Ракетно уравнение с едно китайско неизвестно

За разлика от 2001 г., днешното ръководство на САЩ няма доблестта да заяви, че този договор вече не го устройва, а прави всичко възможно да обвини за това Русия. САЩ смятат и с право, че и други страни трябва да участват в нов ДРМСД, но тъй като арсеналът на страни като КНДР, Индия, Пакистан, Иран, Израел не е значителен, то призивът е насочен преди всичко към Китай.

Справедливостта обаче изисква да се посочи, че договорът вече не удоволетворява САЩ и причина за това не е Русия, а китайското неизвестно в ракетното уравнение САЩ-Китай. Същевременно запазването на договора е изгодно за Русия по две причини – първо, засега ракетният потенциал на Китай не предизвиква особено безпокойство в Русия поради създаденото стратегическо сътрудничество между двете страни и, второ, на Европейския ТВД има относителна военно-политическа стабилност. Запазването на договора е изгодно и за Европа, тъй като евентуалното развръщане на американски ракетни комплекси на територията й ще върне обстановката от 80-те г. на ХХ век и континентът отново ще трябва да живее под сянката на стотиците насочени една срещу друга ракети, включително и ядрени. 

За да осигури безопасността си и знаейки способността на САЩ да денонсират договори когато това им е изгодно, Русия тихомълком заобикаля договора, готвейки се за момента, в който действието му ще бъде прекратено. Същото, независимо от гръмките декларации, правят и САЩ.

Русия разработи, но замрази производството на леката стратегическа балистична РС-26 „Рубеж” /обсег 2000-6000 км/,  и създаде крилата ракета 9М729 „Новатор” за оперативно-тактически ракетен комплекс 9К720 „Искандер-М”, изпитана до 500 км, но с предполагаем, според САЩ, по-голям обхват. На 23 януари т.г. на специален брифинг за военни аташета и журналисти руското Министерство на отбраната поясни възможностите на ракетата и предложи да „демонстрира крилатата ракета пред представители от НАТО, Евросъюза, ОДКБ и БРИКС”. Представители на САЩ, Великобритания, Германия и Франция не присъстваха на брифинга, подчертавайки, че не вярват на обяснението и далекобойността на ракетата е много по-голяма. 

Твърдението им вероятно се основава на възможността, добре известна на всеки ракетчик, че винаги е възможно с несложни конструктивни промени да се изменят характеристиките на ракети, чийто двигател е с течно гориво. 9М729 е с турбореактивен двуконтурен двигател, което позволява, при необходимост, значително да се промени нейната далекобойност. Няма съмнение, че след като САЩ излязат от ДРМСД, Русия за кратко време може да създаде потенциал за нанасяне на удари по земни обекти от хиляди километри, преврщайки ОТРК „Искандер-М” и в комплекс със средна далекобойност. Разбира се при условие, че САЩ развърнат създавания сега ракетен комплекс на Европейския театър на военните действия.

Как САЩ заобикалят Договора от 1987 г.? 

Още през 2017 г. те планираха 60 млн. долара за разработване на ракетен комплекс със средна далекобойност и земно базиране, забранен от ДРМСД. Това означава, че поне преди година вече се е обсъждало излизането от договора. Същевременно от юни 2017 г. започна значително увеличаване на производствените възможности на завода в Тусън,  Аризона, в който трябва да се произвежда новата крилата ракета от комплекса. 

Заобикаляне на Договора от 1987 г. са и комплексите за ПРО „Иджис ашур” в Румъния и наскоро в Полша – двата позиционни района са с по 24 вертикални пускови установки Мк-41. От противоракетни те за кратко време могат да станат ударни, т.е. да се пригодят за изстрелвне на крилата ракета RGM-109Е „Tomahawk Block IV” /далекобойност 1600-2500 км/. 

Не е проблем за САЩ инертната челна част на балистичните ракети-мишени, използвани над 90 пъти за изпитания на комплексите за ПРО, да се замени с бойна глава. Освен това стотиците ударни БЛА по бойни възможности се доближават до ракетите с малка и средна далекобойност. Такива са MQ-1 „Predator” с радиус на действие 750 км и носител на 2 крилати ракети „въздух-земя” AGM-114 „Хелфайър и MQ-9 „Reaper” - той е с обсег 6000 км и се въоръжава с 4 ракети AGM-114 „Хелфайър и 2 авиобомби GBU-12 /обща бойна маса 650 кг/. За сравнение осколъчно-фугасната бойна глава на RGM-109Е е с маса 340 кг.

Опит за изяснявяне на взаимните претенции беше направен на 15 януари 2019 г. в Женева, но срещата между представителите на Русия и САЩ завърши без резултат. Стана ясно, че ДРМСД, след постепенното му обезсмисляне, ще бъде денонсиран, а създадените вече или разработвани ударни средства започват пряко да влияят върху стратегическата стабилност. 

Същевременно редица страни създадоха свое ядрено оръжие и носители за него, което промени ракетно-ядрената обстановка на планетата. Днес от деветте страни, които имат ракетно-ядрено оръжие, само Израел и Китай  не декларират произведеното количество. 

Китай взривява първото си ядрено устройство на 16 октомври 1964 г.,

а на 17 юни 1967 г. извършва успешно изпитание на  термоядрен заряд - това е най-краткият период между създаване на ядрено и термоядрено усттройство в света. На 29 септември 1988 г. страната взривява неутронен боеприпас. Тези успехи показват, че още през 80-те г. на ХХ век Китай създава значителна научно-производствена база, която непрекъснато се подобрява и активно се използва и днес. От началото на настоящето столетие тази дейност протича в две основни направления, първо, разработване на касетъчни ядрени бойни елементи с индивидуално насочване и второ, създаване на маломощни ядрени заряди-чрез тях се намалява ядрения праг и това е една сериозна потенциална опасност за планетата. Впрочем напоследък създаването им е приоритет и за САЩ.

Китай подписа Договора за забрана на ядрените изпитания през 1996 г. Той е единствената ядрена държава, която официално декларира, че първа няма да използва ядрено оръжие и ще поддържа ядрения си потенциал на минимално ниво, гарантиращо сдържане на евентуалните противници. Поради това страната твърди, че развива качествено, а не увеличава количествено ядрения си арсенал, който, според различни източници, е около 280 ядрени заряда.

Китай няма развърнати ракетно-ядрени комплекси, т.е. те не се намират в постоянна бойна готовност в позиционните райони. Авиационните ядрени бомби и ядрените ракети, заедно с мобилните пускови установки се намират в подземни складови бази, укрити в тунели. Тунелите са солидно укрепени, с вентилация, отопление, свръзка и всичко необходимо за живот и дейност. Наскоро китайската ИА „Глоубъл таймс” писа, че

започва реализиране на проект „Велика стоманена подземна стена”.

По всяка вероятност това е по-нататъшно развитие на отдавна създадената мрежа от тунели в северната планинска част на страната – предполага се, че е с дължина около 5000 км. Тя е изградена от Втори артилерийски корпус, преименуван през 2016 г. на Ракетни войски, пряко подчинени на Централния военен съвет. Използването им като укрития е една от важните причини да не може с приемлива точност да се установи обема на китайския ракетно-ядрен потенциал. 

Посоченият по-горе брой ЯЗ на Китай предизвиква определени съмнения относно неговата достоверност. Защо? Гарантираното сдържане на евентуалния противник означава, че Китай, след нанасяне на изпреварващ удар по негова територия, ще може да отговори с ответен, който ще доведе до неприемливи загуби на агресора. За целта той трябва да има минимално необходим брой ЯЗ, оцелели при изпреварващия удар. Последният, съгласно днешните схващания, ще бъде контрасилов, т.е. ударът ще се нанесе по предполагаемите укрития и установени стартови позиции на МБР, БРМБ и СБ, както и по значителна част от ракетите със средна далекобойност. Този, който реши пръв да нанесе ядрен удар по тези цели, ще го направи масиран. В резултат на това от неголямия китайски ядрен арсенал, пък дори и той да е разсъсредоточен по подземните укрития в тунелите, едва ли ще остане и част, способна за ответен удар. 

Въпросът е: нима е възможно политическото и военно ръководство на страната да си позволи подобно рисковано отношение към националната сигурност?

Можем с голяма вероятност да допуснем, че отношението на Китай към собствената му безопасност е твърде сериозно и при нейното осигуряване се има предвид и най-неприемливият вариант. Тогава, за да се осигури националната сигурност, броят на произведените ЯЗ би трябвало да бъде поне 4-5 пъти по-голям. В този случай

евентуалният противник ще трябва да има предвид, че ответният китайски удар ще бъде реалност.

Смята се, че към края на 2018 г. Китай разполага с около 200 МБР /далекобойност 9000-12000 км/, 48 БРМБ /9000 км/. и над 20 СБ, въоръжени с крилати ракети „въздух-земя” /2500 км/, както и с бомбардировачи-носители на ядрени бомби. Около 900 са балистичните ракети с далекобойност 700-1000 км, които могат да бъдат с ядрена /200-300 кт/ или конвенционална бойна глава.

Страната има на въоръжение над 400 мобилни крилати със земно базиране /2000 км/ и около 350 мобилни балистични ракети с твърдо гориво и далекобойност /1800-4000 км/. Сред тях са първите  в света балистични противокорабни ракети с отделяща се и самонасочваща се бойна глава, предназначена за борба с американските самолетоносачи. Чрез тях Китай е способен да държи авианосните групи на Тихоокеанския флот на САЩ от крайбрежните си води на разстояние над 1800 км. Според китайската телевизия CCTV от 10 януари т.г. един от тези комплекси „Dong Feng-26В” /„Източен вятър-26В”, известен и като “Guam-killer”, далекобойност 3000 км/, за първи път е развърнат на позиционен район в пустинята Гоби като отговор на навлизането на американски ескадрен миноносец във водите на Параселските острови. С това Китай ясно деменстрира както предназначението на комплекса, така и решимостта си да го използва за защита на близката морска зона, т.е. за постигане на лидерство в Южнокитайско море.

Имайки предвид посочения ракетно-авиационен арсенал, логично е да се изрази съмнение, че 280 ЯЗ са реалност при наличие на почти 2000 стратегически и оперативно-тактически носители. Този арсенал непрекъснато и активно се усъвършенства и увеличава, тъй като страната не е обвързана с никакви международни договори. 

Китай трябва да участва в евентуален нов договор по балистичните ракети с малка /до 1000 км/ и средна /до 5500 км/ далекобойност, включително и по крилатите със земно базиране. Русия също е заинтересована от китайското участие, тъй като ще стане ясно колко и какви ракетни комплекси евентуално биха насочени срещу нейна територия.

Как Китай би могъл да участва в евентуален такъв договор? 

Ако допуснем, че съгласно нов ДРМСД Русия и САЩ няма да приемат на въоръжение такива ракетни комплекси, то за да има баланс, Китай трябва да ликвидира своите, т.е. да ги унищожи, както това направиха САЩ и СССР в съответствие с Договора от 1987 г. Ако Китай направи това, той ще остане без защита срещу възможностите на своите съседи, например Индия, и особено срещу мощния Тихоокеански флот на САЩ. Поради това такъв вариант за Китай е неприемлив.

При условие, че евентуален нов договор с китайско участие разреши създаване на ракети с малка и средна далекобойност, но постави ограничение на броя им, то и САЩ, и Русия ще могат да развърнат срещу Китай такива комплекси. Вероятно, в зависимост от приетото ограничение, на страната ще се наложи да намали броя на своите или поне да не го увеличава. В този случай балансът ще създаде сериозна опасност за страната, която днес не съществува. Затова твърде съмнително е Китай да се съгласи и на такъв вариант.

Ако Китай откаже участие в нов договор, то най-вероятно САЩ за кратко време ще създадат и ще разположат на базите си в Тихоокеанския ТВД, включително на Южна Корея и Япония, съответен брой ракетни комплекси със средна далекобойност, с които заплахата за Китай ще стане значително по-голяма. 

Според министъра на отбраната Патрик Шанахан главното внимание на САЩ трябва да се насочи към Китай. Следователно за неутрализирането му ще е необходимо не само съответно количество стратегически ракетни комплекси, но и такива със средна далекобойност, като броят им ще зависи от китайското неизвестно в ракетното уравнение. Без да е ясно неговото количествено измерение стратегическа стабилност на Тихоокеанския ТВД няма да бъде постигната. Военно-политическата стабилност на Европейския ТВД също ще бъде нарушена, ако Европа отново стане заложник на американските интереси. Това е твърде вероятно, тъй като засега няма признаци, че политиката на САЩ за едновременно сдържане на Русия и Китай ще се промени.

Най-вероятното развитие на военно-политическата обстановка в триъгълника САЩ-Русия-Китай, след прекратяване действието на ДРМСД, ще се изрази в активна надпревара във въоръжаването, включително и в нови направления като хиперзвуковите оръжия, оръжията на нови физически принципи и военния космос. Поради това в продлжителен период от време стратегическата стабилност на планетата ще бъде неустойчива с всички произтичащи последствия от това.