Глория Гуевара, изпълнителен директор на WTTC коментира:
„Тези смразяващи прогнози разкриват колективното драматично забавяне на правителства по целия свят, които бяха длъжни да разработят ефективни мерки по отношение на бранш, който се явява гръбнакът на световната икономика!“
Гуевара обяснява, че сривът в туризма е всъщност удар по десетки хиляди дейности по света, които пряко и непряко са ангажирани с пътуващите хора.
Ангажиментът на местните общности е много по-всеобхватен от най-видимата част, която изглежда само като транспорт, настаняване и прехрана.
Все повече специалисти в туристическия бранш по целия свят в отчаяни призиви обясняват, че „туризмът не значи ваканция!“, а целенасочено пътуване на хора от едно място на друго с някаква цел и този процес е със строго икономически измерения, които гарантират работните места на стотици милиони хора по целия свят. Не съществува сфера на услугите, която да не участва в обслужването на туризма. Леката индустрия в голяма степен също допринася за качественото осъществяване на туризма.
Според Тиери Бретон, европейски комисар по вътрешни пазари, ЕС губи от туризъм по около 1 млрд. евро на месец.
През 2018 г. между държавите в света са пътували 1,4 млрд. човека по данни на Световната организация по туризъм (UNWTO). Около 6% от всички пътували са се нуждаели от спешна медицинска помощ, което ще рече около 84 милиона човека, а от тях 8,4 милиона са били със спешен проблем за зъболекар.
В България не е ясно колко катастрофални ще са ефектите върху светлата страна на туристическия сектор по няколко причини:
- В България никой не знае каква е легловата база и колко са работещите хотели;
- Респективно никой не знае какъв е точният брой на заетите в този бранш;
- Никой не знае какъв е броят на туроператорите, които вече са продали туристически пакети и какъв е броят на заявителите, които искат да си получат парите обратно и колко са тези, които са склонни да предоговорират закупените пакети;
- Никой не знае за какви суми става дума;
- Никой не знае колко са вече освободените от работа в бранша;
- Никой не знае какъв е броят на чужденците, пристигнали в България, на които се е наложило да ползват спешна медицинска помощ;
- Никой не е правил математически модел за това в какъв срок колко хора и от кои сфери на туризма ще бъдат освободени;
- България е единствената държава в света, която официално посреща 11 милиона чуждестранни туристи, но от тях едва 3,5 млн. отсядат на хотел и нямаме и бегла идея къде отиват останалите;
- Никой не може да предположи помощ в какъв размер е необходима за туристическия сектор и за какво конкретно.
Всъщност – в България реални числа, свързани с туристическата индустрия няма, защото цялото уравнение е съставено от хиксове, игреци, зед и прочее неизвестни, а Националния статистически институт (НСИ) публикува само данните, които са подадени от институциите. НСИ би дал истинските данни, стига да ги получи, но вече десетилетия все нещо пречи именно туризмът у нас да се сдобие с реална статистика. Затова само сме наясно, че сме в общия кюп на загубите от трилиони в световен мащаб и това е гарантирано.
Единственият бизнес у нас, който може да докаже своята заетост по линия на туризма, е авиационният. България ер реагира светкавично, още около 10 март, като обявиха, че всички вече закупени билети може да бъдат предоговорени за произволно избрано време в рамките на 12 месеца и то не само по закупената вече дестинация, а по всяка дестинация на превозвача и без доплащане. Предоговарянето става с изпращане на искането на имейл и се получава нов номер за валидността на резервацията.
Какво обявяват други държави в Европа?
Гърция съобщава, че туризмът в страната генерира една четвърт от БВП, в размер на 182 млрд. евро. 20 на сто от заетите в Гърция са именно в този сектор и те са над 4,3 млн. човека. Само от началото на кризата, спадът в Airbnb доближава 80%. Хотелите отчитат неявяване на гости в над 50% от резервациите, които са вече платени, а нови не се правят. За 2019 г. гръцките хотели са генерирали приход от 8,7 млрд. евро, което е ръст със 7% спрямо предходната година, а броят на туристите е надхвърлил 31 млн., като те са похарчили близо 20 млрд. евро.
Президентът на гръцката камара на хотелиерите Александрос Василикос предупреждава правителството да подготви незабавни мерки, защото „последствията от забавянето ще се отразят от счетоводителите на Родос до водопроводчиците в Атина!“
Гръцкото проучване сочи, че непряко в туристическия бранш в страната са ангажирани още около 25 на сто от трудово заетите. Така общият им брой е около или над 10 милиона. Правителството вече разработва програма за спасяване на сектора чрез данъчни облекчения, удължаване на гратисни периоди по кредити, преки помощи към освободените от работа.
В Турция 12% от БВП се дължи на туризма. Само в идните два месеца 550 хил. сезонни работници по хотелите няма да започнат работа. Прогнозата на турската туристическа индустрия е, че секторът няма да може да се възстанови в идните няколко години – между три и четири. „Не може да се разчита на вътрешния туризъм, защото хората, които нямат работа днес и няма да я имат и в близките месеци, няма да мислят за ваканция и ще пестят от всяко пътуване. Не можем да разчитаме и на международен туризъм, защото навсякъде картината ще е една и съща.“
Осман Айик, председател на туристическия съвет под шапката на Турски съюз на камарите съобщава, че наличните средства на хотелите ще им помогнат да оцелеят за най-много половин година, без обаче да са в състояние да задържат наличния си персонал.
Италия ще бъде отписана от туристическата карта поне за една цяла година напред, а последствията страната ще влачи около петилетка и то при агресивна рекламна кампания. Който е достатъчно смел, може да посети страната веднага, след като забраните за пътуване паднат и ще се чувства като откривател на почти призрачни градове. Загубите от туристически дейности само за месеците от март до края на май, ще възлязат на около 7,4 млрд. евро.
Авиационният бранш официално предупреди, че ако редовните полети не бъдат възстановени до края на май, светът ще осъмне без гражданска авиация. В пакета от мерки на САЩ, американският президент Доналд Тръмп обяви, че авиосекторът ще бъде подкрепен с $58 млрд., а целият сектор, който обхваща транспорт и туризъм иска помощ от $150 млрд. Предварителните разчети сочат, че само от намаленото пътуване, загубите ще възлязат на $355 млрд.
Интересното е, че администрацията на президента обаче не е склонна да подкрепи сектора на круизните компании. Повечето клиенти на луксозните лайнери са американци, когато курсовете се изпълняват от САЩ или Пуерто Рико, но самите фирми са регистрирани в офшорни зони – Панама, Либерия, Бермуда, а наетите в тях лица са предимно европейци, филипинци, азиатци и минимална част са американци, които също знаят как да избягват плащането на данъци в САЩ. „Бляскавите круизни компании звучат като достоен кандидат за помощ, но налице са достатъчно основания да не им се помага!“ – заявява Тръмп.
И така коронавирусът, за който според данни на учените, 9 от 10 заразени дори не разбират, че са били носители, раздели глобалната икономика отново в свят на държавни правителства и тесни икономически интереси. Затова и прогнозните финансови загуби варират в широките граници на способността на всяко държавно управление да реагира, да планира, да разработва кризисни програми и да инвестира в светлата икономика, така че тя да стъпи отново на краката си.
Нито едни военни действия, нито едни политически конфликти след Втората световна война не са били предпоставка за толкова тежко сътресение в световен мащаб, което да се отрази на най-голямата лична свобода на хората – да се предвижват. Когато след фалита на туроператора Томас Кук, Великобритания обяви, че извършва най-голямото мирновременно репатриране на свои граждани, никой не предполагаше, че след по-малко от две години, десетки хиляди хора от националности от целия свят, ще се окажат блокирани къде ли не, защото целият свят хлопна кепенци.
Пътуванията по света ще претърпят промени, които ще се изразят в още тормоз за пътуващите поради увеличаване на редица системи за сигурност. Възвръщането към нормален живот обаче ще постигнат тези държави, които най-бързо се отворят за редовните си посетители и които възстановят транспортните връзки. А най-яркият показател за оздравяването на света започва от туризма.