Радев е на висотата на очакванията към един президент. Каквото може по конституционно правомощие – умело се възползва. Не пропуска нито един шанс да бъде коректив на управляващите, като в същото време не допусна и да има война между институциите, каквато наблюдаваме в съседна Румъния. Общо взето, мъж с характер!

 

- Днес се навършват две години от встъпването в длъжност на президента Румен Радев. Как ги оценявате, г-н Георгиев?

 

- Две години са достатъчно, за да преценим, че българските избиратели не сгрешиха като дадоха гласа си за Румен Радев, въпреки че беше непознат на входа на кампанията, не беше лице, което се е подвизавало на политическата сцена. Това го доказват и социологическите изследвания - от онези, които са гласували за него, няма разочаровани. Това означава, че със своя вот те получиха представителство в една ключова институция. Гарантираха си, че ще намерят достоен говорител и застъпник в публичното пространство на своите проблеми, болки, очаквания. Радев е на висотата на очакванията към един президент. Каквото може по конституционно правомощие – умело се възползва. Не пропуска нито един шанс да бъде коректив на управляващите, като в същото време не допусна и да има война между институциите, каквато наблюдаваме в съседна Румъния. Общо взето, мъж с характер!

 

- Защо тогава рейтингът на президента спада?

 

- Кой отчита спад?! Аз нямам такива данни. В последното изследване, което съм правил, Радев имаше 53% доверие. Това е повече от сумарното доверие в парламента, правителството и съда. Може би има лек спад сред привържениците на ГЕРБ, които бяха благосклонно настроени към него – може би са имали други очаквания. Но такъв рейтинг няма нито една институция, нито едно лице в страната. При избирането му рейтингът естествено беше по-висок, но ако 53% доверие са спад, дай Боже всекиму такъв спад. Радев е харесван, дейността му е оценявана позитивно от всички обществени прослойки и електорати. Разбира се, най-малко му симпатизират привържениците на управляващите и има защо. Той непрекъснато посочва техните грешки.

 

- Може ли президентът, който и да е той, да бъде алтернатива?

 

- По конституционен ред – не, но от гледна точка на морала, на идеи, на авторитет – да. Не може да бъде политическа алтернатива, защото по дефиниция, докато е президент, е осъден да бъде държавник, а не политик. Но никой не го е освободил от отговорността и правомощията да реагира с позволения му инструментариум - отлагателно вето и публични обръщения, на неща, които намира за нередни и рискови за българското общество. За тези две години той не е излизал от рамките на правомощията си и активно участва във всички обществени дебати.

 

- Ако приемем, че чрез публичните си обръщения и 12-те отлагателни вета, които наложи, Радев очертава алтернатива, каква е тя?

 

- Той не е предложил публично алтернатива на сегашния политически модел. С това, което разчитаме в цялата серия отлагателни вета, Радев предлага няколко неща: сериозен и компетентен дебат по всяко законодателно и управленско решение, което управляващите искат да лансират; той предлага алтернатива на срастването на управляващ и бизнес елит – тези олигархични тенденции, които наблюдаваме (достатъчно основание имаме да мислим така след цялата серия очевидно лобистки закони); предлага алтернатива във всеки един казус, когато е упражнил отлагателно вето. Ако някой систематизира всичко това, ще се види, че неговата алтернатива е компетентност, диалог, не на лобизма, не на корупционните рискове в маса управленски решения, не на авторитаризма – очевидна тенденция в политическия ни живот. Радев не е вербализирал това, но в решенията му се усеща желание да се смени формиралият се напоследък политически модел. Модел, който загърбва тотално суверена – гражданите, и овластява и без това овластените представители на политическия и бизнес елит.

 

- Какво усещане остави у вас националната работна среща на ГЕРБ, проведена на 20 януари в София?

 

- Честно казано, доста скучновато и неинформативно от политическа гледна точка събитие. Единственото му достойнство е, че беше кратко. Всичко беше по познатия алгоритъм на подобни форуми на ГЕРБ – две активни фигури на сцената, акламираща зала и няколко поддържащи гласа, внасящи елемент на емоционалност. Кураж, загрявка преди предстоящите политически битки. За човек, на когото му е интересно да се занимава с анализи – нищо ново, освен известното усещане за проблеми – публични, вътрешнопартийни, репутационни. Това особено пролича в словото на Бойко Борисов.

 

- Репликата за червената лампичка ли имате предвид? Обръщението му към залата - „ако не ви светне червената лампичка, аз ще ви светна синята“.

 

- Тя червената лампичка отдавна свети. ГЕРБ е в низходяща електорална тенденция. От два – три месеца има почти пълен паритет ГЕРБ – БСП. Само денят на изборите ще покаже реално кой какво може. Репутацията на ГЕРБ се руши. И се руши и поради начина, по който се употребява властта на национално и местно равнище, и поради лобизма, и поради недомислени и недоработени управленски решения, и поради изчерпване на всички тези пиар хватки, които използват ключовите лица на ГЕРБ. Намалява обществената чуваемост за тези крехки от интелектуална точка послания, които ГЕРБ може да излъчва. И оттам зейва гигантският дефицит на ГЕРБ. Това е дефицитът на идеи. И час и половина да слушате, и три часа и половина да слушате, няма да усетите никаква нова идея. Освен някакви елементи на притеснение, почувствани по-скоро епидермално, на които се реагира по герберски.

 

- Как?

 

- Трябва да бъдете по-активни, имате презумпция за невиновност... Откъде идва тази презумпция за невиновност?! Маса хора са убедени или знаят, че кадри на ГЕРБ са виновни за едни или други решения по посока на лично облагодетелстване или облагодетелстване на приближени кръгове, на приближени медии, на клиентела. Този модел на ГЕРБ се изчерпва. Той е в състояние да им осигури медийно спокойствие, доминиране в публичната сфера, което се дължи на факта, че в техни ръце са основните властови, административни, финансови ресурси. Но вече и харизмата на Бойко Борисов не действа. Губи се доверието в него. Недоверието, дори алергията у големи групи хора към Бойко Борисов вече достига доста високи стойности. Той не е толкова интересен, колкото беше в началото на политическата си кариера. Изчерпа се и неговия ролеви репертоар. От година и половина се опитва да го освежи с нови геополитически роли и активности, с търсене на амплоато на помъдрял обединител на нацията. Но тези му роли не са убедителни. Те биха сработили само при условие, че е налице вярата в него, а тя се изпарява.

 

- Как да сработят тези „роли“, като Борисов говори за обединение, а организационният мотор на партията – Цветан Цветанов, създава маркери, които разединяват?

 

- ГЕРБ е авторитарна партия. Цветанов, разбира се, има друга визия за това как се прави политика. Той разчита на доказалите досега ефективността си политтехнологии, разчита на мобилизация на клиентела, на зависими от властта на ГЕРБ съществувания. Но няма ли идея, кауза, една партия, изчерпи ли се идейно, няма ли нови лица, обещаващи съчетанието между морал и компетентност, ерозията няма как да не продължава. Особено, ако не можеш да се похвалиш с управленски решения. Не може да пакетираш санирането като гигантско постижение. Можеше една–две години да сочиш магистралите като постижение, което може да се пипне. Но има маса други последствия от твоето управление, които хората виждат, усещат ги с джоба си. Това са растящите социални неравенства, растящата несправедливост, корупцията, западането на 60% от населението, лишаването му от перспективи, рухването на инвестициите, задълбочаването на демографската криза. Хората това усещат. ГЕРБ вече няма надежда, която да продаде. Те не са тези, които да вдъхнат вяра, че от тяхното управление ще бъде добре не само за елита на партията, но и за някой друг.

 

 

Източник: epicenter.bg

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

5 коментар/a

До предишния на 22.01.2019 в 19:48
Тъп си като тия дето ти плащат ! Нямаш аргументи , а само плюнки , които на главите ви падат !
Мильо Лудия на 22.01.2019 в 19:50
име на 22.01.2019 в 18:19 Ефенди, на теб за оня помак, което щеше да посреща мигрантите с хляб и сол на границата ли ти е мъчно ?
диди дайсон на 23.01.2019 в 04:48
Абсолютно точно и вярно!Това е истинския ПРЕЗИДЕНТ!!!
Цецо на 23.01.2019 в 07:49
Браво.Много точен коментар.
г-жа име е права: г-н Плевнелиев е следващият ни Президент! на 23.01.2019 в 13:24
А дотогава, аз (висок скок) предлагам по границата да се обособят пекарни. Граничните служители да минават курс по хлебарство, финансиран от ЕС. Да се изпратят мисии в държавите на бегълците да се проучи какъв точно го препочитат хляба. Така, граничарите, вместо с оръжие, ще посрещат нарушителите с предпочитания от тях хляб. Да има дежурни, които да пекат погачите. И много строги надзорници по качеството, за да не би някой от неканените гости да е недоволен... а остатъците да се дават на пенсионери срещу солидна цена.

Напиши коментар