Обяснението за днешното насилие води до Френската революция. Убихме краля, за да дадем суверенитета на народа. Робеспиер, заедно със Сен-Жюст, най-добре формулира тази необходимост: “Луи трябва да умре, за да живее отечеството”. Първо свещеното, а след това и физическото тяло на краля. Но това двойно убийство, вместо да консолидира легитимността на новата република, само задълбочи разлома между нейните привърженици и противници. Ето защо политиката във Франция е родена в насилие. Може би има и друга причина за това насилие и тя е психологическа. Тя се дължи на една много френска шизофрения, която се обяснява чрез двойното наследство, което сме получили - монархическо и революционно. Имаме почти естествена склонност да лижем обувките на шефа си и същевременно изпитваме яростно желание да му отрежем главата. Историкът Еманюел дьо Варескил обяснява защо “жълтите жилетки” искат главата на президента и на депутатите.

 

 

При “жълтите жилетки” насилието е насочено не просто срещу френската държава, а срещу хората, които я представляват. Особено срещу президента. На кръстовищата или на Шанз-Елизе, протестиращи говорят как ще го пребият, обезглавяват, изгарят, намушкват с ножове чучела с образа му, крещят, че “ще отидат да вземат Брижит” (Макрон - б.а.). Палят префектури и пречат на пожарникарите да се намесят. Заплашват депутати пред домовете им. Брюно Кетел дълго ще помни шестте изстрела пред дома му, докато е бил вкъщи със семейството си. Оттогава тръгва към Париж със свито сърце, при мисълта, че оставя децата си. Беноа Потери получил куршум в плик и посланието: “Следващия път ще го получиш между очите”. 

 

На какво се дължи този изблик на насилие срещу личността на президента и депутатите? “Поан” потърси отговора при историка Еманюел дьо Варескил, специалист по история на идеите и представите от Френската революция до началото на ХХ век, автор на книгата Le Temps de s'en apercevoir, journal d'un historien (L'iconoclaste) (Време е да се досетим, дневник на един историк (Иконоборец).

 

- Как си обяснявате насилието срещу Еманюел Макрон и представители на властта?

 

- Обяснението за това насилие води до Френската революция. Убихме краля, за да дадем суверенитета на народа. Това прехвърляне на властта беше много насилствено и брутално, защото революционерите смятаха, че преди тях не е имало никакъв социален договор. Спомнете си какво казва през 1789 г. депутатът в Учредителното събрание Рабо Сент-Етиен: “Миналото не е наша работа”.

 

Революционерите претендираха, че създават от нулата нов социален договор, изхождайки от върховенството на разума и естественото право, по модела на Русо за делегиране на суверенитета. Чрез това създаване от нищото (ex nihilo), те теглиха черта на историята на монархията. Тази съвсем нова, и следователно крехка конструкция, много бързо постави проблема за легитимността на властта. 

 

В името на тази нова легитимност и за да я консолидират, те искаха да убият краля два пъти: първия път при превземането на Тюйлери на 10 август 1792 г. и при обявяването на падането на монархията на 21 септември същата година; втория път е на 21 януари следващата година, екзекутирайки Луи ХVI на Площада на революцията Робеспиер, заедно със Сен-Жюст, най-добре формулира тази необходимост: “Луи трябва да умре, за да живее отечеството”. Първо свещеното, а след това и физическото тяло на краля. Но това двойно убийство, вместо да консолидира легитимността на  новата единна и неделима република, само задълбочава разлома между нейните привърженици и противници. Поради тази причина политиката във Франция е родена в насилие. 

 

Това обяснява защо оттогава периодично всички големи френски социални движения са били и политически движения, в името на превъзходството на народа над този или тези, които би трябвало да го представляват. Насилието се крие в тази никога незапълнена празнина между оспорваната легитимност и абстрактната и неопределена легитимност, за която непрекъснато претендира свещеният и суверенен народ. Още повече, че от осемнадесет години насам, с референдума от 2000 г. за прехода от седемгодишен към петгодишен президентски мандат, принципът на почти монархичното въплъщение на президентската функция при Петата република, вече не намира баланс в междинните парламентарни избори. 

 

 

- Крехкостта на социалния договор ли е единствената причина за тези насилия?

 

- Може би има и друга причина за това насилие и тя е психологическа. Тя се дължи на една много френска шизофрения, която се обяснява чрез двойното наследство, на което сме деца - от една страна, монархическо, от друга, революционно. От една страна, йерархията, старите режими, вид дворцова традиция; а от друга, революционното равенство. Например в нашите трудови отношения, ние имаме почти естествена склонност да лижем обувките на шефа си и същевременно изпитваме яростно желание да му отрежем главата.

 

- Защо това насилие продължава до наши дни?

 

- Живеем в система на републиканска монархия. Фигурата на президента на републиката замества фигурата на края. През 1789 г. превзехме Бастилията, но все още не искахме да убием краля. Виновните бяха министрите му, дворът, благородниците, интендантите, кралската администрация. През 1934 г., по време на Третата република, февруарските бунтовници се опитаха да превземат Камарата на депутатите, но не и седалището на президентството на републиката. Днес, и това е многозначително, “жълтите жилетки”, искат да ходят по Шанз-Елизе. Но вече не искат “крал”, в името на разума и прогреса, с надеждата, че утре ще бъде по-добре от вчера, а го държат отговорен за смесеното чувство за голям социален безпорядък, изпадане, изгубена трудова чест, която за мнозина, на фона на глобализацията, вече няма смисъл. Това се дължи на инстинкт за оцеляване, със сигурност не на някаква вяра в един по-добър нов свят.

 

- Защо това насилие се появява точно в този момент?

 

- Откриваме го всеки път, когато имаме чувството, основателно или погрешно, че се намираме в блокиран и неподвижен свят, когато социалният асансьор вече не изпълнява ролята си и това е още по-вярно, тъй като днес се намираме в края на няколко цикъла: този, който се роди с реформата през ХVI в., поставяйки индивида, неговата свобода и разум в центъра на света, но и на един по-нов цикъл, роден от Втората световна война и големите социални реформи в края на 40-те г. на ХХ в., когато се опитаха да спасят индивида чрез принципа на преразпределение. Всичко това остана без дъх. 

 

Националните държави, които бяха рамката, в която се развиваха циклите, са напът да изчезнат. Новите реформи закъсняват. Окончателната законност на държавата произтича от това, което е едновременно най-анонимно и най-инертно в нея -  административният й апарат. Мнозинството от тези, които демонстрират, не само, че имат чувството за отстъпление на равенството, но и за загуба на свобода. Със засилване на принципа за предпазливост, за наблюдение над всичко. Сериозността на ситуацията се дължи на това двойно чувство за загуба на равенство и свобода в един свят, който ни убягва и върху който имаме все по-малко контрол. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

Заглавието е на "Гласове"

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

20 години НЗОК

20 години НЗОК

НЗОК – начало, изграждане, институционализиране, стартиране на дейност...

7 коментар/a

легисти на 30.12.2018 в 09:24
Концепцията на Русо за обществения договор просто (при новите исторически условия) разкрива една разновидност на по-широката концепция за естественото право, господствала в съзнанието на управляващите класи десетки векове преди това. Т.нар. обществен договор е фикция, която прави възможна конструктивната социална инженерия при модерни условия, осигурявайки най-вече новата, модерна държавно-правова легитимност на властта. Всички демократи (даже и да не са либерали) след Русо са русоисти - към тях прибавете дори тесните социалисти, светските ислямисти и комунистите ("народна демокрация"). А всъщност няма никакъв обществен договор, както изначално няма и никакво "естествено право" - всичко това са фантазми, нагаждащи допустимото упражняване на властта чрез т.нар. "външни, обстоятелствени" трансценденции. Проблемът по принцип е много добре описан и обяснен от нашия социолог Андрей Райчев в книгата му "Привилегировани гледни точки".
А през ранния комунизъм някой у нас беше сътворил забележителния лозунг: на 30.12.2018 в 11:38
“Те умряха, за да живеем ние!” И едва ли си е дал сметка, колко прав е бил.
А през ранната демокрация, Валери Найденов май беше, създаде лозунга на 30.12.2018 в 11:43
“Стани Да Седна”. Направи го от готови материали на пазара, абревиатурата СДС. И също беше прав.
"Акт №7" в снимков репортаж на 30.12.2018 в 12:41
"Акт №7" в снимков репортаж "Акт №8" состоится уже 2019-м году, в следующую субботу. Протестующие настаивают, что злочинный режим Макрона так легко не отделается и парижские титутшки не смогут заглушить голос свободы. https://colonelcassad.livejournal.com/4673279.html Несмотря на новогодние праздники, во Франции задорно прошел "Акт №7" "протестов "желтых жилетов". По всей Франции в протестах приняло участие от 25 до 35 тыс. человек. В ходе столкновений с полицией несколько десятков человек было задержано и несколько десятков пострадали. Троих привлекли за публичное обезглавливание чучела Макрона. Основные требования все те же - отмена решений правительства в сфере экономики, отставка Макрона, реформа трудового законодательства. Макрон продолжает настаивать, что больше уже обещанных подачек протестующим, они от него ничего не дождутся, что обуславливает продолжение протестов.
Ади нема нужда! на 30.12.2018 в 13:55
Две банкерски фамилии се ритат по кокалчетата, тоя глаголи за "отечеството"!
КОНСТАНЪИНОВ на 03.01.2019 в 08:11
ФРЕНСКИЯТ ДЕВИЗ "ДА УБИВМ КРАЛЯ ДА СПАСИМ РЕПУБЛИКАТА" ТРЯБВА ДА ГО ПРИЛОЖИМ В БЪЛГАРИЯ НЕЗАБАВНО.
Галоа Балкански на 04.01.2019 в 11:47
Оляхте се на територията с тези жилетки , преекспонирахте на макс протеста , със садистично-комплексарска неосъщественост... Ами няма такъв проблем във Франция. Жилетките са едно твърде маргинално и немногобройно волеизлеяние на шомажи (безработни) , безделници , алкохолици... а в големите градове като Париж откровени криминали. Огромната част от французите НЕ СЕ идентифицират с жилетките. И дори да им симпатизираха в началото за цените на горивата , сега когато цените падат и падат , а Макрон изпълни и други техни искания ... жилетките съвсем спихнаха. Впрочем който познава обществено-политическата френска традиция знае , че такива протести и избухвания са обичайни. Например само преди половин година имаше масови протести и стачки на "шемино" (же-пе-йците) против реформите в сектора. Впрочем крайно наложителни , тъй като ле шемино се ползват с невероятни привилегии , пред които бледнеят тези на българските жепейци по времето на соца... Та тези разглезени релсаджии маршируваха из големите френски градове , блокираха улици , гърмяха бомбички , надуваха вувузели , пускаха цветни пушеци , създаваха невъобразими бордели цяла пролет... И кво ? Спихнаха и преха неизбежното. Така стана и със жилетките. Така е при демокрацията. Хората имат право да протестират и протестират ! Властта се вслушва и изпълнява някои от исканията , които са възможни. Други - не изпълнява. Западната демокрация се гради именно на постоянното договаряне и компромиса. Пълно щастие не съществува... Сравнете с Мутроландия ? Как е в царството на Тиквите ?

Напиши коментар