синджира, може и да е даже барабар с кофата, потънала на дъното на кладенеца - и точно в това е тяхната прилепчивост за НЕСПОСОБНИЯ НА ПОСЛЕДОВАТЕЛНО ЛОГИЧНО МИСЛЕНЕ /Т.Е. - БЕЗ ДУПКИ, БЕЗ ЛИПСА НА ДОРИ ЕДНА БРЪНКА ОТ "СИНДЖИРА"/. А решително преобладаващото подмножество в множеството на вменяемите човеци не е способно на такова мислене /емпирично установим факт!/. Точно затова идеологиите са епидемиите за човешката мисъл.Срещу тях лек няма.Ограничаването на една такава епидемия, по правило, се извършва с друга епидемия. Бях се зарекъл да не обръщам внимание на Вашата хем претенциозна, хем философоидна, хем даскалска начетеност, но това е за последно.Защото по - просто, от като за четвърта група в детска градина, не бих могъл да Ви го опиша.

Напиши коментар