Изтъкнатият български литературовед Никола Георгиев, обичан от поколения филолози в България, се пресели в отвъдното на 81-годишна възраст.


Проф. д-р Никола Георгиев Георгиев е емблема в българската хуманитаристика. Литературен критик, структуралист, културолог, фолклорист, есеист, публицист, общественик, той е автор на бележити аналитични, есеистични и научни творби като "Теории и възгледи за лириката в Антична Гърция и Рим", "Поява и утвърждаване на единно родово понятие лирика", "Българската народна песен (Изобразителни принципи. Строеж. Единство)", "Анализ на лирическата творба", "Нова книга за българския народ", "Сто и двадесет литературни години", "Името на розата и на тютюна", "Анализационни наблюдения", "На повратки в село – или към света?", "Литературни анализи", "Почит и прочити. Литературознание на неограничените възможности", "Учител по литература ли? Не съм от тях" и др.

 

Роден е на 24 ноември 1937 г. в гр. Казанлък. Завършва гимназия в София и българска филология в Софийския държавен университет. През 1972 г. защитава дисертация на тема "Лириката. Развой на понятието. Същност". Той е доктор на филологическите науки с дисертация на тема "Цитиращият човек в художествената литература", професор по теория на литературата в Софийския университет, ръководител на Катедрата по теория на литературата към Факултета по славянски филологии в СУ (1991 – 1995).

 

Бил е лектор по български език и литература в университетите в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Киев, Пенсилвания. Чете лекции по обща теория на литературата и културата, поетика, реторика, анализ на литературното произведение, стихознание, фолклор, руска литература, литературознанието на XX век. Въвежда нови тенденции и подходи в интерпретацията на отделните творби. Изследвания на проф. Никола Георгиев са публикувани в множество чуждестранни издания – на немски, полски, словашки, чешки, сърбо-хърватски език.

 

Проф. Никола Георгиев е Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", носител на Хердерова награда за литература и на Националната награда за литературна критика "Иван Радославов и Иван Мешеков".


 

 

 

Още от категорията

10 коментар/a

мария на 23.09.2019 в 15:49
Светла му памет!
Гражданин на 23.09.2019 в 15:55
Напусна ни поредният ерудит! Бог да го прости!
Мери на 23.09.2019 в 17:25
Един след друг си отиват последните български истински интелектуалци. Проф. Никола Георгиев ми преподаваше литературознание, беше невероятен. Поклон пред него и проф. Юлиян Вучков. Няма кой да наследи тези хора. Т.нар. демокрация уби всякакъв интелект у българина. Каква я мислехме, каква стана! Жалко!
ойлерова на 23.09.2019 в 17:42
А "Името на розата и на тютюна" навършва експоненциалните си 27 години...
observer на 23.09.2019 в 18:08
Знаех го от телевизионния екран... беше запомнящ се, впечатляващ.
Радев на 23.09.2019 в 19:39
В България, когато умре някой умен човек, тогава се сещат за него. Приживе говорят за счупения крак на някой артист, за някой, който си купил нова кола, друг си взел нова любовница, трети отишъл на почивка не знам си къде....Не се цени човека преждевременно, докато е жив. Всеки го използва, няма благодарности, почит, признание. Поклон пред паметта му ! Вече почти не останаха читави хора тук.
Поклон, на 23.09.2019 в 20:52
учителю!
логореята на 23.09.2019 в 21:08
Хареса ми един коментар днес в мрежата по повод кончината на проф. Вучков: "Ако Иисус Христос отново слезе сред хората, тоя път вместо да го разпнат, цял живот ще му се смеят". Боговете и големите таланти никога не могат да избегнат наказанието си пред общественото мнение - да остават цял живот мразени, неразбирани, осмивани, именно защото не са и не могат да бъдат като другите.
братът на Иван Георгиев от Попово на 23.09.2019 в 22:43
Бог да прости професора! Учените хора с дух и сърце си отиват. Остават келбечевците
Поклон! на 24.09.2019 в 05:53
Такива като проф. Н. Георгиев почти не останаха. Това са определен тип хора, които са скромни, възпитани, добри, освен интелигентни, но които явно не са се родили на правилното място. Цял живот ги използват, те правят добрини- услуги, пишат рецензии дори и на такива, които не заслужават, отделят от ценното си време за някой нехранимайко, занимават ги като безплатно бюро "Информация", разтакават ги за ненужни неща, губят им времето, вместо да творят. Накрая- след смъртта им- се сещат, че е имало и такива хора и съжаляват главно затова, че вече няма да има кой да им помага. Българинът е използвач- в голямата си част- и дори при смърта на такива светли личности като проф. Н. Георгиев- той съжалява, че вече няма да има кой да му помага, няма да има кой да използва.

Напиши коментар