- Автор: Иван Данилов, РИА новости
- 10 Sep 2020
- 5386
- 26
Ще бъде крайно наивно да гледаме на ситуацията изключително от гледна точка на идеологическото противопоставяне, в същото време, когато задкулисните аспекти на конфликта очевидно са свързани с борбата за сериозни финансови потоци. Според най-консервативните оценки „цената на обвиненията“, които Сорос отправи в Давос, възлиза на 251 милиарда долара, и то, ако се ограничим с хоризонт на оценката до 2025 г. Ако разгледаме ситуацията в по-далечна перспектива, тогава сумата става астрономическа. Особено, ако вземем предвид колосалните възможности за печалби, които ще се открият за тези, които ще победят в състезанието за контрол над ключовите технологични и инфраструктурни проекти, упоменати от американския олигарх по време на изказването му.
Речта на Джордж Сорос на форума в Давос беше посветена лично на председателя Си, на руския президент Путин и на китайските технологични компании. Основната разлика от предишните гневни филипики на милиардера Сорос се изразява в смяната на приоритетите. Ако по-рано главен враг и заплаха беше Владимир Путин, то сега вниманието на олигарха се пренасочи към китайското ръководство и китайските технологични компании. Заедно с това не беше пропуснат и президентът Тръмп, когото Сорос обвини, че води търговска война с целия свят, а би трябвало да се мобилизира, за да победи в търговската война с Китай.
Най-важният абзац от речта на Сорос, на който обърнаха внимание всички световни медии, изглежда политически само на пръв поглед. Той каза, че „Китай не е единствения авторитарен режим в света, но той е най-богат, най-силен и най напреднал в технологичен план.“ След това добави, че тези обстоятелства правят лидера на КНР „най-опасният противник на откритите общества“, тъй като „инструментите за онлайн контрол, разработени с помощта на изкуствения интелект“, позволяват на „авторитарния режим да получи преимущества“.
Ключовите думи тук са „авторитарен“ и „преимущества“ (в смисъл технологични). Но всъщност най-важния цитат от изказването на олигарха е съвсем друг. И той е свързан с личната му обида и икономическите му интереси. В този смисъл, той каза дословно следното: „Миналата година аз все още мислех, че Китай трябва да бъде въвлечен по-дълбоко в структурата на глобалното управление, но оттогава, според мен, поведението на председателя Си се промени… Моята позиция сега се заключава в това, че вместо да водят война с целия свят, САЩ трябва да се концентрират върху Китай. Китайските компании ZTE и Huawei леко се отърваха, а вместо това САЩ трябваше да ги смачка. Ако допуснем тези компании да доминират на пазара на 5G мрежите, това ще представлява недопустим риск за останалия свят“.
Тук трябва дебело да подчертаем, че единственото конкретно и реализуемо изискване, издигнато от олигарха в Давос, се заключаваше в прилагането на абсолютно непазарни методи за административно въздействие и ограничаване на конкуренцията спрямо китайските технологични компании.
Трябва да си крайно наивен за да повярваш, че професионалния спекулант Джордж Сорос, известен с умението си да печели от икономическите проблеми на различни страни, действително се вълнува от борбата на обикновените граждани на планетата против държавния контрол, осъществяван с помощта на високите технологии. Нещо повече, самия опит на олигарха да прокара разделителна линия между „авторитарния китайски технологичен контрол“ и „откритите западни общества“ изглежда нелеп, защото по ниво на тотален онлайн контрол, така наречените „открити общества“ са надминали в пъти и най-смелите фантазии на Джордж Оруел.
В този контекст, показателна е и историята с Едуард Сноудън. Много по-рационалното обяснение на позицията на Сорос е свързано с консервативната оценка на аналитичната компания Netscribes за размера на пазара на мрежи от стандарта 5G, който се очаква през 2025 г. да достигне 251 милиарда долара. Освен това, както и самия Сорос призна, до миналата година той фактически е бил лобист на Китай, апелирайки за все по-широк достъп на КНР до различните технологични структури, като тогава американския олигарх не е имал никакви въпроси и претенции към ZTE и Huawei. Очевидно е също, че в политиката на китайското ръководство през миналата година няма никакви съществени промени, от които се оплаква Сорос. Тогава остава само едно логично обяснение за нападките му. Просто са отказали да делят с него и сега той си отмъщава, като прави това по любимия си начин да го представи като борба за свободата и правата на човека.
Другата вероятна причина е, че милиардерът-спекулант вече е закупил акции на американски и европейски технологични компании, които в следващите години ще натрупат милиарди долари, ако под лозунга за борба с тоталитаризма, бъдат отстранени от международния пазар ZTE и Huawei. Като се има предвид биографията на Сорос, ще изглежда странно, ако той постъпи по друг начин, особено отчитайки факта, че стандартът 5G е „ключът“ към интернет бъдещето и множество други цифрови услуги, които днес са невъзможни, но в следващите години ще носят колосални приходи.
За съжаление, Сорос има всички шансове да спечели на своя страна западните страни. Той и неговите съюзници могат действително да отстранят от международните пазари китайските високотехнологични компании, но дори и това да стане, ще е късно, процесът вече не може да бъде спрян.
За Русия това има едно важно последствие. Днес всички проекти, включително и на национално ниво, за създаването на високотехнологични компании, които биха могли да се конкурират със западните корпорации, са абсолютно неосъществими. Сега на Запад биха блокирали не само китайските ZTE и Huawei, а и „Газпром“. Единственото, което ги спира е, че ако наложат ембарго на „Газпром“, това ще доведе до катастрофални икономически последствия в европейските страни. Но все пак трябва да отчетем, че епохата на глобалните пазари приключва. Това означава, че на американските и европейски борси никой не ни чака и няма и да ни чака. И че сега е времето да започне изграждането на алтернативни системи за световна търговия, въпреки че всички „соросоиди“ в света ще се опитат да й поставят прът в колелата.
Превод за "Гласове": Никола Стефанов
Източник: ria.ru
