1 февруари 1945 г. - Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Датата, която влиза в историята на България с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Както показва статистиката на смъртните присъди в различните страни - в България би трябвало да е имало повече "фашисти" на глава от населението, отколкото в страните от Тристранния пакт: Германия, Италия и Япония взети заедно.

 

 

 Възникване на идеята за Народния съд

 

Идеята на БКП за създаване на специален съд, пред когото да застанат виновниците за националните катастрофи, заляга за първи път 1919 г. в законопроект внесен от парламентарната им група за разглеждане в Народното събрание.

 

Отново през 1941 г. комунистите от името на ЦК на БКП излизат с обръщение към българите и предупреждение към институциите и политическите ръководства, че за своите деяния ще бъдат „изправени пред народен съд“. Същите послания се отправят и в края на 1942 година по радиостанцията им, която излъчва от СССР - „Христо Ботев“ През март 1943 година съдът придобива все по-ясни очертания относно създадането и целите му - той следва да се създаде при комитетите на ОФ и да се разглежда случайте на„шпионство, издайничество и провокаторство спрямо организациите на Отечествения фронт и неговите дейци“.

 

Създаване на Народния съд

 

Възникването на народен съд като орган става възможно след преврата от 9 септември 1944 година, когато на власт идва правителството на Отечествения фронт (ОФ) и България е окупирана от съветската армия. Създаден с „Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея“, приета на 30 септември 1944 г. и обнародвана на 6 октомври същата година. Под "виновници" са посочени регентите, министрите, депутатите от ХХV ОНС, висши духовници и военни, както и други лица, с роля в политиката ни в периода 1941 – 9 септември 1944 г.

 

 

"Народният съд" действа от декември 1944 г. до април 1945 г. Общият брой на подсъдимите е 11 122 души в 135 процеса. От тях с оправдателна присъде или прекратено дело са около 2000 дела. Осъдени са 9155 души – една изключително висока цифра спрямо аналогичните съдебни процеси в Европа. Смъртните присъди са 2730, а 1305 подсъдими са с присъда доживотен затвор. Около 200 души от осъдените на смърт са избити още преди провеждането на съдебните процеси - например екзекутираните вече Райко Алексиев и Данаил Крапчев.

 

Историците не са на еднно мнение относно посочените цифри, но трябва да се има предвид, че и в официалните документи има разминаване.

 

Кървавият 1 февруари 1945 г.

 

Присъдите на „Народния съд” срещу политическия, военен и интелектуален елит на България от февруари 1945 г. са съгласувани с Москва чрез Георги Димитров, който по това време е депутат в съветския парламент и води активна коресподенция с ръководството на БРП /комунисти/, по-специално с бъдещия министър-председател Вълко Червенков, както и с Трайчо Костов.

 

Вълко Червенков, с телеграмаписана на руски език, съобщава:

 

„Присъдата ще бъде изпълнена в четвъртък, 1 февруари. От състава на депутатите предлагаме да се осъдят на смърт до седемдесет процента!”

 

Георги Димитров, ръководил на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) пояснява и основните критерии - отмъстителност и и реваншизъм:

 

„Никой не трябва да бъде оправдан! И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля!“.

 

Присъдите на Първи и Втори съдебен състав са обявени на 1 февруари 1945 г. в 16 часа, държавното радио предава на живо. Площадът пред Съдебната палата е пълен с множество хора, който скандира „смърт”. На смърт са осъдени тримата регенти – принц Кирил, Богдан Филов и генерал Никола Михов, осем царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941 година, 67 народни представители и 47 генерали и висши офицери... Хиляди са избити без съд и присъда.

 

Шест камиона с бризентови покривала чакат на входа на Съдебната палата от към ул. "Алабин". Започва извеждането на осъдените, които са с вързани ръце. Въпреки заповедта да бъдат натоварени на камионите в пълно мълчание, един от затворниците се провиква "Не трябва да плачем за нас, а за България" и запява химна "Шуми Марица". Това е инвалидът от войната, министър и писател Тодор Кожухаров. Принуден е да замълчи след удар с приклад в тила. Осъдените са откарани в околността на Софийските гробища в Орландовци, където са разстрелвани един по един, а труповете са бутани в яма от бомбардировките.

 

Зарити са със сгурия, по-късно отгоре е направено сметище. Липса протокол от екзекуциите.

 

Източник: "Исторически дневник"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

36 коментар/a

msk на 02.02.2020 в 14:54
Избитите са строители на капитализма и неприятели на съветите. Децата и внуците на народните съдии днес са обърнали резбата, зачертаха социализма и построиха капитализма , у нас и в бившите соц страни вкл. ссср и китай.
Стъкмистика на 02.02.2020 в 18:06
Направих си труда да поразгледам сайта от където е взет този материал. Големи претенции за историчност,но повечето им материали са пристрастни. Някой вярва ли,че в Италия има само двама екзекутирани?? Да не би това да са само Мусулини и любовницата му ? Или,че в Гърция няма въобще осъдени след като са имали колаборацинно правителство с немците и няколко милиона гърци са умряли от глад и сега Гърция си търси стотици милиарди от немците?Или ,че в Естония екзекутираните са само двама след като са имали цели SS полкове и бригади......,и Сталин хей така ги помилва и не го интересува ? Или,че в Полша няма екзекутирани,след като над половината от обслужващия персонал в концлагерите са били поляци - колаборанти и евреите току-така няма да ги потърсят и да ги съдат. Това не е статистика, а политкоректна стъкмистика. Съдилищата в Германия,Израел и Франция въобще не са си приключили работата и продължават да осъждат сенилни нацисти на по 90 и повече години и до днес.
Добри Божилов на 03.02.2020 в 17:53
Хулят Народния съд със снимки от... Аушвиц... Дето комунистите са се борели да го освободят... Лъжци, гьобелсови фашисти! https://www.gudelnews.com/2020/02/blog-post_60.html?showComment=1580744582938#c7280166775693454176 Топ атлантичката Леа Коен "разнебити" пещерната реститутско-антикомунистическа пропаганде - че се базира на... "фалшиви снимки". Ето статусът и в социалните мрежи: Вчерашният ден , 1 февруари бе съпроводен със снимков материал от медиите . За съжаление голяма част от снимките са фалшиви, тъй като се отнасят до други събития, които нямат нищо общо с Народния съд . Ако историята се прави с фалшиви документи, и тя става фалшива. И така конкретно : 1. Снимки 1 и 5 са от 1946 и нямат нищо общо с Народния съд ( широко използвана от много медии ). Намира се в ДАА 2. Снимка 2 е от Аушвиц, а не от Белене. 3. Снимки 3,4,6, използвани в документален филм за Народния съд , не представят “ изселвания на семейства на осъдени от Народния съд”, а са съответно от Лом и Скопие и представят депортацията на гръцки и македонски евреи от български власти. Тези снимки са част от документален филм от 1943 г. 4.снимка 7, представяна като скръб по убити от Народния съд , е от август 1943 от гара Кочериново и представлява “изпращане ковчега на Борис III от опечаленото гражданство”. Опечаленият младеж впрочем е с бранническа униформа, което не е смутило редакторите. Снимката е част от колекцията “ Изгубената България” Драги журналисти , това не е история , а пропаганда с фалшиви материали. https://www.gudelnews.com/2020/02/blog-post_60.html?showComment=1580744582938#c7280166775693454176
Името ми е Червен на 04.02.2020 в 14:33
Съгласен съм с observer, че има както такива, които са заслужили присъдите си, така и такива, които не са. Със случая с Димитър Талев много се спекулира. Оставяме настрана гениалното му литературно творчество. Но той не е бил осъден затова, че е бил против македонизма, а за някои свои писания във вестниците "Македония" и "Зора", съдържащи елемнти на възхвала на националсоциализма. Като член на ВМРО и привърженик на Ванче Михайлов той, както и много други, е апелирал за ревизия на Ньойския договор и бил давал за пример Германия. Срещал съм такива цитати от негови статии: (за Хитлер: „един велик неин (на Германия) син възроди отпадналия дух, просвети ума и съзнанието, пробуди гордостта и всички тия нравствени сили тласна към дела, към подвизи, към върховни жертви”. И още: „Ние вярваме, че днешна Германия – Германия на един войник от миналата световна война и на националсоциализма е наистина нова възродена Германия. Ние виждаме това по творческия процес вътре в нейните граници, по силата, що проявява тя по бойните полета, по въодушевлението, с което се бори нейната младеж. Искреният призив, който днешна Германия отправя към всички народи за международна справедливост е свята клетва за общо спасение, а не лъжлива примамка, която би опозорила нейното име”. Какво да се прави, всеки има своите заблуди и плаща за тях.
Антидот на 16.02.2020 в 00:00
Авторът "Исторически дневник", или който се крие зад това, глупаво подценява интелекта на хората и особено на онези, които са наясно със събитията, военните престъпления и неизбежните присъди след тази ужасна война погубила 52 млн. и осакатила над 100 млн. души. Да се оправдават, извиняват или смекчават злодействата на фашизма и нацизма е чудовищно престъпление към жертвите на войната и към човечеството. Тази жалка статийка с анонимен автор, прави именно това, като отгоре на всичко подхвърля абсолютно недостоверни данни от недостоверен, най-вероятно измислен източник. Истинските данни са в архивите на Народния съд. Ако редакторите на "Гласове" са решили да сведат равнището на сайта си до това на "Пик", "Блиц", "Овца нюз" и пр. медии за дебили могат да продължават да публикуват лъжи, но ще се сблъскат с изобличения и ще загубят мислещите и знаещи читатели.
Я.Дачков или неговите дачковчета на 17.02.2020 в 12:18
Би трябвало да се срамуват най-малко,ако имат българско самосъзнание, че така подло участват в преписването на Българсата ИСТОРИЯ! Ако замисълът на публикацията е да се изявяват останалите отрепки на осъдените от Народния съд, тогава целта оправдава средствата.

Напиши коментар