Честваме 134 г. от Съединението

Честваме 134 г. от Съединението
Днес честваме 134-та годишнина от Съединението на Източна Румелия и Княжество България. Център на тържествата е Пловдив, а кулминацията на празника ще бъде тържествената заря проверка пред паметника на площад „Съединение” съобщава БНР.

 

 

Празникът ще започне в катедралния храм „Света Богородица“ в Пловдив, където митрополит Николай ще отслужи молебен. Венци и цветя ще бъдат поднесени пред паметника на Захари Стоянов и пред паметната плоча на майор Райчо Николов. По традиция членове на Комитет „Родолюбие“ ще пресъздадат пред военния клуб част от историческите събития – завземането на конака и арестуването на генерал губернатора Гаврил Кръстевич. Ще прозвучи и Възванието на Българския таен централен революционен комитет, с което се обявява, че Румелийското правителство е свалено и е провъзгласено Съединението на България.

Кулминацията на празника ще бъде тържествената заря проверка пред паметника на площад „Съединение”, по време на която слово ще произнесе президентът Румен Радев .

В София празникът ще бъде отбелязан с церемонията в 11:30 пред мавзолея на княз Александър Батенберг.

 

 

 

Коментари

  • какво честване, Мурзилажъ е в траур

    06 Sep 2019 15:01ч.

    "Бисер" от неизвестен "българин", който прочетох вчера: " Стига с тая басня за това, че Русия е против съединението, тя е против съединението ви, защото е твърдо зад Договора от Сан-Стефано, който не предполага разединение. Ха сетете се сега кой причини въпросното разединение, отнемайки ни завинаги Македония! Не беше Русия - беше Англия, затова и постфактум тъкмо Англия първа подкрепи съединението ви, пак от користни съображения срещу Русия, хитро накарвайки ни да приемем статуквото на Сан-Стефанската небъдница, така неугодна за Англия и съседните ни балкански завистници". Мила моя майньо льо, какви "българи" ражда простотията, заплатена в рубли и копейки. Съединението ни, съединението ви...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мурзилаж

    06 Sep 2019 15:53ч.

    http://www.classa.bg/en/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/item/399554-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F#.XXI_EHHsZnI

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мурзилаж

    06 Sep 2019 16:02ч.

    Русия признава първа независимостта на България! Written by: Classa.bg** Date: 06.09.2019 Share: Независимостта на България е провъзгласена на 22 септември 1908 г. с политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов 1909 г. На 5 февруари 1909 г. Русия, първа от Великите сили, признава независимостта на България. Независимостта на България е провъзгласена на 22 септември 1908 г. с политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена й от Берлинския договор (1878 г.), според който Северна България става васално и трибутарно на султана Княжество България; Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана; Княжеството трябва да участва в изплащането на държавните дългове на Турция (за него е в сила режимът на капитулациите, наложен на Османската империя от Великите сили); на територията на Княжеството запазва своите права компанията на Източните железници. Въпреки че васалната зависимост е по-скоро формална, тя затруднява установяването на равноправни икономически и политически отношения между България и останалите държави. Първите стъпки към премахване на това васално положение са свързани с изпращането през 1879 г. на български дипломатически и търговски агенти в съседните балкански страни и подписването през 1889 г. на самостоятелни търговски договори с редица държави. След Младотурската революция (1908 г.) се създават условия за отхвърляне изцяло на васалната зависимост на България. Правителството и князът са подкрепени от Австро-Унгария, която се стреми да анексира Босна и Херцеговина. Поради васалната зависимост на България турското правителство не поканва българския дипломатически представител в Цариград Иван Стефанов Гешов на прием заедно с другите дипломати. Това дава повод на българското правителство да го отзове от Османската империя. По същото време турските служители по Източните железници започват стачка. За да не се прекъсне движението, правителството на Александър Малинов изпраща български служители на тяхно място. След прекратяването на стачката обаче българските власти задържат под свой контрол ЖП линията. В такава обстановка на 22 септември 1908 г. в черквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново със специален манифест е провъзгласена независимостта на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на България. На следващия ден Австро-Унгария обявява анексирането на Босна и Херцеговина. Тъй като клаузите на Берлинския договор (1878 г.) са нарушени, възниква остра Балканска криза (1908–1909 г.). Повечето от Великите сили отказват да признаят независимостта на България, влошават се и българо-турските отношения. Турция настоява България да й изплати 125 млн. франка обезщетение, за да признае българската независимост. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909 г.), Българо-турски протокол (1909 г.) и Руско-български протокол (1909 г.). Според тях Русия опрощава на Турция военните и задължения, останали още от войната (1877–1878 г.), срещу което Турция се отказва от всякакви претенции към България. От своя страна България трябва да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка. Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България. Русия плаща българската независимост с 80 милиона златни франка, тогава равни на 674 тона злато. България никога не връща “заема”. 674 тона злато, платени за свободата на чужд народ, който ”обяви” освободителите си за врагове…

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи