“Няма по-лош невежа от този, който не иска да знае”: Юбер Ведрин е в атака, но този път на екологичния фронт. Привърженик на прагматизма в международните отношения, бившият външен министър не вижда защо да не се приложи този метод и в екологията. В есе, озаглавено Et après  (А после?), Юбер Ведрин критикува последователите на “зеления радикализъм” и отрицателния растеж, безсилието на Европа в световния “Джурасик парк” и заблужденията на своите приятели от “изгубената” левица.

 

 I

Министър на външните работи на Франция от 1997 до 2002 г., при Жак Ширак, със своя реализъм, фин анализ и познаване на международните теми, Юбер Ведрин е уважаван както вляво, така и вдясно. Снимка: архив

 

- Кризата, през която преминаваме е историческа, пишете вие, защото това е “първата обща травма” в историята на човечеството.

 

- Никога целият свят не е изпитвал страх от една и съща заплаха едновременно! И този безпрецедентен глобален страх се разпространи светкавично, с ритъма на мигновената информация и брауновото движение на всякакви пътници, които са белегът на нашата епоха. Ще има дълбоки антропологични последствия, а този опит ни разкрива нова възможност за действие. 

 

- Какво ви кара да мислите така? Виждаме, че днес приоритетът е икономически. 

 

- Това ще продължи известно време. Наложиха се първо здравната, а после и икономическата неотложност. Но съзнанието, че трябва да екологизираме начините си на живот, вече е налице! Природозащитниците първи имаха интуиция за това, но останаха малцинство: твърде левичарски настроени, твърде утопични, твърде противопоставящи се на науката. За някои екологията е само нов инструмент за разрушаване на обществото. Няма защо да стават мнозинство! Във всеки случай пълният “отрицателен растеж” е неприложим: четири пети от човечеството искат да растат, стремят се да живеят по-добре. Не сме ние тези, които ще им попречат. Няма противоречие, при по-добро организиране и корекция на глобализацията. 

 

- На зеления радикализъм противопоставяте постепенна “екологизация” на обществото. Каква е разликата между “екология” и “екологизация”?

 

- Същата, като между “индустрия” и “индустриализация”. В първия случай, това е описателно и статично понятие. Във втория, динамично понятие: политика, действия, инвестиции… А моята идея е, че трябва всичко да се екологизира. Оцеляването на човешкия вид е в опасност ако 9 от 10 млрд. души функционират “по западен модел”, включително Китай, със същата степен на потребление на невъзобновяема енергия, емисии на CO2, масова злоупотреба с пестициди, неподлежащи на рециклиране отпадъци, срив на биоразнообразието, унищожаване на всички естествени среди. Но повечето хора не чуват тази констатация, защото задачата изглежда неизпълнима поради липсата на убедителна алтернатива. Оттук и отрицанието или паниката. 

 

Въпреки това можем да действаме конкретно, отхвърляйки всякакъв романтизъм или идеология. Отговорът предполага повече наука и по-малко емоция, противно на онова, което проповядват политическите еколози, които много сбъркаха и досега не са предложили жизнеспособно решение. Екологизирайки поетапно, можем да дадем конкретни отговори. Да строим сгради с неутрална, дори положителна енергия. Да ядем по-малко месо, без да тласкаме към безработица един огромен световен сектор! Да процедираме поетапно. Да рециклираме, да направим икономиката кръгообразна, да развиваме зелена химия. Да съхраним ядрената енергетика - благодарение на която Франция допринася само с 1 процент за парниковия ефект в света - докато слънчевата наистина стане конкурентна. Еколозите имат голяма отговорност в това отношение, но също и г-жа Меркел, която, за да спечели регионалните избори, извади преждевременно страната си от ядрената енергетика, което повиши употребата на въглища! А на европейско ниво Германия продължава шокиращо да се опитва да делегитимира чрез бюрократични процедури ядрената енергетика на своите партньори, докато абсолютният приоритет би трябвало да бъде намаляването на CO2. 

 

- Призовавате Европа “силно да се преобрази”, излизайки от тази криза. Има ли все още време за това?

 

- Нужно е. След Втората световна война почти всички европейци отхвърлиха самата идея за сила, смятайки, че тя е довела до катастрофата. Поискаха от САЩ да ги защитава и, подслонени в НАТО, създадоха общия пазар, после единния пазар (с неговите норми!). Така Европа се превърна в нещо като малък рай за “Грижовните мечета”. Но светът е “Джурасик парк”! Това става, когато изхвърлим Макиавели на боклука. Повярвахме, че всичко ще бъде наред - това е донякъде “идеологията на СТО” (Световната търговска организация) - , тъй като развиващите се страни, развивайки се и търгувайки, ще станат по-модерни, по-демократични и така нашите ценности ще се разпространят по света. Бяхме наивни. До китайския шок! Време е да се отърсим от тази наивност. Откритието за нашата почти пълна зависимост в някои сектори показва, че идеализираната ни визия за глобализацията отчасти се е обърнала срещу нас. Пандемията ни го показа: за да имат маски, хората се обърнаха към националните правителства, региона и града, не към Европа. 

 

- Хората откриха, че респираторите и лекарствата им се произвеждат извън Европа. Не трябваше ли Европа да запази тези стратегически елементи?

 

- Европа не беше създадена, за да произвежда респиратори. Ако очаквате всичко от Европа, тя ще бъде упреквана за всичко и така ще подхранвате популизма. Аз съм за “съвместен суверенитет”. Но трябва да съхраним връзката с хората, за да запазим демократичната легитимност. Трябва да покажем, че Европа е силна със силата на всяка нация и че с безкрайното регламентиране, с гротескните норми, изгубихме вкореняването. Някои се паникьосват, когато заговорим за граници, но границата не е стена!

 

- Значи не трябва да вървим към федерална Европа?

 

- Кой народ го иска? Ако наистина приложим федералната идея и държавите членки загубят правото си на вето, тогава Франция ще бъде малцинство по всички теми, на които французите държат. Нашият “социален модел” е икономически, данъчен и дори социален анти-модел за всички останали! Ядрената енергетика? Ще бъдем почти единствени. За културната политика дори да не говорим. Същото важи и за външната политика. Накратко, това е идеята за “Грижовните мечета”, за неутралността или за безсилния повърхностен морализъм, който ще стане мнозинство. Защото противно на едно разпространено мнение, повече европейска интеграция не означава повече сила. На европейците е нужна мисловна революция, не да им се казва, че Европа ще се оправи, а че ще направим Европа по-силна, съчетавайки пробудените амбиции на държавите членки. Да бъдат спокойни, че ще останат французи, германци, датчани, португалци и т.н., че няма да им се отнеме това, което е останало от суверенитета им.

 

- В размишленията си за бъдещето отдавате почит на един политик от миналото… Лионел Жоспен, чиято известна фраза цитирате: “Да” на пазарната икономика, “не” на пазарното общество”.

 

- Чудесното правителство на Жоспен не беше толкова отдавна! Това е малък знак за моите приятели от левицата, които вече не знаят къде са. Въпреки че културното левичарство стана много силно, институционалната левица вече няма ясна основа, тя се превърна в нещо като зомби. Може би има бъдеще, но няма да се възроди във формата, в която я познавахме. Левицата беше реакция на бруталната индустриализация през ХIХ век, която много добре описват Зола, Дикенс и др. Действията на работниците, после на синдикатите, партиите позволиха промяната на условията на труд. Това е голямата и красива история на левицата, която продължи до модерната епоха със социалната държава, която изисква толкова високо, почти конфискационно ниво на данъчно облагане, че това може да стане само със силен растеж, както през “славните тридесет години”*. Така че левицата исторически беше на спускащ се склон. Митеран, този велик магьосник в политиката, успя през 1981 г. да обедини разбитите семейства на левицата, но беше избран в неподходящо време. След това тези семейства отново се разпаднаха между привържениците на една левичарско-социална визия, снизходителна към ислямолевичарството, и привържениците на привличането на екологията, сякаш можеха да се възродят с тази нова кръв. Но няма да успеят… Тогава какво стойностно остава днес? Формулата на Лионел Жоспен остава най-точна. Присъединяваме се към пазарната икономика, единствената, която работи, но като я организираме - реиндустриализираме, реинвестираме, работим повече, ако е необходимо, но отказваме търговският подход да опустоши всичко в живота ни. 

 

- “Разполагаме с една или две години, за да не пропуснем тези срещи”, пишете вие. Наистина ли не правите оферта за услугите си?

 

- Не, казах ви. Мисля, че политиката стана нещо невъзможно. Играта на социалните мрежи, на непрекъснатата информация, на активистите разрушава всичко. И пледирам за разбиране към управляващите! Но след като двадесет години съм бил в сърцето на властта в тази страна, искам да продължа да участвам в дебата на идеи. Правя го с пълна свобода, независимо от политическия контекст.

 

* „Славните тридесет години“ визира периода на просперитет, който Франция преживява след края на Втората световна война до петролната криза от 1973 г. (бел. пр.)

 

Със съкращения

Свързани статии: http://glasove.com/categories/intervyuta/news/yuber-vedrin-evropejskiyat-syyuz-be-syzdaden-za-svyat-bez-tragedii

http://glasove.com/categories/intervyuta/news/yuber-vedrin-i-zherar-aro-krayat-na-amerikanskata-imperiya

http://glasove.com/categories/intervyuta/news/yuber-vedrin-evropejskite-eliti-stavat-lokomotiv-bez-vagoni

 

 

 

 

 

Още от категорията

4 коментар/a

Амира на 02.07.2020 в 11:52
Отличен материал, благодаря!
основната теза на интервюто на 02.07.2020 в 12:49
"Екологизирайки поетапно, можем да дадем конкретни отговори. Да строим сгради с неутрална, дори положителна енергия. Да ядем по-малко месо, без да тласкаме към безработица един огромен световен сектор! Да процедираме поетапно. Да рециклираме, да направим икономиката кръгообразна, да развиваме зелена химия. Да съхраним ядрената енергетика - благодарение на която Франция допринася само с 1 процент за парниковия ефект в света - докато слънчевата наистина стане конкурентна." - Всичко това трябва да се прави планомерно и от всички, засега само се ослушвате.
Мильо Лудия на 02.07.2020 в 13:11
Усетихте се, че сте сърна сред стадо вълци, но е вече късно.
Тръмп на 03.07.2020 в 11:58
Републиканска партия в САЩ - Идеология Консерватизъм Национализъм Икономически либерализъм Десен популизъм Християнска десница Неоконсерватизъм (под неоконсерватизъм и неолиберализъм се разбира само едно и също съчетание КОНСЕРВАТИЗЪМ ПЛЮС ИКОНОМИЧЕСКИ ЛИБЕРАЛИЗЪМ) Спуснатите от Рейгън момчета икономисти в Чили, се самоназовават "неолиберали". Рейгън се води като политически баща на неоконсерватизмът, следователно на неолиберализмът.

Напиши коментар