- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 977
- 5
Кристин Лагард, която може да ръководи фонда до юли 2021 г., бе избрана от лидерите на 28-те държави от ЕС за нов управител на Европейската централна банка, когато мандатът на Марио Драги изтече на 31 октомври тази година. Европейският парламент тепърва трябва да одобри номинацията ѝ, но тя веднага се оттегли временно от фактическото ръководство на фонда и задълженията ѝ пое първият заместник Дейвид Липтън.
Изборът на наследник на Лагард вече е в неофициална начална фаза и вниманието се фокусира върху потенциални кандидати от Европа. На теория би могло новият директор да е от Азия, Южна Америка или Африка, но традиционно Световната банка се оглавява от американец, а МВФ - от европеец и това правило едва ли ще бъде нарушено този път. Когато Доналд Тръмп предложи Дейвид Малпас за ръководител на Световната банка, европейците си замълчаха за алтернативен кандидат, включително за да запазят монопола си върху поста във фонда, коментира "Ройтерс".
Затова и една от първите хипотези е, че просто може Марио Драги да се размени с Лагард и това не е лош вариант, защото той има достатъчно опит не само като банкер, но и в балансирането с искащи противоречиви неща политици и държавници и взимане на важни решения за защита, стабилизиране и измъкване на еврозоната от глобалната финансова криза.
Но дори Драги да иска поста във Вашингтон, има един сериозен проблем - той ще е на 72 години, когато си тръгне от ЕЦБ, а правилата на фонда са висшите му ръководители да не са по-възрастни от 65 години Поради тази причина в миналото бе отхвърлена евентуална кандидатура на 67-годишния Станли Фишер. Същият проблем стои и пред Кристалина Георгиева - тя ще навърши 66 години на 13 август и за да оглави МВФ ще трябва да се променят правилата. Лагард е на 63 години.
"Ройтерс" и "Блумърг" споменаха името на управителя на германската централна банка, който до последно се смяташе за водещ кандидат за наследник на Драги. Но Йенс Вайдман веднага обяви, че няма намерение да напуска поста си в "Бундесбанк".
Появата на името на бившия финансов министър на Великобритания Джордж Озбърн предизвика буря от критики в страната му заради провежданата от него политика на свиване на бюджегите разходи и строга фискална дисциплина, заради която сега го обвиняват за най-бавното икономическо възстановяване на страната от 100 години насам.
Същият проблем има и Оли Рен, управителят на финландската централна банка. Макар медиите да завъртяха името му, в страната си и ЕС той има репутацията на налагал бюджетни съкращения като еврокомисар по икономическите и монетарни въпроси. Освен това е вероятно да срещне конкуренция от бившите премиери Александер Стуб и Юрки Катайнен.
Вилроа дьо Гало, управителят на френската централна банка, или Беноа Кьор, член на борда на ЕЦБ, също се появиха и те са с високи качетва. Но неизвестно защо изобщо се появяват - едва ли някой би позволил французи да оглавят и МВФ и ЕЦБ едновременно. Същото важи и за посочващите финансовия еврокомисар Пиер Московиси. Освен това който и да е техен сънародник би бил третият пореден французин на този пост след Лагард и Доминик Строс-Кан.
Още един централен банкер - 54-годишният управител на Bank of England Марк Карни, е оценяван като един от силните потенциални претенденти за наследник на Лагард.
Що се отнася до коментарите за Кристалина Георгиева "Гардиън" припомня опита ѝ в ръководство на голяма световна финансова институция и на бюджета на ЕС. Изданието допълва, че освен това тя е известна със засиленото си внимание към климатичните проблеми. Единствената друга жена, споменавана досега, е бившият датски премиер Хеле Торнинг-Шмид.
Не бива да се забравя, че което и да е името, идващо от Европа, то трябва да бъде одобрено от САЩ. Американците контролират 16.5% от правата за гласуване в борда на МВФ и това им дава ефективно вето върху решенията на 24-членния борд на фонда.
Източник: Дневник
